Гражданско дело 274/2016 - Решение - 17-10-2016

Решение по Гражданско дело 274/2016г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  № 3053

Гр. Пловдив, 17.10.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XV граждански състав, в публично заседание на шести октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

            Районен съдия: Кирил Петров

при участието на секретаря Ангелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 274 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Част втора, Дял първи на ГПК:    

Производството по делото е образувано по искова молба на Г.В.Н. *** ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за признаване за незаконно уволнението на ищцата от страна на ответника със заповед № 60/12.12.2015 г.; възстановяването й на предишната заемана длъжност преди уволнението –„*”; присъждане на обезщетение в размер от 4175,76 лв. за оставане без работа поради незаконното уволнение в периода 13.11.2015-13.05.2016г. (след допуснато изменение на първоначално заявената претенция в размер на 5825.76 лева, с протоколно определение от 17.06.2016 г.), ведно със законната лихва върху главницата за обезщетение за оставяне без работа от датата на подаване на исковата молба – 12.01.2016 г. до окончателното изплащане. Прeтендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата е работила при ответника на трудов договор от 12.02.2011 г. като „*”. От 18.12.2012 г. е предназначена на длъжност „*”. На 13.11.2015 г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено поради съкращение на щата. Не е спазена процедурата по прекратяване на правоотношението на визираното основание, тъй като назначената комисия по подбор не е преценила критерия, кой работи по-добре, тъй като не е взимано мнението на прекия и ръководител. Не е преценена и притежаваната от нея квалификация, определена от задължителна и успешно премината подготовка от ищцата по курсове и обучения за „*”, като на служители с липса на такава е поставена по-висока оценка, въпреки, че нямат право да заемат освободената от ищцата длъжност без наличие на описаната квалификация. Н. е покрила успешно всички изисквания на изпита на ГД „ГВА” на 11.08.2015 г. за служители от *. Неоснователно и е отнета точка за дисциплинарно минало, за наложено дисциплинарно наказание „забележка” преди повече от три години, което се е заличило към момента на прекратяването. Изразеното мнение на членовете на комисията е привидно, тъй като те са се подписали без реално да са участвали в заседанията и изразявали мнение, като някои са изразили и особено мнение. Същевременно някои от оценяваните лица са били и членове на комисията, което всъщност е довело до извършване на самооценка, а от там и до опорочаване на общото решение. След извършеното съкращение в същия отдел са назначени нови лица. Не се спазени разпоредбите на подписания в предприятието КТД, сочещ, че уволнението на членове на синдикалната организация, какъвто се явява ищцата, се извършва след предварително разрешение от същата, а такова не е давано, напротив отправен е отказ, както и, че работниците, които осигуряват сами издръжката на семейството си имат защита спрямо другите.

В предоставения срок за отговор е постъпил такъв от ответника, в който се оспорва иска като се сочи, че при прекратяване на правоотношението са спазени всички процедури и са оценени всички критерии, определени от комисията, на която са участвали и представители на синдикатите. Работодателят имал право да вземе в предвид цялото дисциплинарно минало на работника независимо дали е настъпило заличаване на някои наложени наказания. При подписване на протоколите от членовете на комисията всички са били запознати с направените констатации и независимо дали са налице особени мнения, решението се е взело с мнозинство, което формира волята на комисията. Признава, че в комисията е присъствал представител на отдела, в който се извършва подбора, но това е станало с цел публичност и прозрачност на извършената процедура. Оспорва се твърдението, че след съкращението в отдела са били назначаване нови лица. Излага, че не е дадено съгласие от синдикалната организация, в която ищцата е членувала. Измежду класираните с една и съща оценка няма други членове, които да не са съкратени и по отношение, на които ищцата да се ползва с привилегия поради единствено осигуряваща издръжката на семейството. Периода, за който се следва обезщетението за оставане без работа не бил изтекъл и заявеният размер на БТВ не отговарял на действителния такъв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

Между страните не се спори, a и от представените по делото писмени доказателства (допълнително споразумение към ТД от 01.10.2012 г., допълнително споразумение към ТД от 18.12.2012 г., допълнително споразумение към ТД от 21.01.2013 г. длъжностна характеристика и копие от трудова книжка) се установява, че ищцата е работилa по безсрочно ТПО с ответника. Първоначално ищцата е работила на длъжност „*“, след това на длъжност „*“, а със допълнителното споразумение от 18.12.2012 г. е преназначена на длъжност „*“. С оспорената заповед от 12.11.2015 г. ТПО между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ поради съкращаване на щата, считано от 13.11.2015 г.

Видно е от останалите приложени към ИМ доказателства, че ищцата е регистрирана като безработно лице след прекратяване на ТПО, представени са множество сертификати за завършени от ищцата обучения по различни курсове при работодателя, удостоверение за правоспособност за извършване на дейности с източници на йонизиращи лъчения от Националния център по радиобилогия и радиационна защита към МЗ. Представени са също така КТД от 15.10.2015 г., видно от който е уговорена предварителна закрила съгл. чл. 333, ал. 4 от КТ на служителите – синдикални членове на синдикалните организации, подписали КТД, както и служебна бележка, издадена от председателя на СО на СЖБ-КНСБ при „Летище Пловдив” ЕАД от 06.11.2015 г., видно от която, ищцата е била синдикален член на СО на СЖБ-КНСБ при „Летище Пловдив” ЕАД към тази дата и за нея не е дадено съгласие за съкращение.

Представен е протокол № 64 от заседание на СД на ответника от 31.10.2013 г., с който е утвърдена организационна структура и щатно разписание на Летище Пловдив, в сила от 01.11.2013 г., със 159 щатни бройки. С протокол № 89 от заседание на СД на ответника от 29.06.2015г. е утвърдена нова организационна структура и щатно разписание на Летище Пловдив, със 101 щатни бройки.

Представени са заповед от 07.07.2015г., с която е разпоредено да се сформира комисия за изготвяне критерии за подбор, протоколи на комисията от 07.07.2015г., 08.07.2015г. и 09.07.2015г., приложение 1 (съдържащо показатели за оценка на квалификацията и тяхната тежест), представено е и приложение 2, в което са дадени допълнителни разяснения относно критериите и подреждането при равни крайни оценки, представен е протокол от 02.10.2015 г., към който е приложено подреждане по оценки, представено е извлечение от оценките на ищцата по различните критерии.

Представена е длъжностна характеристика на длъжност „*“ в структурно звено отдел „*“, както и допълнителни споразумения към трудов договор с Д. Н. А..

Представени са и: удостоверение, че към дата 21.10.2015 г. ищцата е била редовен и пълноправен член на СС ФТР КТ „Подкрепа“ към „Летище Пловдив“ ЕАД, уведомление от ищцата, че желае да прекрати членството си в КТ „Подкрепа“, считано от 30.10.2015 г., уведомително писмо от  ръководството на СС ФТР КТ „Подкрепа“ към „Летище Пловдив“ ЕАД, че ищцата е освободена като синдикален член на организацията, считано от 13.11.2015 г., писмо от изпълнителния директор на ответника от дата 29.10.2015 г. до председателя на СС ФТР КТ „Подкрепа“ за даване на становище, съгласно чл. 58 КТД, уведомително писмо от ръководството на СС ФТР КТ „Подкрепа“ от дата от 04.11.2015 г. във връзка с писмото от 29.10.2015 г., както и протокол от проведени консултации на ръководството на ответника със синдикалните организации във връзка с предстоящите съкращения от дата 28.07.2015 г.

Разпитани са свидетелите В.А., И. Д., Ж. П. и И.И.. От показанията на св. А. е видно, че същият изобщо не е взел участие в работата на комисията по подбора до момента на изготвяне на първоначалното класиране, като са го накарали да подпише документите. Свидетелят Д., член на комисията и председател на синдикалната секция на КТ „Подкрепа” заявява, че на 12.11.2015 г. му били занесени всички молби за напускане, като молбата на ищцата била резолирана от него и секретаря на КТ „Подкрепа”. Свидетелката П., която е * и * на синдикат СЖБ към КНСБ на „Летище Пловдив“ ЕАД, посочва, че познава ищцата, която е била член в техния синдикат, доколкото била прекъснала от 30.10.2015 г. членството си в КТ „Подкрепа“. Излага също, че от посочената синдикална организация не е искано да излъчи член-представител в комисията по подбора. Свидетелят И. уточнява, че е бил в комисията по изготвяне на критериите, но не е участвал в комисията по подбора.

Видно от трудовата книжка на ищцата, представена в оригинал в съдебно заседание на 08.06.2016 г., след уволнението й същата не е започнала работа.

Видно от ССчЕ на в. л. З.М., което се кредитира като обективно и компетентно изготвено, за периода от 6 месеца след уволнението, от 13.11.2015г. до 13.05.2016г. обезщетението за оставане без работа е в размер на 4175.76 лева, в който размер е исковата претенция след допуснатото изменение.

От правна страна:

            А. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;

            С иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление - предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба / в този смисъл решение № 92/14.04.2016 г. по гр. д. № 4515/2015 г. на IV ГО/.

Ето защо и с оглед прецизност и онагледеност съдебният състав ще разгледа всички инвокирани пороци против процесното уволнение. Изложението ще бъде в следната последователност:

             - налице ли е хипотезата на чл. 333, ал. 4 КТ и спазена ли е предварителната закрила /1./;

            - по въпроса относно поставянето на критериите от работодателя при подбора и оценката на критерия професионална квалификация на ищцата, както и относно членовете на комисията по подбора и участието им в заседанията при оценяването на лицата, участващи в подбора /2./;

            1. Относно предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ:

Разпоредбата на чл. 344, ал. 3 КТ предвижда, че в случаите, когато за извършване на уволнение се изисква предварителното съгласие на ИТ или на синдикален орган и такова не е искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.

1.1 Съгласно чл. 58 от действащия КТД в предприятието на ответника /л. 35-48 от производството/, работодателят не може да уволни работник или служител, член на синдикатите – СС към ФТР към КТ Подкрепа, СО на Отдел Сигурност към СТСБ към КНСБ и СО на СЖБ към КНСБ, без съгласието на ръководството на синдикалните организации, като съгласно чл. 59 не се ползват със закрила дисц. наказани работници или служители. Според чл. 6 при извършване на структурни промени работодателят уведомява синдикалните ръководства, а в чл. 7 е предвидено, че поименното определяне на подлежащите на освобождаване лица поради съкращаване в щата или намаляване обема на работа се съобщава на синдикалните организации, които, ако не предоставят в 7-дневен срок възражения, се счита, че са съгласни със структурните промени. В чл. 57, ал. 2 при промяна на синдикалното си членство работниците и служителите поименно уведомяват своевременно ръководството на синдикалната организация, писмено. Според чл. 39, т. 1 от Устава на КТ Подкрепа индивидуално членство се прекратява едностранно с писмено изявление от страна на напускащото лице /виж л. 171 от производството/.

Чл. 333, ал. 4 КТ предвижда, че когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. С ТР № 4/2013г. на ОСГК на ВКС, са дадени разяснения при тълкуването на разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ, а именно, че, ако в клауза на колективния трудов договор /КТД/ е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие, не е налице предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ. Нормата е диспозитивна и предвидената в нея предварителна закрила произтича именно, доколкото е налице подобна волята на страните.

В мотивите на тълкувателното решение подробно е обсъдено и е взето становище за това, че предварителното съгласие за уволнението по чл. 333, ал. 4 КТ се дава от съответния синдикален орган в предприятието, с което работникът или служителят е в трудово правоотношение. Решението за даване на съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ се взема от колективния синдикален орган по предвиден с устава на синдикалната организация ред.

В конкретния случай нормата на чл. 58 от КТД в раздела за синдикалната закрила е категорична – за уволнение поради съкращаване в щата на синдикален член е необходимо изричното писмено съгласие на синдикалната организация, в която същият членува – в този смисъл не сме изправени пред хипотезата на т. 1 от ТР № 4/2013г. на ОСГК на ВКС. Т. е. в случая сме изправени пред хипотезата на чл. 333, ал. 4 КТ и, за да може работодателят да уволни работникът или служителят поради съкращаване на щата е нужно предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. Неполучаването на предварителното съгласие на синдикалното ръководство за уволнението на служителката - синдикален член поради съкращение в щата и при намаляване обема на работата, прави уволнението незаконно само на това основание, съгласно чл.344, ал.3 КТ.

1.2 В коя синдикална организация е членувала Г. Н., към датата на прекратяване на ТПО?

Съдът намира, че ищцата е преминала по предвидения за това ред от една синдикална организация в предприятието на работодателя в друга на 30.10.2015 г., за което е уведомено, както синдикалното ръководство на предходния синдикат, така и работодателя. Установява се от самото уведомление на ищцата /л. 82/, че същото е адресирано до председателя на синдикалната организация, която се напуска, като се установява от показанията на свидетеля П., че заявлението е подадено при * на КТ „Подкрепа“ А.М., на дата 30.10.2015 г. Ето защо спазена е била разпоредбата на чл. 39, т. 1 от Устава на КТ Подкрепа относно прекратяването на членство в синдикалната организация, в този смисъл и писмо от КТ „Подкрепа“ /л. 159 от производството/. Ищцата е била приета за член на СЖБ към КНСБ при „Летище Пловдив“ ЕАД на 30.10.2015 г., уведомила е и работодателя за това /чл. 160-161 от производството/. За Г.Н. е даден изричен отказ от СО на СЖБ към КНСБ за уволнение на същата поради съкращаване на щата /виж л. 22 от производството/.

Ето защо съдът намира, че предварителната закрила на ищцата по чл. 333, ал. 4 КТ не е била преодоляна, тъй като липсва изрично съгласие за уволнението й.

1.3 За пълнота следва да се отбележи, че дори да се приеме, че ищцата не е прекратила членството си в СО на КТ „Подкрепа“ към датата на уволнението, то отново не е спазена разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ. Неоснователни са доводите на ответника, че даденото несъгласие от ръководството на КТ Подкрепа по отношение на едно лице представлява мълчаливо съгласие за уволнение на останалите служители на основание чл. 7 от КТД. Важно в случая е тълкуването на двете разпоредби от КТД – чл. 7 и чл. 58. Систематическото място на чл. 7 и на чл. 58, води единствено до извода, че липсата на отговор от синдикална организация за всяко едно лице, за което се предвижда уволнение, по поименен списък във връзка със структурни промени се приравнява на съгласие със самите промени, но не и на преодоляна синдикална закрила.

Нормата на чл. 58 КТД е изрична и изисква съгласието на ръководството на синдикалната организация. От страна на колективния синдикален орган на КТ „Подкрепа”, който следва да даде съгласие, липсва изрично изявление, че са съгласни останалите посочени в списъка лица да бъдат уволнени. Видно от писмата до ръководствата на синдикалните организации, от тях е поискано да дадат становището си съгл. чл. 7 КТД, както и становище по представения списък съгласно чл. 58 КТД. Въпреки това на така отправеното писмо е постъпил отговор от ръководството на КТ „Подкрепа“, който не отговаря на закона и КТД. Синдикалната организация не е отговорила дали дава съгласие относно всеки един от членовете си съобразно приложеният списък, а е отговорила само за лицето В. Р. И.. Липсва даването, респективно недаването на съгласие за ищцата и в този смисъл предварителната закрила няма как да е преодоляна.

            2. Относно поставянето на критериите от работодателя при подбора и оценката на критерия професионална квалификация на ищцата, както и относно членовете на комисията по подбора и участието им в заседанията при оценяването на лицата, участващи в подбора :

            Въпреки гореизложеното с оглед възможността за последващ въззивен контрол, следва да се разгледат и останалите доводи за наличието на пороци при извършеното уволнение.

            2.1 Съгласно чл. 329, ал. 1 КТ при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работа, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници или служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. С тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. ОСГК на ВКС е прието, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ - кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работата.

Законодателят е посочил общо критериите за оценка, без поредността на изброяването им да има значение за тяхната тежест. За извършването на някои дейности квалификацията на работника може да има решаващо значение, а за извършването на други да е почти без значение. Преценката по кои критерии да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда. Работникът може да притежава качества и умения, които работодателят не цени или не счита полезни за ефективното изпълнение на възложената работа. Доказването на такива качества е без значение за законността на подбора, ако съществуването им не е включено от работодателя сред критериите за подбор. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че законът единствено скицира двата така наречени задължителни критерия – по-висока квалификация и по-добра работа, но подкритериите и тежестта, която работодателят ще възложи на всеки един от тях, е единствено негово правомощия, в което съдът няма право да се намесва.

Относно преценката за качеството на работата /точно, качествено и ефективно изпълнение на трудовите задължения/ се извършва след съобразяване на множество показатели, които са от значение за съответната трудова функция. Между тях са и данните за дисциплинарното минало на служителя с оглед цялостната му трудова характеристика. Това е така, доколкото в цялостната преценка на трудовата характеристика на служителя се включва и дисциплинарното му минало - допуснати дисциплинарни нарушения, без значение дали за тях са наложени наказания и заличаването им, сочещи за отношението на служителя към трудовата дисциплина /виж решение № 63/21.02.2012г. по гр. д.№ 1298/11г. на ВКС, ІVг.о., решение № 207/02.08.2012 г. по гр. д. № 1218/2011 г. ІІІ г.о. на ВКС, решение № 106/09.05.2012 г. по гр. д. № 1275/2011 г. ІІІ г.о. на ВКС, решение № 525/15.01.2013 година, гр. д. № 1354/ 2011 г. на IV г. о. на ВКС и др./.

Оценката по двата показателя, които са въздигнати в чл. 329 КТ е комплексна, като подборът включва още и съпоставяне по приетите показатели на всеки участник в подбора. Целта на подбора е на работа да останат тези работници, които по-пълно отговарят на законово установените критерии - ниво на изпълнение на трудовите задължения и професионална квалификация. Законодателят е посочил общо критериите за оценка, без да определя тяхната тежест. Работодателят е длъжен да проведе подбора съобразно нормативно регламентираните критерии, без да има право да въвежда за база на оценката си различни от тях, но каква относителна тежест ще отдаде на всеки от критериите с оглед спецификата на всяко производство или служба, респ. с оглед значението им за конкретната дейност, която работникът изпълнява, е въпрос на негова преценка, освен ако нормативен акт предписва друго /в този смисъл - решение № 109/21.05.2013г. по гр.д. № 1756/2011г. ІV г.о. на ВК, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника.

            В настоящия случай видно от приложение 1 към протокол на комисията от 09.07.2015 г. /л. 106/, за извършването на подбора са предвидени следните критерии: показатели за оценка на квалификацията /включващ образователна степен и допълнителна квалификация, свързана със заеманата длъжност/ показатели за оценката на работа /включващ дисциплинарно минало/ и професионален опит в „Летище Пловдив“ ЕАД.

            При така зададените критерии и с оглед гореизложеното, настоящият състав намира за неоснователен изтъкнатият порок, че не е взето под внимание кой работи по-добре. Законосъобразно е предвиждането на критерий дисциплинарно минало /без значението на заличаването им/, който критерий е относим именно към това кой работник работи по-добре. Обстоятелството, че липсват други подкритерии не опорочава подбора, доколкото законът е спазен /предвидени са и двата законови критерия/ и същите са породими по усмотрение на работодателя, а съдът следва да провери само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника.

            2.2 Изложени са и фактически твърдения за неправилност на оценката по критерия допълнителна квалификация от работодателя по отношение на ищцата. Съдът намира този довод за незаконосъобразност на извършения подбор за частично основателен. От една страна съгласно длъжностната характеристика на ищцата – същата следва да извършва рентгенова проверка на пътнически багаж, съгласно СЕП /т. 7 от раздел I от длъжностна характеристика/ и следва да е преминала успешно основни курсове по обучение по авиационна сигурност и опреснителни обучения / точка 4 от раздел VII от ДХ/. В този смисъл представените към исковата молба множество сертификати за периодични обучения на работното място, както и правоспособността за извършване на дейности с източници на йонизиращи лъчения, съдът намира за относими към условията необходими за трудовата функция съобразно ДХ и не счита, че тези документи е следвало да се вземат предвид при подкритерия допълнителна квалификация над задължителната или по-висока степен на задължителна квалификация, удостоверено с документ, по-който критерий ищцата е оценена с 0 точки.

            2.3 Посочен е обаче и довод относно незаконосъобразност на подбора, свързан с обстоятелството, че някои лица при подбора в отдел „*“, които не са имали подобна правоспособност за извършване на рентгенова проверка са получили по-високи оценки от ищцата. Тук съдът следва да отбележи следното:

            Длъжност „*” не фигурира нито в новото, нито в старото щатно разписание, наименованията на длъжностите в отдел „*” в двете щатни разписания са коренно различни и не е ясно лицата, общо посочени като служители от отдел „*”, коя длъжност по старото щатно разписание заемат и на коя длъжност от новото такова се приравнява тя, тъй като нито една длъжност от старото разписание за отдел „*” не съвпада с новото такова, а поименни щатни разписания липсват /виж л. 91-93 и л. 98-99/. При това положение изобщо не може да се установи за кои точно щатни бройки се съкращават щатове, а оттам – кои от тези длъжности са сходни, за да се извърши подбор. Видно и от старото щатно разписание, и от документите за квалификация на ищеца, в този отдел длъжностите са различни според това каква проверка се извършва, като за извършване на конкретната дейност всяко лице е следвало да притежава документ за правоспособност – свидетелство, което се получава след успешно преминат курс на обучение по съответния модул, за съответната длъжност. При подбора това изобщо не е взето предвид, всички служители в отдела са сложени под общ знаменател, като специалисти в отдел „*“, което обаче не отговаря на длъжностите по щатното разписание. Ето защо не е ясно дали лицата, на които е направен заедно подбор за отдел „*” са изпълнявали еднакви или сходни длъжности, тъй като, съгласно щатното разписание при ответника няма щатни бройки за длъжност с наименование „*”. Поради това няма как да се извърши проверка кои длъжности са сходни и дали оценката по приетите от работодателя показатели съответства с действителните качества на работника. Изложеното опорочава процедурата по подбор.

            2.4 Освен всичко изложено след съкращаването на щата при работодателя са били налице назначения на сходни длъжности – например служителят Д.Н. А. назначен по трудов договор от 04.01.2016 г. на длъжност „*“ в отдел „*“ при ответника /виж л. 191-198/.

            2.5 Относно членовете на комисията:

Независимо от липсата на нормативно установен състав на комисията по подбор, очевидно участието на единия от претендентите за запазване на трудовото си правоотношение в комисия, извършваща този подбор, поставя това лице в явен конфликт на интереси и опорочава взетите решения. Недопустимо е арбитър да оценява сам своите професионални и делови качества. Освен това неговото участие в тази комисия деформира и свободната преценка на останалите членове на тази комисия при изпълнение на възложените й от чл. 329 КТ правомощия /виж решение № 69 от 21.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4130/2008 г., IV г. о./. Посочените съображения в достатъчна степен обуславят незаконността на взетите решения, в съответствие с които е извършено прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата. Комисията по процесния подбор се състояла почти изцяло от лица, които са участвали в подбора. Така например относно подбора в отдел „*“ са участвали две от лицата, които са участвали и в комисията – В.А. (* на СС ФТР при КТ „Подкрепа“ в „Летище Пловдив“ ЕАД) и Н. Б. (* на СООС СТСБ при КНСБ в „Летище Пловдив“ ЕАД) - /виж л. 107/. И двете посочени лица са получили по високи оценки при подбора от ищцата Г.Н., която има общо 4 точки, така В.А. има 6 точки, а Н. Б. – 8 точки.

Освен, че участието на членове на комисията има опорочаващ ефект върху цялата процедура по подбор, в настоящия случай лицето В.А. е подписал протокола с особено мнение, че не е присъствал при заседанията на комисията. Същото се потвърждава и от свидетелските показания на лицето, което заявява, че по време на заседанието е бил в гр. Ш. и по телефона му са се обадили да отиде и да подпише протоколите.

Протоколът за извършен подбор, бидейки по правната си характеристика частен свидетелстващ документ, обективиращ определени констатации не ги доказва, нито защитата срещу доказателствената му сила е подчинена на изискванията за оспорване на истинността им. Този документ следва да се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото за законността на подбора – доказателства за фактите, дали основание на комисията да приеме, че уволненият служител се е справял с работата си по зле от предпочетения да остане на работа възпитател.

В случая истинността на документа не е оспорена, дори свидетелят А. заявява, че той е подписал протокола, но обстоятелството, че същият не е присъствал на заседанията опорочава процедурата, доколкото не става ясно как е формирана волята на комисията да извърши съответната оценка на участващите в подбора лица.

3. В обобщение:

С оглед преждеизложеното уволнението на ищцата, предмет на настоящото производство, се явява изцяло незаконосъобразно извършено и като такова следва да се отмени, поради следното:

На основание чл. 344, ал. 3 КТ, заповедта за уволнение е незаконна, тъй като към датата на прекратяване на ТПО ищцата е била член на синдикална организация в предприятието на СЖБ към КНСБ  при „Летище Пловдив“ ЕАД, следователно в отношенията с работодателя си се е ползвала със закрилата на чл. 333, ал. 4 КТ, съобразно чл. 58 КТД. Ето защо работодателят е бил длъжен да вземе съгласие за уволнението на ищеца от нея. Такова е било вече поискано, като след приемане на новите членове, изрично е даден отказ от тази организация, страна по КТД, да се уволняват нейни членове.

Налице са отделно от това и пороци досежно процедурата по извършения подбор – свързани, както с опорочаването й на процедурно ниво (членовете участници на комисията), така и по същество (относно обстоятелството, че не е ясно какви са точните длъжности на служителите в отдел „*“ между, които е извършен подборът).

При това положение предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да се уважи.

Б. По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ;

С оглед изхода на спора по главния иск основателен се явява и обусловеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „*“ при ответника. В случая не е налице пречка за възстановяване ищеца на работа, тъй като същата е работила по безсрочно трудово правоотношение, а не по срочно такова, срокът на който да е изтекъл.

По основателността на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, съдът намира следното:

За присъждане на обезщетение поради оставане без работа следва да бъде уважен искът за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, ищецът да докаже, че е останал без работа за периода, за който претендира обезщетение, но не повече от 6 месеца, респ. че е работил на по-ниско платена длъжност, и ищецът да докаже размера на този иск, като установи размера на брутното трудово възнаграждение, получено за пълен работен месец преди уволнението. Фактът на оставане без работа следва да се докаже със съответен официален документ, като такъв в случая е представеният оригинал от трудова книжка за констатация в съдебно заседание на 08.06.2016 г. и заверено копие от същата, видно от която от уволнението на 13.11.2015 г. до дата 13.05.2016 г., ищецът е безработно лице.

От така събраните доказателства се установява, че в периода 13.11.2015 г. - 13.05.2016г. включително ищцата е била без работа, като за претендирания период от 6 месеца й се дължи обезщетение в размер на 4 175.76 лева, видно от ССчЕ, като ищецът е изменил иска си до този размер. Ето защо и този иск ще се уважи в пълния си претендиран размер.

Като законна последица на ищцата следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане върху вземането по чл. 344, ал. 1, т. 3. във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ /в този смисъл разясненията в Тълкувателно решение № 3 от 19.03.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК - лихва върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се дължи от деня на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ако такава покана не е отправена от работника или служителя, лихва се дължи от деня, в който искът е предявен/.

В. По разноските:

С оглед изхода на спора ищцата има право на разноски. Същият претендира и доказва такива в размер на 1 050 лева – платено адвокатско възнаграждение /л. 17 от производството/. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, същите ще се възложат в тежест на ответната страна.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове, както следва: по чл. 344, ал. 1, т. 1 за отмяна на уволнението – 80 лева, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението работа – 80 лева, и по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за периода на оставане без работа – 167.03 лева или общо 327.03 лева. В негова тежест ще се възложат й разноските за ССчЕ от бюджета на съда в размер на 50 лева.

            Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА уволнението на Г.В.Н., ЕГН: **********, с адрес ***, извършено със Заповед № 60/12.11.2015 г. на * на „Летище Пловдив“ ЕАД, ЕИК:115007069, със седалище и адрес на управление: с. Крумово, общ. Родопи, обл. Пловдив – В. Щ., с която трудовото й правоотношение е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата, считано от 13.11.2015 г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Г.В.Н., ЕГН: **********, с адрес *** на заеманата преди уволнението длъжност – „*” в „Летище Пловдив“ ЕАД, ЕИК:115007069, със седалище и адрес на управление: с. Крумово, общ. Родопи, обл. Пловдив, представлявано от В. Щ. – *.

ОСЪЖДА Летище Пловдив“ ЕАД, ЕИК:115007069, със седалище и адрес на управление: с. Крумово, общ. Родопи, обл. Пловдив, представлявано от В. Щ. – * да заплати на Г.В.Н., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 4 175.76 лева – обезщетение за периода от 13.11.2015 г. до 13.05.2016 г., в който период ищцата е останала без работа вследствие на незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 12.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 050 лева разноски за адвокатско възнаграждение по производството.

ОСЪЖДА Летище Пловдив“ ЕАД, ЕИК:115007069, със седалище и адрес на управление: с. Крумово, общ. Родопи, обл. Пловдив, представлявано от В. Щ. – * да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 327.03 лева - държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 50 лева – разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 20.10.2016 г., на осн. чл. 315, ал. 2 ГПК.

                                                                                      

 

                                                                                                                                         Районен съдия:/п/

                                                                                                                                                                   /Кирил Петров/

Вярно с оригинала

ВА