Гражданско дело 4487/2016 - Решение - 03-10-2016

Решение по Гражданско дело 4487/2016г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 2914

Гр. Пловдив, 03.10.2016 г.,

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XV граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:      

                                                                            

                                                                                         Районен съдия: Кирил Петров                                                                  

при участието на секретаря Иванка Чорбаджиева,  като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4487 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.

            Ищецът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: град София, пл. „Позитано“ № 5, чрез пълномощника си адв. Т., твърди, че във връзка с реализирано на * застрахователно събитие, е изплатил по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение в размер на 303,59 лева. Твърди, че причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие е попадането на лек автомобил марка „Мерцедес”, рег. № *****, собственост на К. К. К. и управляван от собственика в деня на твърдяното ПТП, в необозначена и необезопасена дупка при движение по републикански път III – 805, в района на 4 км – надлез Царацово. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК 000695089, като собственик на описания пътен участък, задължен да поддържа състоянието му. Твърди, че с плащане на застрахователното обезщетение на собственика, в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което претендира същата, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното погасяване. Предявява претенция за заплащане и на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 13.05.2015 г. – 06.04.2016 г., а именно за сумата от 27.88 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорват се всички обстоятелства, изложени в исковата молба – факта на настъпване на ПТП, механизма на същото, причинно-следствената връзка, щетите и тяхната стойност. Оспорва се и наличието на застрахователно правоотношение и факта на плащане на претендираното обезщетение. Твърди се, че протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща материална сила относно механизма на събитието, като той не установява поведението на водача и техническото състояние на автомобила. Направено е и възражение за съпричиняване от водача, който не бил изпълнил задълженията си по чл. 20 ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Счита, че не били налице основанията за регресната претенция на застрахователя. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

По делото е представена застрахователна полица № 4704140200001804/17.04.2014 г., от която се установява, че между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД и К. К. К. е бил сключен договор за застраховка „Каско Стандарт” за притежаваното от същия МПС – лек автомобил марка „Мерцедес”, рег. № ******* при застрахователна сума – 50 000 лв., за срок от 00.00 ч. на 17.04.2014 г. до 00.00 ч. на 17.04.2015 г., при клауза „Пълно Каско”, съгласно общите условия, които застрахованият е приел.

Представен е Протокол за ПТП № 1490520/*., съставен от длъжностно лице при РДВР на МВР-Пловдив. В протокола е посочено, че водачът на л.а. марка „Мерцедес”, рег. № ****** –  К. К. К., при движение на път III – 805, в района на 4 км, попада в необезопасена дупка на пътното платно с размери 70/60/40 и си нанася материални щети на МПС-то.

            Във връзка с инцидента застрахованият К. К. К., водач на увредения автомобил, е уведомил писмено ищеца за настъпилото застрахователно събитие, по повод на което е била образувана преписка по щета № 470414151513434. По делото е приложен доклад по щета от *., в който причинените на л. а. „Мерцедес“ вреди са оценени на 303.59 лв. Представено е платежно нареждане от дата 03.04.2015 г. от ищеца, с което тази сума е била изплатена на застрахования К. К. К. за репариране на щетите по застрахования лек автомобил.

Представена е и регресна покана с изх. № 01750/*., съдържаща покана до ответника да заплати на ищеца изплатното застрахователно обезщетение в размер на 303.59 лв. Поканата е получена от ответника на *., видно от приложеното по делото заверено копие на известие за доставяне /л.33, гърба/.

Представен е отговор на писмо от Агенция „Пътна инфраструктура”, ОПУ-Пловдив, в което е посочено, че се оспорва наличието на основание за ангажиране на отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура” по регресната претенция по щета № 470414151513434.

От заключението на изслушаната и приета по делото САТЕ, неоспорена от страните, което заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено, се установява, че вредите по процесния лек автомобил, марка „Мерцедес”, съответстват на механизма на ПТП, описан в исковата молба и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на * ПТП, както и че пазарната стойност на причинените вреди към датата на настъпване на ПТП възлиза на 338,42 лв.

От заключението на изслушаната и приета по делото ССчЕ, неоспорена от страните, което заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено, се установява, че по застрахователния договор за застраховка „Каско Стандарт” ЗП № 4704140200001804/17.04.2014 г. между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД и К. К. К. са изплатени четири вноски от дължимата застрахователна премия, всяка в размер от по 669,12 лв. Размерът на застрахователното обезщетение по щета № 470414151513434 в размер на 303,59 лв. е изплатен на К. К. К. по банковата му сметка, като сумата е постъпила по сметката на 04.04.2015 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявените обективно съединени искове са с правна квалификация чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. Макар че в правната норма, регламентирана в чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, не е предвидена правната възможност заплатилият по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на увредения срещу носещия гаранционна, обезпечителна отговорност възложител на виновното лице за причиняване на вредоносния резултат, в т. 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея.

Ангажирането на отговорността по чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ /отм./ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца-застраховател; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

В настоящия случай посочените предпоставки са налице, доколкото от събраните доказателства се установява, че на * по време на действието на сключения между ищеца и застрахования К. К. К. договор за застраховка „Каско Стандарт” е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени вреди, а ищецът е изплатил застрахователно обезщетение.

Съгласно представения по делото Протокол за ПТП № 1490520/* причина за ПТП е преминаване през необезопасена дупка на пътното платно – път III– 805, в района на 4 км. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП. Когато вписаните в него обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, дори да липса оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава /виж решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о./. В случая механизмът на настъпилото ПТП и причинените вреди подлежат на пълно и главно доказване от страна на ищеца посредством всички допустими по реда на ГПК доказателства и доказателствени средства /арг. чл. 12 ГПК/.

Механизмът, посочен в протокола, съответства на заключението по САТЕ, поради което при оценка на доказателствата по делото, съдът намира, че същият е установен и съвпада с посочения в исковата молба от ищеца. Освен това експертът по САТЕ заявява, че между механизма на ПТП и вредите по автомобила е налице причинно-следствена връзка.

Не се спори, че пътят, на който е реализирано произшествието, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗП пътят е изключителна държавна собственост и титуляр на правото на собственост върху републиканските пътища е Държавата. Ремонтът и поддръжката на тези пътища се осъществяват от Агенция „Пътна инфраструктура” в качеството й на държавен орган /чл. 30, ал. 1 ЗП/, като нейните служители, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок /чл. 167, ал. 1 ЗДвП/. Ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържане на пътя, включително да означи съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. В случая именно бездействието на служителите на ответника във връзка с поддържане на пътя /вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването им/ е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Установената разбита пътна настилка с дупки по нея представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие, което не е било равно и създава опасност на движението. Поради горното и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП щети.

Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования. От кредитираното от съда заключение на вещото лице по САТЕ се установи, че действителният размер на причинените вреди е в размер на 338,42 лв. Установи се от ССчЕ и, че размерът на застрахователното обезщетение по процесната щета в размер на 303,59 лв. е изплатен на К. К. К. по банковата му сметка от ищеца, като сумата е постъпила по сметката на 04.04.2015 г.  Ето защо в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на извършеното плащане, а именно 303,59 лв.

Отделно от всичко изложено, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване възраженията на ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Няма данни по делото дупката да е била по някакъв начин означена или сигнализирана. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.

Поради изложеното предявеният иск е основателен и доказан за пълния предявен размер, а именно – 303,59 лв. Като законна последица от това ответникът следва да бъде осъден да заплати и законна лихва върху уважения размер на главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Що се отнася до иска с правна квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД, съдът намира следното:

 Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Ето защо за поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Установява се от доказателствата по делото, че такава е отправена и получена от ответника на 12.05.2015 г. Обезщетението за забава се дължи за периода 13.05.2015 г. – 06.04.2016 г. и възлиза на сумата от 27,88 лв., изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, чрез електронен калкулатор. Поради изложеното и предявеният акцесорен иск е основателен и доказан за пълния предявен размер, а именно 27,88 лв.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат единствено на ищеца. Ищецът е направил съответно искане за присъждането им, представил е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на 102 лв. – платена държавна такса; 202 лева – депозити за САТЕ и ССчЕ, както и платено адвокатско възнаграждение в размер на 120 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК претендираните разноски в общ размер на 424 лева следва да се присъдят на ищеца.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК 000695089, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК 000694286, на основание чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ /отм./ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 303,59 лв. /триста и три лева и петдесет и девет стотинки/ главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско Стандарт”, по полица № 4704140200001804/17.04.2014 г., за причинени щети на лек автомобил марка „Мерцедес”, рег. № *******, собственост на К. К. К., в резултат на настъпило пътно-транспортно произшествие на * при движение по републикански път III – 805, в района на 4 км, поради попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД – сумата от 27,88 лв. /двадесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 13.05.2015 г. – 06.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба /06.04.2016 г./ до окончателното погасяване

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК 000695089, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК 000694286, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 424 лв. /четиристотин двадесет и четири лева/ – разноски по настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

                                                                                                                                                    /Кирил Петров/

Вярно с оригинала

ВА