Гражданско дело 4027/2016 - Решение - 18-10-2016

Решение по Гражданско дело 4027/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е №3072

 гр. Пловдив, 19.10.2016г.,

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XII-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември  2016г. , в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

        при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 04027/ 2016г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното :

     Производството е по чл.  235 от ГПК – решение по съществото на исков спор.

    В Районния съд в Пловдив е депозирана исковата молба на „Булстил” ООД , ЕИК 115858319, със седалище  и адрес на управление в гр. Куклен, общ . Куклен,  област Пловдив , ул. Христо Г.  Данов № 19, представлявано от **** А. Я.,   против Община Куклен, БУЛСТАТ 115631816 , със седалище в Куклен, ул. Александър Стамболийски № 43 , представлявана от **** си ****. Според изложеното в нея,   между страните бил сключен договор за възлагане на малка обществен а поръчка с номер ***/ от 08.08.2011г , по силата на който ищеца се съгласил да изработи покривна конструкция  с дървена обшивка , битумни керемиди , ламаринени поли , улуци  и водосточни тръби, десет сантиметрова минерална вата и окачен таван от иглолистна ламперия,  на обект на ответната община в парк „О. – К.”, като обекта представлявал сграда в парка с площ от 130 кв. метра. Уговорена била и насрещна престация – заплащане от страна на общината на възнаграждение в размер от 12020 лева ( съгласно приложена към договора количествено – стойностна сметка ) , което било дължимо по следния начин – 8414 лева авансово при подписването на договора и 3606 лева – след окончателното приемане на обекта. Уговорен бил и срок за приключване на тези  строително – монтажни работи – 15.09.2011г .

   Авансовото плащане било извършено, уговорените СМР били изпълнени, но останал незаплатен остатъка от възнаграждението ( 3606 лева ),  дължими в срок от един месец от датата на приемането на работата. Тя била приета с надлежен двустранен протокол , без възражения и забележки от страна на общината. Затова  ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение на това парично задължение на общината , против която обаче длъжника възразил в срок. Затова се иска установяването на съществуването на това вземане , както и на друго такова – за забава в плащането на главницата и в размер на 1643.08 лева , начислени за периода от 08.08.2011г до 22.01.2016 г., както и на вземане за лихва за забава от датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК – 26.01.2016г до окончателното изплащане на вземането.

    Ответната община оспорва иска като неоснователен. Липсвала яснота относно договореното между страните, тъй като липсвали по делото описаните в договора технически спецификации, и в тази връзка се счита целия договор за нищожен на основанието по 26 ал. 2 от ЗЗД. Твърди се наличие на  друг договор със същия предмет ,но различни страни , по който вече общината била платила на друго лице извършването на същите строително – монтажни работи , и затова се и спори дали ищеца е изпълнил тези работи. липсвали и протоколи за действително извършените СМР и не можел да се установи обема на извършеното. Нямало и задължение на ответната община да заплати остатъка от сумата по договора, тъй като за разликата нямало изобщо съставена и предадена на ответника фактура. Затова и общината не била в забава като длъжник, а  ако била – то част от вземането на ищеца за обезщетение за забава било погасено по давност.

    И двете страни искат присъждане на разноските по делото , които са направили.

    Вещото лице по проведената съдебно – счетоводна експертиза дава заключение , че размера на лихвата за забава върху сумата от 3606 лева, за периода от 01.11.2011г до 22.01.2016г е общо 1556.27 лева, за сумата от 3606 лева нямало първична счетоводна документация, която да е осчетоводена в счетоводството на общината , нямало и платежни документи за сумата .

   Вещото лице по проведената съдебно – техническа  експертиза пък дава заключение , че всички строително – монтажни работи , предмет на договора за възлагане на малка обществена поръчка № ***/08.08.2011г., са реално изпълнени, съответстват на възложеното с договора  и са на стойност от 9282.16 лева ( с ДДС). Същите СМР били отразени и в  актовете образец 19 , съставени за изпълнението на друг договор със същия предмет.   

   Допустим установителен иск с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 258 и 266 от Закона за задълженията и договорите, и чл. 79 и 86 от същия закон , доколкото ищеца извежда правата си от съществуващ договор за изработка , по който се търси реално изпълнение на задължение. Допустимостта на този иск произтича  от  фактите на спазването на сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.

    За да се произнесе по основателността му , съдът съобрази следното:

    По делото е представено копие от договора с номер ***/08.08.2011г , по силата на който, ответната община възложила на ищеца извършването на описаните в исковата молба  СМР, а от своя страна се задължила да заплати възнаграждение.   Уговорено било авансово плащане на сумата от 8414 лева , която  е платена , и за тази сума има и съставена фактура под номер 145 от дата 09.08.2011г  ( заключенията на ВЛ по двете експертизи , които съдът кредитира като обективни) . Останал остатък за плащане от 3606 лева , неплатен към датата на устните състезания по делото. Процесните СМР са извършени , целия строителен обект е въведен в експлоатация  през март 2014г.   Авторството на подписите под договора не е оспорено , страните като цяло  ( в частност,  ответника)  не навеждат доводи  против съществуването на това облигационно правоотношение. Доколкото същото има за предмет извършване на строително - монтажни работи , то касае се до договор между участници в строителството  по смисъла на чл. 160 ал. 2 от Закона за устройството на територията, разновидност на договора за изработка . По силата на чл. 6 от същия, приемането на работата е следвало да стане чрез двустранно подписан протокол обр. 16. Има се предвид предвидената  в чл. 7 ал. 3 т. 16 от  НАРЕДБА № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството разновидност на протокол за приемане на строежа като годен. Няма значение , че за строежите от пета категория (  какъвто е процесния ) съставянето на такъв протокол  не е задължително, след като страните са уговорили да е необходимо съставянето му ( вж. чл. 2 ал. 3 от Наредбата ).  Такъв по делото обаче не е представен, или няма данни ответната община да е приела работата или да е била канена да стори това по реда на чл. 5 от Наредбата, а дължимостта на остатъка за плащане , предмет на настоящото дело , е в зависимост от датата на окончателното приемане на обекта. Тоест,  не може да се направи извод, че  поръчващия е приел работата, при което само на това основание искът е неоснователен . С решение № 25 от 1.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 287/2012 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК ,  този съд отрича протоколите образец 19 за извършените СМР да са  единствен възможен начин за приемане на поръчаното  или необходимо условие за заплащане на възнаграждение, но дори да беше така , то такива за извършеното не са съставени от ищцовото дружество.

    Отново от заключението на вещото лице по счетоводната експертиза пък личи ясно , че фактура за остатъка от 3606 лева не е съставяна, респ.  такава и не е осчетоводена от ответната община. Макар фактурата да не е съществен елемент на договора за изработка, а единствено индикация за реално изпълнение от страната, която я е издала, то  липсата на такава , съчетана с липси на протоколи за строителството по смисъла на Наредба № 3 и протоколи образец 19 (нерегламентирани от този наредба ), които да удостоверят извършени и подлежащи на разплащане СМР,  подкрепя извод за неоснователност на иска. Макар и съдът да е  допуснал до разпит свидетели, които да доказват реалното изпълнение, не може да се позове на показанията им: те са били недопустими , след като се иска установяване на изпълнение по писмен договор на стойност над 5000 лева.   Изпълнението по договора е следвало да бъде доказано не със свидетели , а със съответни актове по смисъла на  коментираната наредба или пък с такива образец 19, което не е направено. Затова и съдът не може да формира извод за основателност на иска.   

   За пълнота , няма как да се сподели възражението на ответника , че договора бил нищожен поради липса на предмет , тъй като предвидените от чл. 30 от договора количествено – стойностни сметки и технически спецификации не били налични по делото. Съществените елементи на договора за изработка са два: вида на поръчаните СМР и цената , която следва да се заплати за изработката им; тези два елемента са еднозначно и ясно уговорени в самия договор. Вярно е , че според чл. 30 на същия, неразделна част от договора са количествено – стойностните сметки и техническите спецификации, които се считат за договорни клаузи , но съществуването им остана недоказано от ответната община , която се позова на него; дори да бе доказано съществуването на количествено – стойностните сметки и стойностите по тях да са били различни от уговореното възнаграждение , то те са били налични към датата на сключването на договора         , и въпреки това общината е договорила да плати възнаграждение в размерите по чл. 1 ал. 2 от договора , и да възложи описаните там СМР. В този случай количествено – стойностната сметка е предварително – проектно - остойностяване на възлаганите СМР, вероятно за целите на справедливото възнаграждение ,  а техническите спецификации са прецизиране на вида, евентуално – количеството, и детайлите на самата изработка – вид материал, размери , начин и технически способ на изпълнение и др. под , но отново – налични към датата на подписването на договора . Затова и  евентуалното им наличие не е от характер да доведе до отхвърляне на иска, дори да ги имаше и СМР да бяха изпълнени в значително отклонение от съдържанието им.  Следва да се отбележи , че самия договор – в основното си съдържание – неколкократно предвижда възможност на страните да се отклонят ( по взаимно съгласие, чл.  9 и 13 )  от първоначалното договорено количество и вид на СМР, вкл. и като се използва термина „действителни количества”. Тоест, разпоредбата на чл. 30 от договора,   съчетана с недоказаност на съществуването на сметките и спецификациите , в никой случай не може да се тълкува в смисъл, че е налице основание за нищожност на договора под формата на липса на съгласие относно съществен елемент.

  Наличието на друг договор с идентичен предмет пък не може да бъде тълкувано да е основание процесния такъв да има невъзможен предмет, да противоречи на добрите нрави ( ??! ) или да е има изначална липса на основание за сключването му.       

        Разноските по делото се присъждат в полза на ответника , предвид изхода на спора, по представен списък по чл. 80 от ГПК.

         Воден от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

     ОТХВЪРЛЯ иска на „Булстил” ООД , ЕИК 115858319, със седалище  и адрес на управление в гр. Куклен, общ . Куклен,  област Пловдив , ул. Христо Г.  Данов № 19, представлявано от **** А. Я., да бъде признато  за установено спрямо Община Куклен, БУЛСТАТ 115631816 , със седалище в Куклен, ул. Александър Стамболийски № 43 , представлявана от **** си ****,  че ответника дължи на ищеца  сумата от 3606 лева –главница , представляваща остатък за плащане по договор за изработка № *** /08.08.2011г , ведно със законната лихва върху тази главница от датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК – 26.01.2016г до окончателното изплащане на вземането , сумата от 1556.26 лева обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 01.11.2011 до 22.01.2016г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по частното гражданско дело № 00879  по описа на ПРС , І гр. състав за 2016г.,  като неоснователен и недоказан .

     Осъжда „Булстил” ООД , ЕИК 115858319, със седалище  и адрес на управление в гр. Куклен, общ . Куклен,  област Пловдив , ул. Христо Г.  Данов № 19, представлявано от **** А. Я., да заплати на Община Куклен, БУЛСТАТ 115631816 , със седалище в Куклен, ул. Александър Стамболийски № 43 , представлявана от **** си ****,   сумата 1130 лева разноски по делото.

       Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/

 

Вярно с оригинала!

КГ