Гражданско дело 4462/2016 - Решение - 05-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

2932                          05.10.2016 година                    град Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на дванадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря ВАНЯ КАЗАКОВА,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4462 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 124 от ГПК.

Ищецът Р.Т.Д., ЕГН ********** *** е предявил против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” 37, иск за признаване на установено, че не дължи на ответника следните суми: 1514,17 лева – главница представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 01,09,2001 г. – 31,07,2005 г. , сумата от 408,85 лева – мораторна лихва за периода от 01,11,2001 г. – 08,09,2005 г. , законна лихва върху главницата от 13,09,2005 г., както и сумата от 136,46 лв. – разноски по ч.гр. д. № 4888/2005 г. по описа на ПРС.  

В исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по частно гр. дело № 4885/ 2005 г. на ПРС , била осъдена Р.Т.Д., да заплати на ответника следните суми: 1514,17 лева – главница предтсавляваща неплатена топлинна енергия за периода от 01,09,2001 г. – 31,07,2005 г. , сумата от 408,85 лева – мораторна лихва за периода от 01,11,2001 г. – 08,09,2005 г. , законна лихва върху главницата от 13,09,2005 г., както и сумата от 136,46 лв. – разноски по ч.гр. д. № 4888/2005 г. по описа на ПРС. За събирането им било образувано изпълнително дело № 10692/ 2005 г. на ДИС при ПРС, продължено в последствие от ЧСИ Л.М.. Твърди се, че тези суми обаче не били дължими, защото били погасени с изтичане на кратката тригодишна давност, доколкото се касаело за абонаментни плащания по смисъла на чл. 111 буква „в” от ЗЗД. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди че въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр. д. № 4885/05 г. по описа на ПРС било образувано изп. дело № 10692/05 г. по описа на ДСИ при ПРС, по което били извършени множество изпълнителни действия. Претендира разноски.

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XVIII- ти гр. състав, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

От фактическа страна е безспорно, и от писмените доказателства се установява, че на 15.09.2005 г. по  ч.гр. д. №4888 / 2005 г. по описа  на Пловдивски районен съд, по реда на чл.242 от ГПК/отм./ на несъдебно изпълнително основание-извлечение от сметка, е бил издаден изпълнителен лист в полза на „Топлофикация Пловдив”ЕАД , с ново наименование ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу длъжника Р.Т.Д.  за сумата от 1514,17 лева – главница представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 01,09,2001 г. – 31,07,2005 г. , сумата от 408,85 лева – мораторна лихва за периода от 01,11,2001 г. – 08,09,2005 г. , законна лихва върху главницата от 13,09,2005 г., както и сумата от 136,46 лв. – разноски по ч.гр. д. № 4888/2005 г. по описа на ПРС. Въз основа на така издадения изпълнителен лист и по молба на ответника е било образувано изп. дело №10692/2005 г. на ДСИ при РС – Пловдив, десети район. По посоченото изпълнително дело са извършвани следните изпълнителни действия- опис на движимо имущество от 24,01,2006 г.  С молби от 27,03,2006 г. и 16,12,2008 г. ищецът е поискал да му бъде разсрочено задължението към ответното дружество. 

От заключението на вещото лице по приетата по делото ССЕ се установява, че  от Д. е извършвала плащания по процесния изпълнителен лист, като след извършвани плащания и прихващания задължението на ищеца е 543,36 лв. – главница за периода от месец юни 2003 г. – 31,07,2005 г. о 54,64 лв. – мораторна лихва за периода до 08,09,2005 г.

  Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за доставена топлинна енергия представляват по своя характер периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност. С кратка давност се погасяват и вземанията за обезщетение за забава– чл.111, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД. Тригодишната давност се прилага и по отношение на обезщетението за забавено плащане и на разноските. При периодичните месечни платежи падежът настъпва с изтичане срока за плащане на всяка месечна вноска. Считано от този момент започва да тече погасителната давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. С предприемане на действия на принудително изпълнение давността се прекъсва съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а след прекъсването съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова тригодишна давност. В ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.14 е прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК /отм./ не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б.„в” ЗЗД. В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по смисъла на чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети  задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

  Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като в настоящия случай съгласно Общите условия на ответника вземането става изискуемо в 30-дневен срок след изтичането на периода за който се отнася. Вземанията по изпълнителния лист са станали изискуеми на 01.10.2001 г. Следователно към датата на извършване на действия на принудително изпълнение – 24,01,2006 г. /опис на движимо имущество/, които прекъсват давностния срок  съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД - давността вече е била изтекла за дължимите суми за периода 01.09.2001 г. – 24.01.2003 г., както по отношение на главното така и по отношение на акцесорните вземания и същите са погасени по давност:

По отношение на останалата част от периода:

В ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Разпоредбата на чл. 116, б. „а” ЗЗД урежда една от хипотезите на прекъсване на давността, а именно с признаване на вземането от длъжника. Съдът намира, че с депозирането на двете молби от 27,03,2006 г. и 16,12,2008 г., с които ищеца иска задължението му да бъде разсрочено, по своята правна същност представляват едностранно признание от страна на длъжника за съществуване на вземане към ответника. Трайната съдебната практика безспорно приема, че признание по смисъла на закона е налице, когато се признава съществуване на задължението, което кореспондира на признатото право. Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл.116 б.”а” от ЗЗД,  същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда (Решение №100/20.06.2011г. по т.дело №194/2010г.  - ІІт.о. ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК). След извършеното признание от страна на ищеца извършено на 16,12,2008 г. е започнала да тече нова погасителна давност, която е изтекла на 16,12,2011 г. По делото липсват данни в този период от време да са извършвани действията, които да водят до прекъсване на давността.

 Досежно обстоятелството, че ищецът е извършвал периодично плащания към ответника, подробно посочени в приетата по делото ССЕ, съдът намира следното. Признаването на част от дълга не означава изразена воля на длъжника, че признава съществуването и на остатъка от задължението, поради което признаване чрез частично плащане не се разпростира върху останалата част от дълга. В Решение№255/26.03.2013г. по т.дело №145/2012г. – IIт.о. ВКС(постановено по реда на чл.290 от ГПК и  задължително за долустоящите на ВКС съдебни инстанции) е прието, че плащането за определен период от съществуването на облигационното правоотношение не представлява признание по смисъла на  чл.116 б.”а” от ЗЗД за дължимостта му и за останалите периоди - предхождащи или следващи периода на платеното повтарящо се задължение.

 Правото да се търси защита чрез предявяването на иск пред съд възниква при наличието на правен интерес, който произтича от естеството на търсената защита. В случая предявеният иск е установителен - за погасяване по давност на парично притезание,  за което ответникът твърди, че не е погасено. Съдът намира, че за ищцата не е налице правен интерес от установителен иск за цялата заявена в исковата молба сума, защото част от нея вече е заплатена и за погасения чрез плащане дълг ищцата може да  предяви осъдителен иск. Съдържанието на постановено по установителен иск решение се изчерпва с внасянето на яснота за  съществуването или не на спорното право, но не се ползва с изпълнителна сила или с конститутивно действие. Решението по предявения установителен иск спрямо ответника няма да доведе до връщане на сумите, които ищцата е заплатила към ответника. Съдът намира, че за разликата над 543,36 лв. – главница- дължима за периода месец юни 2003 г. до 31,07,2005 г. , както и над 54,64 лв. – мораторна лихва за периода от 01,11,2001 г. до 08,09,2005 г., които суми за платени от ищцата чрез плащане и прихващане, до пълния претендиран размер от 1514,17 лева – главница представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 01,09,2001 г. – 31,07,2005 г. , от 408,85 лева – мораторна лихва за периода от 01,11,2001 г. – 08,09,2005 г. , както и сумата от 136,46 лв. – разноски по ч.гр. д. № 4888/2005 г. по описа на ПРС производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес.  Липсва интерес от две процесуални правоотношения тогава, когато спорът може да се разреши само чрез едно такова /в този смисъл са и Определение № 63 от 10.02.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 12/2009 г., IV г. о., ГК, и Определение № 372/26.07.2010 г., по ч.гр.д. № 292/2010 г., на I г.о., постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК /.

 

По отношение на разноските:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Искът на ищеца е уважен частично. Предвид това и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него съдебни разноски в хода на производството съразмерно с уважената част от иска, а именно в размер на 140,07 лв. Ответникът е направил разноски пред настоящата инстанция, като съгласно чл. 78, ал. 4 на него също му се дължат разноски по съразмерност с прекратената част от делото  – в размер на 269,66 лв.  С оглед компенсирането на вземанията за разноски, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за сумата от 129,59 лева.

 

 

Поради изложеното, съдът

 

                                                          Р Е Ш И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, че Р.Т.Д., ЕГН ********** ***, не дължи сумата от 543,36 лева- главница, представляваща стойност на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода месец юни 2003 г. до 31,07,2005 г., обезщетение за забава в размер на 54,64 лева за периода 01.11.2001 г.- 08.09.2005 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.09.2005 г. до окончателното изплащане.

 ОСЪЖДА Р.Т.Д., ЕГН ********** ***, да заплати на  „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,  направените по делото разноски в размер на 129,59 лева  по компенсация и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 4462/2012 г. по описа на Пловдивски районен съд в частта, с която се иска да се признае по отношение на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, че Р.Т.Д., ЕГН ********** ***, не дължи сумата представляваща разлика над 543,36 лв. и 54,64 лв.  до пълния претендиран размер от  1514,17 лева – главница представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 01,09,2001 г. – 31,07,2005 г. и от 408,85 лева – мораторна лихва за периода от 01,11,2001 г. – 08,09,2005 г., както и сумата от 136,46 лв. – разноски по ч.гр. д. № 4888/2005 г. по описа на ПРС.  

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта с която се прекратява производството има характер на определение и може да бъде обжалвано с частна жалба пред Пловдивския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.

 

   

                                                                   СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала:

ВК