Гражданско дело 5866/2016 - Определение - 11-10-2016

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 8711                                       11.10.2016  г.                            гр.Пловдив                                      

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXI гр. състав, в закрито заседание  на 11.10.2016 г. в състав:

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5866/2016 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по искова молба от С.Н.К., ЕГН ********** против „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749.

Съдът счита, че въпреки неколкократните указания за отстраняване на нередовностите на главната искова претенция, същите не са отстранени, а евентуално предявеният иск е недопустим по следните съображения:

Твърди се, че по договор за поръчителство към договор за банков кредит от 07.04.2008 г., е налице надплатена сума за възнаградителни лихви в размер на 1000 лева, като същата е получена без основание от ответника /въз основа на нищожна договорна клауза във връзка с начисляването й/. В уточнителна молба от 17.05.2016 г. се сочи, че периодът, през който банката е получила без основание суми от ищеца, е 26.01.2009 г. – 23.07.2014 г. /л.10/. След което в последваща молба се сочи, че надплатената сума за възнаградителни лихви по договора в размер на 1000 лева касае периода 07.04.2008 г. – 16.03.2010 г. Видно е, че началната дата е различна. С оглед дадените указания, с последваща молба, е формулиран петитум, в който отново се сочи, че периодът на всички получени суми без основание от ответника е 26.01.2009 г. – 23.07.2014 г. /л.21 гръб –т.12 от молбата/. Дадени са указания за отстраняване на тази нередовност, като с последната уточнителна молба се сочи, че периодът е от 07.04.2008 г., но без да са отстранени противоречията в твърденията в тази насока, макар това да е изрично указано. Предвид изложеното и с оглед липсата на надлежни и ясни твърдения относно един от съществените индивидуализиращи белези на претенцията - периода, съдът счита, че исковата претенция, заявена като частична е нередовна и не е ясно кой е началният момент, от който е заявено, че са получени суми без основание – в случая на лихвите - до 16.03.2010 г., когато се твърди да е подписан анекс № 1.

На следващо място – исковата претенция е заявена като частична – според последното уточнение – 21 000 лева, от която 7350 лева главница и 13 650 лева възнаградителна лихва, част от пълния размер от 45 003,85 лева, от която 11405,33 лева – главница по договора и анекса и 33 598,52 лева – лихви и такси по договора, получени без основание от ответника. Доколкото се касае за частична претенция от обща такава, които обаче се състоят от отделни суми, следва да са изложени твърдения за размера както на частичните, така и на общите суми, с оглед редовност на исковата молба и отправеното към съда искане. В тази насока, от уточненията се изяснява, че за периода след сключването на анекса /т.е. от 16.03.2010 г. до 23.07.2014 г./, ищецът твърди да са събрани суми без основание в размер на 11 405,33 лева – главница и 22538,47 лева – възнаградителна лихва /вж. ут.м. – л.18/. Според твърденията, би следвало частичната претенция от 21 000 лева да е формирана от сбора от част от главницата – 7350 лева и част от възнаградителната лихва от 13 650 лева. Посочено е, че общият размер на получената без основание сума е 45 003,85 лева, която обаче е съставена от главница от 11 405,33 лева и 33 598,52 лева – лихви и такси /вж. петитум – л.21 гръб/. Последните две вземания не са отграничени, като не е посочен размер на събраните такси за исковия период. Във връзка с тази нередовност, с разпореждането от 16.08.2016 г., на ищеца са дадени указания, които обаче с последната уточнителна молба не са изпълнени.

Съдът счита, че така формулираното искане е нередовно. След като е предявен частичен иск, формиран от различни вземания, общият размер трябва да му съответства и да е ясно как е образуван. С частичния иск не се претендира сума като част от друга в размер на платени такси /както е например с главницата/. Това води до съществена нередовност на отправеното до съда искане и разминаване между обстоятелствената част и петитума на иска. Това е така и защото размерът на общо получените без основание според ищеца възнаградителни лихви за периода 07.04.2008 г. – 23.07.2014 г. /ако това следва да се счита за правилния начален момент/ е ясен и е посочен в молба от 11.07.2016 г. – общо 23 538,47 лева /л.17 гръб – т.2/. Въпреки уточнението, ищецът продължава да поддържа искането си ответникът да бъде осъден да му плати 13 650 лева – възнаградителна лихва, но като част от претенция от 33 598,52 лева -  лихви и такси по договора и анекса, която е част от общата сума от 45 003,85 лева. Независимо от дадените указания с последното разпореждане в тази насока, ищецът не е отстранил нередовността. Ако тя бъде отстранена, размерът на общата сума ще бъде променен, което отново би предполагало даване на указания.  

От изложеното е видно, че както заявените обстоятелства /респ. липсата им относно твърдените такси/, така и формулираният петитум, са нередовни, поради което исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. Вярно е, че ищецът заявява всички суми да са изтеглени от ответника без основание, което предполага последният да доказва основание за получаването им, но доколкото изрично се твърди, че част от сумите /за възнаградителни лихви по договора до 16.03.2010 г./ са получени с оглед нищожна клауза по сключен договор /който не се оспорва/, следва претенцията да бъде изяснена, а търсените суми - разграничени, тъй като недължимостта им е свързана и със заявените от ищеца твърдения. Липсата на формулиран надлежен петитум относно получените суми след анекса, които се претендират като част от общо вземане, което обаче не се състои само от лихви и главница, но и от такси, парира възможността за изясняване на искането, както и за защита на ответника, тъй като по отношение на таксите – няма твърдения и размер, които да подлежат на оборване от негова страна.

Нередовността на искането би довела и до невъзможност за правилно формиране на силата на пресъдено нещо. При евентуално уважаване на частичната претенция, например, СПН би се създала само по отношение на заявения размер от 13 650 лева. Установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти обаче, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска, се ползват със сила на пресъдено нещо и по иска за останалата част от вземането. В случая, ако се признае дължимостта /осъждане на ответника да плати/ сумата от 13650  лева – като получена без основание възнаградителна лихва по договора и анекса за периода 07.04.2008 г. – 23.07.2014 г., като част от общо получена от 33 598,52 лева, би означавало да се създаде пресъдено нещо – относно наличието на договора /анекса/, липсата на основание за получаване на сумата по тях като възнаградителна лихва и дължимост на частично вземане, но от общо такова в размер на 33 598,52 лева. Както се сочи последната сума включва не само договорна лихва, но и такси. Не може да се приеме, че съдът следва да разглежда и предпоставки за евентуална дължимост /или не/ и на суми за такси, тъй като не е сезиран с подобни твърдения и надлежно искане. От друга страна - при евентуално отхвърляне /пълно или частично на заявената претенция за възн. лихви – част от общата частична такава от 21 000 лева/ отново би бил налице проблем. Би се създала СПН или за цялата сума или за горницата над уважения размер за исковия период /т.е. до 33 598,52 лева/, което обаче означава да се отрече дължимост не само на лихви, но и на такси за този период, а последните /като основание и размер/ изобщо не биха подлежали на обсъждане или изследване в процеса, тъй като не са заявени. Подобно произнасяне по иска би било недопустимо, доколкото биха се изследвали само предпоставки за дължимост или не на възнаградителни лихви, а евентуално би се отрекла възможността за връщане и на такси /в неясен размер, но за исковия период/. Освен това, при такъв евентуален изход, интересите на ищеца биха били сериозно накърнени, тъй като правото му да претендира връщане на такси за този период на това основание /получени без основание във връзка с договор и анекс/ би било преклудирано. Всичко изложено обуславя извода за нередовност на формулираното до съда искане. Искът е предявен като частичен, поради което нередовността дори в една част, води до невъзможност да бъде разгледана исковата претенция в цялост /при подобна хипотеза Определение от 05.05.2016 г. по в.ч.гр.д. № 824/2016 г. ПОС/.

При тези мотиви, съдът счита, че исковата молба е нередовна по предявения главен частичен иск и подлежи на връщане, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. За тази последица ищецът е бил предупреден при всички дадени му указания, като съдът не счита, че следва да предоставя поредна /четвърта/ възможност за отстраняване на нередовностите.

Що се касае до предявения евентуален осъдителен иск за сумата от 6000 лева, същият е недопустим. Тази претенция е заявена за първи път с втората уточнителна молба от 11.07.2016 г. – в разрез с твърденията на ищеца, че такъв иск е предявен още с първоначалната искова молба. Видно от формулирания петитум /л.5 от т.д. № 244/2016 г. на ПОС/, както и от първото уточнение от 17.05.2016 г. /л. 10 гръб/, такава претенция не е предявена. Не е допустимо ищецът да предявява нови искове като въвежда ново спорно право, непредявено пред съда с първоначалната искова молба. Съвсем отделен е въпросът, че за този евентуален иск няма изложени никакви твърдения, нито е заявен период и др., но тези въпроси касаят редовността на претенцията, във връзка с която съдът дължи указания след положителна преценка за допустимостта, каквато в настоящия случай не е налице. Ето защо, в тази й част исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 130 ГПК.

Поради всичко изложено и доколкото въпреки многократните указания, исковата молба е нередовна, са налице процесуалните предпоставки за връщането й. 

Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 3 и чл. 130 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА искова молба вх. № 11705/12.04.2016 г. по описа на ПОС, изпратена по подсъдност на ПРС, подадена от С.Н.К., ЕГН ********** против „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749 .

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 5866 по описа за 2016 г. на Районен съд- Пловдив. 

Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му.

 

                                     

    РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП