Гражданско дело 7832/2016 - Решение - 20-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 3102                         20.10.2016 година                  град Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII - ти състав, в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря ВАНЯ КАЗАКОВА,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7832 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 , вр. с чл. 240 ЗЗД.

 Ищецът Г.Д.П., ЕГН ********** *** е предявил против Р.Н.М., ЕГН ********** ***   иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдената със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 22.03.2016 год. по ч. гр. д. № 17074/2015 год. по описа на ПРС сума, а именно 3000 лева – главница, дължима по договор за заем от 25.08.2014 год., сключен с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда, а именно 17.12.2015 год. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 25.08.2014 год. ищецът и ответникът са сключили договор за заем с нотариална заверка на подписите, по силата на който ищеца е предоставил в заем на ответника сумата от 3000 лева. В чл. 3 от договора е уговорено, че същия служи като разписка за предадената в заем сума. От своя страна заемополучателят се задължава да върне на заемателя заемната сума в срок до 25.04.2016 год. като уговорения начин на плащане е на равни месечни вноски, всяка в размер на 150 лева, с падеж на всяка от вноските 25-то число на текущия месец, а уговорения падеж за първата месечна вноска е 25.09.2014 год.. Въпреки настъпването на падежа ответника не е изплатил задълженията си по договора и към настоящия момент не е изплатил нито една месечна вноска. На 17.12.2015 год. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч. гр. д. №  17074/2015 год. по описа на ПРС. Била е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК като в законоустановения срок е постъпило възражение и в настоящото производство се цели да бъде установено, че ответника дължи присъдените по заповедното производство суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.  В първото по делото съдебно заседание оспорва предявения иск по основание и размер.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XVIII - ти гр. състав, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

От приложеното ч.гр.д. № 17074/ 2015 г. на ПРС, IX - ти гр. състав се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за сумата от 3000 лева – главница, дължима по договор за заем от 25.08.2014 год., сключен с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда, а именно 17.12.2015 год. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по заповедното производство в размер на 90 лв. – държавна такса и 660 лв. – адвокатско възнаграждение. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като след това ищецът е предявил иск по чл. 422 за установяване на вземането си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Видно от приетия по делото договор за заем се установява, че на посочената дата 25.08.2014 год. между страните по делото е сключен договор за заем с нотариална заверка на подписите, по силата на който ищецът в качеството му на заемодател е предоставил на ответника в качеството му на заемополучател сумата от 3000 лева. Ответникът е поел задължението да върне заемната сума до 25,04,2016 г., като уговорения начин на плащане е на равни месечни вноски, всяка в размер на 150 лева, с падеж на всяка от вноските 25-то число на текущия месец, като страните са постигнали съгласие първата месечна вноска да е 25.09.2014 год. – чл. 2 от договора. В чл. 3 от договора изрично е посочено, че същият служи като разписка за предадената в заем сума.  Ищецът е изпратил покана до ответника, която е получена лично от него на 29,09,2015 г., с която го е уведомил, че разваля договор за заем, тъй като ответникът не е  изпълнил задълженията си към него. На ответникът е дадена възможност в 7 дневен срок от получаване на поканата да върне получената сума.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Договорът за заем за потребление по своята правна характеристика е едностранен, реален, каузален, неформален, възмезден или безвъзмезден в зависимост от обстоятелството дали е уговорена възнаградителна лихва и комутативен. По силата на тази сделка заемодателят предоставя в собственост на заемополучателя пари, а последния се задължава да върне заетата сума. За да възникне валидно правоотношение  между страните по договор за заем, ищецът следва да предаде на ответника процесната сума.

От приетия по делото договор за заем от 25,08,2014 г. се установява, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на сключен на 25.08.2014 г. договор за заем за потребление по смисъла на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, който както бе посочено по-горе е реален договор и правата и задълженията между страните възникват от момента на предаването на парична сума. Изрично в чл. 3 от договора е посочено, че така сключения договор служи, като разписка за получената сума. От тук се налага извода, че заемодателят е изправна страна и е предал на ответника  уговорената сума.  А с предаването й, договорът за заем – като реален, се счита за сключен. При това положение възниква задължение за заемателя да върне  сумата от  3000 лева в  уговорения между страните срок до 25,04,2016 г., който е посочен в чл. 2 от договора.  

По делото ответникът не ангажира доказателства за това да е върнал на ищеца дадената му в заем сума.

С оглед на горното съдът приема, че ответникът е неизправен длъжник по смисъла на чл.79,ал.1 от ЗЗД и за заемодателя  е възникнало правото да иска връщане на дадената в заем сума, чиито падеж е настъпил на 25,04,2016 г. Следователно  предявения иск по чл. 422 ГПК , вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

Доколкото договорът за заем за потребление е едностранен договор, съдът намира, че по отношение на него не са приложими правила на чл. 87 ЗЗД, които касаят разваляне на двустранни договори. Ето защо изпратената до ответника покана, получена лично от него на 29,09,2015 г., с която ищецът твърди, че е развалил процесния договор, като е дал на ответника  7 дневен срок от получаване й да върне сумата от 3000 лв., не е в състояние да породи желаното от кредитора прекратяване на възникналата между страните правна връзка. С оглед ненадлежното упражняване на потестативното право да се развали процесния договор за заем, същият е продължил да обвързва страните по него до посочения краен срок – 25,04,2016 г., на който ответникът е  следвало да заплати и последната месечна вноска от 150 лв.   

По отношение на разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски.  Разноските надлежно се претендират, като в тях се включват държавна такса в размер на 60 лв. , адвокатско възнаграждение в размер от 1320 лв., както и разноски по ч.гр. д. №17074/15 г. на ПРС в размер на 90 лв. – държавна такса и 660 лв. – адвокатско възнаграждение.   Доколкото обаче в случая ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, същото следва да се разгледа.  Съгласно  чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В текста на цитираната разпоредба изрично е предвидено, че присъждане на по-нисък хонорар е възможно само в хипотеза на отправено искане в този смисъл от насрещната страна. Служебното повдигане и обсъждане на този въпрос от съда е недопустимо. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в параграф 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата разпоредба минимален размер / т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06,11,2013 г. , постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК/. От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че ищецът е заплатил сумата от 1320 лв. – адвокатско възнаграждение по настоящото дело и 660 лв. по ч.гр.д. № 17074/15 г. на ПРС.  Ответникът е направил възражение за прекомерност на разноските в тази им част, като моли същите да бъдат намалени  адвокатското възнаграждение. Съдът намира направеното искане за основателно. В случая предвид размера на претенцията, то съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение по настоящото производство е в размер на 440 лв., а в заповедното 335 лв., изчислено по правилата на чл. 7, ал. 5, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран до минималния, а именно – 440 лв. по настоящото и 335 лв. в заповедното. В разглеждания казус упълномощеният от ищеца адвокат К.- Б. е подала и изготвила искова молба, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и е  осъществила процесуално представителство на доверителя си в открито съдебно заседание. Делото е приключило в рамките само на едно заседание, в хода на процеса не са настъпили някакви съществени усложнения. Поради тези съображения следва да се приеме, че заплатеното от Г.Д.П. адвокатско възнаграждение е прекомерно по смисъла на  чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да бъде намалявано до минималния размер.

 

По изложените съображения, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Н.М., ЕГН ********** ***, дължи на Г.Д.П., ЕГН ********** *** сумата от 3000 лева – главница, дължима по договор за заем от 25.08.2014 год., сключен с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху главница, начиная от 17.12.2015 год. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1779/ 22.03.2016 г. по частно гр. дело № 17074/ 2015 г. на ПРС, IX граждански състав.

ОСЪЖДА Р.Н.М., ЕГН ********** ***, да заплати на Г.Д.П., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 500 лева, от който 60 лв. за държавна такса и 440 лв. – адвокатско възнаграждение, както и сумата от 425 лева, от който 90 лв. за държавна такса и 335 лв. – адвокатско възнаграждение, представляваща направените по частно гр. дело № 17074/ 2015 г. на ПРС, IX граждански състав, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала:

ВК