Гражданско дело 2798/2016 - Решение - 25-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е

                                                  

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  3152                                  25.10.2016  година                            град Пловдив

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2798 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК 121718407 против Община Пловдив, ЕИК 000471504, с правно основание чл. 213, ал.1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 03.09.2015 г. в град П., на бул.”Р.” № .., било реализирано пътно-транспортно произшествие – управляваният от водача Е.Г.Г. лек автомобил марка ”Фолксваген”, модел „Бийтъл”, ДК № ..., преминал през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно с размери: дължина 70 см., ширина 50 см. и дълбочина 12 см. Бил съставен протокол за ПТП № ......... В резултат на случилото се настъпили материални щети по МПС. Между собственика на автомобила и ищеца било налице валидно застрахователно правоотношение, съгласно действащ в периода 16.12.2014 г. – 15.12.2015 г. договор за застраховка „Каско +”, обективиран в полица № .......... След уведомяване за настъпване на събитието, била образувана преписка по щета. След констатиране и описи на увредите, на 11.09.2015 г., ищецът изплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в определения размер от 365,25 лева. Описват се подробно и поединично конкретните увреди и тяхната стойност, както и трудът, необходим за отстраняването им, съобразно които е определено и изплатеното обезщетение. Твърди се, че единствена причина за настъпване на ПТП, е попадането на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което били причинени увредите. Допълва, че отговорност за вредите носи ответникът Община Пловдив, тъй като не е упражнила необходимия контрол по отношение на служителите, които е следвало да се грижат за общото добро състояние на пътната инфраструктура в гр.Пловдив и по-специално на посочения булевард. Счита също, че с плащане на застрахователното обезщетение, в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което претендира същата от общо 365,25 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 07.03.2016 г. до окончателното погасяване. Твърди, че е изпратил регресна покана на ответника да изпълни доброволно задължението си в 15 - дневен срок, но с отговор от 07.10.2015 г. той отказал изпълнение. Поради това, претендира и обезщетение за забава за периода 15.10.2015 г. – 02.03.2016 г. в размер на 14,23 лв. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва по основание и размер предявените искове. Оспорва наличието на описания от ищеца дефект на пътното платно, механизма на ПТП, причинната връзка с настъпилите щети. Твърди недоказаност на поведението на водача, което можело да има пряко отношение към инцидента, нямало доказателства, че вредите са настъпили именно и само по описания от ищеца начин. Нямало свидетели на случилото се, освен водача на МПС, който бил заинтересован. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 213, ал.1  КЗ /отм./:

С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението.

Предвид становището на страните, на основание чл. 153, във вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и  т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ответникът отговаря за поддръжката на пътя, където се твърди да е настъпило ПТП; че застрахователят е заплатил сумата от общо 365,25 лева на собственика на увредения автомобил; както и, че към датата, на която се посочва да е настъпило застрахователно събитие, е била налице валидна застраховка „Каско+“ между ищеца и собственика на МПС /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 3591/22.04.2016 г. – л.41/.

Застрахователното правоотношение се установява и от представената по делото полица № .... „Каско +”, със срок на покритие   16.12.2014 г. – 15.12.2015 г., която е действала към момента на твърдения инцидент и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. От страна на ответника не се оспорва фактът на заплащане на дължимите вноски по застрахователния договор, поради което следва да се приеме, че застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.

Видно от протокол за ПТП № 1503312, на 03.09.2015 г. около 16 часа, в град П., на бул.”Р.” №..., е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което лек автомобил марка ”Фолксваген”, модел „Бийтъл”, ДК № ..., управляван от водача Е.Г.Г., преминава през непредвидимо препятствие  - дупка с размери 50/70 см., дълбока 12 см. и остри ръбове, като удостоверените в протокола щети по МПС са предна дясна гума с джанта и др.

Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. Ето защо по отношение на възприетите от съставителя факти, а именно наличието на дупка на пътното платно, с конкретни размери /обозначена на скицата в протокола/ и видимите щети по автомобила, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила.

Протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП, описан в него, защото произшествието не се е осъществило в присъствието на съставителя на акта. Това обаче не означава, че ПТП не се е осъществило именно по начина, описан в протокола, защото приобщените доказателства са именно в тази насока.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, посредством разпита на двама свидетели. Пред съда, съставителят на протокола за ПТП - св. И.Г. посочва, че е отразил в документа именно това, което е видял на мястото на произшествието. Размерите на дупката отразил в протокола след измерването им. Материалните щети по МПС възприел лично. Посочва, че неравността не е била обозначена или обезопасена по какъвто и да е начин, тъй като подобни обстоятелства биха били удостоверени в протокола. Казаното от свидетеля се възприема като ясно и непротиворечиво, поради което показанията се кредитират.

Разпитан е и водачът на МПС св. Е.Г.Г., която възпроизвежда описания в протокола механизъм на ПТП. Заявява, че в този участък на пътя е шофирала бавно, тъй като се намирала на кръстовище в колона от автомобили, плътно разположени едни до други. На пътното платно не е имало указателни табели за неравности, самата дупка не е била обозначена или обезопасена по никакъв начин. Същата била със значителни размери, остри ръбове и дълбочина. Свидетелката твърди, че преминавайки през дупката, се чул странен шум от настъпилия удар, увредена била предна дясна гума, джантата била изкривена и висяла кора от предната дясна страна. Спряла на няколко метра след препятствието. Сигнализирала за случилото се както на застрахователя, така и на органите на КАТ. Съставен бил протокол за ПТП и след известно време за настъпилите вреди било изплатено обезщетение. Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото са последователни, конкретни и се подкрепят от останалите събрани доказателства.

По делото е прието и не е оспорено заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно изготвено. След подробен анализ, експертът е дал категорично становище, че от техническа гледна точка, най-вероятен механизъм на ПТП е свързан именно с преминаване на процесния автомобил през дупка на пътното платно с посочените в протокола размери, в резултат на което са настъпили всички материални щети по МПС, описани в исковата молба, протокола и описа по образуваната щета. Наличните щети по автомобила се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП. Според вещото лице, пазарната стойност, необходима за ремонтно-възстановителните дейности, възлиза на сумата от общо 598,20 лева с ДДС /вкл. стойността на вложени авточасти и труд, съобразно и устния доклад на експерта/.

Предвид изложеното и след цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът намира направените от ответника оспорвания за липса на твърдения дефект на пътното платно, ненастъпване на инцидента на заявеното място и различен механизъм на ПТП, за недоказани от страната, която ги е навела, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените възражения на ответника водят до тяхната неоснователност.

Отделно, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Точно обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било попадането на МПС в необезопасено и необозначено препятствие на пътя- дупка на платното. Не се констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на движението.

 По делото се установява, а е отделено и като безспорно, че с платежно нареждане на 11.09.2015 г. ищецът е заплатил на увредения застрахователно обезщетение в размер на 365,25 лева.

С оглед на всичко изложено,  съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение, същият е заплатил застрахователно обезщетение в размер на посочената сума.

Налице е основание за възникване на регресното право.

Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Не се спори, че улицата, на която е реализирано произшествието, се намира в населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 ЗП и като такъв е публична собственост на община Пловдив /чл. 8, ал. 3 ЗП/. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП, както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок /чл. 167, ал.1 ЗДвП./. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Доколкото нито се твърди, нито доказа, тази дупка да е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДв.П/, а и да е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, то следва, че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на Общината, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

Налице е основание за суброгация срещу ответника. Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.

Според заключението на САТЕ пазарната стойност на щетите към датата на застрахователното събитие е 598,20 лева с ДДС.

Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на извършеното плащане, а именно 365,25 лв. Искът следва да бъде изцяло уважен, като се присъди и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното погасяване.

 

По иска по чл. 86 ЗЗД:

Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Такава е отправена и получена от ответника на 29.09.2015 г. /л.22/. Предоставен е 15 – дневен срок за доброволно изпълнение, който, съгласно чл. 72, ал.1 ЗЗД, изтича на 14.10.2015 г. вкл. Обезщетението за забава се дължи за периода от 15.10.2015 г. до 02.03.2016 г. и възлиза в размер на 14,23 лева, според приложената справка от електронен калкулатор, която съдът намира за годно доказателство с оглед нормата на чл. 162 ГПК. Акцесорната претенция следва да бъде изцяло уважена. 

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски следва да се присъдят в полза на ищеца. Направено е съответно искане, представени са списък по чл. 80 ГПК /л.81/ и доказателства за сторени такива в размер на: 100 лв. – платена държавна такса, депозит за САТЕ – общо 80 лева, депозит за свидетели – 40 лева /изплатени/ и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева. Разноските от общо 580 лева ще бъдат поставени в тежест на ответника.

Така мотивиран, съдът

                                                      Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ул.“Г.Бенковски“ № 3, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 365,25 лева /триста шестдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/ – главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско +”, по полица № ........, за причинени щети на лек автомобил марка ”Фолксваген”, модел „Бийтъл”, ДК № ..., в резултат на настъпило ПТП на 03.09.2015 г. при движение в град П., по бул.”Р.” № .., поради попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно; 14,23 лева  /четиринадесет лева и двадесет и три стотинки/ – обезщетение за забава за периода 15.10.2015 г. до 02.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 07.03.2016 г. до окончателното погасяване, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от общо 580 лева /петстотин и осемдесет лева/ – разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП