Гражданско дело 6158/2016 - Решение - 06-10-2016

Решение по Гражданско дело 6158/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2954

гр.Пловдив, 06.10.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХІІ гр.с., в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година, в състав

 

Председател: Росица Кюртова

 

секретар: Катя Янева,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №6158 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Ищецът П.Д.К., ЕГН **********,***, представляван от адв.Р.П., адрес ****, твърди, че ответникът се е снабдил с изп.лист срещу него, издаден по ч.гр.д.№3846/2002г. на ПРС, за сумата 704,13 лв. – неплатена стойност на топлинна енергия за периода 01.11.2000г. – 31.05.2002г., ведно със законна лихва от 28.08.2002г. до окончателното плащане; сумата 208,01 лв. – обезщетение за забава за периода 08.01.2001г. – 30.06.2002г., както и сумата 65,34 лв. – разноски в производството по издаване на изп.лист. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д.№****/****. по описа на ДСИ при ПРС. Взискателят поискал с молба от 22.01.2006г. делото да бъде продължено от ЧСИ *****, при когото било образувано изп.д.№************. Впоследствие същото дело било продължено от ЧСИ **** под №********** и отново от ЧСИ ***** под №************. След образуване на изп.д.№****/****. взискателят не поискал изпълнителни действия в продължение на повече от две години. Така производството по принудително изпълнение се прекратило по силата на закона на 19.09.2004г. Считано от тази дата тригодишния давностен срок изтекъл на 19.09.2007г., без през това време да са били извършвани изпълнителни действия. Поддържа се, че давността е 3-годишна, тъй като вземанията са периодични. Давността изтекла, без да е била прекъсвана междувременно, поради което вземанията се погасили. Ето защо е формулиран петитум за признаване за установено по отношение ответника, че ищецът не му дължи сумата 704,13 лв. – стойност на топлинна енергия за периода 01.11.2000г. – 31.05.2002г., ведно със законна лихва от 28.08.2002г. до окончателното плащане, както и сумата 208,01 лв. – обезщетение за забава за периода 08.01.2001г. – 30.06.2002г., за които вземания е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№3846/2002г. на ПРС и образувано изпълнително дело №************ по описа на ЧСИ ****. Претендират се разноски. 

Ответникът “ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК 115016602, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов”№37, чрез пълномощника юрк.Д.Н., не оспорва исковете. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, а това се установява и от приложеното към исковата молба писмено доказателство, че в полза на ответника, с наименование към този момент “Топлофикация Пловдив”ЕАД, на 30.08.2002г. е издаден изпълнителен лист срещу ищеца, за сумата 704,13 лв. – неплатена стойност на топлинна енергия за периода 01.11.2000г. – 31.05.2002г., ведно със законна лихва от 28.08.2002г. до окончателното плащане; сумата 208,01 лв. – обезщетение за забава за периода 08.01.2001г. – 30.06.2002г., както и сумата 65,34 лв. – разноски в производството по издаване на изпълнителен лист. Изпълнителният лист е издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание по ч.гр.д.№3846/2002г. по описа на ПРС. Няма спор и се установява, че по молба на кредитора от 10.09.2002г. въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано изп.д.№****/****. по описа на СИС при ПРС. Не се установява по това изпълнително дело да е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника, както и да са поискани и/или предприети конкретни изпълнителни действия. По молба на взискателя от 22.12.2006г. и с протокол на ДСИ от 05.01.2007г. делото е предадено на ЧСИ ***** на основание §3, ал.1 ПЗР ЗЧСИ, при който е образувано изп.д.№************. Установява се от приложените изпълнителни дела, че през 2007г. по това дело е предприето имуществено проучване на длъжника, връчена е покана за доброволно изпълнение, като на 02.08.2007г. е извършен и опис на имущество. Установява се, че по нова молба на кредитора от 07.04.2011г. на основание §3, ал.1 ПЗР ЗЧСИ делото е прехвърлено при ЧСИ ****, чийто архив по-късно е предаден на ЧСИ ***** и към настоящия момент се извършват действия по изп.д.№*************.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира, че предявените искове са допустими. Длъжникът в изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния установителен иск ще постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК.

Съгласно Тълкувателно решение №3/2011год от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Касае се именно за периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност. Няма съмнение, че с кратка давност се погасяват вземанията за лихви, както и за обезщетение за забава – чл.111, б.б) и б.в). За вземанията за разноски е приложима отново кратката давност, тъй като същите са акцесорни и се погасяват с погасяване на главното такова – чл.119 ЗЗД.

При периодичните месечни платежи падежът настъпва с изтичане срока за плащане на всяка месечна вноска. Считано от този момент започва да тече погасителната давност съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД. С предприемане на действия на принудително изпълнение давността се прекъсва съгласно чл.116, б.в) ЗЗД, а след прекъсването съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД започва да тече нова тригодишна давност. В ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.14 е прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б.„в” ЗЗД.

В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по смисъла на чл.116, б.в) ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети  задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В аспекта на горното, с оглед признатото от страните и установено от фактическа страна следва да се приеме, че в периода от настъпване изискуемостта на всяко едно от периодичните вземания за главница до изтичане на 3-годишен срок от този момент от страна на кредитора (до 31.05.2005г.) не са били предприети действия, прекъсващи давността. Както се каза, подаването на молба за издаване на изпълнителен лист и подаването на молба за образуване на изпълнително дело, в която не са посочени конкретни изпълнителни способи, не са такива действия. Първото същинско изпълнително действие срещу ищеца е извършения на 02.08.2007г. опис на движимо имущество, но това се е случило много след изтичането на давността. След като давността е изтекла, същата не може да бъде прекъсната. Ето защо съдът намира, че главното вземане е погасено по давност, а заедно с това и акцесорното такова за обезщетение за забава. Поради изложеното исковете се явяват изцяло доказани и основателни и следва да се уважат изцяло.

При този изход на спора, в полза на ищцовата страна се дължат деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Същата претендира държавна такса в размер 100 лв., и адвокатско възнаграждение в размер 300 лв. (л.5). Съдът намира, че възражението е определено в минималния размер от 300 лв., посочен в чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не следва да бъде коригирано по реда на чл.78, ал.5 ГПК. Общият размер на разноските, които следва да се присъдят в тежест на ответника, е 400 лв.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Д.К., ЕГН **********,***, представляван от адв.Р.П., адрес ****, не дължи на “ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК 115016602, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов”№37, сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№3846/2002г. по описа на ПРС и последно образувано изп.дело №************ по описа на ЧСИ ****, а именно: сумата 704,13 лв. (седемстотин и четири лева и 13 ст.) – неплатена стойност на топлинна енергия за периода 01.11.2000г. – 31.05.2002г., ведно със законна лихва от 28.08.2002г. до окончателното плащане; както и сумата 208,01 лв. (двеста и осем лева и 01 ст.) – обезщетение за забава за периода 08.01.2001г. – 30.06.2002г., поради погасяване на вземанията по давност.

ОСЪЖДА “ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК 115016602, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов”№37, да заплати на П.Д.К., ЕГН **********,***, представляван от адв.Р.П., адрес *****, сумата 400 лв. (четиристотин лева) – деловодни разноски в производството по гр.д.№6158/2016г. по описа на ПРС, ХХІІ гр.с.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                      

                                                             

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Росица Кюртова

 

Вярно с оригинала.

И.Б.