Гражданско дело 3657/2016 - Решение - 03-10-2016

Решение по Гражданско дело 3657/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 2912                                                                                                                                                               Година 03.10.2016                            Град  ПЛОВДИВ

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                             ХIII граждански състав      На шестнадесети септември                                   две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ  ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ  ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 3657 по описа за 2016 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от  ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК 115016602, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез юрисконсулт Д... Н... против Т.Н.К. ЕГН ********** ***, с която се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, към ответника, съгласно издадената заповед за изпълнение по частно гр. дело 981/13 г., както следва:

1.      главница в размер на 1 173,54 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.10.2014 г. - 30.04.2015 г.,

2.      обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва, за периода 01.12.2014 г. - 08.02.2016 г., в размер на 110,91 лв.

3.      законната лихва върху главницата, считано от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (09.02.2016 г.)

4.      направените деловодни разноски в производството по чл. 410 от ГПК , в размер на 325,69 лв.

деловодните разноски по настоящето производство, включващи платените държавни такси и депозити за вещи лица, както и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С исковата си молба ищеца твърди, че „ЕВН България Топлофикация" ЕАД в качеството си на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал.1 и чл. 129 от Закона за енергетиката (ЗЕ)  твърди, че било единственото търговско дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. П...

Съгласно чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявало при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ДКЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на дружеството, www.evn.bg ) влизали в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

По силата на Раздел II от Общите условия на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди (ОУ), „ЕВН България Топлофикация" ЕАД било длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

По силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответницата Т.Н.К., като собственик на имот, находящ се в гр. П..., бул. „М...“ № ..., вх..., ап..., имала качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ, била длъжна да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Според клаузата на чл. 35, ал, 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна енергия дължали на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД обезщетение, в размер на законната лихва от деня на забавата.

В изпълнение на законоустановените си задължения на топлопреносно предприятие, ищцовото дружество доставило на ответницата топлинна енергия на обща стойност 1 284,45 лв., включваща главница в размер на 1 173,54 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.10.2014 г. - 30.04.2015 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.12.2014 г. - 08.02.2016 г., в размер на 110,91 лв.

Твърди, че начинът на формиране на посочените по-горе главница и обезщетение за забавено плащане, за всеки месец от процесния период, бил посочен в приложеното към исковата молба, заверено копие от препис-извлечение от сметката на ответницата, като начислената топлинна енергия, е доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и по- специално Наредбата за топлоснабдяването.

За събиране на горепосочените суми, на 09.02.2016 г., депозирали пред Районен съд - гр. Пловдив, Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което бе образувано ч. гр. дело № 1536/2016 г., по описа на IV гр. състав. Със заявлението, освен цитираните по-горе суми, претендирали ответницата да бъде осъдена да им заплати и законната лихва върху главницата, считано от 09.02.2016 г., както и сумата от 325,69 лв., представляваща деловодни разноски, а именно платената държавна такса в размер на 25,69 лв., по чл. 12 от ТДТКССПГПК, както и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Тъй като в законоустановения срок, ответницата възразила срещу издадената от съда Заповед за изпълнение, за ищцовото дружество възниквал правен интерес да предяви настоящия иск за съществуването на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК.

   ОТВЕТНИКЪТ Т.Н.К., чрез адв. П.Б., заявява, че предявения иск е неоснователен тъй като начисляваното ДДС върху топлинната енергия било в разрез със ЗДДС, а имено върху отпадните продукти не се начислявало такова. Заявява, че оспорва предявените искове по основание и по размер.

            От събраните по делото доказателства,  които прецени поотделно и в тяхната съвкупност,  при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК,  съдът прие за установено следното:

            Видно от представеното по делото ч.г.д. № 1536/2016 г. по описа на ПРС, се установява, че към момента на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд – Пловдив, ищеца бил претендирал от ответника сума в размер на 1 173,54 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя топлинна енергия; 110,91 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 01.12.2014 г. - 08.02.2016 г.,законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 09.02.2016 г., до окончателното изплащане на задължението; разноски в общ размер от 325,69 лв.

             Ответницата е възразил в законоустановения срок, че не дължи претендираните суми в издадената заповед за изпълнение.

             В предявеното исково производство ищеца е представил в заверени преписи от Препис – извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия за клиентски номер  1020027107 с потребител Т.Н.К.;

             От заключението на вещото лице М.Н.М. по допуснатата съдебно-техническа ескпертиза се установява, че разпределението на консумираната топлинна енергия е правено от фирмата за дялово разпределение „Техем”. Работено е с прогнозно ежемесечно начисляване без изискване за сезонно уравняване. Установява се, че при базата данни приведени в предоставените справки, вещото лице не е открило технически нарушения при прилагането на Методиката за формиране начисленото задължение за използване на топлинна енергия, предявено към ответника  Т.Н.К..

              От заключението на вещото лице С.Д.К. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от 01.10.2014 г. -  30.04.2015 г. стойността на топлинната енергия консумирана от потребителя Т.Н.К., кл. № .... абонатен №......., гр. П..., бул.”М....” №....., вх..., ап..... е 1 173,54 лева, а лихвата за забава изчислена върху всяка месечна вноска за периода 01.12.2014 г. до 08.02.2016 г. възлиза общо на 110,91 лева. Твърди, че през процесния период не са издавани от ищцовото дружество кредитни  и дебитни известия към ответника.

              От събраните по делото доказателства,  които прецени поотделно и в тяхната съвкупност,  при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК,  съдът прие за установено следното:

               Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, гр. Пловдив, че е постъпило възражение от длъжника Т.Н.К..

              Между страните не е спорно обстоятелството, че ответника е бил собственик на

апартамент находящ се в гр. П...., бул.”М....” №..., вх...., ап.......за целия процесен период.

              Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, в качеството си на собственик на горецитирания топлоснабден имот, същият имал и качеството на клиент на топлинна енергия на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, гр. Пловдив и съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената му топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасяли.

 Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Общите условия ––(публикувани и на сайта на дружеството: www.evn.faq) влизат в сила в тридесетдневен срок след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. По силата на Раздел II от Общите условия на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД, за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от КЕВР, „ЕВН България Топлофикация" ЕАД,  било длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

 Установи се от заключението на вещото лице М., че имота е бил топлофициран, като апартамента е бил оборудван с радиатори в пет от помещенията му и възможност за ползване на битово горещо водоснабдяване. Установи се, че през процесния период фактически абоната е ползвал за отопление /с различен обем/ радиаторите, без това в банята. Отоплителното тяло в банята е тип „щранга – лира”, но тя в рамките на процесния период е била затапена, за целия щранг. На абоната е начислявана и нормативно дължимата компонента „сградна инсталация”. Вещото лице е заявило, че има и консумация на битово горещо водоснабдяване/БГВ/, отчитано с водомер.

 Ответницата по делото, чрез пълномощника си адв. Б. е възразила относно дължимостта на претендираните суми тъй като начисляваното ДДС върху топлинната енергия било в разрез със ЗДДС, а имено върху отпадните продукти, какъвто продукт  била топлинната енергия.

  С оглед направеното възражение съдът намира следното: Производствените отпадъци са включени в I. Част първа, точка 2 от Приложение № 2 към Глава деветнадесета “а” на ЗДДС. Съгласно чл. 163а данъчното събитие на доставките на стоки и услуги, посочени в Приложение № 2, възниква съгласно общите разпоредби на ЗДДС, като данъкът за доставките е изискуем от получателя - регистрирано по този закон лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Същевременно страната възразява относно неправилно начисляване с ДДС на сумите за които се претендира, че се дължат, но не и че същите са дължими от Т.Н.К..

              С оглед така събраните доказателства, съдът намира, че се установява дължимост на сумите за топлинна енергия както са установени от заключението на вещото лице. Надлежно издадени са фактури за посочения период, по които се дължи съответно плащане.

               Или при така установеното исковете се явяват основателни и доказани до размера претендиран с исковата молба и установен от експертизата, а именно 1 173,54 лева главница и 110,91 лева лихва за забава, към датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 09.02.2016 г., и в този размер съдът следва да ги уважи.

              Следва да се признае за установено дължимостта на законна  лихва върху сумата 1 173,54 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 09.02.2016 г., по ч. гр. д. №3657/2016 г. на ПРС, до окончателното издължаване.

              По отношение на разноските:

              В хода на заповедното производство заявителят „ЕВН България Топлофикация" ЕАД е направил разноски в размер на 325,00 лева от които 25,00 лева за държавна такса и 300,00 лева за юрисконсултско възнаграждение и същите са залегнали в заповедта за изпълнение.

              Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното производство, включително когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. Предвид уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски, така както същите са залегнали и в заповедта за изпълнение.

              А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство разноски, които за ищеца са в общ размер на 575,00 лева.

              С оглед на горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

              ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на Т.Н.К. ЕГН ********** ***, чрез адв. Б., че ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК 115016602, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез юрисконсулт Д... Н..., има  вземане спрямо него в размер на: 1 173,54(хиляда сто седемдесет и три лева и 54 ст.) лева главница  представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя топлинна енергия за периода 01.10.2014 г. – 30.04.2015 г., 110,91(сто и десет лева и 91 ст.)лева представляваща законна мораторна лихва върху главницата 1 173,54 лева към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. №1536/2016 г. на ПРС – 09.02.2016 г., както и законна лихва върху главницата от 1 173,54 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №1536/2016 г. на ПРС - 09.02.2016 г.,  до окончателното издължаване.

              ОСЪЖДА Т.Н.К. ЕГН ********** ***, чрез адв. Б., да заплати на  ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК 115016602, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез юрисконсулт Д... Н...., сумата от 325,00(триста двадесет и пет) лева разноски направени в хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. №1536/2016 г. по описа на ПРС.

              ОСЪЖДА Т.Н.К. ЕГН ********** ***, чрез адв. Б., да заплати на  ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК 115016602, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез юрисконсулт Д.... Н..., сумата от 575,00 (петстотин седемдесет и пет)лева разноски направените в хода на настоящото исково производство.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от  връчването му на страните.

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/ Мария Личева – Гургова.

 

                     Вярно с оригинала.

                     М.Х.