Гражданско дело 5506/2016 - Решение - 25-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е

                                     

 

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  3163                   25.10.2016  година                       град Пловдив

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

        

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                               

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5506 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430 против А.Б.Г., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86  ЗЗД. 

Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98 а от Закона за енергетиката, продавал ел. енергия на клиентите си при публично известни общи условия, които за потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане. Обектът, чийто ползвател бил ответникът, находящ се в гр.П., ул.”С” № , ет., ап., бил снабдяван с ел. енергия, като същият се индивидуализирал с измервателна точка № ..., а за ответника бил открит клиентски номер ......... Твърди се имотът да е собственост на Община Пловдив, като ответникът била заведена като битов клиент. Потребителят имал задължението да заплаща консумираната ел. енергия и мрежови услуги в сроковете по общите условия, като в изпълнение на задълженията си като краен снабдител, ищецът доставил на ответника за периода 28.03.2014 г. – 26.12.2014 г. ел. енергия и мрежови услуги на обща стойност 344,52 лева. При забава в плащането, на основание чл. 27, ал.1 от общите условия, клиентът дължал и лихва от деня на забавата, която в конкретния случая възлизала на сумата от общо 46,25 лева за периода 27.05.2014 г. – 22.03.2016 г. За неплатените задължения били издадени фактури, в които са посочени падежи за плащане, период, размер на дължимата сума, както и размер и период на обезщетението за забава, подробно описани в уточнение към исковата молба. Предвид неизпълнение на задълженията на ответника да плати търсените суми, ищецът подал против него заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното частно гр. дело № 3647/2016 г. на ПРС, XIV гр.с., била издадена заповед по чл. 410 ГПК № 1921/25.03.2016 г. за горните вземания. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, било подадено възражение за недължимост, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите установителни претенции в срока по чл. 415 ГПК. С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението –23.03.2016 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноските за заповедното и настоящото производство.

Ответникът е подал писмен отговор на 21.07.2016 г., който обаче е депозиран извън срока по чл. 131 ГПК /изтичащ на 11.07.2016 г. вкл. – 10.07.2016 г. е почивен ден/, тъй като исковата молба и уточненията са връчени на 10.06.2016 г.

Твърди се искът да е неоснователен. Заявява се, че до края на м. февруари 2014 г., ответницата и членовете на нейното семейство обитавали процесното ведомствено жилище. Същото било снабдявано с ел. енергия, стойността на която била заплащана в срок. През м. декември 2013 г., страната подала молба до район „Източен” при Община Пловдив с вх. № 9400/1866/10.12.2013 г., с която поискала от Комисия по чл. 12, ал. 1 НУРУЖННОПЖ да определи друго жилище, в което петчленното семейство да бъде преместено. Въз основа на взето Решение от Комисията и след Заповед на кмета на Района № ЖН-16 от 11.02.2014 г., ответницата била преместена в друго жилище, находящо се в гр.П., ул.”С.” №..., вх., ет., ап.. Твърди се, че след връчване на заповедта на 11.02.2014 г., на 01.03.2014 г. ответницата и семейството й били преместени в новото жилище, което обитавали и до днес. Предвид изложеното се счита, че начислените суми за процесния период, не са дължими от нея, тъй като не е била нито собственик, нито ползвател на имота, а сумите следвало да се претендират от собственика на жилището или от неговия наемател. С оглед горното се моли за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 3647/2016 г. на ПРС, XIV гр. състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият исков процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

 

По иска по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът има качеството на клиент на ел. енергия, като собственик или ползвател на сочения обект, че имотът му е електрифициран, както и изправността си – че през процесния период е доставял договореното количество и качество ел. енергия в него, но съответната услуга, както и цената за предоставените мрежови услуги, не са били заплатени в определените срокове, т.е. да докаже както по основание, така и по размер дължимостта на претендираните суми от ответника.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, респ. онези положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба, а при доказване на всички предпоставки на вземането – да докаже, че е погасил.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира главния иск за неоснователен, поради следните съображения:

Няма спор по делото, че ищецът има качеството на краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ лицензия  за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11 от 13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Това е отразено и в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД-чл.2 ал.1,чл.3 и следващите, които са одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-13 от 10.05.2008г. Според нормата на чл. 98а ЗЕ, продажбата на електрическа енергия от крайния снабдител на потребители се осъществява при публично известни общи условия, а в чл. 35, ал. 1 от ОУ на оператора е предвидено, че тези общи условия влизат в сила тридесет дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко- продажба на ел. енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. За възникване на облигационна връзка обаче и за пораждане на задължение за който и да е субект, да заплати стойността на потребени услуги за консумирана електроенергия, е необходимо да се установи, че той има качеството на клиент - потребител на тези услуги. Според нормата на чл. 1, т.4 от ОУ, „клиент” на ел. енергия е потребител физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си, респ.  потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД, съгласно действащото законодателство.

Доказателства за това, че ответницата е собственик на имота, или потребител на услуги, предоставени от ищеца за процесния период, не бяха ангажирани по делото, въпреки указанията по чл. 146, ал.2 ГПК /вж. Определение № 6754/02.08.2016 г. – л.41/. От писмените доказателства се установява, че процесното жилище е собственост на трето лице - Община Пловдив. Ответницата заедно със семейството й е била настанена в същото на основание Заповед на кмета на район Източен и чл.42, ал.1, т.1 от ЗОС и чл.18 от НУРУЖННОЖП, изменена и допълнена с Решение № 50 на Общинския съвет – гр. Пловдив, взето с протокол № 2/02.02.2012 г. Видно от Заповед от 22.04.2014 г., издадена от същия орган и на посочените основания, ответницата е била преместена от процесното жилище в друго такова на същия адрес – ул.”С.” №.., вх., но на ет., ап.. От тази дата с категоричност се установява, че ответницата не е била ползвател на процесния имот и няма основание начислените суми за ел. енергия, респ. обезщетения за забава, да се заплащат от нея, тъй като не е била потребител на предоставени услуги. Що се касае за периода до 22.04.2014 г., ищецът не ангажира годни доказателства, които да установяват по несъмнен начин, че ответницата действително е обитавала имота и е ползвала предоставена ел. енергия, като издадената заповед от 11.02.2014 г. не е достатъчно основание да се приеме за доказано по несъмнен и категоричен начин, че същата е била ползвател на жилището именно през процесния период, при положение, че това обстоятелство изрично е оспорено и подлежи на пълно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК от ищеца. Подобно доказване не бе проведено. Ищецът не установи една от необходимите предпоставки за възникване на облигационна обвързаност между страните и пораждане на задължения за заплащане на претендирани суми за доставена електроенергия.

Ето защо, съдът приема, че ищецът не доказа ответницата да има качеството на клиент /потребител/ на предоставените от него услуги за исковия период – тя не е материалноправно легитимирана да отговаря по претенцията, като не се установява да е собственик или ползвател на обекта, до който е доставена и впоследствие начислена ел. енергия, чиято стойност се претендира за установяване в настоящия процес. Главният иск е недоказан по основание и размер, поради което и следва да бъде отхвърлен.

 

               По иска по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД:

Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради което искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли.

       

По отговорността за разноски:

При този изход на спора, разноски се дължат само в полза на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Направено е искане за присъждане на такива в размер на 400 лева – за адвокатско възнаграждение. По делото няма представени доказателства както за заплащането на подобна сума за разноски, така и за осъществено представителство от адвокат. Всички молби и становища по делото изхождат лично от ответницата, поради което и не може да се приеме, че същата е била представлявана от конкретен пълномощник. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, на присъждане подлежат единствени реално сторените разноски. По делото липсват предпоставки за присъждане на такива за адв. възнаграждение, като няма и доказателства за заплащане на претендираната сума в размер на 400 лева. Поради изложеното, искането е неоснователно и ще бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът                              

 

                                                  Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430 против А.Б.Г., ЕГН **********, обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че А.Б.Г.  дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД следните суми: 344,52 лева – главница, представляваща стойност на доставена електрическа енергия в обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. „С.” № ., ет., ап. ИТН: ... за периода 28.03.2014 г. – 26.12.2014 г.; 46,25 лева – обезщетение за забава за периода 27.05.2014 г. – 22.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –23.03.2016 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1921/25.03.2016 г. по ч.гр.д. № 3647/2016 г. по описа на ПРС, XIV гр.с.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.Б.Г., ЕГН ********** – ответник по делото за присъждане на разноски за настоящото производство по гр.д. № 5506/2016 г. по описа на ПРС, XXI гр.с. в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП