Гражданско дело 7150/2016 - Решение - 14-10-2016

Решение по Гражданско дело 7150/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3025

гр.Пловдив, 14.10.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХІІ гр.с., в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав

 

Председател: Росица Кюртова

 

секретар: Катя Янева,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №7150 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.288, ал.12 и ал.8 КЗ (отм.) във връзка с чл.45 ЗЗД.

Ищецът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, седалище и адрес гр.София, ул.”Гр.Игнатиев” №2, представляван от Б.И.М., чрез пълномощника адв.С.М., твърди, че срещу него били заведени искове по чл.273 КЗ и чл.86 ЗЗД от „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, за това, че последното дружество е изплатило застрахователно обезщетение за увреден при ПТП автомобил Опел Корса *********, собственост на Г. Б. Т.. Ответникът бил виновен за настъпване на транспортното произшествие на 11.06.2008г. в гр.П., ул.“**************“ №**, тъй като не спазил правилата за предимство и ударил горепосочения автомобил със своя автомобил Опел Корса ********, като му причинил материални щети. При произшествието ответникът нямал действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди, че ответникът бил конституиран като трето лице-помагач в производството срещу ищеца. С влязло в сила решение ищецът бил осъден да заплати на „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД сумата 204,73 лв. – застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва, както и сумата 245 лв. – деловодни разноски. Въз основа на решението срещу ищеца бил издаден изпълнителен лист и образувано изп.д.№************ на ЧСИ Т.Л., като по изпълнителното дело ищецът заплатил сумите: 204,73 лв. – главница; 20,43 лв. – законна лихва; 245 лв. – съдебни разноски и 170,45 лв. – разноски по изпълнителното дело, общо 640,91 лв. На основание чл.288, ал.12 и ал.8 КЗ (отм.) в полза на ищеца възникнало правото да възстанови платеното и разходите, чрез иск срещу ответника. Така е формулиран петитум последният да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 640,91 лв., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът Г.Ж.М., ЕГН **********,***, не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание същият признава иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор, а това се установява и от приетия по делото протокол за ПТП №*******/11.06.2008г., че същият ден в 07,20 ч. в гр.П., обл.Пловдив, ул.“*************“ №**, е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което при управление на лек автомобил Опел Корса ******** ответникът потеглил от лявата страна на пътното платно, без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, при което блъснал минаващия покрай него лек автомобил Опел Корса с рег.№********, управляван от К.Г. Т.. Срещу ответника е издадено Наказателно постановление №*** от 18.06.2008г. за нарушаване правилата за движение по пътищата – чл.25, ал.1 ЗДвП (Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение), както и Наказателно постановление №***/18.06.2008г. за това, че управлява лек автомобил без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Последното е видно и от приетото по делото уведомително писмо до Гаранционен фонд на л.8. Установява се още, че с решение от 23.12.2010г. по гр.д.№8717/2010г. по описа на ПРС, ІІІ гр.с., ищецът е осъден да заплати на пострадалия гаранционно обезщетение за настъпилото пътно транспортно произшествие в размер 204,73 лв., ведно със законна лихва от 15.06.2010г. до окончателното плащане, както и съдебноделоводни разноски в размер 245 лв. Ответникът е участвал като трето лице-помагач на ГФ в това производството, видно от съдебния акт, поради което в отношенията между страните са обвързващи мотивите на решението, с които е прието, че към датата на произшествието застрахователното правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управлявания от ответника автомобил е било прекратено. Установява се още, че въз основа на последния съдебен акт срещу ищеца е издаден изпълнителен лист в полза на пострадалия, както и, че е образувано изп.д.№*************** по описа на ЧСИ Т.Л., район на действие ОС Пловдив. Установява се от приетото по делото преводно нареждане, че на 31.05.2011г. ищецът е заплатил по сметка на съдебния изпълнител сумата 640,91 лв., включваща гаранционно обезщетение в размер 204,73 лв., законна лихва в размер 20,73 лв. и разноски в съдебното и в изпълнителното производство в общ размер 415,45 лв., след което изпълнителното производство е приключило, видно от приетото по делото на л.17 уведомление. Видно от приетата по делото регресна покана с обратна разписка към нея, на 11.02.2014г. ответникът е бил поканен да заплати на ищеца горните суми. Няма спор, че плащане не е извършено.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.288, ал.1, т.2, б.а) КЗ Гаранционен фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за  имуществени вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Според ал.8 от същата разпоредба разходите за определяне и изплащане на обезщетението са за сметка на виновния водач, освен в случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2, а според ал.12 след изплащане на обезщетението по ал.1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8.

В аспекта на горецитираните норми, за успешно провеждане на иска по чл.288, ал.12 КЗ, е необходимо по делото да се установи осъществено от страна на ответника непозволено увреждане, състоящо се в причиняване на пътнотранспортното произшествие на територията на РБългария, в резултат на което е увредено чуждо имущество, да се установи, че към датата на деликта ответникът няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и, че в полза на пострадалия фондът е изплатил застрахователно обезщетение, за определяне и/или изплащане на което са сторени разходи от ищеца.

От събрания и проверен по делото доказателствен материал се установяват в пълнота и по несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане – фактът на настъпване на твърдяното от молителя пътнотранспортно произшествие, противоправното поведение на ответника, изразяващо се в нарушение правилата за движение по пътищата, настъпилите вследствие на произшествието имуществени вреди, както и причинността между поведението на ответника и последвалото вредоносно събитие.

Ответникът, върху когото лежи доказателствената тежест за това, не доказва към датата на произшествието да е съществувалото валидно застрахователно правоотношение, имащо за предмет гражданската отговорност на автомобилиста.

Доказа се още, че ищецът е изплатил обезщетение на пострадалия при наличие на предпоставките по чл.288, ал.1, т.2, б.а), предложение последно КЗ (отм.), като във връзка с плащане на това обезщетение са настъпили допълнителни разходи – съдебноделоводни и разходи в изпълнителното производство, също заплатени от ищеца. Следователно, последният се е суброгирал в правата на увредения срещу деликвента и има право да претендира от него общата сума на обезщетението с разходите по чл.288, ал.8 КЗ (отм.), равняваща се на 640,91 лв.

Ето защо искът е изцяло доказан и основателен и следва да се уважи.

При този изход на спора и с оглед направеното от ищеца искане, на същия следва да се присъдят разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. В списък по чл.80 ГПК ищецът претендира разноски в размер 50 лв. – платена по делото държавна такса, които следва да се присъдят в тежест на ответника.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Г.Ж.М., ЕГН **********,***, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, седалище и адрес гр.София, ул.”Гр.Игнатиев” №2, представляван от Б.И.М., сумата 640,91 лв. (шестстотин и четиридесет лева и 91 ст.) – изплатено от фонда обезщетение на пострадалия, ведно с разходите по неговото изплащане, вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.06.2008г. в гр.П., обл.Пловдив, ул.“***************“ №**, поради нарушаване правилата за движение по пътищата от страна на Г.М., без последният да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 01.06.2016г., до окончателното плащане; както и сумата 50 лв. (петдесет лева) – държавна такса по гр.д.№7150/2016г. по описа на ПРС, ХХІІ гр.с.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                         

                                           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Росица Кюртова

Вярно с оригинала!

КЯ