Гражданско дело 7759/2016 - Решение - 05-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

 

№ 2930                        05.10.2016 година                   град Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

 

при участието на секретаря ВАНЯ КАЗАКОВА,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7759 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация  по чл.79,ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Ей енд Ди Фарма България” ЕАД, ЕИК 131107072, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рожен № 24, представлявано от А.А.М. е предявил против МБАЛ „Търговище” АД, ЕИК 125501290, със седалище и адрес на управление: град Търговище, ж.к. Запад, представлявано ** И.В.С. иск  за осъждане на ответника да заплати сумата от 344,94 лева, представляваща предоставена от ищеца на 16.10.2014 год. сума по договор за доставка на лекарствени продукти от 03.11.2014 год. като гаранция за доброто изпълнение на договора, както и сумата от 413,62 лева, представляваща предоставена от ищеца на 07.08.2015 год. сума, като гаранция за участие в процедурата по възлагане на обществена поръчка, предхождаща сключения на 09.11.2015 год. договор за доставка на лекарствени продукти, ведно със законната лихва върху посочените главници от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08,06,2016 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът  е депозирал писмен отговор, с който признава предявения иск по основание и размер.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

Между страните по делото не се спори, а и това се установява от приетото по делото преводно нареждане, че на 23.06.2016 г. ответникът е изплатил изцяло претеднираните от ищеца суми.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, предвижа, че съдът трябва да вземе предвид и фактите настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Поради това предявените от ищеца искове се явяват изцяло неоснователен, тъй като ответникът е изпълнил изцяло претендираните от ищеца суми. 

 

По отношение на разноските:

Отговорността за разноските по делото е задължението на едната страна да плати направените разноски на другата страната, в чиято полза съдът е решил делото. Фактическият състав, от който отговорността за разноски се поражда, включва следните предпоставки: неоснователно предизвикан правен спор; реално направени разноски, причинени от водене на дело по повод на този спор и своевременно направено искане за присъждането им.

Уважаването на искането на ищеца за разноски е обусловено от основателността на главната претенция. В разглеждания случай по делото се установява, че след депозиране на исковата молба– 08,06,2016 г., а именно на 23,06,2016 г.,  ответникът е погасил вземането на ищеца чрез заплащане на претендираната от него суми. Извършеното от ответника доброволно изпълнение представлява извънсъдебно признание с конклудентни действия на главното вземане. Доколкото признанието представлява изявление за неизгоден за страната факт, съдът го кредитира като годно доказателствено средство, достатъчно да обуслови извод за съществуване на вземането за главницата към момента на подаване на исковата молба.

Фактът на неоснователното оспорване на вземането от страна на ответника съдът приема за установен от факта, че ответникът не е изпълнил своевременно своите задължения към кредитора – ищец. Извършеното впоследствие признание на вземането не го освобождава от отговорността за разноските направени в настоящото производство, тъй като с поведението си ответникът е станал причина за инициирането му.

Гореизложеното налага извода, че ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото – не е платил своевременно своите задължения към ищеца, като е извършил плащане на задължението си след завеждане на делото, поради което съдът намира, че са налице основанията на чл. 78 ал. 2, тълкувани по аргумент на противното  и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за  настоящото производство, които са направени-  внесена държавна такса в размер на 100 лева и  адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.

 

По изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ей енд Ди Фарма България” ЕАД, ЕИК 131107072, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рожен № 24, представлявано от А.А.М. иск, с който се иска да се осъди МБАЛ „Търговище” АД, ЕИК 125501290, със седалище и адрес на управление: град Търговище, ж.к. Запад, представлявано ** И.В.С. да заплати сумата от 344,94 лева, представляваща предоставена от ищеца на 16.10.2014 год. сума по договор за доставка на лекарствени продукти от 03.11.2014 год. като гаранция за доброто изпълнение на договора, както и сумата от 413,62 лева, представляваща предоставена от ищеца на 07.08.2015 год. сума, като гаранция за участие в процедурата по възлагане на обществена поръчка, предхождаща сключения на 09.11.2015 год. договор за доставка на лекарствени продукти, ведно със законната лихва върху посочените главници от 08,06,2016 г.

ОСЪЖДА МБАЛ „Търговище” АД, ЕИК 125501290, със седалище и адрес на управление: град Търговище, ж.к. Запад, представлявано ** И.В.С., да заплати на „Ей енд Ди Фарма България” ЕАД, ЕИК 131107072, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рожен № 24, представлявано от А.А.М., направените по делото разноски в размер на 460 лв.  

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                 СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала:

ВК