Гражданско дело 3622/2016 - Решение - 30-06-2016

Решение по Гражданско дело 3622/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер      2294                       30.06.2016 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и седми юни през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 3622 по описа за 2016 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.128, т.2 КТ.

Ищцата А.Г.Л. твърди, че е работила при ответника по трудов договор от 18.02.2015 г. на длъжност „********”. Макар да изпълнявала трудовите си задължения, работодателят не й бил заплатил дължими трудови възнаграждения в общ размер на 2339,19 лева, от които заплата за м.май 2015г., както и за месеците октомври, ноември, декември на 2015 г., а също и за месеците януари и февруари на 2016 г.. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумите ведно със законната лихва върху тях считано от предявяване на исковата молба.

            Ответникът „Сиенит”ООД отрича, че на ищцата се дължат суми като поддържа, че всички дължими възнаграждения са й заплатени. Моли да се отхвърли иска.

            Съдът намери за установено следното:

            Ищцата е работила при ответника по трудово правоотношение възникнало на 18.02.2015г. съгласно трудов договор № ********** от същата дата. В него било уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 540 лева и допълнително възнаграждение в размер на 0,6% за всяка година трудов стаж. Със заповед № ******* от 29.02.2016г. трудовото правоотношение между ответника и ищцата е било прекратено поради забавяне изплащане на трудовото възнаграждение, на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ /лист 4 – 6 от делото/.

            Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че за периода от м.февруари 2015г. до м.февруари 2016г. на А.Л. е начислено по ведомости заработеното трудово възнаграждение като са извършени частични плащания на сумите. След тяхното приспадане, се установява, че на ищцата са начислени, но не са заплатени общо 1968,86 лева нетна сума за получаване, формирана както следва: 391,97лв. заплата за м.октомври 2015 г.; 167,30 лв. за м.ноември на 2015г.; 1180,24 лв. за м.декември на 2015 г. и 229,35 лв. за м. февруари на 2015г. Относно тези суми в счетоводството на работодателя няма доказателства за заплащане /лист 37 от делото/.

            Вещото лице е констатирало и наличие на начисления за обезщетения по чл. 224, ал.1 КТ в размер на 321,28 лв. и по чл.221, ал.1 КТ в размер на 530 лв., които обаче не са предмет на настоящата искова претенция.

            При така установените факти се налагат следните изводи:

            Безспорно е установено, че между страните е било налице трудово правоотношение, което понастоящем е прекратено. Съобразно чл.128 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява и заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В случая се установи, че работодателят е начислил трудови възнаграждения по ведомост, но не е изплатил пълният им размер към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно чл.8, ал.2 КТ добросъвестността при осъществевяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. По силата тази презумпция и при липсата на проведено от работодателя обратно доказване, чрез което да я обори, следва да се приеме, че ищцата добросъвестно е изпълнявала трудовите си задължения и сумите за работна заплата са й дължими. Предвид това съдът счита, че предявеният иск е основателен до размера, установен със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, а именно 1968,86 лева. За този размер искът следва да се уважи, а в останалата си част - да се отхвърли.

            По разноските:

Ищцата е представила доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 600 лева /лист 11/. Други разходи по делото същата не е извършвала. Съобразно уважената част от иска ответникът следва да й заплати разноски в размер на 505,01 лв.

            На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда сумите 78,75 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение за вещо лице.

            Мотивиран така, съдът

 

                                                           Р   Е   Ш   И :

 

            ОСЪЖДА „Сиенит”ООД с ЕИК: 115133908, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Асеновградско шосе” № 1, представляван от В. К.К. да заплати на А.Г.Л., ЕГН:********** с адрес: ***, на основание чл.128, т.2 КТ сумата 1968,86 лв. /хиляда деветстотин шестдесет и осем лева и 86ст./, представляваща общ нетен размер на неизплатени трудови възнаграждения, от които  391,97 лв. заплата за м.октомври 2015 г.; 167,30 лв. за м.ноември на 2015г.; 1180,24 лв. за м.декември на 2015 г. и 229,35 лв. за м. февруари на 2015г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.03.2016г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата до претендираните 2339,19 лв., като неоснователен.

            ОСЪЖДА „Сиенит”ООД с ЕИК: 115133908, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Асеновградско шосе” №1, представляван от В.К. К. да заплати на А.Г.Л., ЕГН:********** с адрес: *** сумата от 505,01 лв./петстотин и пет лева и 01 ст./ деловодни разноски.

            ОСЪЖДА „„Сиенит”ООД с ЕИК: 115133908, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Асеновградско шосе” № 1, представляван от В. К. К. да заплати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт и сметка на Районен съд – Пловдив сумата 78,75 лв./седемдесет и осем лева и 75 ст./ държавна такса и 50 лв./петдесет лева/ възнаграждение за вещо лице.      

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Ж. Желев

Вярно с оригинала!

ИТ