Гражданско дело 6286/2016 - Решение - 14-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е

         

 

                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

3026                        14.10.2016 година                   град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря ВАНЯ КАЗАКОВА,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6286 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, във  вр. с  чл. 318, ал. 1 във вр. чл.327 от ТЗ, вр. чл. 92 ЗЗД.

Ищецът „САЛИНА 77 ТРАНС” ЕООД, ЕИК 115872334, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Найчо Цанов” № 15, ет. 3, ап. 4, представлявано от В.В.С., чрез адвокат К., е предявил  против „Девасим 63” ЕООД, ЕИК 202813894, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Централен“, ул. „Иван Андонов” № 28, ет. 2, ап. 4, представлявано от А.Н.Ч., иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдената със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1376/ 07.03.2016 г.,  по частно гр. дело № 2442/ 2016 г. на ПРС, сумата от сумата от 1175,23 лева /хиляда сто седемдесет и пет лева и двадесет и три стотинки/ - главница с включен ДДС, представляваща неплатена продажна цена по договор за покупко- продажба от 10.04.2014 г., с предмет продажба и доставка на гориво – бензин А95Н Б-6, за което вземане е издадена фактура № 1034/19.12.2014 г., сумата от 247 лева /двеста четиридесет и седем лева/ - неустойка за забавено плащане, съгласно чл. 6.7 от Договора, дължима за периода от 28.12.2014 г. до 08.07.2015 г., ведно със законната лихва  върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 26.02.2016 г. до изплащане на вземането. 

В исковата молба се твърди, че страните се намират в търговски взаимоотношения като ищеца, в качеството на продавач, а ответника, в качеството на купувач на петролни продукти. Извършени са множество продажби между страните и е сключен договор от 10.04.2014 год. като на 19.12.2014 год. ищецът е извършил продажба и доставка на бензиново гориво А95Н Б-6 в размер на 999 литра с единична цена на литър 1,755 лева или на обща стойност 2103,89 лева с включено ДДС, с получател ответното дружество. Горивото било доставено до ответника на същата дата и била съставена товарителница № 015385/19.12.2014 год., която била подписана от ответното дружество. Във връзка с извършената продажба била издадена фактура № 1034/19.12.2014 год. на стойност 2103,89 лева с ДДС, с падеж на плащане 27.12.2014 год.. Ответникът, макар и със закъснение, на 08.07.2015 год. и на 31.07.2015 год., е извършил частични плащания, като не погасени са останали 1175,23 лева. В чл. 6.7 от Договора била уговорена неустойка при неплащане в срок. Поради това се претендира и неустойка за забава в размер на 247 лева. За събиране остатъка на задължението е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е образувано ч. гр. д. № 2442/2016 год. по описа на ПРС. В законоустановения срок обаче е постъпило възражение от ответната страна,  като с настоящото производство се цели да бъде признато за установено, че ответното дружество дължи присъдените по заповедното производство суми. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал такъв отговор. В първото по делото съдебно заседание не признава така предявените искове.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

От приложеното ч.гр.д. № 2442/ 2016 г. на ПРС, 18 гр. с-в. се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за сумата от 1175,23 лева  - главница с включен ДДС, представляваща неплатена продажна цена по договор за покупко- продажба от 10.04.2014 г., с предмет продажба и доставка на гориво – бензин А95Н Б-6, за което вземане е издадена фактура № 1034/19.12.2014 г., сумата от 247 лева - неустойка за забавено плащане, съгласно чл. 6.7 от Договора, дължима за периода от 28.12.2014 г. до 08.07.2015 г., ведно със законната лихва  върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 26.02.2016 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 28,44 лева и 300 лева – адвокатско възнаграждение. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като след това ищецът е предявил иск по чл. 422 за установяване на вземането си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Като писмени доказателства по делото е приет договор за покупко- продажба от 10,04,2014 г., по силата на който ищецът в качеството му на продавач е поел задължение да продава горива на ответника в качеството му на купувач, с цел потребление или реализация от купувача. В чл. 6.7 от договора страните са постигнали съгласие, че купувачът ще дължи на продаваща неустойка за забава в размер на ОЛП + 22% изчислен на база на 360 дни годишно върху неплатената част в края на календарния ден, считано след датата на падежа. Купувачът е поел задължение да заплати закупеното гориво в седемдневен срок след продажбата, като денят на продажбата е ден първи .

По делото са представените таворителница № 015385/19.12.2014 год. и фактура № 1034/ 19,12,2014 г.

От заключението на съдебно-счетоводна експертиза, което настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че посочената по-горе фактура е осчетоводена при ищеца и ответника, като неплатената суми по нея е в размер на 1175,23 лв.  Размера на неутойката за забава за периода от 28.12.2014 г. до 08.07.2015 г. е в размер 247 лв.  

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение, което има за предмет договор за покупко-продажба на гориво, което е обективирано в сключения между страните договор от 10,04,2014 г. Във връзка с така сключения договор ищецът е доставил 999 литра бензин А95Н. Този факт се установя от приложената по делото товарителница № 015385/19.12.2014 год.  За извършената доставка е издадена и фактура № 1034/19.12.2014 г. на стойност 2103,89 лв. с ДДС.  И двете страни са търговци, поради които по отношение на сключената от тях сделка намират приложение правилата на търговската продажба. Последната е неформален договор, ето защо, документите по чл. 321 ТЗ имат само доказателствено значение, включително и фактурите. След като ответното дружество е осчетоводило процесните фактури в счетоводството си следва извода, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за продажба. По силата на възникналата облигационноправна връзка в правната сфера на ответника е възникнало задължение да заплати цената на доставените стоки, която  е общ размер на 2103,89 лева. На 08,07,2015 г. и на 31,07,2015 г. ответникът е извършил две плащания по процесната фактура в размер на 628,66 лв. и 300 лв. Това се установява от в.л. К. по приетата  ССЕ, която настоящият съдебен състав кредитира изцяло, като 0пълна, обективна и компетентно дадена.

По силата на възникналата облигационноправна връзка в правната сфера на ответника е възникнало задължение да заплати цената на доставените стоки, която  е в размер от 1175,23 лева, доколкото ответникът е заплатил сумата от 928,66 лв.  по фактура № 1034/19,12,2014 г.

Съдът е сезиран с иск за заплащане на законна лихва върху дължимата сума от 26.02.2016 г., начиная от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Тъй като се касае до присъждане на парична сума по главния иск, предявеният акцесорен иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде присъдена законна лихва върху сумата от 1175,23 лева от 26.02.2016 г. по арг. от чл. 422 ГПК до пълното изплащане на вземането по главницата.

За да възникне отговорността за заплащане на договорна неустойка трябва да са налице следните три предпоставки, които са елементи на сложния фактически състав: - валидно договорно задължение; неизпълнение на задължението; уговорка за плащане на неустойка поради неизпълнение на договорното задължение. Със сключеното на договор за покупко- продажба на горива от 10,04,2014 г. между страните по делото е възникнала валидна облигационна връзка по силата, на която ответникът е следвало да заплати в седемдневен срок след продажбата на дължимите от него суми във връзка със закупеното гориво- чл. 5.1. При неизпълнение на това свое задължение в срок ответникът дължи неустойка   в размер на ОЛП + 22% изчислен на база на 360 дни годишно върху неплатената част в края на календарния ден, считано след датата на падежа - чл. 6.7 от договора. Ответникът видно от заключението по приетата ССЕ е бил в забава от 28,12,2014 г. до 08,07,2015 г. , като размера на неустойката възлиза на 247 лева.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че са налице всички предпоставки за възникване на отговорността за заплащане на договорната неустойка, а именно: валидно договорно задължение; ответникът е нарушил поетото от него договорно задължение, включено в договора като основание за възникване на отговорност за неустойка- не е изпълнил задължението си в уговорения срок – седем дни след продажбата, която е била на 19,12,2014 г.  да заплати дължимата от него цена. Уговорката за неустойка е в размер на ОЛП + 22%  изчислен на база на 360 дни годишно.  Ето защо ищецът дължи и неустойка за забава в размер на 247 лв.

По отношение на разноските:

Предвид изхода от спора, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се претендират, като за същите е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са реално направени. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 71,56 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. и депозит за вещо лице – 80 лв. Следва да бъдат присъдени изцяло и направените по ч. гр. дело № 2442/16 г. по описа на ПРС разноски, които са в общ размер от 328,44 лева.

По изложените съображения, съдът

 

                                                          Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1376/ 07.03.2016 г., издадена по частно гр. дело № 2442/ 2016 г. на ПРС, XVIII гр. с-в, „Девасим 63” ЕООД, ЕИК 202813894, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Централен“, ул. „Иван Андонов” № 28, ет. 2, ап. 4, представлявано от А.Н.Ч., дължи на „САЛИНА 77 ТРАНС” ЕООД, ЕИК 115872334, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Найчо Цанов” № 15, ет. 3, ап. 4, представлявано от В.В.С., сумата от 1175,23 лева /хиляда сто седемдесет и пет лева и двадесет и три стотинки/ - главница с включен ДДС, представляваща неплатена продажна цена по договор за покупко- продажба от 10.04.2014 г., с предмет продажба и доставка на гориво – бензин А95Н Б-6, за което вземане е издадена фактура № 1034/19.12.2014 г., сумата от 247 лева /двеста четиридесет и седем лева/ - неустойка за забавено плащане, дължима по чл. 6.7 от Договора за периода от 28.12.2014 г. до 08.07.2015 г., ведно със законната лихва  върху главницата, начия  от 26.02.2016 г. до изплащане на вземането. 

ОСЪЖДА „Девасим 63” ЕООД, ЕИК 202813894, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Централен“, ул. „Иван Андонов” № 28, ет. 2, ап. 4, представлявано от А.Н.Ч., да заплати на „САЛИНА 77 ТРАНС” ЕООД, ЕИК 115872334, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Найчо Цанов” № 15, ет. 3, ап. 4, представлявано от В.В.С., направените по делото разноски в размер на 501,56 лева и сумата от 328,44 лева представляваща разноски частно гр. дело № 2442/ 2016 г. на ПРС, XVIII гр. с-в., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му  на страните.  

                                                        

 

                                                                  СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала:

ВК