Гражданско дело 5134/2016 - Решение - 07-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  № 2960

Гр. Пловдив, 07.10.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XV граждански състав, в публично заседание на двадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

            Районен съдия: Кирил Петров

 

при участието на секретаря Вера Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5134 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с пр. основание чл. 357, ал. 1 КТ.

Производството по делото е образувано по искова молба от П.С.С., с ЕГН: **********,***, срещу Основно училище „П. ***, представлявано от * Е. Д., с която е предявен иск за отмяна на наложеното на ищеца от ответника-работодател дисциплинарно наказание „забележка”, с искане за присъждане на разноските по делото.

Ищецът твърди, че работи по трудов договор в училището-ответник на длъжност „*“. Твърди, че със Заповед № 2399/25.03.2016 г. на директора на училището, на основание чл.188, т.1 вр. с чл.187, т.10 КТ, му било наложено дисциплинарно наказание „забележка”. Оспорва посочената Заповед, като счита същата за незаконосъобразна, тъй като не бил извършил нарушението, за което е наказан.

Изрично твърди, че при налагането на дисциплинарното наказание не са спазени изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ. Ищецът сочи, че в заповедта не е конкретизирано какво виновно неизпълнение на трудовите задължения е извършил така, че да може да организира защитата си. Поради това и не са му били изискани писмени обяснения по повод конкретно дисциплинарно нарушение.

Ищецът сочи също, че в заповедта не била посочена и дата на извършване на дисциплинарното нарушение, което било в разрез с императивното изискване на чл. 195, ал. 1 КТ. Липсата на дата на нарушението не давало възможност да се прецени и дали са спазени императивните изисквания за налагане на дисциплинарно наказание, свързано с императивните срокове.

Освен това, според ищеца, заповедта не била мотивирана и не съдържала задължителните по закон реквизити.

    Предвид изложеното, ищецът иска от съда да отмени заповедта и да му присъди направените по делото разноски.

В указания едномесечен срок, съгласно чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя отговор, с който изцяло оспорва иска. Ответникът признава твърденията на ищеца, че между страните съществува трудово правоотношение, че ищецът заема посочената в исковата молба длъжност, както и, че процесната заповед е издадена от работодателя и със същата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Оспорва обаче твърдението на ищеца, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като счита, че са спазени изискванията на чл.193 и чл.194 КТ.

Твърди, че ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина, за което му е наложено с обжалваната заповед дисциплинарно наказание „забележка“. Извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение се състояло в нарушение на Етичния кодекс на училището – ответник. Нарушението било установено с писмени доказателства, изходящи от самия ищец, в които било очевидно, че последният не спазва етичните норми за работа в училището – ответник.

По тези съображения ответникът счита, че ищецът е извършил описаните нарушения на трудовата дисциплина, както и че ги е извършил виновно. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да е налице валидно упражнено право налагане на дисциплинарно наказание от работодателя, е необходимо да са изпълнени следните законоустановени предпоставки, формиращи фактическия състав по налагането на дисциплинарно наказание:

1. За деянията, за които е наложено наказанието, да са изискани обяснения от ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 КТ;

2. Наказанието е наложено в рамките на преклузивния срок по чл. 194 КТ;

3. Наказанието е наложено при спазване на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ относно формата и съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание;

4. Деянието, за което е наложено дисциплинарното наказание е осъществено от ищеца и същото представлява нарушение на трудовата дисциплина/нарушение на трудови задължения на ищеца;

5. Наложеното наказание да е определено при спазване критериите на чл. 189 КТ.

Посочените предпоставки следва да са налице при налагането на всяко едно дисциплинарно наказание.

Не се спори между страните, че към датата на налагане на дисциплинарното наказание между тях е съществувало трудово правоотношение, като заеманата от ищеца длъжност е била „*“.

Със заповед № 2399/25.03.2016 г. на директора на Основно училище „П. *“, на основание чл. 188, т. 1 вр. с чл. 187, т. 10 КТ на ищеца му било наложено дисциплинарно наказание „забележка”. В тази заповед работодателят е посочил, че с писмен документ – Отговор № 180/26.01.2016 г. до Етичната комисия на ОУ „П. *“ е нанесъл обидни квалификация, насочени към директора на училището, което нарушавало Етичния кодекс на работещите в училището – чл. 7, чл. 9, чл. 12, чл. 13, чл. 16, чл. 35 и чл. 37 и предствлявало други нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 10 КТ.

Съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК съдът не е длъжен да указва на страните, че представените доказателства не са достатъчни за установяване на твърденията им. Той има задължение само да следи дали представените доказателства са допустими. В този смисъл е практиката по реда на чл. 290 ГПК – решение № 314/13.07.2012 г.по гр. д. № 899/2011 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 287/08.02. 2013 г. по гр. д. № 472/2012 г. на II г. о. на ВКС. Т. е. съдът има задължение да указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, но няма задължение да указва на страните, че представените от тях доказателства не установяват твърдените от тях факти. Последното представлява вмешателство, което преминава границите на разумното съдействие на страните, съобразно принципа на служебното начало и пряко нарушава принципа на равенство на страните /чл. 9 ГПК/.

В конкретния казус на ответника изрично е указано, че негова е доказателствената тежест да установи, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е спазена. С отговора на исковата молба ответникът е посочил, че на ищеца са изискани писмено обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ преди налагане на наказанието и същият е депозирал такива, в които изрично е зявил, че не желае да дава обяснения и вместо това е бил изложил баснята за „Вълкът и агнето“. Приложени са към отговора писмо до П.С.С. с изх. № 4160 от 23.12.2015 г. от ОУ „П. *“, както и отговор на ищеца по това писмо от дата от 01.02.2016 г. (в което ищецът е перефразирал и вметнал баснята за „Вълкът и агнето“). Така представените доказателства от ответника обаче не установяват спазването на процедурата по чл. 193 КТ, според която работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.

На пъро място с така приложеното писмо до П.С.С. с изх. № 4160 от 23.12.2015 г. от ОУ „П. *“ не се отправя искане за предоставяне на обяснения на основание чл. 193, ал. 1 КТ, а се дава последен срок на ищеца да отстрани допуснатите нарушения и да приведе документацията на училището, касаеща дейността му, в съответствие с изискванията, като изрично му се посочва, че ще бъде извършена повторна проверка. Т. е. приложеното писмо има характер на предупреждение и напътствие към изпълнението на служебните задължения, а не на такова по реда на чл. 193, ал. 1 КТ. Ето защо и отговорът на това писмо, не може да се приеме като писмено обяснение на работника по реда на чл. 193, ал. 1 КТ.

На следващо място съобразно практиката по реда на чл. 290 ГПК нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин /виж решение № 209/02.05.2012 г. по гр. дело № 768/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 857/25.01.2011 г. по гр. дело № 1068/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 171/23.02.2010 г. по гр. дело № 68/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 205/26.03.2010 г. по гр. дело № 267/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 237/24.06.2010 г. по гр. дело № 826/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 688/23.11.2010 г. по гр. дело № 114/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 182/07.10.2015 г. по гр. дело № 1284/2015 г. на III-то гр. отд. на ВКС и др./. От посочените писмо и отговор не става ясно каква е връзката между дадения срок на работника за привеждане на документацията на училището съобразно изискванията и твърденията досежно спазването на ППЗНП с основанието на процесната заповед нарушение на Етичния кодекс на работещите в училището, изразяващо се в обиди, насочени към неговия директор. Следователно дори да се приеме, че приложените документи имат характер на такива, относими към процедурата по чл. 193 КТ, то в същите нарушението на трудовата дисциплина, довело до процената заповед, не е посочено по разбираем начин, тъй като обсъжданите обстоятелства са ирелевантни към твърдяните в заповедта нарушения на Етичния кодекс на училището.

Поради всичко изложено и на основание чл. 193, ал. 2 КТ, настоящият съдебен състав следва да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Налице е формално, процедурно нарушение, опорочаващо цялата дисциплинарна процедура. Ето защо дисциплинарно наказание „забележка”, наложено със заповед № 2399/25.03.2016 г. на директора на ОУ „П. *“, следва да бъде отменено.

Относно разноските по производството.

При този изход на спора на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., съобразно списък по чл. 80 ГПК /доказателства за заплащането на адвокатското възнаграждение – л. 42 от производството/.

На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи и държавна такса върху предявения неоценяем иск в размер на 30 лв.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ дисциплинарното наказание „забележка“, наложено на П.С.С., с ЕГН: **********,***, със Заповед № 2399/25.03.2016 г. на директора на Основно училище „П. *** – Е.Д., като незаконосъобразно. 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Основно училище „П. ***, да заплати на П.С.С., с ЕГН: **********,*** /триста и петдесет лева/ лева – разноски за адвокатско възнаграждение. 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Основно училище „П. ***, да заплати по сметка на Пловдивски  районен съд сумата от 30 лева /тридесет лева/ – представляваща държавна такса върху предявения неоценяем иск.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                           

                                                                                                                                  Районен съдия:/п/

                                                                                                                                                              /Кирил Петров/

Вярно с оригинала

ВА