Гражданско дело 3620/2016 - Решение - 04-10-2016

Решение по Гражданско дело 3620/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е № 2926

ПЛОВДИВ , 04.10.2016г.,

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XII-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември  2016г. , в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

        при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3620 / 2016г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното :

     Производството е по чл.235 от ГПК – решение по съществото на исков спор.

     Делото е образувано по искова молба на „Ангел Стоилов 96” АД ,ЕИК 115047252, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. Рогошко шосе № 6А , против „ЕВН България Електроразпределение„ АД , със седалище и адрес на управление гр. Пловдив , ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК 115552190, и с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 22584.15 лева, недължимо платена от ищеца при изначална липса на основание за плащането. Твърди се от ищеца, че  е собственик на подстанция (трафопост ) и на електропровод ( кабелна линия за електрозахранване) под средно напрежение – извод от подстанция Пловдив на Националната електрическа компания , която линия минавала през имота на ищеца и през процесния трафопост стига до ВС МРЗ „Георги Бенковски” гр. Пловдив, осъществявайки захранването на производствен обект на ищеца .  Затова за ответното дружество изначално нямало основание да начислява и събира цената за достъп до електроразпределителната мрежа и цената за пренос на електричество през същата. Въпреки това обаче такава цена била начислена в тежест на ищцовото дружество и заплатена от него за периода от месец август 2012г до месец май до 2015 г.

   Ответното дружество приема иска за допустим , но го оспорва като неоснователен, като твърди, че електропровода не бил собствен на ищцовото дружество, ищецът не бил присъединен към друга мрежа, липсвал и друг договор за достъп и пренос на електричество, а такъв имало единствено между страните. Твърди се също така , че  обекта на ищеца бил присъединен на ниво средно напрежение към мрежата и точката на това присъединяване е част от същата мрежа ; независимо от това се поддържа , че собствеността върху отделните елементи от инфраструктурата е без значение за дължимостта на сумите, които се начислявали на различно основание и били заплащани били заплащани на друго лице -  ЕВН България Електроснабдяване „ АД, респ., не били получени от ищеца. Навеждат се и доводи за съществуването между страните  на  договор при общи условия за доставка на електроенергия, като основание за начисляване на процесните суми за определен период , част от исковия такъв. И двете страни претендират разноски по производството. 

      Вещото лице по проведената съдебно – техническа експертиза дава заключение , че предприятието на ищеца се електрозахранва посредством кабел 20 kV (средно напрежение), с диспечерско наименование Трансстрой , който тръгва от подстанция Пловдив 110/20 kV на НЕК,   минава през трафопост на Трансстрой,  ( където е свързано и средството за търговско измерване), и стига до възлова станция (ВС) с диспечерско наименование „МРЗ Бенковски”. Подстанция Пловдив на НЕК била част от електропреносната мрежа. Осигурено било резервно захранване. За процесния период дружеството потребявало електроенергия.

    Вещото лице по проведената съдебно – счетоводна експертиза дава заключение , че общата стойност на фактурираните към и платени от ищеца мрежови услуги за достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа за обект на ищеца на бул. „ К. ш. „ за периода от 01.09.2012г до 28.02.2015 г възлиза на 19 484 .77 лева и е платена на две дружества : 8316.20 лева  - на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД , и 11168.57 лева – на ответника. Няма плащания на такива услуги за този период , които да са извършени към трето такова дружество. Спазени са определените от КЕВР цени за достъп и пренос съобразно решенията на регулатора , които са били в сила към датите на отделните начислявания.

     Искове с правно основание чл. 55 ал. първа,  предл. първо от Закона за задълженията  и договорите и чл. 86 от същия закон.  

    Исковете са допустими като осъдителни. 

   За да прецени неговата основателност, съдът съобрази от правна и фактическа страна следното:    

    За да се уважи иск по чл. 55 ал. първа , предл.  първо от Закона за задълженията и договорите , е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки : преминаване на имуществено благо от патримониума на кредитора в този на длъжника и липсата на каквото и да било – нормативно или договорно – основание за това разместване. Доколкото липсата на основание по същество съставлява отрицателен за ищеца – кредитор факт, то наличието на такова като правопогасяващо възражение се доказва в процеса от ответната страна, която прави такова възражение. 

     Няколко факта са безспорни по делото: ответното предприятие е оператор на енергоразпределителна мрежа по смисъла на § 34б. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г.) от Закона за енергетиката  , в сила от 17.07.2012 г.,  за обособения  район  на Пловдив, за което разполага със съответен лиценз (л. 231 от делото ). Ищцовото, от своя страна, е небитов (§33а ЗЕ )  краен клиент ( § 27г от ЗЕ), който е потребявал електричество в процесния период  - 30.09.2012г до 28.02.2015г. Няма спор също така, че за процесните суми са съставени фактурите, описани в исковата молба, по които ищецът е извършвал плащания на цена за достъп до разпределителната мрежа и цена за пренос през нея.  Останалите факти по делото са спорни.

    Съдът приема за достоверно и доказано твърдението на ищеца , че е собственик на отделни елементи на разпределителната мрежа  - трафопост и кабелна линия, независимо от включването на трафопоста и в активите на ответника, тъй като този трафопост с диспечерско наименование „ Трансстрой „ фигурира поне като сграда нотариалния акт под номер 47 т. 3 рег. номер 4744 на нотариус Д. с район на действие ПРС, и е заведен – и то заедно с кабелната линия – като дълготраен материален актив на   ищцовото предприятие.

     Не се спори също така, че към датата на придобиването, кабелната линия е била нефункционираща и е възстановена със средства на ищеца, както и че кабелната  линия Трансстрой и трафопоста със същото наименование  се използват да се доставя и използваната от ищеца електроенергия.   Фактите на начисляването на таксите и тяхното реално плащане са  и доказани  от заключението на вещото лице Б., което в тази му част съдът кредитира. Спори се обаче в чий  патримониум е платено, с аргумент , че ответното дружество не е получавало плащания за тези си вземания. И тук съдът кредитира базираните на първична счетоводна документация данни на вещото лице по счетоводната експертиза , доколкото няма по делото нищо , което да им противоречи, а и страните не са дали аргументи против обективността на заключението.  Тоест, за процесния период има плащания на такси за пренос и достъп към две лица, едно от които – ответното дружество. Или има настъпило някакво разместване на имущество – пари , между ищеца и ответника ( въпроса за размера на това разместване от гледна точна на размера на иска като сума пари намира систематично място едва след аргументите „за” и „против” неговата основателност). Тоест, предмета на спора в крайна сметка се концентрира върху наличието на евентуално основание за това разместване, и в частност , дали има основание да се дължи цена за достъп до разпределителната мрежа и цена за пренос през същата от  търговско дружество, което е собственик на отделни елементи , неразделна част от мрежата. Отговорът е положителен.

     Според § 15 от Закона за енергетиката,  "Достъп" е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба, а според друга дефиниция , тази на §  22. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), "Електроразпределителна мрежа" е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия. Всички крайни потребители, какъвто е и ищеца при липса на лицензия за  производство, пренос или разпределение на електричество , дължат отделна, нормативно определена в решение на КЕВР  цена  ( или пък компонент на общата стойност ) за достъп до мрежата , която се определя като функция на присъединената към мрежата максимална консуматорна мощност , а не на доставената реално енергия, в зависимост и от нивото на присъединяване ( ниско , средно или високо напрежение ). Дължи се , вече от всички потребители без оглед на качеството им , и отделна цена / компонент за реално пренесеното количество електричество , вече като функция на това количество.  Цените за достъп и пренос  до мрежата са елемент на  договора за доставка  или отделен договор , по аргумент от  чл. 11 от ПРАВИЛА за търговия с електрическа енергия ( издадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. и доп., бр. 39 от 9.05.2014 г., бр. 90 от 20.11.2015 г., в сила от 20.11.2015 г.). А по делото е представено е копие от такъв  между страните ( л. 232 ) , като същите са договорили предоставянето от страна на ответника на достъп до електроразпределителната мрежа, пренос през същата и допълнителни услуги, вкл. мрежови такива. Договорът носи дата 02.08.2012г , влиза в сила от датата на подписването му , сключен  е „за неопределен срока „ ( чл. 5 )  и няма данни да е бил прекратен по предвидените в него ( чл . 6 и  55 ) способи. Още в чл. 1 на същия е уговорено предоставяне на следните услуги от страна на ответното дружество : достъп до електроразпределителната мрежа, пренос приз същата и  допълнителни , вкл. мрежови услуги, които според чл. 25 се заплащат по одобрените от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране ( сега само „Комисията” ) цени.  Или , за ищеца е имало задължение – като основание – да заплаща цената за достъп и пренос.  Дори да приемем, че ищецът се е  възползвал от правото си да избере друг доставчик на свободния пазар, което обаче не фигурира в договора като основание за прекратяването му,  то това е станало след изтичането на процесния период , доколкото според вещото лице няма заплатени  в полза на това лице  суми за достъп и пренос; липсват и издадени от него като доставчик за периода фактури.

   Независимо от съществуването на договор между страните , за дължимостта на сумите за пренос и достъп е достатъчно да се установи , както в случая, че дадено лице е присъединено към мрежата на ниво средно или ниско напрежение, тъй като идеята на т. нар.  „цена мрежа” е да се създаде механизъм, по който необходимите за поддръжката и развитието на електроразпределителната мрежа средства да бъдат плащани от субектите , които реално я ползват. А е безспорно  установено по делото , че ищцовото дружество е небитов краен потребител на електричество за стопански нужди, при ниво „средно напрежение” , и е ползвало електричество по договора си с ответника , който по същество обхваща целия процесен период. В този смисъл, съдът кредитира възражението на ответното дружество , че за дължимостта на сумите за достъп и пренос собствеността върху мрежата или отделни нейни елементи е ирелевантен факт. Нещо повече , не може да се приеме , че директното присъединяване на трафопоста на ищеца чрез собствена кабелна линия към подстанция Пловдив на НЕК е самодостатъчно основание за недължимост на  сумите за достъп и пренос. В случая , двата притежавани от ищцовото дружество обекта – трафопоста и кабелната линия, са само части от електроразпределителната мрежа, каквато според заключението на вещото лице е и подстанция Пловдив на НЕК. За обекта на ищеца е осигурено и резервно захранване, според свидетелските показания на свид. В. и К., които са еднопосочни с  приложените на л. 575 от делото схеми  и заключението на ВЛ ) , при което  налага се извод, че кабелната линия на ищеца не е достатъчна нито сама по себе си, нито в комплект с трафопоста, да му осигури непрекъснато захранване  от трета категория по смисъла на чл. 46 от НАРЕДБА № 3 от 9.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, така както се е задължил ответника в договора чл. 11 от ПТЕЕ. Тоест, независимо от собствеността върху отделните кабелни линии ,  съществуват и няколко  алтернативни вариант на свързване на обекта на   ищеца към мрежата, напр. чрез ПС Пълдин -  кабелна линия Гагарин  -  възлова станция МРЗ Бенковски ( чрез оперативно превключване ). Действително, кабелната линия „Трансстрой” е присъединена към ПС Пловдив в единия с и край , но в другия се присъединява към ВС МРЗ Бенковски  ( вж. писмото на л. 9 от делото и схемата на л. 575) , а  последната е в актива на ответното дружество и като такава – част от разпределителната мрежа, или отново ищеца е присъединен към мрежата; няма как да се приеме,  при заключение на вещото лице за наличие на резервно захранване, че тази кабелна линия е единствен начин за доставка на електричество до обекта на ищеца.  А оттам, плащанията са дължими за осъществяване на поддръжката на цялата разпределителна и / или преносна мрежа , а не само на тези отделни , но необособени части от нея , собствени на ищеца. Не е необходимо да са ремонтирани от ответното дружество точно тази елементи, за да се приеме , че и реално има престирани мрежови услуги от страна на ответното дружество. Следователно има и реално изпълнение по договора от страна на ответника, чието задължение е поддържането на електроразпределителната мрежа, обектите и съоръженията и на спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания, което то следва да изпълнява независимо от собствеността върху същите, а  те от своя страна подлежат така или иначе на изкупуване в сроковете и при условията по § 4 от Закона за енергетиката.   

    Или има основание за извършването на плащанията и затова иска е неоснователен.

    Кратки бележки по размера на главния иск :

      Има противоречие между изложените в самата искова молба стойности на платеното по фактурите и записания в самите фактури размери на цените за достъп и пренос.  Оттам идва и разликата между претендираните стойности , и тези по заключението на вещото лице по проведената съдебна счетоводна експертиза , които са значително по – ниски в абсолютен размер, доколкото вещото лице базира заключението си на първичната счетоводна документация. Доколкото съдът кредитира тази експертиза като обективна, то на ответника са платени само  11168.57 лева цена за достъп и пренос за  периода и е частично основателно възражението му  за извършено в полза на друго лице плащане. Или, иска би бил доказан по размер само до тази сума , а за разликата до пълния размер от 22 584. 15 лева щеше да има отделно основание за отхвърлянето му . Доколкото основният иск е неоснователен, то отхвърля се и акцесорният за обезщетение за забава в плащането на главниците.

    Разноските се понасят от ищцовото дружество , в пълен размер по списъка на ответника на л. 614 от делото. Възражения против размерите на хонорарите за защита на страните не са правени.

    Воден от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

       ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН  иска на „Ангел Стоилов 96” АД ,ЕИК 115047252, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. Рогошко шосе № 6А , да бъде осъдено „ЕВН България Електроразпределение„ АД , със седалище и адрес на управление гр. Пловдив , ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК 115552190,  да заплати на ищеца сумата от 22584.15 лева – цена за пренос през разпределителната  мрежа , цена за достъп до същата , доставени за периода от 30.09.2012г до 28.02.2015г,  и лихви върху двете цени,  начислени за същия период, като  недължимо платени от ищеца при изначална липса на основание за плащането, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозирането на исковата молба – 23.03.2016г до окончателното изплащане на вземането. 

    Осъжда Ангел Стоилов 96” АД ,ЕИК 115047252, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. Рогошко шосе № 6А, да заплати на „ЕВН България Електроразпределение„ АД , със седалище и адрес на управление гр. Пловдив , ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК 115552190, сумата от 1460 лева разноски по делото.

     Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!

КГ