Гражданско дело 5190/2016 - Решение - 26-10-2016

Решение по Гражданско дело 5190/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 3172, 26.10.2016 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 30.09.2016 г. в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

 

СЕКРЕТАР : Марияна Михайлова.

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5191 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Ищецът А.И.А. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, ................, представляван от пълномощника му адвокат И.Н.М., твърди, че е абонат и потребител на услугите доставяни от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД за обект, намиращ се в гр. П., ул. ......... № ..., както и че в средата на месец април 2016 г. получил писмо от дружеството, с което същото го уведомило, че на 24.02.2016 г. била извършена проверка на меренето на ел. енергията на обект с ИТН ...... за клиентски № ........ от служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, при което било констатирано, че електромерът „не отчита” и тези констатации са отразени в Констативен протокол № 219533/24.02.2016 г. В писмото се сочело още, че това се дължало на „манипулирана - променена схема на свързване”, както и че ще бъде коригирана сметката му за ел. енергия, като със същото писмо била изпратена и фактура № 1150072395/11.04.2014 г. за дължима сума в размер на 162.35 лв. начислена за периода 15.12.2015 г. – 24.02.2016 г. Ищецът твърди, че липсва правно основание за дължимостта на тази сума, поради което моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не я дължи на ответното дружество. Претендира присъждане на разноски.

Иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ответникът “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК 123526430, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. “Христо Г. Данов” № 37, представляван от пълномощника му юрисконсулт И.П., оспорва предявения иск, като твърди, че : сумата е начислена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 Закон за енергетиката във връзка с чл. 45, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 и чл. 48, ал. 1 Правила за измерване на количеството ел. енергия, поради което моли съда да го отхвърли като неоснователен. Претендира присъждане на разноски и на адвокатско възнаграждение.

 

Продължение на решение по гр. д. № 5190/16 г. на ПРС, ХІХ гр. с. – стр. 2/6

 

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :

Установява се от показанията на св. П.Г. – служител в „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД и от приложеното към исковата молба заверено копие на Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 219533/24.02.2016 г., че на 24.02.2016 г. Г. и негов колега извършили проверка на електромер фабр. № ........, отчитащ потреблението на ел. енергия от клиент А.И.А. с клиентски № .......... за място на потребление – гр. П.а, ул. ........... № ...., монтиран на фасадата на жилищната сграда в заключено електромерно табло, при която, след като отворили таблото, установили, че нулевият проводник към клемния блок на електромера е прекъснат, в резултат на което електромерът не отчита консумираната ел. енергия, поради което възстановили схемата на свързване, направили замерване с еталон № 0314679, марка ЕМСИСТ и констатирали, че електромерът започнал да отчита консумацията на ел. енергия. Ответникът не оспорва, че въз основа на констатациите от извършените проверка била издадена фактура № 1150072395/11.04.2016 г., по която на основание чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия на ищеца били начислени 162.35  лв. с включен ДДС, представляващи стойност на 1826 квтч ел. енергия за електромер № ......... за периода 15.12.2015 г. – 24.02.2016 г., за която сума по делото няма данни да е заплатена на ответника, като според неоспореното заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебна техническа експертиза неотчетеното количество е изчислено в съответствие с чл. 48, ал. 1, т. „б” от Правила за измерване на количеството електрическа енергия.

Налице е спор относно дължимостта на сумата по процесната фактура.

По въпроса за възможността на крайния снабдител да коригира едностранно сметката за ел. енергия за минал период по реда на чл. 290 ГПК е формирана задължителна практика на ВКС /решение № 165 от 19.11.2009 г. по т. д. № 103 от 2009 г.; решение № 104 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 885 от 2009 г.; решение № 26 от 04.04.2011 г. по т. д. № 427 от 2010 г.; решение № 189 от 11.04.2011 г./, съобразно която : 1. извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия от доставчика на електроенергия е лишена от законово основание; 2. коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя препятствало правилното отчитане на ползваната енергия е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност; отречена бе, също така, възможността за едностранна корекция само въз основа на клаузи, съдържащи се в приети от

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 5190/16 г. на ПРС, ХІХ гр. с. – стр. 3/6

 

самия доставчик и обвързващи потребителя общи условия, тъй като тези клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 Закон за защита на потребителите.

Съгласно чл. 18, ал. 1 Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. /общодостъпни на интернет страницата на дружеството : www.bg/ приложими при уреждане на отношенията между страните по силата на чл. 98а, ал. 4 Закон за енергетиката /ЗЕ/, клиентът заплаща на продавача стойността на консумираната ел. енергия, която се измерва посредством средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа /чл. 120, ал. 1 ЗЕ/ и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната, т. е. плащането следва да е за реално потребление.

С изменението на Закон за енергетиката /ЗЕ/, обн. в ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. : бе прибавена нова точка 6 в чл. 98а, ал. 2, разширяваща съдържанието на общите условия за продажба на крайния снабдител с реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ; както и бе добавена нова разпоредба – чл. 104а, в ал. 2, т. 5, в която е предвидено, че общите условия уреждащи отношенията във връзка с използване от крайните клиенти на електропреносната или съответно електроразпределителната мрежа трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване, за приемането на които Държавната комисия по енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ е овластена в ал. 2 на чл. 83 ЗЕ. В изпълнение на тази законова делегация с Протокол № 147/14.10.2013 г. ДКЕВР /понастоящем КЕВР след изменението на ЗЕ със ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г./ е приела Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., регламентиращи : 1. принципите, начините и местата на измерване на количествата активна и реактивна електрическа енергия и мощност; 2. изискванията за точността на измерване, проверката на техническите и метрологичните характеристики на измервателните средства/системи и свързаните с тях комуникационни връзки; 3. съдържанието на регистри и бази първични данни на измервателните системи, поддържането им, както и достъпът до регистъра на измервателната система; 4. измерването, валидирането, обработването, съхраняването и предоставянето на данни от измерването на електрическата енергия; 5. правата и задълженията на собственика на измервателна система и на страните по сделките с електрическа енергия; 6. условията и редът за установяване случаите на неизмерена,

 

Продължение на решение по гр. д. № 5190/16 г. на ПРС, ХІХ гр. с. – стр. 4/6

 

неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия.”, като в същите е предвидено следното : „Всички средства за търговско и контролно измерване подлежат на първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията, Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване.” /чл. 41/; „Когато при проверка по реда на чл. 41 се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към тези правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ от тези правила за оператора на разпределителната мрежа.” /чл. 45, ал. 1/; „При липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на  констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, както следва: 1. за битови клиенти: а) при наличие на точен измерител количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване; б) при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско измерване корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.” /чл. 48, ал. 1 ЗЕ/.

Коментираните законодателни промени продиктуваха и промяна в съдебната практиката, като в Решение № 111/17.07.2015 г. постановено по т. д. № 1650/14 г. на ВКС на РБ по реда на чл. 290 ГПК бе прието, че : „С изменението на Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 5190/16 г. на ПРС, ХІХ гр. с. – стр. 5/6

 

енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия.”

Формално в действащите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметката му за ел. енергия, като същият е предмет на чл. 28, ал. 1 и ал. 2, според които : „ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на Клиента за изминал период. /ал. 1/ В случаите по ал. 1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане. /ал. 2/” В посочените клаузи, обаче, е предвидено единствено задължение на продавача на ел. енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка, но в нея не е посочен редът, по който следва това да бъде сторено. Следователно тази уговорка не отговаря на изискването на закона - чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ.

Вън от това, посочи се по-горе в настоящото изложение, че в чл. 83, ал. 2 ЗЕ законодателят е упълномощил КЕВР да приеме правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване, като в цитираната норма липсва овластяване за приемане на правила относно последващите действия от страна на оператора на разпределителната мрежа и на крайния снабдител при констатиран случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно разпоредбите на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ са приети в нарушение на чл. 12 Закон за нормативните актове /ЗНА/, тъй като уреждат материя, за която не е предвидено те да бъдат издадени, поради което на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА не следва да бъдат прилагани.

В обобщение на горното, тъй като процесната фактура е издадена именно на основание чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, а двете подзаконови норми противоречат на закона – чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, то настоящият състав в унисон с твърденията на ищцата намира, че липсва основание за дължимостта на сумата по фактурата, поради което предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 450 лв. разноски по производството, в това число 50 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът :

 

 

 

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 5190/16 г. на ПРС, ХІХ гр. с. – стр. 6/6

 

Р Е Ш И :

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.И.А. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, ................, не дължи на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК 123526430, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. “Христо Г. Данов” № 37, сумата от 162.35 лв., представляваща стойност с включен ДДС на допълнително начислени 1826 квт/ч ел. енергия за периода 15.12.2015 г. – 24.02.2016 г. за обект ИТН ......., място на потребление – гр. П., ул. ............. ....., по фактура № 1150072395/11.04.2016 г.

ОСЪЖДА “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК 123526430, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. “Христо Г. Данов” № 37,  да заплати на А.И.А. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, ................, сумата 450 лв. разноски по производството.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

СЪДИЯ : /п./ Таня Букова

 

 

Вярно с оригинала!

ММ