Гражданско дело 3789/2016 - Решение - 18-10-2016

Решение по Гражданско дело 3789/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3055

гр.Пловдив, 18.10.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХІІ гр.с., в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав

 

Председател: Росица Кюртова

секретар: Катя Янева,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №3789 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК 115016602, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.„Христо Г.Данов”№37, чрез пълномощника си юрк. И.П., твърди, че имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл.126, ал.1 и чл.129 от Закона за енергетиката и притежавал лиценз за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът бил собственик на имот, находящ се в гр.П., ул.”***********” №***, ет.***, ап.***, като такъв притежавал качеството потребител на топлинна енергия и бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й съгласно чл.34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Не изпълнил задължението си да заплати начислените суми за доставена топлинна енергия за посочения обект в периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. в общ размер 1 696,62 лв. Същият дължал и обезщетение за забавено плащане на сумата, определено за периода 01.07.2014г. - 10.12.2015г. в размер 146,14 лв. Ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, по повод което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№16717/2015г. по описа на ПРС, І бр.с. Ответникът подал възражение по реда на чл.414 ГПК, поради което възникнал правен интерес заявителят да предяви установителен иск относно вземанията си. Въз основа на изложените обстоятелства е формулирано искане за постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за установено по отношение ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№16717/2015г. по описа на ПРС, І бр.с., както следва: 1 696,62 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за обект в гр.Пловдив, ул.”***********” №***, ет.***, ап.***, през периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 11.12.2015г., до окончателното изплащане; както и 146,14 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, определено за периода 01.07.2014г. - 10.12.2015г. Претендират се направените в заповедното и в настоящото производство деловодни разноски.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника И. С. Л., ЕГН **********,***, по реда на чл.41, ал.2 ГПК във връзка с т.11 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК. В законоустановения срок отговор на исковата молба от негова страна не е постъпил.

Ответнисът е бил редовно призован по същия ред и за първото по делото съдебно заседание, като в призовката и в определението по чл.140 ГПК изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в неговоо отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение, както и присъждане на разноски.

В съдебно заседание на 12.10.2016г. ответникът не се явява, не изпраща упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в нейно отсъствие. Същевременно, ищецът е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение в негова полза.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявените установителни искове да се уважат изцяло, при което положение не възниква процесуалното условие за разглеждане на осъдителните такива, предявени при условията на евентуалност.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски. Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В заповедното производство заявителят е заплатил държавна такса в размер 36,86 лв. и претендирал юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв. В исковото производство е платена държавна такса по установителните искове от още 81 лв., като се претендира и юрисконсултско възнаграждение за представителство в това производство в размер, определен от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, равняващо се на 358,99 лв. Общият размер на разноските на ищеца, който се равнява на 776,85 лв., следва да бъде присъден изцяло в тежест на ответника.

Въз основа на горното, съдът

 

Р Е Ш И

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение И. С. Л., ЕГН **********,***, че същият дължи на „ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК 115016602, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.„Христо Г.Данов”№37, сумата 1 696,62 лв. (хиляда шестстотин деветдесет и шест лева и 62 ст.), представляваща неплатена стойност на доставена топлинна енергия за имот в гр.П., ул.”***********” №***, ет.***, ап.***, през периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г., ведно със законна лихва от 11.12.2015г. до окончателното плащане, както и сумата 146,14 лв. (сто четиридесет и шест лева и 14 ст.) – обезщетение за забавено изпълнение на горното парично задължение в размер на законната лихва за периода от 01.07.2014г. до 10.12.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 по ч.гр.д.№16717/2015г. по описа на ПРС, І бр.с.

 

ОСЪЖДА И. С. Л., ЕГН **********,***, да заплати на „ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК 115016602, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.„Христо Г.Данов”№37, сумата 776,85 лв. (седемстотин седемдесети шест лева и 85 ст.) – деловодни разноски в производството по ч.гр.д.№16717/2015г. по описа на ПРС, І бр.с., и гр.д.№3789/2016г. по описа на ПРС, ХХІІ гр.с.

 

Решението е окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му. 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Росица Кюртова

 

Вярно с оригинала!

КЯ