Гражданско дело 3382/2016 - Решение - 06-10-2016

Решение по Гражданско дело 3382/2016г.

РЕШЕНИЕ

 

Номер   2939                         Година  2016                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                     VІІІ граждански състав

На 06.10                                                                                        Година 2016

В публично заседание на 26.09.2016 г. в следния състав:

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: Вера Тодорова

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер 3382  по описа за   2016         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.

Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

     Ищецът Р.Т.С. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № 210/19.01.2016 г. на Директора на ответната страна, да възстанови ищеца на заеманата до уволнението длъжност – “***”, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за оставането на ищеца без работа поради уволнението през периода 21.01.2016 г. – 21.07.2016 г. в размер общо на 4 004, 28 лева, ведно със законната лихва, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.

Ответникът Общинско предприятие “Общинска охрана” - гр. Пловдив оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в писмен отговор на исковата молба съображения. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от  представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ищецът е работил по безсрочно трудово правоотношение при ответника като “***” от 22.01.2010 г. С процесната Заповед, връчена на ищеца на 21.01.2016 г., трудовото  правоотношение между страните е било прекратено, считано от 21.01.2016 г., на основание чл.325, ал. 9 от КТ – поради невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност).

Действително, като законова разпоредба, въз основа на която се прекратява трудовото правоотношение с ищеца, в процесната Заповед е посочен чл.325, ал.9 от КТ – каквато норма не съществува – но видно от записаното като конкретна причина за издаването на Заповедта, основанието отговаря на визираното в чл.325, ал.1, т.9 от КТ, поради което съдът намира за неоснователни наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на уволнението му поради посочването в Заповедта несъществуващо основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, действително с Експертно решение № 3056 от заседание № 132 от 28.08.2015 г. на ІІІ състав на ТЕЛК към МБАЛ “Пловдив” АД, на ищеца е била определена 46 % трайно намалена работоспособност поради общо заболяване за срок от три години – до 01.08.2018 г., и са били посочени като противопоказни за ищеца условия на труд тежък физ. труд, неблагоприятни микроклиматични условия, продължително правостоене и натоварване на долни крайници и психо-емоционално пренапрежение,  като в Решението изрично е записано, че изпълняваната от ищеца работа е подходяща при спазване на противопоказните условия на труд. Посоченото Решение е било обжалвано от ищеца пред НЕЛК и с Експертно решение № 0107 от заседание № 027 от 12.02.2016 г. на І специализиран състав по вътрешни болести на НЕЛК, НЕЛК не се е произнесла по жалбата на ищеца поради обжалването на Решението на ТЕЛК извън законоустановения срок и е приела, че Решението на ТЕЛК има качества на стабилен административен акт. С Определение № 761/05.05.2016 г., постановено по адм. дело № 909/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив –                              ІІ  отделение - VІІ състав, е била оставена без разглеждане жалбата на Р.С. против ЕР № 107/12.02.2016 г. на НЕЛК в частта му, с която е била оставена без разглеждане жалбата на ищеца против ЕР № 3056/28.08.2015 г. на ТЕЛК, прекратено производството по административното дело и разпоредено след влизане в сила на Определението преписката да се върне на НЕЛК – като от страна на ответника не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява, че посоченото Определение на Административен съд – Пловдив, а  оттук – и ЕР № 3056/28.08.2015 г. на ТЕЛК са влезли в сила.

Поради това, доколкото нито към момента на уволнението на Р.С. (21.01.2016 г.), нито към настоящия момент, е било налице влязло в сила Експертно решение на ТЕЛК, с което да е била установена трайна неработоспособност на ищеца следствие заболяване, както и невъзможност на ищеца да изпълнява работата на заеманата от него до уволнението длъжност поради това заболяване и противопоказни на състоянието му условия на труд, съдът намира, че посоченото в процесната Заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца се явява несъставомерно, а оттук – че процесната Заповед действително е незаконна и като такава следва да бъде отменена.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява доказан по основание и следва да се уважи, а оттук – с оглед уважаването на този иск и акцесорния характер на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, той също следва да се уважи и да се възстанови ищецът на заеманата до уволнението длъжност.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, направената в съдебното заседание по делото на 21.06.2016 г. констатация от оригинала на трудовата книжка на ищеца и заключенията от 29.06.2016 г. и допълнителното такова от 15.08.2016 г., и двете на вещото лице по ССЕ ***, след датата на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответната страна до 03.05.2016 г., когато е започнал работа по друг трудов договор с Община Пловдив – Район „Западен“, Р.С. не е работил по друго трудово правоотношение, а последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за предхождащия уволнението му пълен отработен месец (месец септември 2015 г., а не – както твърди ищеца, декември 2015 г.) е било в размер на 487 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ също се явява доказан по основание – за периода 21.01.2016 г. – 02.05.2016 г. и до размера от 1 631, 45 лева – за който период и до който размер следва да се уважи, заедно със законната лихва от 18.03.2016 г. – датата на подаване на исковата молба, като за периода 03.05.2016 г. – 21.07.2016 г. и за разликата над посочения до пълния предявен размер този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Ищецът претендира разноски за производството по делото, но не е ангажирал доказателства за направени такива (представеният незаверен препис от Договор за правна защита и съдействие между ищеца и пълномощника му адв. ***, чиито пълномощия впоследствие са били оттеглени от ищеца, съдържа само подпис на ищеца, без да са попълнени каквито и да е други реквизити – включително и размер на възнаграждението на пълномощника и начина на плащане на това възнаграждение), поради което, независимо от изхода на спора, разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда ДТ за уважената част от исковете в размер общо на 165, 26 лева и 100 лева депозит за двете заключения на ССЕ.

С оглед на изхода от спора, съобразно отхвърлената част от иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените разноски за производството по делото в размер на 10 лева – платени ДТ за издадени на ответника 2 броя съдебни удостоверения, и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.    

Мотивиран от горното, съдът

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА Заповед № 210/19.01.2016 г. на Директора на Общинско предприятие “Общинска охрана”, ЕИК 0004715040573, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. “Централен” № 1, представлявано от *** А. С. С., с която, считано от 21.01.2016 г., на основание чл.325, ал. 9 от КТ – поради невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност), е било прекратено трудовото правоотношение с Р.Т.С., ЕГН **********,***, като такава Я ОТМЕНЯ И ВЪЗСТАНОВЯВА ИЩЕЦА на заеманата до уволнението длъжност – „***“.

ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общинска охрана“, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Р.Т.С., с посочените ЕГН и адрес, обезщетение за оставането на ищеца без работа поради уволнението през периода 21.01.2016 г. – 02.05.2016 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 1 631, 45 лева, ЗАЕДНО СЪС законната лихва върху тази сума, начиная от 18.03.2016 г., до окончателното й изплащане, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 165, 26 лева ДТ И 100 лева депозит за ССЕ, КАТО за периода 03.05.2016 г. – 21.07.2016 г. И за разликата над уважения до пълния предявен размер от 4 004, 28 лева, ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Р.Т.С., с посочените ЕГН и адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Общинско предприятие “Общинска охрана”, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 10 лева И юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, считано от 10.10.2016 г.

           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/  ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!              

ВТ