Гражданско дело 6117/2016 - Решение - 06-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  2943                                      06.10.2016 Година             Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                       ІІІ граждански  състав

На   26.09.2016 Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ТАНЯ БОРИСОВА ГЕОРГИЕВА

Секретар: Димитрия Гаджева

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

гражданско  дело номер 6117 по описа за 2016 година

намери за установено следното:

 

                   Иск по чл.124, ал.1 ГПК.

                   Ищецът Я.Г.А. с ЕГН ********** ***, представляван по пълномощие от адв.Е.И. ***, е предявил иск да се признае за установено по отношение на «ЕВН България Топлофикация» ЕАД- Пловдив, че не дължи сумата от 451,82 лв. стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление , находящ се в гр.***, за периода 01,05,2000 г.- 31,07,2004 г., сумата от 84 лв. обезщетение за забава за периода 01.07.2000 г.- 23.08.2004 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.08.2004 г. и деловодните разноски от 52,72 лв., за които е образувано изп.д.№ 486/2009 г. по описа на ЧСИ ******** с район на действие ПОС въз основа на  изпълнителен лист, издаден на несъдебно изпълнително основание- извлечение от сметка по реда на чл.237 и сл.от ГПК /отм./ по ч.гр.д.№ 5356/2004 г. по описа на ПРС, поради изтекла погасителна давност на вземанията. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

                   Ответното дружество, в отговора на исковата молба, не оспорва изложените в исковата молба твърдения, както и че вземанията са погасени по давност.

                   Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, доводите и възраженият ана страните, прие следното:

                   Не се спори по делото, а и от писмените доказателства и приложеното в заверени преписи изп.д.№ 486/2009 г. по описа на ЧСИ *** с район на действие ПОС се установява, че в полза на «ЕВН България Топлофикация» ЕАД- Пловдив е бил издаден изпълнителен лист срещу ищеца по ч.гр.д.№ 5356/2004 г. на ПРС въз основа на несъдебно изпълнително основание по реда на ГПК/отм/ за сумата от 451,82 лв. стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление , находящ се в гр.******, за периода 01,05,2000 г.- 31,07,2004 г., сумата от 84 лв. обезщетение за забава за периода 01.07.2000 г.- 23.08.2004 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.08.2004 г. и деловодните разноски от 52,72 лв. Въз основа на така издадения ИЛ, по молба на ответника, депозирана на 21.09.2004 г. е било образувано изп.д.№ 8704/2004 г. на СИС при ПРС. След образуването му е изпратена ПДИ до длъжника на 05.10.2005 г., връчена на 17.10.2005 г. първото действие по принудително изпълнение- налагане на запор върху МПС на длъжника, е извършено на 18.02.2007 г. / л.52 от делото/, последвано от налагане на запор върху трудовото възнаграждение със запорно съобщение, връчено на 16.01.2008 г. / л.56/. По молба на ответника- взискател с вх.№ 2031/28,09,2009 г., производството по изп.дело е продължено от ЧСИ *** под № 486/2009 г., по което липсват данни за са извършени действия по принудително изпълнение.

                   Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

                        Вземанията, предмет на издадения изпълнителен лист, представляват периодични плащания, поради което се погясават с изтичане на тригодишния давностен срок съгласно чл.111, б.»в» ЗЗД, в който смисъл е ТР 3/18.05.2012г на ВКС по т.д.№ 3/2011 г. ОСГК.

                   В т.10 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането / чл.116, б.“в“ ЗЗД/ в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прието е също така, че в изпълнителиня процес е неприложима нормата на чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД за спиране на давността докато трае съдебния процес за вземането и последната се отнася само до исковия процес.

                   В настоящия случай вземанията касаят период 01.05.2000 г.- 31.07.2004 г., като с подаване на молбата за издаване на ИЛ и с молбата за образуване на изп.д.№ 8704/2004 г. на СИС при ПРС давността не е прекъсната на осн.чл.116, б.»в» ЗЗД, тъй като това не са действия за принудително изпълнение на вземането по смисъла на посочената разпоредба .  От доказателствата по делото са установени две действия, годни да прекъсне давността  и това е запорът на МПС от 18.02.2007 г. и запорът на трудовото възнаграждение от 16.01.2008 г. След последно посочената дата по изп.дело не са извършвани действия за принудително изпълнение, прекъсващи давността по смисъла на чл.116, б.»в» ЗЗД.  Считано от 16.01.2008 г. и на осн.чл.117, ал.1 ЗЗД е започнала да тече нова тригодишна давност, изтекла на 16.01.2011 г. , което налага извод, че процесните вземания са погасени по давност и не се дължат. Предявеният иск, като основателен, ще се уважи.

                   При този изход на спора на ищеца ще се присъдят направените деловодни разноски, които се констатираха в размер от 100 лв. внесена ДТ. На осн.чл.38, ал.2 ЗА на адв.Е.  И. *** ще се присъди адвокатско възнаграждение в размер на минимума от 300 лв. съобразно цената на иска.

                   Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

                   ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Я.Г.А. с ЕГН ********** ***, не дължи на «ЕВН България Топлофикация» ЕАД- Пловдив, сумата от 451,82 лв. стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление , находящ се в гр.******, за периода 01,05,2000 г.- 31,07,2004 г., сумата от 84 лв. обезщетение за забава за периода 01.07.2000 г.- 23.08.2004 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.08.2004 г. и деловодните разноски от 52,72 лв., за които е образувано изп.д.№ 486/2009 г. по описа на ЧСИ *** с район на действие ПОС въз основа на  изпълнителен лист, издаден на несъдебно изпълнително основание- извлечение от сметка по реда на чл.237 и сл.от ГПК /отм./ по ч.гр.д.№ 5356/2004 г. по описа на ПРС.

                   ОСЪЖДА «ЕВН България топлофикация» със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Хр.Г.Данов № 37 да заплати на Я.Г.А. с ЕГН ********** *** сумата от 100 лв. направени деловодни разноски.

                   ОСЪЖДА «ЕВН България топлофикация» със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Хр.Г.Данов № 37 да заплати на осн.чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат Е.Г.И. *** сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение.

                   Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

 

Вярно с оригинала!

ДГ