Гражданско дело 295/2016 - Решение - 26-05-2016

Решение по Гражданско дело 295/2016г.

                                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

              1757                               26.05.2016 година                              град Пловдив

 

                                  В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХV граждански състав, в публично заседание на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА                                                       

 

при участието на секретаря Павлина Попова

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 295 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по искова молба на В.Г.Я., ЕГН: **********,***, срещу „Летище Пловдив“ ЕАД, ЕИК: 115007069, със седалище: село Крумово, общ. Родопи, обл. Пловдив, представлявано от В.Д.Щ. – *******, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ да бъде признато уволнението на ищцата, извършено със Заповед № ***/12.11.2015г. на работодателя за незаконно и като такова да бъде отменено, да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, вследствие на незаконното си уволнение за периода 13.11.2015 г. – 12.05.2016г. в размер на 3956,70 лева, на база БТВ от 659,45 лева месечно (след допуснато изменение на този иск в открито съдебно заседание, проведено на 12.05.2016 г.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме уволнението за законно и отхвърли исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-т. 3 КТ, е предявен иск с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ във вр. с чл. 29 от КТД за заплащане на обезщетение в размер на двукратното брутно трудово възнаграждение, а именно сумата от 1293,30 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.01.2016г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба, ищцата В.Г.Я. твърди, че е работила по ТПО с ответника, въз основа на трудов договор от 02.09.2013 г. на длъжност „******”, като с Допълнителни споразумения, съответно № ***/18.03.2014г., № ***/05.02.2015г. и № ***/23.07.2015г. основното месечно трудово възнаграждение и клас прослужено време били променяни. Последно определеното основно месечно трудово възнаграждение по ДС № ***/23.07.2015г. било в размер на 543,40 лева и допълнително възнаграждение при клас прослужено време 1% 19.000% или сумата от 103,25 лева. Твърди още, че на 06.11.2015г. ищцата подала заявление да бъде приета за член на СЖБ – КНСБ в Основната синдикална организация при Летище Пловдив, като същата била приета за член, съгласно Протокол № ***/06.11.2015г. от проведено събрание на СО СЖБ – КНСБ в „Летище Пловдив“. Излага, че в писмо вх. № 1438 от 06.11.2015г. до **************** на Летище Пловдив ЕАД, Председателят на СО СЖБ – КНСБ в „Летище Пловдив“ на основание чл. 7 от КТД, заявява, че синдикалната организация не е взела участие в работата на комисията по подбор, както и че прилагането на изготвените критерии не отразяват адекватно способностите и начина на работа на служителите и изразява несъгласие за съкращението на синдикални членове, включително ищцата В.Я.. Сочи, със Заповед № ***/12.11.2015г., връчена на 13.11.2015г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ КТ - поради съкращаване на щата, считано от деня на връчване на заповедта – 13.11.2015г. В заповедта било определено изплащането на обезщетения по чл. 220 от КТ за неспазено предизвестие и по чл. 224, ал. 1 от КТ за 7 дни.

          Твърди се така извършеното уволнение да е незаконосъобразно, поради следното:

          Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение нямало надлежно изпълнение на щатното разписание, извършено от компетентен орган в смисъл на съкращаване на определени щатни бройки „******“ или в звеното, където било извършено съкращението – ******* – ******. Твърди се уволнението да е извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 329 КТ – не бил извършен подбор, а в случай, че такъв е бил извършен, то изискванията на чл. 329 КТ не били спазени. Заявява, че не била спазена установената от Кодекса на труда цел на подбора, а именно: да е извършен, така че чрез служителите, които ще останат на работа, дейността на Летище Пловдив ЕАД да се извършва и да се постигнат по-добри резултати от нея. Счита, че с уволнението на ищцата се нарушили изискванията за летищно обслужване на въздухоплавателните средства по сключените от работодателя договори, вкл. за чартърни полети, поради което ако бил въобще извършен подбор, то той бил фиктивен и правното основание на уволнението „съкращение на щата“ било привидно. Твърди се също, че бил нарушен процесуалният ред при прилагане на чл. 328 от КТ, уговорен в чл. 7 от действащия Колективен трудов договор във вр. с чл. 333, ал. 4 КТ, а именно: поименно определяне на подлежащите на освобождаване лица поради съкращаване на щата се съобщава на синдикалните организации с оглед предоставяне на възражения и предложения по изготвения списък. Сочи, че в заповедта на работодателя липсвали фактическите основания за прекратяване на трудовото правоотношение, което правело невъзможно организирането на адекватна защита. Твърди от уволнението до момента да е без работа, като последното й БТВ възлиза на 646,65 лв. Съгласно чл. 29 от КТД при прекратяване на трудовото правоотношение с работници по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 4 КТ същите имат право на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. Обезщетението е за срок не повече 1 месец за времето, през което са останали без работа и е в размер на двукратното им брутно трудово възнаграждение, определено с индивидуалния трудов договор. С оглед гореизложеното твърди уволнението й да е незаконосъобразно извършено. Ето защо, искането е исковете да се уважат. Претендират се разноски.

           В открито съдебно заседание, проведено на 12.05.2016 г., по направено от ищцата искане, съдът допусна изменение на предявения от В.Я. *** ***, иск на основание чл. 225 КТ, а именно: същият да се счита за предявен общо за шест месеца в размер на 3956,70 лв. за периода от 13.11.2016 г. до 12.05.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Летище Пловдив“ ЕАД, е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Не се оспорват твърденията на ищеца, че е работил по ТПО с ответника, че е заемал посочената в ИМ длъжност и че ТПО е прекратено на посоченото от ищеца основание, с оспорената заповед. Твърди се, че е неоснователно твърдението на ищцата, че не е дадено съгласие за прекратяване на трудовото й правоотношение, поради съкращение в щата от синдикалната организация, в която е членувала. Заявява, че към дата 26.10.2015г. ищцата изрично е декларирала пред работодателя си, че не попада сред защитените лица по чл. 333 КТ и действащия КТД чрез представяне на изрична собственоръчно подписана декларация. Твърди, че на 12.11.2015г. ищцата поискала да й бъде прекратено членството в СС ФТР при КТ П. в „Летище Пловдив“ ЕАД, където е членувала и към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение. Твърди, че същата била освободена от членството си в КТ П. на 13.11.2015г. Допълнително от това с писмо вх. № ****/13.11.2015г. ръководството на КТ П. в предприятието е уведомило за прекратяване на членството в организацията си за В.Я. ведно с други работници. Отделно от това на 29.10.2015г. на председателя на КТ П. в предприятието е връчено уведомление съгласно чл. 7 във връзка с чл. 58 от действащия КТД в предприятието, с което бил представен списък с работници, които съгласно приложените критерии за подбор трябва да бъдат съкратени и е поискано становището на синдикалната организация във връзка с възможност за защита на своите членове предвидени за съкращение. Сред изброените в писмото, била и ищцата. Видно от отговора на КТ П. в предприятието с вх. № ****/04.11.2015г. синдикатът не е дал съгласие за уволнението само на лицето В.Р.И.

             С оглед изложеното твърди, че били спазени както изискванията на чл. 333, ал. 4 КТ, така и на чл. 58 от действащия Колективен трудов договор. Твърдението на ищцата, че от 06.11.2015г. е член на СО СЖБ при КНСБ в „Летище Пловдив“ ЕАД, намира за противоречащо на устава на самата синдикална организация КНСБ, в който е записано, че не би могло едно лице да е член на две синдикални организации, а доколкото ищцата не била освободена на 06.11.2015г. от членството си в КТ П., то тя не можела да стане член на КНСБ и да се ползва от привилегиите си на защита в два синдиката едновременно. Твърди, че съгласно устава на КТ П. прекратяването на членството в организацията ставало след заявление и вземане на решение на управителния съвет, а не само след еднолично изявление на напускащия член. Показателно било и поисканата и изплатена на ищцата помощ поради съкращение от КТ П., която тя поискала и получила, въпреки че е член на КНСБ. Твърди се, че са неоснователни твърденията на ищцата за липса на извършен подбор или за неспазване критериите по чл. 329 КТ. Твърди се да има надлежно взето решение на СД на дружеството взето с Протокол № **/29.06.2015г., с което била приета нова функционална структура и ново редуцирано щатно разписание на заетия персонал в „Летище Пловдив“ ЕАД, поради което бил извършен и въпросният подбор и съкращението в щата. Със заповед № **/07.07.2015г. на **************** на „Летище Пловдив“ ЕАД, била назначена комисия за изготвяне на критерии за извършване на подбор в предприятието. В комисията се твърди да са участвали и трите синдикални секции в дружеството. Критериите за подбор били изработени с Протоколи № **, ** и **, ясно дефинирали възможността на работа в дружеството да останат тези работници, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Със заповед № ***/24.09.2015г. била назначена комисия за извършване на подбор, като в Протокол № ** било посочено крайното класиране на работниците съобразно приетите критерии за оценка ведно с карта за оценка на ищцата, подписана от членовете на комисията. Твърди, че били изпратени писма към ресорния отдел на Агенция по заетостта и синдикалните секции за извършване на съкращенията съгласно изискванията на КТ, протокол от проведени консултации със синдикалните организации, както и уведомления и искане за становище към синдикалните организации в дружеството на основание чл. 7 и чл. 58 /чл. 333, ал. 4 КТ/ от действащия КТД. Сочи, че при необходимо съкращаване на пет щатни бройки в звеното ищцата е класирана на предпоследно 11 място от 12 нейни колежки с оценка 5 в подбора, като първа, която е трябвало да бъде съкратена. Заявява, че след извършването на подбора класираната на 12-то последно място К.К.напуснала по собствено желание, а класираната на 9-то място С.М. била назначена на друга длъжност в друг отдел и при това положение и при ефективна нужда за прекратяване само на три трудови правоотношения ищцата останала последна по оценка в класирането си сред колежките и първа от трите, които съгласно оценката си в подбора /най-ниска/ трябвало да бъде освободена. Ето защо, искането е предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3  КТ да се отхвърлят като неоснователни.

           Оспорва евентуално предявения иск по чл. 222, ал. 1 КТ, както по основание, така и по размер. Твърди, че въпросното обезщетение за оставане без работа в рамките на един месец с размер двукратното брутно трудово възнаграждение било поискано от ищцата, като същото й било изплатено от работодателя. Претендират се разноски.

           Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

            Няма спор между страните, а и от представените по делото писмени доказателства – Трудов договор № ***/02.09.2013 г., Допълнително споразумение към него № ***/18.03.2014 г., Допълнително споразумение към него № ***/05.02.2015 г., Допълнително споразумение № ***/23.07.2015 г. и Заповед № *** от 12.11.2015 г., връчена на 13.11.2015 г. и заверено копие от трудова книжка на ищцата, се установява, че ищцата е работила по ТПО с ответника, безсрочно такова, на пълно работно време, като ищцата В.Я. е заемала длъжността „******“ в периода от 02.03.2014 г. до 13.11.2015 г., с последно уговорено основно месечно възнаграждение 543,40 лв. и допълнителни възнаграждения за клас прослужено време 1 %, или общо 19 %. С оспорената Заповед е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ /съкращаване на щата/ КТ, считано от 13.11.2015 г., като на основание чл. 220 КТ е разпоредено да се изплати  обезщетение за неспазено предизвестие, както и на основания чл. 224, ал. 1 КТ – 7 дни.

            От приетите по делото писмени доказателства – Протокол № ** от заседание на Съвета на ** на „Летище Пловдив“ ЕАД – се установява, че от 31.10.2013 г. е  утвърдена организационна структура и щатно разписание на Летище Пловдив, в сила от 01.11.2013 г., с 159 щатни бройки, от които 12 щатни бройки за ******. Установява се от Протокол № ** от 29.06.2015 г. от заседание на Съвета на ** на „Летище Пловдив“ ЕАД, че е утвърдена нова организационна структура и щатно разписание на Летище Пловдив, считано от 01.07.2015 г., с 101 щатни бройки, от които в Сектор „*********“ има 6 щатни бройки за ****** на *** и 1 бройка– **********. Посочено е също, че работният режим в Летище Пловдив се ограничава от 06:00 часа до 22:00 часа, т.е. ограничава се работния режим, от денонощен става само дневен.

            Видно от Заповед № **/07.07.2015 г. ********* на „Летище Пловдив“ ЕАД е разпоредил да се сформира Комисия за изготвяне на критерии за извършване на подбор сред персонала на дружеството, поради прието ново редуцирано щатно разписание в предприятието, като е назначена комисия в състав: *************** и представители на синдикалните организации, да предложи в срок до 10.07.2015 г. критерии за извършване на подбор сред персонала на дружеството. Установява се от Протокол № **/07.07.2015 г., Протокол № **/08.07.2015 г. и Протокол № **/09.07.2015 г. и Приложение № 1 от работата на комисията, че са предложени – показатели за оценка на квалификацията – образователна степен и допълнителна квалификация, свързана със заеманата длъжност; показатели за оценка на работата – дисциплинарно минало, като се отнемат точки по този показател, но не се добавят такива за добра работа; както и професионален опит в „Летище Пловдив“ ЕАД (съответно – до 3 години; от 3 до 5 години и над 5 години).

            Установява се от Заповед № **/24.09.2015 г. на **************** на „Летище Пловдив“ ЕАД за сформиране на комисия в състав: ************* и представители на синдикалните организации, че предложените от комисията критерии за подбор представляват реално критериите за подбор. От приложение № ** към заповедта се установява, че ******, които ще бъдат уволнени са 5.

            От приетите като писмени доказателства – Протокол № ** от проведени заседания в периода 25.09.2015 г. – 02.10.2015 г. на комисията относно извършване на подбор, се установява, че В.К., ******, е едновременно участник в комисията по подбора и ******, като участник в подбора като заемаща длъжност, от която се съкращават щатни бройки и включена в списъка на подлежащите на подбор лица.

            Установява се, че съгласно старото щатно разписание - за длъжността „**********“, не е имало щат за „********“, а за „******“ са 12 щатни бройки. Съгласно новото щатно разписание в Сектор „***********“, е предвидена 1 щатна бройка за „***********“ и 6 щатни бройки за „******“, като броят на „******“, които следва да бъдат уволнени е 5, т.е. от 12 щатни бройки за ******, 5 са предвидени за съкращаване.

            От приетия като писмено доказателство Протокол за извършен подбор в Отдел „**********“, се установява, че В. К. е с най-висока оценка при подбора, като същата е получила 8 точки при подбора. В. З., Д. К., Е. К., К. И., М. Р. и С. Н. – са получили 7 точки, С. Б. и С.М. – са получили 6 точки, В. И. и ищцата В.Я. – са получили 5 точки. К.К.е получила най – ниска оценка при подбора - 4 точки.   

            От приетите по делото писмени доказателства, се установява, че ********* на „Летище Пловдив“ ЕАД е изпълнил изискванията на чл. 130а КТ.

            С Протокол от 28.07.2015 г. от проведената консултация със синдикалните организации при „Летище Пловдив“ ЕАД и ръководството на летището, са обсъдени въпроси, свързани с организационната структура, съкращения на персонала и състав на комисията във връзка със съкращенията. Взето е решение комисията да бъде съставена на паритетен принцип с еднакъв брой представители на синдикатите и работодателя. Въпреки взетото решение, този принцип не е бил спазен, тъй като от Заповед № **/24.09.2015 г. се установява, че в състава на комисията за извършване на подбора участват петима представители на СС ФТР при КТ „П.“, един представител на СООС СТСБ при КНСБ, като не участва представител на СО СЖОБ – КНСБ. Освен това се установява и, че в комисията по извършване на подбора участват лица, които са и сред тези, между които е извършван подбора - Н. Б., А. А., И. П., В. К.

            По делото са представените следните писмени доказателства, отнасящи се до твърдяната синдикална закрила на ищцата и нейното преодоляване, както следва: заявление за членство в СЖБ; заявление за съгласие; протокол за приемане на синдикални членове от 06.11.2015г.; отказ от СЖБ за даване на съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ от 06.11.2015г.; уведомление за прекратяване на синдикално членство в КТ „П.“ от 06.11.2015 г., с отметка от 13.11.2015г. – че уведомлението е представено на 12.11.2015 г., като считано от 13.11.2015 г. е освобождаването от членство; уведомително писмо за прекратяване на членство в КТ „П.” до ръководството на „Летище Пловдив“ ЕАД; писма за становище по чл. 58 КТД, адресирани до трите синдикални организации в предприятието и получени на 29.10.2015г.; списък на служители за съкращение, измежду които и ищцата В.Я. под № **; отказ за даване на съгласие от 04.11.2015г. от КТ „П.”; РКО от 30.12.2015 г. за изплатена на ищеца от КТ „П.” помощ при съкращение в размер на 100 лева; представени от „Летище Пловдив“ искания от 29.10.2015 г. до трите синдикални организации в предприятието за даване на становище по чл. 58 от КТД; поименен списък на работници, предвидени за съкращение; декларация от ищцата, че не попада в кръга защитени лица по чл. 333  КТ и е член на КТ „П.“; уведомително писмо от КТ „П.“ относно недаване на съгласие за уволнение на В. И.

             По делото като писмено доказателство е приет колективен трудов договор /КТД/ от 15.10.2015 г., сключен между работодателя „Летище Пловдив“ ЕАД, от една страна и от друга страна със синдикалните организации: 1.Синдикална секция към ***********, 2. Синдикална организация на отдел ********* и 3. Синдикална организация ***********. Според чл. 7 от КТД поименно определяне на подлежащите на освобождаване лица, поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работа се съобщава на синдикалните организации с оглед предоставяне на възражения и предложения по изготвения списък. При положение, че в срок от 7 дни синдикалните организации не представят писмени възражения или предложения по поименните списъци се счита, че приема същите и подкрепя структурните промени. Съгласно чл. 57, ал. 1 от КТД страните са се споразумели, че за осъществяване на синдикална дейност в дружеството на работодателя трябва да се представят следните документи: - поименен списък на синдикалното ръководство, членовете на синдикалната организация и заявление за членство от новопостъпилите, а за новоучредени синдикални организации устав и заявления за членство в нея; - удостоверения от висшестоящите синдикални организации за признато членство, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба – при промяна на синдикалното си членство, работниците и служителите в дружеството, писмено уведомяват своевременно ръководството на синдикалната организация. Според чл. 58 от същия КТД, раздел ІІ „Закрила на членове на синдикатите“, страните са се споразумели, че Работодателя не може да уволни работник или служител, член на Синдикатите, поради съкращения в щата или при намаляване обема на работа, без съгласието на ръководството на синдикалните организации, а председателя и секретаря им – без съгласието на съответните централни ръководства на синдикатите, страни по настоящия КТД. Съгласно чл. 59, ал. 1 от КТД не се ползват от синдикална защита работници и служители, които се наказват за виновно допуснати нарушения на трудовата и технологична дисциплина в дружеството.

            По делото е представен и Устав на Конфедерация на труда „П.“. Съгласно чл. 39, т. 1 от Устава „Прекратява на индивидуалното членство“, членството на физическото лице в секцията се прекратява при напускане с писмено заявление.

            По делото са приети като писмени доказателства – Протокол за отчетно –изборно събрание, проведено на 22.12.2015 г. на синдикалната организация  КТ „П.“, за прието предложение да се изплатят по 100 лева на съкратените членове на КТ „П.“, както и Разходен касов ордер № ***/30.12.2015 г., издаден от КТ „П.“ за получени от В.Я., чрез С. Б., 100 лева – помощ поради съкращение.

По делото е представено трудовото досие на ищцата В.Я..

От приетите по делото като писмени доказателства – Свидетелство за ******** образование и учителска правоспособност № ********, се установява, че ищцата В.Я. е с ******* образование и „***** език“. 

            От заключението на в. л. по допуснатата и приета от съда съдебно – счетоводна експертиза, кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява, че размерът на последното БТВ за пълен работен месец преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение за м. 07.2015 г., е в размер на 659.45 лева. В. л. установява също, че размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за срок от два месеца е в размер на 1318.90 лева, като лихвата за забава е в размер на 38.92 лева, или общо 1357.82 лева. В. л. сочи, че размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ за двукратен размер е 1318.90 лева, лихвата за забава е в размер на 22.03 лева, или общо сумата е 1340.93 лева. Мораторните лихви са изчислени по ОЛП за БНБ + 10 пункта.

               По реда на чл. 176, ал. 1 ГПК е изслушан *** на „Летище Пловдив“ ЕАД – П. М. В. – *********, заместващ **************** от 11.01.2016 г. до завръщането му – който твърди, че понастоящем, отпреди 2-3 месеца, ****** са подчинени на ******** Сочи, че не работят лица, които да *** на граждански договори. Излага, че след уволнението на В.Я., не са назначавани други ******, включително и такива на граждански договори.   

             По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на св. М. Б. В. /по искане на ищеца и на ответника/ и Ж. Д. П. и И. И. Д. /по искане на ответното дружество/.

             Свидетелят М.В. ***, на длъжност „**********“ и е член на комисията по подбор на персонала за 2015 г., като *******. Св. твърди, че комисията е разгледала всяко трудово досие на служителите и е трябвало да постави точки на всички служители на летището, според изготвени от предходна нарочна комисия, критерии. Работата на комисията се състояла в това - да разгледа досиетата на всички служители, да види какви сертификати са представили и да постави съответните точки. Излага, че критериите, по които са извършвали точкуването били: допълнителни квалификации, свързани с длъжността; професионално минало – дали служителят има забележки и наказания; трудов стаж – колко време е работил служителят в предприятието. Св., че се е подписала с особено мнение и същото е свързано със служителите от отдел „****“, тъй като не се е взимало предвид сертифицирането, което било задължително за заемането на тази длъжност и оценката от компетентния орган дали съответните служители са подходящи да извършват тази работа. Сочи, че е имало и други членове на комисията, които са изразили особени мнения. Твърди, че ищцата не е трябвало да притежава сертификат за длъжността, която е заемала. Имало 4 критерия, които били разделени на 3 подкритерия, максималният брой точки били 10 точки, като точките се формирали спрямо критериите. Излага, че всеки член от комисията е изразявал своето мнение, като в крайна сметка се е стигало до общо мнение по отношение на точките.

           Свидетелката Ж. П. – работи в Отдел „******“ на Летище Пловдив и е ********* и ***** на СО СЖБ към КНСБ. Твърди, че на 06.11.2015 г. ищцата В.Я. е поискала да стане член на СО СЖБ към КНСБ, поради което заедно направили справка в Устава на КТ „П.“, за да се запознаят с условията за напускане на организацията, съответно присъединяването към друга синдикална организация. Св. твърди също, че на същия ден ищцата Я. е попълнила заявление за напускане на КТ „П.“ и заявление за присъединяване към СО СЖБ към КНСБ. Копие от първото било подадено в *** на КТ „П.“, а по второто заявление – още същия ден е било проведено събрание за присъединяването и приемането, заедно с други кандидати към СО СЖБ към КНСБ. Сочи, че независимо от датата на приемането към друга синдикална организация, членският внос трябвало да се заплаща от началото на следващия месец, т.е. от 01.12.2015 г. Твърди и, че протоколът от приемането и заявлението са били връчена на **** на летището. Св. сочи също, че синдикалната организация СО СЖБ към КНСБ се легитимира пред Летище Пловдив, през януари 2015 г., като на всеки три месеца внася в деловодството удостоверение за легитимността си. Твърди също, че тази синдикална организация е търсена за освобождаване на нейните членове. Сочи също, че във връзка със съкращаването от работа на нейни членове е бил представен списък от Летище Пловдив с подбора на хората, които да бъдат съкратени, като в тази връзка било проведено събрание и взето решение, с което се изразява несъгласието на синдикалната организация за съкращаването на тези членове, в т.ч. и за съкращаването на В.Я.. Излага, че това решение било представено на *** на Летище Пловдив. Във връзка с подаденото от ищцата заявление за напускане на КТ „П.“, св. сочи, че същото било изготвено пред нея от Я. и след това предоставено на *** на КТ „П.“. Твърди също, че нямало практика на заявленията да се поставя входящ номер, тъй като с тях само се уведомявал *** на организацията, че синдикалният член я напуска. Сочи, че копие от това заявление се предоставяло на ***, тъй като в регистрите се водило кой служител в коя организация членува, съответно за да знае в коя организация следва да заплаща членски внос. Твърди, най – сетне, че е присъствала на изготвяне на заявленията към СО СЖБ към КНСБ, и същите са били с дата 06.11.2015г.

            Св. И.Д. – ********** и участвал като член на комисията за подбора на служители. Във връзка с напускането на синдикалната организация от ищцата, твърди, че заявлението й за напускане му е бил предоставено, заедно с други заявления на 12.11.2015 г. Сочи, че няма практика, нито по устав, нито по правилник, уведомленията за напускане, както и заявленията за приемане да се представят на ****, а същите следвало да се подадат до **** или ****. Във връзка с подбора, като член на комисията, св. твърди, че е участвал, както в изготвянето на критериите за подбора, така и впоследствие в комисията, която е извършвала подбора. Твърди още, че в тези комисии е имало представители на всички синдикални организации, като всеки член е имал достъп до документите от личното трудово досие на всеки един от предложените за съкращаване служители. Излага, че комисията за извършване на подбора се е състояла от 13 души и е разгледала кадровите досиета на 150 човека, като критериите за подбора са били прилагани еднакво за всеки един служител. Конкретно за В.Я., св. сочи, че същата е изпълнявала длъжността „******“, за която се изисквало **** образование, като на тази длъжност към онзи момент са работили общо 11 служители. Според св. по критерия „допълнителна квалификация“ за заемането на тази длъжност се изисквало владение на чужд език, което е било необходимо, за да може да се осъществява комуникация с екипажите на самолетите във връзка с изпълняването на служебните задължения. Твърди, че при подбора на ищцата не е било проявено специално отношение, както и не е било констатирано нищо нередно в работата, но съобразно утвърдените критерии – при оценяването е получила определен брой точки, в резултат на което ръководството на летището, е взело решение за съкращаването.      

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

           За да бъде уважен иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, е необходимо да се установи, че същото е извършено в противоречие с нормативните изисквания за формата, реда и предпоставките за неговото извършване. За да бъде уволнението законосъобразно,  е нужно от формална страна заповедта да отговаря на посочените в Кодекса на труда реквизити, да е спазена процедурата по извършването му, и ако тези изисквания от формална страна са изпълнени, следва да се провери съществувало ли е в действителност основанието за прекратяване, налице ли са били изискуемите в закона предпоставки за извършването му в конкретния случай. За да е законосъобразно уволнението, то следва да е извършено от лице – носител на работодателската власт, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да е мотивирана и съдържа всички необходими реквизити, ответната страна да докаже, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение – че е било налице реално, а не фиктивно съкращаване в щата, че решението за съкращаване на щата е взето от компетентен орган, и че е извършен подбор при спазване изискванията на чл. 329 от КТ, в случай, че заеманата от ищеца длъжност не е била единствена такава, която се съкращава и са останали на работа лица, заемащи същата. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ищеца е да установи твърдението си, че се е ползвал със сочената закрила, а на ответника – че същата е отпаднала към уволнението или е била преодоляна, чрез получаване на нужните разрешения.

В конкретния случай между страните по делото не е спорно, че ищцата В.Я. е работила по трудово правоотношение с ответника „Летище Пловдив“ ЕАД, безсрочно такова, на пълно работно време, като ищцата В.Я. е заемала длъжността „******“ в периода от 02.03.2014 г. до 13.11.2015 г.

Между страните не е спорно и, че с оспорената Заповед е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ /съкращаване на щата/ КТ, считано от 13.11.2015 г.

Основните спорни по делото въпроси са – надлежно ли е извършено изменението на щатното разписание от „Летище Пловдив“ ЕАД и от компетентен орган; ищцата В. Я. ползва ли се със закрилата, предвидена в чл. 333, ал. 4 КТ и дали е преодоляна същата; законосъобразен ли е в съответствие с критериите, предвидени в чл. 329 КТ извършеният подбор.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че в конкретния случай, решението за съкращаване на щата е взето от компетентен орган в рамките на неговите правомощия; утвърдено е ново длъжностно щатно разписание; спазени са всички предварителни процедури по проведени консултации със синдикалните организации в предприятието и съответните държавни органи. Вследствие на така проведените процедури, щатната численост в сектор „*******“ е била редуцирана от 12 щатни бройки на длъжността „******“ на 7 щатни бройки, от които 1 щатна бройка за длъжността „**********“ и 6 щатни бройки на длъжността „******“. Ето защо и, съдът приема, че в конкретния случай е налице реално съкращаване на щата, поради което и възраженията на ищцата в тази насока, са неоснователни.

Съдът намира, обаче, че е основателно релевираното в П. на иска твърдение за наличието на синдикална закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, поради следното:

В тази насока, на първо място, следва да се изясни въпроса – член на коя синдикална организация е била Я. към датата на уволнението – 13.11.2015 г. и дали са били спазени изискванията, предвидени в чл. 58 от Колективния трудов договор в предприятието на ответника, уреждащи синдикалната закрила на работниците и служителите, в случаите на уволнението им при съкращаване на щата или при намаляване обема на работа. От събраните по делото доказателства – писмени заявления и свидетелските показания се установява, че ищцата е била синдикален член на КТ „П.“, както и че същата е подала заявление за напускане на организацията на 06.11.2015 г. Установено е също, че на посочената дата Я. е подала заявление за членство в СО на СЖБ към КНСБ, както и че с Решение от 06.11.2015 г. същата е приета за член на тази синдикална организация. Съгласно чл. 39, т. 1 от Устава на КТ „П.“ членството на физическо лице в секцията на конфедерацията се прекратява при напускане с писмено заявление. Съгласно Устава в този случай, не се изискват никакви други действия, съответно санкция на индивидуален или колективен орган на синдикалната организация за прекратяване на индивидуалното членство. В този смисъл, съдът приема, че е без значение кога е било представено заявлението на ищцата на *** на КТ „П.“, тъй като с подаване на самото заявление за напускане, членството правоотношение се счита за прекратено. Предвид изложеното, съдът приема, че още на 06.11.2015 г. – с подаване на заявлението за напускане на КТ „П.“ и подаденото на същата дата заявление за членство в СО СЖБ към КНСБ и взетото решение от ръководството на последното за приемането на Я. към тази синдикална организация, ищцата е преминала по предвидения за това ред от една синдикална организация в друга. Затова са били уведомени синдикалното ръководство на КТ „П.“, както и изрично работодателя. Ето защо и съдът приема, че към датата на уволнението, ищцата е била синдикален член на СО СЖБ към КНСБ и като такъв се е ползвала със закрилата, предвидена в  чл. 333, ал. 4 КТ.

На следващо място, във връзка със следващия спорен по делото въпрос - дали е преодоляна синдикалната защита по отношение на ищцата, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ, когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГК на ВКС, ако в клауза на колективния трудов договор /КТД/ е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие, не е налице предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ. Ако документът, възпроизвеждащ предварителното съгласие на съответния синдикален орган е подписан еднолично от председателя на синдикалния орган, но удостоверява взето от колективния синдикален орган решение е налице предварително съгласие за уволнението по чл. 333, ал. 4 КТ. В мотивите на тълкувателното решение подробно е обсъдено и е взето становище за това, че предварителното съгласие за уволнението по чл. 333, ал. 4 КТ се дава от съответния синдикален орган в предприятието, с което работникът или служителят е в трудово правоотношение. Статутът на синдикалния орган в предприятието, като наименование, структура, численост, функции, местоположение в йерархията на синдикалната организация и пр. е уреден с устава на синдикалната организация. Валидно е даденото предварително съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ, което изразява волята на колективния синдикален орган в предприятието във връзка с уволнението на конкретен работник или служител. Решението за даване на съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ се взема от колективния синдикален орган по предвиден с устава на синдикалната организация ред.

В конкретния случай, съгласно чл. 58 от КТД в предприятието на ответника, работодателят не може да уволни работник или служител, член на синдикатите – СС към ФТР към КТ П., СО на Отдел ****** към СТСБ към КНСБ и СО на СЖБ към КНСБ, без съгласието на ръководството на синдикалните организации. Съгласно чл. 7 от Колективния трудов договор - поименното определяне на подлежащите на освобождаване лица поради съкращаване в щата или намаляване обема на работа, се съобщава на синдикалните организации, които, ако не предоставят в 7-дневен срок възражения, се счита, че са съгласни със структурните промени.

Съдът не споделя възраженията на ответника, че ищцата не се ползва със синдикална закрила по смисъла на чл. 333, ал. 4 КТ, доколкото за нея липсва изрично несъгласие от **** на КТ „П.“ в предприятието във връзка с предоставянето на последния на уведомление съгласно чл. 7 във вр. чл. 58 от Колективния трудов договор, с което е представен списък на работници за съкращаване и е поискано становището на синдикалната организация. В тази връзка съдът намира, че неправилно ответникът се позовава на чл. 7 от КТД относно липсата на синдикална закрила, свързвайки го с изискването по чл. 58 от КТД, тъй като посочените разпоредби имат различни цели и предназначение. Първо, чл. 7 от КТД е в раздел „Трудова заетост“, а чл. 58 е в раздел „Синдикална закрила“. В този смисъл, съдържащото се в чл. 7 от КТД изискване за уведомяване на синдикалната организация да предстоящите структурни и персонални промени в предприятието, поради съкращаване на щата или намаляване обема на работа, не са свързани пряко с реализиране на предвидената в чл. 333, ал. 4 КТ синдикална закрила, а е насочено по- скоро към възможността за изразяване на предложение или възражение във връзка с предлаганите промени. Ето защо, дори в посочения 7-дневен срок да липсват такива от синдикалната организация, това не лишава фигуриращите в списъка за съкращение лица от синдикална закрила, предвидена конкретно в разпоредбата на чл. 58 от КТД, нито пък освобождава ръководството на предприятието от задължението да поиска персонално съгласие от съответната синдикална организация за уволнението на посочените в списъка техни членове. В конкретния случай е установено, че такова съгласие по чл. 58 от КТД е било поискано от страна на работодателя от трите синдикални организации. Установено е също, че по отношение на ищцата е изразено изрично несъгласие за освобождаването й от длъжност с решение, взето с Протокол № ** от 06.11.2015 г. от събранието на членовете на СО СЖБ към КНСБ. Тъй като, както бе посочено по – горе, към посочената дата ищцата е била член на тази синдикална организация, това е било и единствено валидно изразеното решение по смисъла на чл. 58 от КТД относно направеното предложение за уволнение. В тази насока, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че за уволнението на ищцата е било налице съгласие за уволнение от ръководството на КТ „П.“. С уведомителното писмо от 04.12.2015 г. от ръководството на СС ФТР при КТ „П.“ е заявено несъгласие за освобождаване единствено на В.Р.И., като липсва изрично изразено съгласие или несъгласие за освобождаването на В.Я.. Съдът счита, че наличието на съгласие не може да се извлича мълчаливо само поради обстоятелството, че по приложения към уведомлението списък синдикалната организация е изразила несъгласие само за един синдикален член. Съгласно разпоредбата на чл. 58 от КТД - за уволнение поради съкращаване в щата на синдикален член е необходимо съгласието на синдикалната организация да бъде дадено персонално за всеки член от списъка на синдикалната организация. Ето защо и съдът намира, че в конкретния случай от КТ „П.“ няма изрично съгласие за уволнението на ищцата, а освен това, както вече бе посочено, същата към датата на уволнението е била член на друга синдикална организация – СО СЖБ към КНСБ, от която пък не е било дадено съгласие за уволнението на ищцата.

Съдът намира, че е неоснователно и позоваване от страна на ответника на представената от ищцата Декларация, че същата не се е ползвала със закрилата по чл. 333 КТ. Първо, посочената разпоредба съдържа различни хипотези на закрила при уволнение, поради което от Декларацията не може да се направи извод за коя форма на закрила се отнася същата. Нещо повече, отказът от закрила по чл. 333 КТ е недействителен. 

Предвид изложеното, съдът приема, че ищцата се е ползвала от предварителната закрила на чл. 333, ал. 4 КТ, която в конкретния случай не е била преодоляна, доколкото липсва изрично съгласие по чл. 58 от КТД за уволнението на ищцата. Ето защо, съдът намира, че процесното уволнение е незаконно и като такова на основание чл. 344, ал. 3 от КТ следва да се отмени.

По следващия спорен между страните въпрос – дали подборът е извършен законосъобразно, съдът намира следното:

            От събраните по делото доказателства се установява, че критериите за подбор не отговарят на изискванията на чл. 329 КТ, тъй като не включват показател за ниво на изпълнение на възложената работа, съответно служителите не са оценявани по този критерий. Освен това, в извършването на подбора са взели участие лица, които сами са били обект на извършване на този подбор, и са заинтересовани от това останалите подлежащи на подбор лица да получат по-ниски от техните оценки, за да останат именно участвалите в комисията по подбора на работа, което е и крайният резултат от подбора. Това обстоятелство обуславя изводът, че подборът е опорочен, което пък води до незаконосъобразност на уволнението и на това основание.

             С оглед изхода на спора по главния иск основателен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „******“ при ответника. В случая не е налице пречка за възстановяване ищцата на работа, тъй като същата е работила по безсрочно трудово правоотношение, а не по срочно такова, срокът на който да е изтекъл.

            По основателността на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, съдът намира следното:

            За присъждане на обезщетение поради оставане без работа следва да бъде уважен искът за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, ищецът да докаже, че е останал без работа за периода, за който претендира обезщетение, но не повече от 6 месеца, респ. че е работил на по-ниско платена длъжност, и ищецът да докаже размера на този иск, като установи размера на брутното трудово възнаграждение, получено за пълен работен месец преди уволнението. Фактът на оставане без работа следва да се докаже със съответен официален документ, като такъв в случая е представеният оригинал от трудова книжка за констатация в съдебно заседание на 12.05.2016 г., заверено копие от същата и оригинал на служебна бележка от бюрото по труда, че от уволнението до дата 13.04.2016г. ищцата е безработно лице.

             От така събраните доказателства се установява, че в периода 13.11.2015г. - 12.05.2016 г. включително ищцата е била без работа, като за претендирания период от 6 месеца, след допуснатото изменение на иска в открито съдебно заседание, проведено на 12.05.2016 г. – за периода от 13.11.2015г. до 12.05.2016г. й се дължи обезщетение, на база БТВ от 659.45 лева за м. юли 2015 г., или общо 3956.70 лева за 6 месеца. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че последното БТВ за пълен работен месец преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е за месец юли 2015 г. и е в размер на 659.45 лева, като размерът на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за срок от 2 месеца възлиза на 1318.60 лева. Ето защо и съдът намира, че за претендирания 6-месечен период, размерът на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ възлиза на 3956.70 лева (659.45 лв. х 6). Ето защо и съдът намира, че и този иск е изцяло основателен и следва да се уважи в пълния предявен размер.

            На ищцата следва да се присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.01.2016 г. до окончателното плащане, тъй като се касае за лихвоносно вземане и такова обезщетение е претендирано, като съгл. Тълкувателно решение № 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК, докладчик с. К. Я. лихва върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се дължи от деня на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД. А ако такава покана не е отправена от работника или служителя, лихва се дължи от деня, в който искът е предявен.

            Предвид уважаването на главните искове, съдът не следва да се произнася по евентуалните такива по чл. 222, ал. 1 КТ.

Относно разноските:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал. 3 ГПК, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените от него деловодни разноски, които са в размер на 450 лева за заплатено адв. възнаграждение.

           На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове, както следва: по чл. 344, ал. 1, т. 1 за отмяна на уволнението – 80 лева, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението работа – 80 лева, и по чл. 344, ал. 1, т. 3  вр. с чл. 225 ал. 1  от КТ за присъждане на обезщетение за периода на оставане без работа – 158.27 лева, общо 318.27 лева  – за заплатена държавна такса и 50 лева за възнаграждение на в. л. по съдебно-счетоводната експертиза, или общо размер на 368.27 лева.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЗНАВА уволнението на В.Г.Я., ЕГН: **********,***, извършено със Заповед № ***/12.11.2015г. на  **************** на „Летище Пловдив“ ЕАД, ЕИК: 115007069, със седалище: село Крумово, общ. Родопи, обл. Пловдив В.Д.Щ., с която трудовото й правоотношение е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда поради съкращаване на щата, считано от 13.11.2015г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.

           ВЪЗСТАНОВЯВА В.Г.Я., ЕГН: **********,***, на заеманата преди уволнението работа – „******” в „Летище Пловдив“ ЕАД, ЕИК: 115007069, със седалище: село Крумово, общ. Родопи, обл. Пловдив, представлявано от В.Д.Щ. – *******.

           ОСЪЖДА „Летище Пловдив“ ЕАД, ЕИК: 115007069, със седалище: село Крумово, общ. Родопи, обл. Пловдив, представлявано от В.Д.Щ. – ******* да заплати на В.Г.Я., ЕГН: **********,***, сумата от 3956.70 лева (три хиляди деветстотин петдесет и шест лева и седемдесет стотинки) – обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда за периода от 13.11.2015 г. до 12.05.2016 г., в който период ищцата е останала без работа вследствие на незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 12.01.2016г. до окончателното й плащане, както и да й заплати сумата от 450 лева (четиристотин и петдесет лева) – разноски за адв. възнаграждение.

            ОСЪЖДА „Летище Пловдив“ ЕАД, ЕИК: 115007069, със седалище: село Крумово, общ. Родопи, обл. Пловдив, представлявано от В.Д.Щ. – ******* да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 368.27 лева (триста шестдесет и осем лева и двадесет и седем стотинки), от които 318.27 лева - държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 50 лева– за възнаграждение на в. л.

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 26.05.2016г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.

           Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Кристина Табакова

 

Вярно с оригинала!

КЯ