Гражданско дело 6622/2016 - Решение - 31-10-2016

Решение по Гражданско дело 6622/2016г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 3259

Гр. Пловдив, 31.10.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XV граждански състав, в публично заседание на четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                                       Районен съдия: Кирил Петров

 

при участието на секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6622 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от Т.Т.Д.-Х., ЕГН ********** против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430 за установяване недължимостта на сумата от 804,16 лв., представляваща стойност на допълнително начислена ел. енергия за периода от 28.01.2015 г. до 28.04.2016 г., за която е издадена фактура № 1150074822/18.04.2016 г.

Ищцата твърди, че като потребител на електрическа енергия е била уведомена от служители на ответника, че дължи сумата от 804.16 лева, начислена по клиентски номер *, като на ищцата не била представена фактура за тази сума, а от страна на служителите на ответника й било обяснено, че, ако не заплати сумата, ще й бъде преустановено ел. захранването. При повторно искане да й бъде връчена фактура, ответникът й издал копие на фактурата, от която било видно, че сумата е начислена без правно основание и без да представлява отчетено количество ел. енергия. Ищцата не е съгласна с така начислената сума по фактура № 1150074822/18.04.2016 г.

Твърди, че ответникът претендира сума без правно основание, без наличието на измерване посредством годен и сертифициран СТИ по реда на ЗИ. Счита, че не са налице условията за едностранна корекция на сметката на потребителя. Сочи се нищожност на клаузите в общите условия. Излага, че ПИКЕЕ се явяват нищожен административен акт, издаден при липса на компетентност, който не поражда права и задължения за страните. Твърди се констативният протокол /КП/ за извършена проверка да не е съставен според изискванията на закона – самата проверка не е извършена по установения ред. Не е спазена и процедурата за уведомяване на абоната за изготвения КП, като същият е изготвен при отсъствие на представител на ищцата. Излага, че извършената корекция визира електромер, който не е обслужвал процесния имот. Допълва, че не е ясно по какъв начин е преизчислено количеството ел. енергия. Не е констатирано и виновно поведение на клиента, като не се установява абонатът да е осуетил правилното отчитане на потребената ел. енергия. Навежда, че претендираната сума е недължима и формирана в нарушение на чл. 13 на Директива 200/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги.

С оглед изложеното, се моли предявеният иск да бъде уважен, като се признае недължимостта на сумата. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва основателността на иска. Твърди, че сумата е начислена правомерно на основание чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Позовава се на разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ – обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., като сочи, че коригираните количества са изчислени при спазване на методиката, съдържаща се в чл. 48, ал.1, т.1, б. „а” ПИКЕЕ и остойностени, съгласно текста на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Твърди се наличие на облигационна връзка между ищцата и ответника за доставката и ползването на ел. енергия. В тази връзка е съставен констативен протокол за извършена техническа проверка на СТИ, при която е установено, че електромерът отчита с грешка извън допустимите отклонения. Твърди се, че служителите на ЕВН ЕР са установили, че грешката се дължи на несъответствие на електромера с нормираните метрологични и технически характеристики за точност. На основание чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ, електромерът бил демонтиран и предаден в Български институт по метрология за проверка при спазване на съответните изисквания във връзка с тази процедура. В резултат от проверката се установило, че електромерът не отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия. Предвид описаната манипулация, СТИ отчитало по-малко от реално потребената ел. енергия, с грешка от „ -80,43 %”.

Протоколът за проверка бил извършен и подписан в присъствието на Ж. Д. и П. Н. – свидетели, както и Д. С. Г. от Първо РУП – Стара Загора, като по този начин било изпълнено изискването на чл. 48, ал.2 ПИКЕЕ. Посочва също, че на ищцата е изпратено и писмо с изх. № 14875979-1/18.04.201 г., с което ответникът е уведомил клиента на посочения от него адрес за кореспонденцията за извършеното допълнително начисление. Излагат се съображения, че едностранната корекция не е извършена по реда на ОУ на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, а по реда на чл. 51, ал.1 от ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал.1, т.2, б. а, във вр. с чл. 45, ал.1 ПИКЕЕ. Сочи се, че вече е налице изрична законова възможност за енергийните предприятия да коригират сметките за изминал период. Заявява се също, че корекцията на сметки не е санкция на абоната за определено противоправно поведение, а цели изравняване на получения дисбаланс в предоставянето на блага. Размерът на вземането също се сочи, че е определен съобразно ПИКЕЕ. Периодът от време, за който е извършена корекцията, е 90 дни, следователно не превишавала максимално предвидения в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ период от 90 дни, тъй като няма как обективно да се установи от кога точно датира грешката. Първата дата от корекционния период представлява датата на извършен регулярен отчет на електромера, а последната – датата на извършената техническа проверка. Твърди се, че в случая е налице хипотеза на безвиновна отговорност, като е ирелевантно обстоятелството, кой е извършител на манипулацията.

С оглед изложеното се моли да се отхвърли искът, като неоснователен. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор между страните, че ищцата е битов потребител на електрическа енергия с клиентски номер * за обект ИТН * в гр. *, ул. „*“ № *.

От приетия по делото констативен протокол №212759/28.04.2015 г. се установява, че на посочената дата служители на „ЕВН България Електроразпределение“ АД са извършили проверка на средството за търговско измерване на горния адрес. В протокола същите са отразили, че електромерът се подменя за експертиза, същият е демонтиран и поставен в безшевна торба с пломба. Протоколът е съставен в отсъствие на клиента или негов представител, поради това, че такъв не е открит.

От приетия по делото констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 149/14.03.2016 г. /л. 10 от делото/ се установява, че горният електромер е изследван в БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО Русе, като след проверката е констатирано, че на клемен блок на токова верига има монтиран мост (шунт) от дебела медна пластина, в резултат на което е направен извод, че електромерът не отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия.

Въз основа на констатациите от съставения протокол ответникът „ЕВН България Електроразпределение“ АД е извършил едностранна корекция на сметката на абоната за минал период 28.01.2015 г. - 28.04.2015 г., като за същия период е начислил допълнително сума в размер 804.16 лв. за изразходвани от ищцата 9852 киловатчаса ел. енергия, което се установява от приетите по делото справка за коригиране на сметката за електроенергия /л. 24/ и фактура №1150074822/18.04.2016 г.

По делото е назначена и изслушана СТЕ, според заключението на която налице е случая е осъществено външно въздействие върху електромера, в резултат на което е налице неточно /частично/ измерване на реалната консумирана енергия. Използваната методика по чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ е приложена правилно. Стойността на неизмереното количество електроенергия в справка за коригиране сметката на клиент е изчислена правилно – 804.16 лв. с ДДС. Не е възможно да бъде установен началният момент на неточно измерване на средството за търговско измерване. Спазени са сроковете за първоначална проверка на процесния електромер. Към датата на неговото демонтиране на 28.04.2015 г. електромерът е бил в срока на действие на извършената му първоначална проверка.

Разпитани са като свидетели Т. Д. Д. и М.Г.М.. Свидетелят Т. Д. е * на ищцата. Същият заявява, че през месец април миналата година Т.Д.-Х. е била *, имала е * и той е стоял при нея от средата на април до края на май. Заявява, че апартаментът на * имал звънец и надпис с името й, но през този период никой не им бил звънял да ги търси. Не бил виждал на сградата и залепена бележка за извършена проверка.

Свидетелят М. е единият от служителите на ответника извършили проверката. Прекият ръководител на групата му една сутрин им задал проверка на електромери на адрес гр. *, ул. "*“ № * и той с колегата Г. Н. отишли на този адрес. Констатирали при проверката, че има скъсана пломба на електромер, а при отварянето на капак – клемен блок се установило, че има монтиран мост на токова верига. При проверката присъствали двама свидетели, единият от които живеел на същата улица и един полицай от РПУ. Електормерът бил свален за експертиза и бил поставен нов на негово място. Свидетелят пояснява, че не знае на кой етаж е апартаментът на Т.Д.-Х., доколкото другият колега се е качил до апартамента, а той не се е качвал до горе.

В производството по предявения отрицателен установителен иск ответникът следва да докаже пълно и главно основанието на вземането си, като установи същото и по размер, а ищецът следва да докаже възраженията си срещу неговото съществуване. В случая ответникът основава вземането си на възникнало в негова полза потестативно право на едностранно извършване на корекция в сметките за потребена ел. енергия от ищеца, затова следва да установи пълно и главно предпоставките за неговото упражняване.

Периодът, за който е извършена едностранната корекция на сметката на ищцата е след измененията на чл. 98а от Закона за енергетиката (ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и след приемане на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. (обн. ДВ, бр.98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.).

Съгласно решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г., ВКС, I отделение, с изменението на Закона за енергетиката /ДВ, бр. 54/2012 г./ съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задължението си: 1/ по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и 2/ по чл. 83, ал. 1,т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия. С изменението на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г./ е изрично предвидена възможността за провеждане корекционна процедура.

“Корекцията” има отношение към измерването на ел. енергията и е специфичен способ за допълнително установяване и измерване на доставено количество ел. енергия. Спецификата на допълнителното измерване и коригиране на доставената ел. енергия се налага от спецификата на “вещта” , която се продава - ел. енергия.

Извършената едностранна корекция от страна на ответника в конкретния случай се основава на разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, чл. 45, ал.1 и чл. 51, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. (в сила от 16.11.2013 г.).

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ищцата за противоречие на нормите на ПИКЕЕ на тези от по-високия по степен нормативен акт - ЗЕ. В рамките на проверката по чл. 15, ал. 3 ЗНА, ПИКЕЕ са приети в изпълнение и в рамките на законовата делегация по чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ от компетентния държавен орган по чл. 83, ал. 2 от ЗЕ. На съда служебно е известно решение № 12897/01.12.2015 г. по адм. дело № 9462/2014 г. на ВАС, което не е влязло в сила, тъй като е предмет на инстанционен контрол от 5- чл. състав на ВАС по адм. дело № 2385/2016 г., което е висящо. Като допълнителен аргумент следва да се посочи, че дори ПИКЕЕ или негови отделни норми да бъдат отменени, то съдебното решение за отмяна ще има действие само за в бъдеще – от момента на влизането му в сила, съгласно нормата чл. 195, ал. 1 АПК, поради което и не би рефлектирало върху приложимите правни норми за конкретния казус

В ПИКЕЕ в сила от 16.11.2013 г. е създадена нова правна уредба, която регламентира нормативен ред за измерване на количеството ел. енергия и в случаите на неточно отчитане или неотчитане на доставена ел. енергия, без да е доказано виновно поведение от страна на потребителя, довело като резултат до неточното измерена или неотчетена ел. енергия, /такова не се изисква от нормата на чл. 48 от ПИКЕЕ/, като корекцията на задълженията на потребителя във връзка с това е ограничена за период до 90 дни назад, от датата на установяване на повредата или неточността на електромера /чл. 49, ал. 2 от ПИКЕЕ/. В договорните отношения между страните по принцип важи правилото на чл. 81 от ЗЗД /за виновния характер на договорната отговорност/, освен в случаите, когато приложението му е нормативно изключено и е предвидена обективна /безвиновна/ отговорност, каквато е тази, регламентирана с нормата на чл. 48 от ПИКЕЕ.

В чл. 47-51 от ПИККЕ са регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се свеждат до две групи – 1./ на констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване и 2./ на субективно въздействие върху измервателната система.

С първата, е въведена обективна отговорност на потребителя, като изключение от общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди - корекция се допуска при липса на средство за търговско измерване или при установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване /СТИ/ със заложените нормативи /т.е. при отчитане на грешки извън допустимите/.

Втората група случаи обхваща тези, при които при извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент, - обстоятелства, предполагащи намеса на субективен фактор, при която се променя схемата на свързване, водещо до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия. И в двата случая се съставя констативен протокол, подписан от представител на оператора и потребителя /или от заместващи го две независими лица, присъстващи като свидетели/ - чл.47 ал.1-ал.З ПИКЕЕ. За защита както на обществения, така и на личния интерес на всяка от страните по договора за продажба на електроенергия с правилата е предвиден съответен, гарантиращ обективното установяване наличието на обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността на потребителя. Тази гаранция е постигната с участието на независим орган. В случай че се касае до грешка при отчитането, извън допустимата, наличието на такава се доказва с протокол от проверка на СТИ, извършена от компетентния орган за метрологичен надзор, на когото операторът е длъжен да изпрати демонтираното при проверката СТИ, съгласно чл. 47 ал. 5 изр. 2 ПИКЕЕ.

В случаи на нерегламентирано вмешателство в измервателната система, доколкото то е свързано с посегателство върху собственост на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, която и се владее и стопанисва от самия него, за да се гарантира обективност на извършените действия, наличието на неправомерното действие следва да бъде удостоверено с подписа на представител на полицията, който задължително присъства на проверката, съгласно чл. 48 ал. 2 ПИКЕЕ. Последното прави изготвения констативен протокол по чл.47 ПИКЕЕ официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила, досежно обстоятелството, че е налице посегателство върху собствеността на оператора на съответната електроразпределителна мрежа /виж решение № 104 от 16.08. 2016 г. т.д.№1671/15г.,1 т. о., ВКС/.

При всичко преждеизложено съдът намира, че е допустима едностранната корекцията на оператора за периода след 16.11.2013 г., но при наличието на три предпоставки:

1./ предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка;

2./ наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия;

3./ спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване;

В случая крайният снабдител не е изпълнил третата предпоставка, за да е налице законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия. Налични са първата и втората такава. Втората – Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. (в сила от 16.11.2013 г.).

Ответното дружество е изпълнило и задълженията си по чл. 98а ал.2, т.6 ЗЕ, а именно да предвиди в общите условия на договорите си ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция въз основа на наличните правила за измерване на количеството (ПИКЕЕ). Настоящият състав намира, че чл. 72 от ОУ предвижда общ ред за съобщаване на всички съобщение във връзка с договорните отношения между страните, който е относим и към хипотезата на уведомяване на реда за извършена корекция. Довод в тази насока е, че при изработването на ПИКЕЕ са взети предвид именно ОУ на операторите на съответните електроразпределителни дружества. Формално и лишено от всякаква логика е тълкуване, че е нужно изрично уреждане на ред за съобщаване на корекцията в ОУ. При липса на изричен ред се прилага общият такъв и именно в тази насока е чл. 72 от ОУ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД: „Всякакви документи, включително съобщения, уведомления и други, свързани с настоящите Общи условия, ще бъдат разменяни с обикновена поща на адреса на ЕВН ЕР, посочен в тези Общи условия, и на адреса за кореспонденция, посочен в заявлението на Клиента за започване на преноса, освен съобщенията, уведомленията, предизвестията и другите документи, които настоящ“. Чл. 72 от ОУ следва да се тълкува във връзка с чл. 54 от ОУ, поради което съдът намира, че е налице ред за уведомяване на клиента при извършването на корекция на сметка и респ. не споделя мнението застъпено от преобладаващата част от съставите в ПРС, че такъв ред не е създаден.

Въпреки всичко изложено, съдът намира, че в настоящата хипотеза от страна на ответника не е доказано, че е спазена процедурата по уведомяване на клиента, предвидена в ПИКЕЕ. Съгласно чл. 47, ал. 4 ПИКЕЕ в случаите на съставяне на констативен протокол за проверката в отсъствие на клиента, операторът на съответната мрежа изпраща констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка. В случая липсват, както твърдения, така и доказателства в тази насока. Следва да се отбележи, че ПИКЕЕ изисква изпращане на констативния протокол на клиента с обратна разписка преди извършването на корекцията. Представено и прието е по делото писмо с изх. № 14875979-1/18.04.2016 г., с което ответникът твърди да е уведомил клиента на посечения от него адрес за кореспонденция за извършеното допълнително изчисление. Липсват обаче данни, както същото писмо да е било изпратено с обратна разписка до адреса, така и към него да е приложен констативния протокол, съобразно изискването на чл. 47, ал. 4 ПИКЕЕ. Налице са и изрични твърдения от ищцата, че е била отказана каквато и да е информация относно спорното вземане. Свидетелят Д. пък заявява, че за периода от април до края на май 2015 г., докато е живял с *, никой от ответното дружество не ги е търсил, липсвала и писмена бележка за извършената проверка.

Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ да го подпише, констативния протокол се подписва от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. От представения констативен протокол не става ясно дали същият е подписан и от тримата свидетели, вписани в обстоятелствената му част, доколкото липсва подпис в поле номер 1 от присъствалите на проверката. Ето защо не става ясно дали свидетелката Ж. Д., за която свидетелят М. твърди, че живее на същата улица, се е подписала на констативния протокол. Положени са само два подписа – на втория свидетел и на представителя на органите на полицията /чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ/.

Само за пълнота и коректност съдът намира за нужно да отбележи, че намира за спазена разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ. Действително във фактурата е отбелязан период 28.01.2015 г. – 28.04.2016 г., става въпрос обаче за фактическа грешка. Правилният период за извършената корекция е 28.01.2015 г. – 28.04.2016 г. /90 дневен период отговарящ на изискванията на ПИКЕЕ/. В тази насока, както представената справка за коригиране на сметката за електроенергия – л. 24-25 от делото, така и СТЕ, която посочва, че правилно е отчетена за периода 28.01.2015 г. – 28.04.2015 г. стойността на неизмереното количество електроенергия – 804.16 лв. с ДДС

Предвид горните констатации, съдът намира, че ответното дружество не е провело успешно пълно и главно доказване на твърденията си, че е извършило правомерно и при спазване на всички изисквания на ПИКЕЕ едностранна корекция на сметката на ищцата /въпреки така разпределената му доказателствена тежест да докаже, че са спазени нормативно предвидените правила за корекция на сметка при проверка на СТИ/.

Доказателствата по делото сочат на извод, че корекцията на сметката на ищцата е била извършена от ответното дружество в нарушение на горецитираните норми на ПИКЕЕ, поради което сумата, предмет на иска не е дължима от ищцата.

С оглед изложеното, предявеният иск ще следва да бъде уважен като основателен и доказан.

По разноските:

Ищцата претендира разноски в размер на 450 за адвокатско възнаграждение и 50 лева за държавна такса, представени са доказателства за заплащането на сумите.

Постъпило е своевременно възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ищцата. Съдът намира възражението за основателно поради следното:

Производството не се отличава с особено сложност, приключило е в едно съдебно заседание, материалният интерес е под 1000 лева, не са извършени множество процесуални действия. Следва да се вземе предвид и масовостта на подобни производството свързани с извършването на едностранни корекции. Неоснователни са твърденията на процесуалния представител, че към разноските следва да се включат и режийни транспортни разходи тъй като, първо, разпоредбата на чл. 78 ГПК визира разноски, които са направени по повод самото производство /такива са например разноските за заплатена държавна такса, за издаване на съдебно удостоверение, за депозит за вещо лице и др./, но не и разноски, направени извън самото производство. Отговорността за разноски включва само внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат. Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото /напр. пътните разноски за явяването на страните пред съда – за разлика от уредбата в ЗГС/, в който смисъл е решение № 189/20.06.2014 г. по гр. д. № 5193 по описа за 2013 г. на ВКС, IV ГО.

Извършвайки преценката за наличие на основанието по чл. 78, ал.5 ГПК, с оглед разяснението дадено в ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо намира възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно, поради което и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски за адвокатски хонорар в минималния размер – 300 лева /чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ще следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от общо 350 лв., представляващи направени по делото разноски за адвокатски хонорар и платена държавна такса.

Така мотивиран, Пловдивски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Т.Т.Д.-Х., ЕГН **********, с адрес ***, не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, сумата от 804,16 лв. /осемстотин и четири лева и шестнадесет стотинки/, представляваща допълнително начислена сума за консумирана електрическа енергия, вследствие на утановено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия, която сума е начислена от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД по фактура № 1150074822 от 18.04.2016 г., за обект на потребление в гр. *, ул. „*“ № *, ИТН *, с клиентски номер *.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430 да заплати на Т.Т.Д.-Х., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляващи направени по делото разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд.

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

                                                                                                                  /Кирил Петров/

Вярно с оригинала

ВА