Гражданско дело 4298/2016 - Решение - 28-10-2016

Решение по Гражданско дело 4298/2016г.

РЕШЕНИЕ

 

Номер  3205                            28.10.2016 Година                         Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански състав

 

На пети октомври, две хиляди и шестнадесета година

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Иван Анастасов

 

Секретар: Елена Лянгова

 

като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 4298 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството по делото е образувано по искова молба от О.З.Ц. и П. Д. В. против Ц.И.И., с която са предявени два обективно съединени иска по чл.108 от ЗС за това ответницата да бъде осъдена да предаде на ищците владението върху собствените им недвижими имоти в местността „Ю.”, в землището на гр.П.- С., а именно: овощна градина с площ от 4,000 дка., с идентификатор № 56784.6.70 по кадастралната карта и овощна градина с площ от 1,000 дка., с идентификатор № 56784.6.71.

         Ответницата оспорва иска като неоснователен.

         ПРС, ХVІІ гр.с., като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

         В исковата молба се твърди, че ищците са придобили правото на собственост върху процесните овощни градини по силата на нот.акт за покупко- продажба № ..... На същата дата ищците ипотекирали имотите като обезпечение по договор за заем на стойност 67500 евро, заемодател по който бил Г. Б.. Впоследствие по заявление по чл.417 от ГПК от заемодателя бил издаден изпълнителен лист от 22.11.2011г. против ищците за цялата сума по договора за заем. Те подали възражение по чл.414 от ГПК, а Г. Б. предявил иск за установяване на вземането си. Още преди това обаче с договор за цесия от 15.11.2011г. Б. прехвърлил вземането си под условие прехвърлителният ефект да настъпи от момента, в който цедентът се снабди с изпълнителен лист за вземането. След настъпване на това условие цесионера Г.Г. била конституирана като взискател по заведеното от Г. Б. изп.дело № .../2011г. на ЧСИ ..... По образуваното по иска по чл.422 от ГПК гр.д.№ 306/2013г. на ПОС било постановено решение от 26.02.2015г., влязло в сила на 26.05.2015г., с което иска бил отхвърлен. Междувременно с две постановления от 15.03.2012г. по изпълнителното дело процесните имоти били възложени на взискателя Г.Г.. С договор за покупко- продажба от 09.03.2015г., оформен с нот.акт № .... Г.Г. и съпругът й С. Г. продали имотите на ответницата. Ищците счита, че в резултат от отхвърляне на иска по чл.422 от ГПК с обратно действие са отпаднали като нищожни всички извършени по изпълнителното дело действия, включително и възлагането на имотите в полза на взискателката Г.Г., която нямала качеството на трето лице по смисъла на чл.433, ал.3 от ГПК. Ответницата сочи, че публичната продан се ползва със стабилитет и иска за недействителността й може да бъде предявен само в изрично предвидените в закона случаи. Възлагателните постановление били влезли в сила и породили предвиденото в закона вещно- прехвърлително действие. Този ефект бил налице и по отношение на ответницата, която се явявала трето лице спрямо изпълнителното производство.

        От гореизложеното става ясно, че между страните няма спор относно изложените в исковата молба факти. Спорът е правен и се свежда до това, какви са последиците от отхвърляне на иска по чл.422 от ГПК спрямо двете възлагателни постановления от 15.03.2015г.. Съгласно чл.496, ал.2 и ал.3 от ГПК, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, и ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл.490 при невнасяне на цената. Разпоредбата на чл.490, ал.1 и ал.2 от ГПК гласи следното: „Длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите на съдебния изпълнител, както и лицата, посочени в чл.185 от ЗЗД нямат право да вземат участие в наддаването; Когато имотът е купен от лице, което не е имало право да наддава, проданта е недействителна”. Лицата по чл.185 от ЗЗД са следните: тези, които по закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества - относно същите тия имущества, както и длъжностните лица относно имотите, които по служба им е възложено да продават, и съдиите, прокурорите, държавните и частните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите - относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действуват, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право. От цитираните разпоредби е видно, че действителността на публичната продан не е поставена по никакъв начин в зависимост от дължимостта на вземането, за принудителното събиране, на което е образувано изпълнителното дело. Следователно вещно- прехвърлителното действие на възлагателните постановления от 15.03.2015г. не е отпаднало в резултат от отхвърляне на претенцията за установяване на вземането от ищците. Последните са загубили правото си на собственост, поради което и исковете им по чл.108 от ЗС се явяват неоснователни.

        Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответницата следва да бъдат присъдени направените от нея съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 320 лева, като същите бъдат разпределени по равно между ищците.

        Предвид гореизложеното, съдът

 

 

РЕШИ :

 

        ОТХВЪРЛЯ обективно съединените искове по чл.108 от ЗС, предявени от О.З.Ц., ЕГН: ********** и П.Д.В., ЕГН: **********- двамата с адрес: ***, против Ц.И. ***, ЕГН: ********** за това ответницата да бъде осъдена да предаде на ищците владението върху собствените им недвижими имоти в местността „Ю.”, в землището на гр.П.- С., а именно: овощна градина с площ от 4,000 дка., с идентификатор № 56784.6.70 по кадастралната карта и овощна градина с площ от 1,000 дка., с идентификатор № 56784.6.71.

        ОСЪЖДА О.З.Ц., ЕГН: ********** и П.Д.В., ЕГН: **********- двамата с адрес: ***, да заплатят разделно на Ц.И. ***, ЕГН: ********** по 160 лева- съдебни разноски.

        Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: /п/ Иван Анастасов

Вярно с оригинала

ЕЛ