Гражданско дело 469/2016 - Решение - 09-05-2016

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 1532                     09.05.2016 година              град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на единадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря ВАНЯ КАЗАКОВА,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 469 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 535 ТЗ.

Ищецът М.Д.Д., ЕГН ********** ***, чрез адв. Б.Г.Д. е предявил против З.И.Н.,  ЕГН ********** ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдената със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 4603/ 10.07.2015 г., по частно гр. дело № 8595/ 2015 г. на ПРС, 1 гр. с-в, сума от 8000 лв., произтичаща от запис на заповед издаден на 14.05.2010 г., платим на предявяване, предявен на 14.07.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението- 09.07.2015 г., както и направените разноски в размер на 160 лв.- държавна такса.

В исковата молба ищецът твърди, че на 14.05.2010 г. в полза на ищеца е издаден запис на заповед с издател З.И.Н. и поемател М.Д.Д. за сумата от 8000 лева. Запис на заповед бил надлежно предявен за плащане, което се удостоверило с подпис на длъжника на 14.07.2010г., въпреки това задължението не било погасено. Предвид липсата на доброволно изпълнение, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимата сума, но по образуваното ч.гр.дело 8595/2015 г. на ПРС,  1 гр. с-в, той в срока по чл. 414, ал.2 ГПК възразил срещу заповедта, че не дължи изпълнение на вземанията, поради което в едномесечния срок по чл. 422 ГПК ищецът предявил настоящия установителен иск за дължимостта на горните суми. Претендират се и разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор. В първото по делото открито съдебно заседание оспорва предявения иск по основание и размер.  

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

От приложеното ч.гр.д. № 8595/ 2015 г. на ПРС, 1 гр. с-в се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 4603/ 10.07.2015 г. и изпълнителен лист против ответника за сумата от 8000 лв., дължима по запис на заповед,  издаден на 14,05,2010 г., платим на предявяване, предявен на 14.07.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -09.07.2015 до изплащане на вземането, ведно със сумата 160 лева - разноските по издаването на заповедта за изпълнение. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника – З.И.Н., подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като след това ищецът е предявил иск по чл. 422 за установяване на вземането си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

В приложеното ч. гр. дело № 8595/ 2015 г. на ПРС, 1 гр. с-в се намира оригиналът на процесната запис на заповед, според съдържанието на който ответникът, като издател на ценната книга, се е задължил да заплати на ищеца следната сума- 8000 лв.  на предявяване, предявен на 14,07,2010 г.

 

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Записът на заповед е едностранна формална абстрактна сделка от една страна ,а от друга страна е ценна книга, която материализира задължение за плащане на определена сума пари при настъпването на падежа. Записът на заповед като едностранна абстрактна сделка няма за задължителен реквизит основание за издаването му. Разпоредбата на чл. 535 ТЗ посочва задължителните реквизити, които трябва да съдържа запис на заповед. Настоящият съдебен състав намира, че приложения към настоящото дело и към  частното гр.дело № 8595/ 2015 г. на ПРС, 1 гр. с-в запис на заповед,  издаден на 14,05,2010 г., платим на предявяване, предявен на 14.07.2010г. за сумата 8000 лв., съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 535 ТЗ, поради което е редовен от външна страна. Върху записа на заповед е отбелязано, че същият е с падеж на предявяване, като същият е предявен на 14,07,2010 г.

Гореизложеното налага извода, че вземането на ищеца спрямо ответницата е изискуемо, а  предявения иск е основателен и следва де се уважи.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им направен размер. Такива надлежно се претендират, като са налице и доказателства, че те са реално заплатени.  В тях се включват внесената държавна такса в размер на 163,50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 730 лева. Следва да бъдат присъдени изцяло и направените по ч. гр. дело № 8595/15 г. по описа на ПРС разноски, които са в размер от 160 лева.

 

По изложените съображения, съдът

                           

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 4603/ 10.07.2015 г., издадена по частно гр. дело № 8595/ 2015 г. на ПРС, 1 гр. с-в, З.И.Н.,  ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на М.Д.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 8000 лв., дължима по запис на заповед,  издаден на 14.05.2010 г., платим на предявяване, предявен на 14.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 09.07.2015 г.

 ОСЪЖДА З.И.Н.,  ЕГН ********** ***, да заплати на М.Д.Д., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 893,50 лева, както и направените по частно гр. дело № 8595/15 г. на ПРС, 1 гр. с-в. разноски в размер на 160 лева, на основание чл. 78, ал. 1  ГПК.  

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                СЪДИЯ : /п/

 

 

Вярно с оригинала:

ВК