Гражданско дело 558/2016 - Решение - 06-10-2016

Решение по Гражданско дело 558/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е №2956

ПЛОВДИВ , 06.10.2016г.,

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XII-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември  2016г. , в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

        при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00558 / 2016г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното :

     Производството е по чл.  235 от ГПК – решение по съществото на исков спор.

     Делото е образувано по искова молба на Фронтекс Интернешънъл ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление в София , ул. Хенрик Ибсен № 15, представлявано от А. В. Г., с която се иска да бъде установено против ответника  М.Ц.Р., ЕГН **********, с адрес *** , съществуването на вземане на ищеца , което за него произтича от договор за цесия , а за ответника – от договор за кредит за покупка на стоки и услуги с номер CREX-01949026 от 28.10.2008г.  Твърди се, че по този договор, сключен с трето на спора лице – цедент,  ответникът е получил в заем сумата от 2400 лв., които се задължил да върне общо на 24 месечни вноски всяка една от 148,26 лв., а последната дължима на 30.11.2010 год. от 148,19 лв. или обща сума за плащане 2958,17. Твърди се, че от тях са изплатени само 600 лв., след което ответникът преустановил плащането по договора, каквото нямало и до момента. Ищецът придобил вземането на цедента БНП Париба Пърсънъл файненс ЕАД по силата на цесия , която съобщил на длъжника , след което и поради продължаващото неплащане се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,  против която ответникът възразил. Моли се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 2318,90 лв. главница и 639,27 лв. лихва представляваща печалба на дружеството за периода от 30.04.2009 год. – 30.11.2010 год., лихва за забава върху непогасената главница в размер на 1340,07 лв. за периода от настъпването на предсрочната изискуемост на кредита – 31.05.2009 год. – 28.09.2015 год., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

      Ответникът оспорва иска. Твърди се, че сумата върху главницата от договора не била реално получена от ответника, затова се моли иска да бъде отхвърлен с присъждането на разноските. Твърди и недоказаност на извършената цесия, за извършването на която нямало доказателства по делото; алтернативно, поддържа, че договорът за цесия бил нищожен на основанието по чл. 26 от Закона за задълженията  и договорите – поради противоречието му с императивни правни норми на Закона за защита на потребителите, както и поради липса на съгласие между сключващите го страни – такова липсвало точно по отношение на процесното вземане, което не било включено в описанието на прехвърлените вземания ( договорът за цесия  е рамков). Отделно , ответника не бил уведомен за наличието на цесия,  твърди и изтичането на погасителната давност за вземането. Твърди се също така, че правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем  следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за предсрочната изискуемост на кредита, а това не било направено. Затова се иска решение , с което иска да бъде отхвърлен.   

        Ищецът навежда контравъзражение, че цесията била съобщена на ответника с подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК или пък с подаването на самата искова молба по настоящото дело, а давност не е изтекла , тъй като не са изтекли сроковете за общата погасителна такава. Моли иска да бъде уважен .

       Установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД.

     Исковете са допустими. Спазени са сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.

     От фактическа и правна страна: 

      По делото е представено  (л. 11) копие от  договор за покупки на стоки или услуги  под номер CREX-01949026 от 28.10.2008г., сключен между ответника и трето на спора лице, по силата на който договор , ответника получил в заем  ( за закупуване на холова гарнитура)  сумата от 2400 лева ,която се задължил да върне на общо 23 месечни вноски от по 148.26 лева и една вноска от 148.19 лева , или общо 3558.17 лева . Датата на падеж на първата вноска е   30.12.2008г , датата на последната такава – 30.11.2010 г. Р. платила 600 лева по кредита , и на 30.04.2009 г преустановила плащането му.  Наличието на това облигационно правоотношение между страните  е доказано , доколкото подписа на ответника в графата „клиент „  не е оспорен да е положен от  него, а в самия договор ( т . 1 ) има изразено от ответника съгласие сумата да бъде преведена директно на продавача  на стоката , което съставлява пълно изпълнение от страна на кредитодателя. Макар да се спори дали  това вземане на „БНП Париба пърсънъл файненс„ АД, ЕИК 130697606 по договора  е било цедирано ( прехвърлено ) по реда на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите на ищеца, легитимирайки го по този начин като носител на  материалното право, а оттам –и като надлежен ищец по делото, съдът приема , че  договорът за продажба и прехвърляне на вземания от дата 08.07.2014 г е валиден и е породил правното си действие между цедента и цесионера , доколкото вземане по договор за кредит с номер CREX-01949026 от 28.10.2008г. фигурира в списъка на прехвърлените вземания , неразделна част от цесионния договор. За да бъде обаче действителен и спрямо ответника – длъжник , вземането против когото е прехвърлено от първоначалния кредитор , то договора  следва  да бъде съобщен на длъжника. Действително , подписано от ответника нарочно уведомление з а целите на чл. 99 ал. 3 от Закона за задълженията и договорите не фигурира по делото , но пък същия  е получил заповедта на съда по реда на чл. 410 от ГПК, в която е записано, че това вземане на заявителя произтича именно от договор за цесия; в искавата молба също са изложени факти, според които именно  цесията като договор е факта , от който ищеца извежда правата си. А трайната съдебна практика, вкл . и такава по реда на чл. 290 от ГПК, е приела ,че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си  за изпълнение на цедираното вземане ( в тази насока обикновено се цитира решение №123/24.06.2009 г.на ВКС по т.д. №12/2009 г. ІІ т.о, постановено по реда на чл.290 ГПК, ).  На още по – силно основание следва да се приеме, че  ответника е бил уведомен за цесията още с връчването на заповедта за изпълнение на задължението , и оттам – възражението за несъобщаване на цесията на длъжника не се споделя от настоящия съд.

    Тоест, между страните има валидно облигационно правоотношение , по което ответника е получил насрещната престация, и затова за него е възникнало и задължението да плати уговорените вноски. 

    Няма как да се приеме и възражението на ответника за изтекла в негова полза погасителна давност, тъй като в случая не се касае за периодични плащания  по смисъла на   чл.111, б. ”в” от Закона за задълженията и договорите, респ., Тълкувателно решение № 3/12   ОСГКТК. Задължението е едно , но е делимо и кредиторът е приел изпълнение на части при уговорени срокове. Тоест, при липса на валидно обявена предсрочна изискуемост на целият кредит ( каквато ищеца не твърди )  , началната дата на давността е датата на падеж на последната месечна вноска ,  30.11.2010г.,  и е приложима общата погасителна давност от пет години. В това отношение практиката на съдилищата , вкл. и такав,  задължителна за настоящия състав, е константна.  А този срок не е изтекъл, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение на това задължение е подадено в съда към дата  12.101.2015г .

     Договорът за цесия не е нищожен. Липсва каквото и да било противоречие с императивни норми на действалия към датата на сключването му Закон за потребителския кредит , отменен впоследствие изрично с друг закон със същото наименование (Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., , в сила от 12.05.2010 г. ), тъй като по своя характер конкретната цесия не е от договорите , които ЗПТ регулира императивно : по него няма страна с качеството на потребител, а вместо това се касае за търговска сделка. Той има и предмет, след като вземането на цедента БНП Париба по договора  с номер CREX-01949026 е включено изрично в списъка на цедираните вземания ( както се отбеляза по – горе , процесната цесия е рамкова ). Затова и възражението за нищожност на договора за цесия е неоснователно.  

    По отношение на размера на търсеното обезщетение за забава съдът следва да отбележи, че неоснователно то се търси от дата 31.09.2009 , след като не се твърди или доказва предсрочна изискуемост на целия кредит именно от тази дата. След като не са изискуеми още непадежиралите вноски , то няма основание върху стойността им  да се начисляват лихви за забава , в каквато длъжникът не е изпаднал. Тоест,  лихвата за забава върху непогасената главница е изискуема и се дължи едва от датата на крайния падеж – 30.11.2010г  и  е в размер от 1101.08 лева ( начислява се върху главница от 2227. 22 лева , колкото е остатъка след плащането на първите 600 лева вноски ). До този размер иска за присъждането й е доказан и основателен , и следва да се отхвърли за разликата от 1101.08 лева  до пълния предявен размер от  1340,07 лева

   Разноските – съразмерно уважената /отхвърлената част,  вкл.  и тези по частното дело, въпреки факта , че в списъка на ищеца не са включени последните.     

   Воден от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

    Признава за установено в отношенията между страните, че М.Ц.Р., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление в София , ул. Хенрик Ибсен № 15, представлявано от А. В. Г., следните суми , представляващи цедирано вземане по CREX-01949026 от 28.10.2008г - 2318,90 лв. главница, 639,27 лв. лихва представляваща печалба на дружеството за периода от 30.04.2009 год. – 30.11.2010 год., лихва за забава върху непогасената главница в размер на 1101.08 лева , начислена за периода от 30.11. 2010 г зо 28.09.2015 год., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, за които суми е издаден азаповед за изпълнение на парично задължение № по частното гражданско дело 13030/2015 г, ПРС , ІІ гр. състав , като ОТХВЪРЛЯ ИСКА  в частта , с която се иска установяването на вземане за  лихва за забава върху непогасената главница над 1101.08 лева до пълния размер  от  1340,07 лв. и за периода от 31.05.2009 год. до 29.11.2010г .

       Осъжда М.Ц.Р., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление в София , ул. Хенрик Ибсен № 15, представлявано от А. В. Г., сумата от 1046.09 лева  разноски  по делото.  

     Осъжда „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление в София , ул. Хенрик Ибсен № 15, представлявано от А. В. Г., да заплати на М.Ц.Р., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 38.92 лева разноски по  делото – по съразмерност .

       Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/

Вярно с оригинала!

КГ