Гражданско дело 7092/2016 - Решение - 28-10-2016

                                           Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 3227                                    28.10.2016 г.                                         гр. Пловдив

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав                                           

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

 

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7092 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от А.Д.К., ЕГН ********** против „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК 831642181, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца, в качеството му на ЕТ с фирма „Н.....”, на 22.11.2010 г. бил издаден изпълнителен лист в полза на ответника от ПРС, VII гр.с. по ч.гр.д. № 16054/2010 г. С него били присъдени следните суми: 1017,97 лева – главница, съставляваща задължения по сключени индивидуални договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез обществената електронна съобщителна подвижна клетъчна мрежа на „БТК” АД от 10.08.2007 г., 13.03.2007 г., 14.01.2008 г., 21.01.2006 г., 23.01.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 14.10.2010 г. до окончателното погасяване, както и сумата от 25 лева – разноски. Титулът бил издаден с оглед влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, против която не било подадено възражение за недължимост в срок.

Въз основа на изп. лист, на 23.12.2011 г. било образувано изп.дело № ............  по описа на Частен съдебен изпълнител ....., рег. № .... . и район на действие - ... ЕТ не бил пререгистриран, поради което – заличен. Искът се предявявал от физическото лице в лично качество, тъй като вземанията се претендирали от него.

Твърди се, че вземанията на ответника, включително и акцесорните такива за разноски, са погасени по давност, като се излагат подробни съображения в тази насока, позовава се на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Счита се, че ищецът не дължи посочените в изпълнителния лист суми за главница и разноски.

По-конкретно се заявява, че с молбата за образуване на изп. дело е поискано първото действие по изпълнението, което прекъсва давността. Следващото действие било поисканото на 16.01.2012 г., като вследствие на него бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника в няколко банки. След него, други действия по изпълнението не били поискани или предприемани. Поради липсата на изпълнителни действия в срок от две години, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, следвало да се приеме, че изп. дело е прекратено по силата на закона на 16.01.2014 г. Поисканите и извършени действия по изпълнението след този момент, не пораждали правни последици, съответно не можели да породят благоприятни за взискателя последици с оглед прекъсване на давността. Взискателят не бил образувал ново изп. дело и не предприел действия по изпълнението, които да прекъсват давността, поради което и същата е изтекла три години след последното изп. действие или на 16.01.2015 г. Поради изложеното и предвид изтичане на предвидената в закона давност, се твърди, че вземанията по изп. лист не се дължат. Моли се за уважаване на иска. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който излага съображения за неоснователност и недоказаност на претенцията. Твърди, че видно от представена сметка № ...... по описа на ЧСИ, е наложен запор без извършване на опис, вкл. върху дял от търговско дружество, като със същата се доказвала несъстоятелността на изложените от ищеца твърдения, при условие, че са налице и последващи действия след справката. Твърди, че с всяко предприето действие по изпълнението, давността се прекъсвала. С оглед изложеното се моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски. В случай на уважаване на претенцията се моли да не бъдат присъждани разноски на ищеца, тъй като с действията си ответникът не е давал повод за завеждане на делото, дори напротив – извършил е всичко необходимо за удовлетвореността на клиента. Моли се адв. възнаграждение на насрещната страна да бъде редуцирано до предвидения минимум по НМРАВ.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: в полза на ответника срещу ищеца /в качеството му на ЕТ, понастоящем - заличен/ е издаден изп. лист на 22.11.2010 г. от ПРС, VII гр.с. по ч.гр.д. № 16054/2010 г., предвид влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за следните суми: 1017,97 лева – главница, съставляваща задължения по сключени индивидуални договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез обществената електронна съобщителна подвижна клетъчна мрежа на „БТК” АД от 10.08.2007 г., 13.03.2007 г., 14.01.2008 г., 21.01.2006 г., 23.01.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 14.10.2010 г. до окончателното погасяване, както и сумата от 25 лева – разноски, като въз основа на този изпълнителен титул на 23.12.2011 г. било образувано изп.дело № ............... г. по описа на Частен съдебен изпълнител .............., рег. № ......... КЧСИ и район на действие – .......

Съдът приема тези обстоятелства за доказани, включително като съобрази представените по делото писмени доказателства – изп. лист, материали от изп. дело.

Не се установява от длъжника да е подадено възражение за недължимост, поради което заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесният изп. лист, е влязла в сила. С настъпването на това обстоятелство се е преклудирла възможността на длъжника да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. От същата започва да тече и нов 3-годишен давностен период за вземанията.

От приетите писмени доказателства се установява, че на 23.12.2011 г., ответникът е подал молба за образуване на изпълнително производство- дело № ......... г. по описа на ЧСИ ........ По него са извършени редица справки за имуществото на длъжника, като искането за тях и самото им осъществяване, не представляват действия по изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не са част от динамичния фактически състав на никакъв предвиден в ГПК изпълнителен способ /съобразно посоченото по-долу ТР/. Това се отнася и за изпратените покани за доброволно изпълнение. Те не представляват изпълнително действие и не прекъсват предвидената в закона давност – в този смисъл са задължителните разяснения, дадени в т.10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. На 16.01.2012 г. е подадена молба от взискателя за налагане на запор върху вземания на длъжника в конкретно посочени търговски банки. На 03.02.2012 г. ЧСИ е наложил исканите запори. Постъпили са уведомления от изброените банки, в част от които е посочено, че запорът е наложен, като последното такова е от дата 17.02.2012 г. След тази дата отново са извършвани справки и са правени опити за връчване на ПДИ, но, както се посочи, тези действия не са такива по изпълнението. На 07.08.2014 г., предвид дадени указания от съдебния изпълнител, постъпва молба от взискателя, с която е поискано налагане на запор върху трудово възнаграждение и банкови сметки на длъжника. Следва извършване на множество справки за налични банкови сметки, като изпълнителни действия липсват.

Предвид изложеното и като съобрази извършените по изп. дело действия по изпълнението, техния характер и правен ефект, съдът намира, че искането и налагането на запора на банковите сметки на длъжника на 03.02.2012 г. е последното валидно извършено действие по изпълнението. След този момент, в рамките на двугодишния срок по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, т.е. до 03.02.2014 г., не са били извършвани такива и изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона. Дори да се приеме по-късната дата на получаване на съобщението от „Юробанк И Еф Джи България” АД за наложения запор – 17.02.2012 г. за релевантен момент като последно действие по изпълнението, то двугодишният срок е изтекъл на 17.02.2014 г. Ето защо, съдът приема, че изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона. Не се споделя наведеното от ответника възражение в отговора, че видно от издадена от ЧСИ сметка от 01.04.2013 г. бил наложен запор, без извършване на опис, вкл. върху дял от търговско дружество. Първо, искане в подобен смисъл от взискателя липсва, второ налагане на подобен запор не се установява. Тази сметка е издадена от ЧСИ във връзка с извършено плащане от взискателя за вече извършени действия по налагане на запорите на банковите сметки, видно от изпратеното в тази връзка съобщение за дължимост на такси към ЧСИ за извършени изп. действия /л.139/. От друга страна, самото издаване на сметка не представлява действие по изпълнението и нито може да обуслови прекъсване на двугодишния срок по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, нито на давностния такъв. Поради това и възражението на ответника е неоснователно.

Установява се, че на 07.08.2014 г. от взискателя е постъпила молба, с която се иска извършване на конкретни действия по изпълнението /л.147/. Същата обаче не може да породи правен ефект. Тя не е довела до прекъсване на давностния срок, защото към този момент изпълнителното производство вече е било прекратено по силата на закона, поради непоискването на изпълнителни действия от взискателя в продължение на две години, считано от 03.02.2012 г. – когато е наложен запор върху банкови сметки на длъжника /респ. най-късно от 17.02.2012 г./.

С молбата за образуване на изпълнително производство взискателят е възложил на ЧСИ да извършва действия по изпълнението. Това обстоятелство обаче не го освобождава от задължението да движи производството или да следи неговото развитие. При наличието на подобно упълномощаване съдът намира, че срокът по чл. 433, т. 8 ГПК, би могъл да се прекъсва с всяко изпълнително действие, което ЧСИ реши да предприеме в изпълнение на възложените му правомощия. Тъй като след налагането на запора, както от взискателя, така и от съдебния изпълнител не са предприети действия по изпълнението, към 03.02.2014 г., изпълнителното производство е прекратено ex legе. Подаването на молба от взискателя на 07.08.2014 г. след изтичане на двугодишния срок, не може да породи правни последици, тъй като не почива на съществуващо и валидно изпълнително производство.  

Задължението за заплащане на предоставени електронни съобщителни услуги чрез клетъчна мрежа представлява такова за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения при ежемесечно отчитане на ползваните услуги, които следва да бъдат заплатени през месеца, следващ ползването им. /ТР № 3 от 18.05.2012 год. на ВКС, ОСГТК/.  Този въпрос не е бил и спорен между страните, но признание на ответника в същия смисъл се съдържа в подаденото заявление по чл. 410 ГПК, в което се сочи, че услугите се отчитат месечно, а издадените фактури, в които са обективирани задълженията на абоната по сключените договори, също са ежемесечни /л.5/.

С ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10, се прие, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Считано от 03.02.2012 г., към датата на предявяване на настоящата искова молба 31.05.2016 г., 3-годишната погасителна давност е изтекла /извършените след перемпцията действия по изпълнението не могат да породят правен ефект/. Поради изтичане на тригодишната давност, вземането за главница е погасено, като съобразно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане са се погасили и произтичащите от него акцесорни вземания по изпълнителния титул. 

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в цялост.

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е съответно искане, представени са списък по чл. 80 ГПК /л.199/ и доказателства за сторени такива в размер на 50 лева – държавна такса и 400 лева – платено адвокатско възнаграждение. Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерността му. С оглед разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 303 лева. Следва да се има предвид, че само по себе си всяко дело притежава известна фактическа и правна сложност и принципно няма правен спор, напълно лишен от такива. При формиране на преценката относно конкретния размер на дължимото възнаграждение в настоящия спор, съдът взе предвид извършените действия с цел защита интересите на ищеца – подавани молби, уважаване на искането за допускане на обезпечение, явяване в о.с.з. и др. Макар преценката за прекомерност винаги да е субективна, а минималните размери на възнагражденията да са само база за определянето на действително обосновано по стойност такова, с оглед обема на осъществените процесуални действия, както и предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото, претендираното адвокатско възнаграждение не е твърде завишено по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и не следва да бъде редуцирано, още повече, че същото не надвишава минималното възнаграждение с прекомерна сума. Разноските от общо 450 лева ще бъдат възложени в тежест на ответника, като искането му в обратна насока не може да бъде уважено. тъй като кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 78, ал. 2 ГПК не са налице.

Така мотивиран, съдът                                         

       Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че  А.Д.К., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК 831642181, следните суми: 1017,97 лева, съставляващи задължения по сключени индивидуални договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез обществената електронна съобщителна подвижна клетъчна мрежа на „БТК” АД от 10.08.2007 г., 13.03.2007 г., 14.01.2008 г., 21.01.2006 г. и 23.01.2009 г., както и сумата от 25 лева – разноски, за които е бил издаден изпълнителен лист на 22.11.2010 г. в полза на „БТК” АД против А.Д.К. в качеството му на ЕТ с фирма „Н. – А.К.”, ЕИК ........ /заличен/, по ч.гр.д. № 16054/2010 г. от ПРС, VII гр.с.

ОСЪЖДА „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Цариградско Шосе” № 115И да заплати на А.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 450 лева /четиристотин и петдесет лева/ - разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП