Гражданско дело 4816/2016 - Решение - 26-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е  № 3181

 

гр. Пловдив, 26.10.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ гр. състав, в публично съдебно заседание на 06.10.2016г, в състав:

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА

 

при секретаря Радка Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4816 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Съдът е сезиран с иск предявен от Ц.Т.Д.-А. с ЕГН: **********,***, чрез адв. П.Ю. против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от главния прокурор, за осъждане на ответника да заплати сумата от 9 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода 22.10.2014г. до 15.02.2016г. от обвинение в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което е оправдана с влязла в сила на 15.02.2016г. Присъда по НОХД № 2321/2015г. по описа на ПРС, потвърдена с решение по ВНОХД № 101/2016г. по описа на ПОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на неимуществените вреди – 22.10.2014г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2920 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разноски за адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2015г. – датата на която е внесен обвинителен акт № 3537/2014г.  на РП – Пловдив в Пловдивския районен съд и въз основа на него е образувано НОХД № 2321/2015г. по описа на ПРС, ХХV – ти наказателен състав.

В исковата молба се твърди, че ищцата живее със семейството си в гр. Пловдив, ул. „***. Същата била ***, като цял живот работила честно и почтено в служба на хората. Твърди, че на 22.10.2014г. била привлечена като обвиняема по досъдебно производство
№ *** /по прокурорска преписка № 3537/2014г./ Прокурор С.Н. от Районна прокуратура – гр. Пловдив внесла срещу нея обвинителен акт с обвинение за това, че в периода от есента на 2013г. до 30.07.2014г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление самоволно, не по установения от закона ред, е осъществила едно оспорвано от К.Б. и Е.Б., свое предполагаемо право на собственост върху недвижим имот – престъпление по чл. 323, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. След внасяне на обвинителния акт в съда било образувано НОХД № 2321/2015г. С постановената присъда ищцата била призната за невиновна и оправдана по предявеното й обвинение. Оправдателната присъда била протестирана, като с Решение № 41/15.02.2016г. постановено по ВНОХД № 101/2016г. Окръжен съд – Пловдив потвърдил присъдата на първата инстанция.

Сочи се в исковата молба, че в резултат на продължилото почти две години наказателно преследване ищцата претърпяла значителни неимуществени вреди, изразяващи се в следното: След привличането й като обвиняема се твърди, че изпаднала в състояние на постоянна тревожност. В резултат на обвинението била подложена на  стрес, напрежение и несигурност от изхода на делото и изобщо от това какво ще се случи в бъдеще. Не била в състояние да полага необходимите и обичайни грижи за семейството си. Самоизолирала се, ограничила контактите си с най-близките си хора. Повдигнатото обвинение се отразило изключително негативно и при упражняване на професионалните й задължения. Измъчвала я непрекъсната тревожност, притеснение и душевен дискомфорт, освен това изпитвала силно чувство на срам и притеснение от колегите и ***, поради това, че срещу нея тече наказателно производство. Водените срещу ищцата досъдебно и съдебно производство станали достояние на колегите й, тъй като било необходимо да обяснява многобройните си отсъствия от работа вследствие на провежданите й  разпити в хода на досъдебното производство, а впоследствие и пред съда. Това налагало съгласуване на *** за работното време и коригирането на ***. Многократно й били връчвани призовки по адреса на местоживеене и тъй като обикновено призовкарите идвали през работно време, звънели на съседи и търсели тяхното съдействие. По този начин и живеещите в съседство разбрали за воденото срещу ищцата наказателно производство, което влошило още повече състоянието й и засилило непрекъснатата тревожност и безпокойство, които изпитвала. Постоянното напрежение, стрес и тревожност по време на двугодишния период на наказателно преследване довели до влошаване на здравословното й състояние – повишило се кръвното й налягане, изпаднала в постоянно състояние на притеснение, безсъние и тревожност. Била депресирана, спряла да общува с хората, затворила се в себе си. Изпитвала непрекъснато притеснение от протичащото наказателно преследване, имала усещането, че всички поставят под съмнение достойнството и моралните й качества. Рязко се влошавало здравословното й състояние и на работното й място – прилошавало й, получавала ускорен пулс. Това налагало колегите й да й оказват първа помощ, за да се възстанови и прибере у дома. Изпаднала в постоянен психоемоционален стрес.

Твърди, че вследствие на повдигнатото обвинение и наказателното преследване претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения, както следва: 720 лева за защита по досъдебното производство; 1200 лева – за защита пред ПРС и 1000 лева – за защита пред въззивната инстанция или сума в общ размер на 2920 лева.

С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира се законна лихва, като върху главницата за неимуществени вреди се претендира лихва от датата на увреждането-22.10.2014г. до окончателното изплащане, а върху претенцията за имуществени вреди ищцата претендира лихва с начален момент-датата на внасяне на обвинителен акт против нея – 30.04.2015г. до окончателното изплащане. Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищцата в депозирана по делото писмена защита.

 В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез представител на Районна прокуратура- Пловдив, е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове, с твърдението, че липсвала причинно- следствена връзка между описаните неимуществени вреди и воденото наказателно производство. В случая следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ, защото увреждането било причинено поради изключителна вина на пострадалата. Алтернативно- счита претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди за прекомерно завишена по размер с оглед принципа на чл. 52 от ЗЗД. Сочи се, че от твърденията в исковата молба може да се направи извод, че наказателното производство в досъдебна и съдебна фаза /на две инстанции/ протекло в разумни срокове, повдигнатото обвинение на ищцата не било за тежко умишлено престъпление, спрямо същата била взета най-леката мярка за неотклонение „***“ и не били взети други мерки за процесуална принуда. Неподдържането на протеста от представителя на Окръжна прокуратура – Пловдив, данни за което се съдържали в приложеното Решение № 41/15.02.2016г. по ВНОХД № 101/2016г. на Окръжен съд – Пловдив било обстоятелство, което също следвало да се отчете при определяне на размера на обезщетението за претърпени вреди.

Оспорва се претенцията на ищцата за обезщетяване на имуществени вреди, предявена под формата на претърпяна загуба – направени разходи за адвокатско възнаграждение в наказателното производство в общ размер на 2920 лева. Счита тази претенция за прекомерно завишена, като изразява становище, че ако бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение за претърпени вреди за изплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, то следва да е до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, тъй като този размер е пряка и непосредствена последица от неоснователното /незаконно/ обвинение за престъплението по чл. 323 НК.

 Съдът - въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното:

Страните не спорят относно следните факти, които се установяват и от приложените към делото преписки и дела:

С постановление от 24.06.2014г. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.

С Постановление от 22.10.2014г. ищцата  Ц.Т.Д. – А. е привлечена в качеството на обвиняема за това, че в периода от есента на 2013г. до 30.07.2014г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, самоволно, не по установения ред е осъществила едно оспорвано от К.П.Б. и Е.Г.Б. и двамата от гр. Пловдив, свое предполагаемо право на собственост върху недвижим имот, находящ се на улица „*** – престъпление по чл. 323, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Спрямо същата е взета мярка за неотклонение „***“ и на ищцата е проведен разпит.

В хода на досъдебното разследване са извършени редица процесуални действия – разпит на свидетели, събиране на писмени доказателства, възлагане и изготвяне на експертизи.

На 04.03.2015г. на ищцата е предявено разследването. На 18.03.2015г. е изготвено мнение за предаване на обвиняемата на съд за престъпление по чл. 323, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

На 30.04.2015г. от Районна прокуратура – Пловдив е внесен в съда обвинителен акт спрямо ищцата, въз основа на който е образувано НОХД № 2321/2015г. по описа на Пловдивския районен съд, ХХV – ти наказателен състав. В съдебната фаза на процеса са проведени две съдебни заседания, като с Присъда № 293 от 09.10.2015г. ищцата Ц.Т.Д. – А. е призната за невинна и е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Срещу така постановената Присъда е подаден въззивен протест от представител на Районна прокуратура – Пловдив, въз основа на който е образувано ВНОХД № 101/2016г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Депозираният протест не е поддържан от явилия се представител на Окръжна прокуратура. С Решение № 41 от 15.02.2016г.  е потвърдена присъдата на първоинстанционния съд и считано от тази дата, същата е влязла в сила.

За установяване на твърдените от ищцата неимуществени вреди в резултат на инициираното против нея наказателно производство са събрани гласни доказателства посредством разпита на двама свидетели – св. В.А. /неин **/ и св. М.Х. /протокол от съдебно заседание, проведено на 06.10.2016г./.

В показанията си св. А. установява, че през есента на 2014г. започнало срещу **ата му наказателно производство. Тя го изживяла тежко, получавала нервни разстройства, вглъбила се в себе си и не намирала обяснение за случилото се. Ограничила социалните си контакти и най – малкия повод я изкарвал от равновесие. **ата му оглавявала лекарска комисия по *** и се ползвала с голямо уважение от колегите си. По време на продължителния наказателен процес се налагало многократно да отсъства от работа за да се явява на разпити, което я правело непълноценна.

Свидетелката М.Х. установява в показанията си, че работи като *** в ДКЦ „***“ в гр. Пловдив, където ищцата Д. работила като *** „***“ през последните три години. В процеса на съвместната им работа научила за воденото срещу нея наказателно производство, тъй като на ищцата й се наложило да обясни честите си отсъствия от работа. Винаги, когато говорела за процеса се разстройвала, вдигала високо кръвно налягане и се налагало да й оказват лекарска помощ. Променила се много, лесно се разстройвала, а освен кръвното и пулсът й се ускорил.

Като цяло съдът кредитира показанията на цитираните свидетели, като тези на св. А. цени при условията на чл. 172 от ГПК, тъй като същите възпроизвеждат непосредствените си възприятия досежно емоционалното състояние на ищцата през процесния период, показанията им взаимно си кореспондират и между установените от тях факти съдът не констатира противоречия, които да подложи на самостоятелен анализ.

Извън приложените наказателни дела, като писмени доказателства по делото са приети и договори за правна защита и съдействие, във връзка с установяване размера на претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в заплатени за процесуално представителство адвокатски възнаграждения.

При така установените, релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът стигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, предаден е на съд и впоследствие е оправдан. Това е достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги неоснователно /незаконно/, когато подсъдимият бъде оправдан.

Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.

В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо, повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи действия, като например предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия и други следствени действия, предявяване на разследването, внасяне на обвинителен акт в съда  и приключване на инициирания въз основа на него съдебен процес с влязла в сила оправдателна присъда.

От тези факти се извежда и субектът на деянието в лицето на ответника. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите.

Отговорност в случая носи Прокуратурата, по чието разпореждане е образувано наказателното производство и която е упражнявала ръководство и надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала и проверявала всички материали по делото, давала указания по разследването /чл. 196, ал. 1 НПК, привлякла е ищцата в качеството на обвиняема с нарочно постановление и е внесла против нея обвинителен акт, който е поддържан в хода на съдебното производство, а след постановяване на оправдателен съдебен акт е подала и въззивен протест срещу него.

Колкото до факта на причинени на ищцата неимуществени вреди /като отделен елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/, по принцип е ясно /и дори не се нуждае от доказване/, че висящото и безрезултатно наказателно производство всякога води до негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този смисъл свидетелските показания са от значение повече за размера на обезщетението, отколкото за наличието на вреди и причинната връзка между тях и воденото производство.

Още повече, че в подобни случаи негативните преживявания се презумират от закона с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни човешки права: чест и достойнство на личността, право на лична свобода.

Безспорно ищцата е изживяла негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от обвинението.

В случая не би могло да се приеме, че е налице съпричиняване от страна на ищцата. В отговора си по чл. 131 ГПК ответникът не излага конкретни фактически твърдения защо счита, че е налице съпричиняване, поради което съдът не може да изследва наличието на противоправно поведение изобщо /извън доводите и възраженията му/. Така или иначе обаче, от данните по делото не може да се направи извод за наличието на виновно и противоправно поведение у ищцата, в причинна връзка с действията на прокуратурата или друг неин принос като напр. укриване от органите на реда или възпрепятстване на производството по друг начин и т.н.

Размерът на обезщетението следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/.

В тази връзка следва да се отчетат следните обстоятелства: сравнително продължителният период на воденото срещу ищцата /в съответното процесуално качество/ наказателно производство – от привличането й като обвиняема на 22.10.2014г до влизане в сила на постановената оправдателна присъда – 15.02.2016г., обвинението не касае тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, но в същото време на ищцата е вменено извършването му при условията на продължавано престъпление, в рамките на досъдебната фаза ищцата еднократно е привлечена като обвиняема и е разпитвана в това качество.

При индивидуализиране на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищцата съдът отчете и факта, че спрямо нея е взета най – леката мярка за неотклонение – „***”; спрямо А. не са взети други мерки за процесуална принуда. Не се установяват други специфични по вид и интензитет негативни последици /като напр. публично /медийно/ достояние на обвинението, подлежащи на репариране /извън обичайните и презумирани от закона/. Освен това интензитетът на вредите зависи и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на ищцата. В случая свидетелските показания не са достатъчни, за да обосноват извод за конкретни и особено силни отрицателни изживявания в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконното обвинение, които да обосноват присъждане на обезщетение в претендирания от ищцата размер от 9 000 лева. В процесния казус обаче, при индивидуализиране размера на обезщетението, на плоскостта на интензитета на претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът отчете факта, че ищцата упражнява лекарска професия и вмененото й обвинение, макар да не е свързано с упражняваната професия е станало достояние на колегите й, за който факт се събраха гласни доказателства. Това неминуемо е уронило авторитета на ищцата, упражняваща отговорна и хуманна по естеството си професия. Следва да се отчете и установения по делото факт, че А. е с чисто съдебно минало и посредством повдигнатото й обвинение за нея са създадени неудобства, притеснение под угрозата от наказателна отговорност и уронване на престижа сред колегите й, които следва да бъдат репарирани, доколкото се намират в пряка причинна връзка с незаконното обвинение. В същото време по делото не са ангажирани доказателства за влошено здравословно състояние на ищцата, което да е в пряка причинна връзка с незаконното обвинение. Действително данни за леки неразположения се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, но те не разполагат със специални знания, нито могат да диагностицират здравословното състояние на ищцата, за което свидетелстват, а още по – малко би могло да се направи извод за наличието на пряка  причинна връзка дори да се приеме, че нейният здравен статус е влошен.

Предвид гореизложените съображения и като се съобрази с икономическите условия в страната и стандарта на живот, съдът намира, че необходима и достатъчна за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди е сумата от 3 000 лв, която следва да се присъди ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 15.02.2016г, когато е влязла в сила постановената от съда оправдателна Присъда, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 9 000 лв, претенцията за неимуществени вреди ще се отхвърли.

По отношение на претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, същата твърди, че в наказателното производство е направила разходи за процесуално представителство в досъдебната фаза на процеса   в размер на  720 лв., в хода на производството пред ПРС в размер на 1200 лева и пред въззивния съд – в размер на 1000 лева или претендира репариране на общо – заплатени адвокатски възнаграждения в размер на 2920 лева. 

Действително, по аргумент от чл. 190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен  /респективно – наказателното производство против него бъде прекратено/ разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата. В НПК не е предвиден ред за възстановяване на направените от оправдания подсъдим разноски. Поради това единственият способ за имуществена обезвреда е този по ЗОДОВ.

В кориците на приложеното досъдебно производство и съответно на НОХД и ВНОХД се намират доказателства за действително направен разход, но не в претендирания от ищцата, а в общ размер на 2720 лева. Така от приетите писмени доказателства се установява, че в хода на досъдебното производство ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева, в производството пред Пловдивския районен съд е заплатила такова в размер на 1000 лева и в същия размер за осъщественото процесуално представителство по ВНОХД №101/2016г. по описа на ПОС. При тези данни искът за имуществени вреди на ищцата ще се уважи до размера на сумата от общо 2720 лева, като до пълния претендиран размер от 2920 лева искът ще се отхвърли, като недоказан.

 Претендират се от ищцата разноски, които следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да й се присъдят съразмерно на уважената част от претенцията, а именно сумата от 20 лв /за държавна такса, която се дължи изцяло по аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ/ и сумата от 575,84 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска или общо сумата от 595,84 лв.

По изложените съображения съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на Ц.Т.Д.-А. с ЕГН: **********,***, чрез адв. П.Ю. сумата от 3 000 лева /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което е оправдана с влязла в сила на 15.02.2016г. Присъда по НОХД № 2321/2015г. по описа на ПРС, както и сумата от 2720 лева /две хиляди седемстотин и двадесет лева/ - претърпени имуществени вреди – заплатени адвокатски възнаграждения, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 15.02.2016г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане, като ЗА РАЗЛИКАТА над уважения размер на претенцията за неимуществени вреди от 3000 лева ДО ПЪЛНИЯ ПРЕТЕНДИРАН РАЗМЕР от 9 000 лв., и за разликата над уважения размер на иска за имуществени вреди – 2720 лева ДО ПЪЛНИЯ ПРЕТЕНДИРАН РАЗМЕР от 2920 лева ОТХВЪРЛЯ предявените искове.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на Ц.Т.Д.-А. с ЕГН: **********,***, чрез адв. П.Ю. сумата от общо 595,84 лв. /петстотин деветдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/ представляваща  направени по делото разноски, съразмерно с уважената част на исковата претенция.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от Решението да се връчи на страните.

                           

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

                        /Диляна Славова/

Вярно с оригинала

РС