Гражданско дело 2645/2016 - Решение - 12-07-2016

Решение по Гражданско дело 2645/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е №2436

 

12.07.2016 г., гр. Пловдив,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XІІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на  тридесети май две хиляди и шестнадесета  година, в състав:

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

      при секретаря Катя Грудева,  като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2645  по описа на същия съд за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.

     Делото е образувано по искова молба на И.А.С., ЕГН **********
с адрес ***, против ответника Б.И.П., с адрес ***, и искане да се осъди ответника да заплати на ищеца суми за наемна цена по договор за наем на недвижими имот  между страните ,както и заплатени от ищеца суми за електричество и питейна вода.  Ищецът твърди, че по силата на неформален договор за наем е предоставил на ответника под наем собствения си недвижим имот, първи етажа от двуетажна масивна жилищна сграда в гр. С., с административен адрес ул. „Р. Д.” №** срещу месечен наем от 130 лв. и за срок от една година, считано от 10.03.2013год. Първите девет месеца ответникът редовно плащала наема, а от месец декември 2013 г. до месец април включително, не е плащала наем. Напуснала жилището през май 2014 год., като се оказало, че същата освен наема не била погасявала и задълженията си за ток и вода, които ищецът е заплатил вместо нея. Моли да се осъди ответника за сумите от 650 лв. неплатен наем за декември 2013г. и от януари 2014 г. – април 2014г., сумата от 68,69 лева незаплатено задължение за доставка на питейна вода от 02.08.2013 год. до 04.04.2014 и от 04.04.2014 г. – 06.05.2014 год., както и незаплатени общо 418,54 лв. за ел. захранване от които 19.00 лв. за възстановяване на електрозахранване, сумата от 87,14 лв. за периода 17.10.2013г. – 19.11.2013г., сумата от 109,67 лв. за периода 20.11.2013г. – 15.12.2013г. и от 16.12.2013г. – 15.01.2014 г. общо 126,37 лв., ведно със законните лихви върху тях начислени от датите на падежите  до 31.01.2013 год., респективно 31.01.2014 год.

    Ответника не оспорва съществуването на договор между страните , но твърди, че е плащала 7 разписките за извършените плащания били съставени , но останали в ищеца.  Възражението за плащане обаче е направено едва в първото по делото открито съдебно заседание , при което се явява недопустимо , на основанието по чл. 133 от ГПК. Липсва подаден по реда на чл. 131 от същия кодекс отговор на исковата молба.

    Три допустими осъдителни иска с правно основание в чл. 232 и 233 от ЗЗД, съединени обективно и субективно между същите страни.

    Исковете са основателни.

     Ответника не оспорва съществуването на облигационното правоотношение под формата на договор, както и неговите съществени елементи.

    В това отношение съдът кредитира показанията на доведения от ищеца свидетел У. като обективни, за същата липсват данни  да е лице по смисъла на чл. 172 от ГПК и показанията й кореспондират с приложеното на л. 10 копие от списъка на вещите на ответника, находящи се в жилището , собственост на ищеца. Тъй като се установи без съмнение, че към датите на падежа на неплатените суми , е имало вещи на ответника в къщата , собствена на ищеца (нотариален акт на  л. 8 от делото ) , то доказано е и твърдението за наличие  на договор при сочените съществени елементи. Или за ответника е възникнало задължението да заплати цената и останалите разноски по ползването , вкл. консумативните суми за електрическа енергия и  за водоснабдяване и канализация. Предвид приложените касови бележки , неоспорени от ответника,  съдът приема, че тези суми са дължими от последния и че са платени от ищеца , при което подлежат на репариране на основанието по чл. 233 от ЗЗД. 

    Правено и е правопогасяващо възражение за плащане , но то е просрочено и затова – преклудирано на основанието по чл. 133 от ГПК.

    Разноските се понасят от ответника в пълен размер ,предвид изхода на спора.

    Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

 

                                                                            Р Е Ш И:

 

    Осъжда Б.И.П., с адрес ***, да заплати на И.А.С., ЕГН **********
с адрес ***, следните суми по договор за наем от дата 10.03.2013г . – общо 650 лева наемна цена , равностойност на пет месечни наемни цени  по договора, за месеците от декември 2013 до април 2014г включително, сумата от 68,69 лева незаплатено задължение за доставка на питейна вода от 02.08.2013 год. до 04.04.2014 и от 04.04.2014 г. – 06.05.2014 год., сумата от 87.14 лева стойност на  доставена електроенергия за периода от 17.10.2013г до 19.11.2013 по фактура 1104340510 и  сумата от 3.23 лева обезщетение за забава в плащането на тази главница, което е било начислено със същата фактура, сумата от 109.67 лева стойност на  доставена електроенергия за периода от 20.11.2013г до 15.12.2013 по фактура 1105787866 и  сумата от 3.11 лева обезщетение за забава в плащането на тази главница, което е било начислено със същата фактура; сумата от 126.37 лева стойност на  доставена електроенергия за периода от 16.12.2013г до 15.01.2014 по фактура 1107421709 и  сумата от 2.57 лева обезщетение за забава в плащането на тази главница, което е било начислено със същата фактура; сумата от 43.54 лева стойност на  доставена електроенергия за периода от 15.02.2014г до 15.03.2014 по фактура 1105787866 и  сумата от 0.17 лева обезщетение за забава в плащането на тази главница, което е било начислено със същата фактура; сумата от 23.62 лева стойност на  доставена електроенергия за периода от 16.03.2014г до 15.04.2014 по фактура 1112184077 и  сумата от 0.09 лева обезщетение за забава в плащането на тази главница, което е било начислено със същата фактура; сумата от 19 лева възстановяване на захранване, ведно със законната лихва върху сумата на главниците (1128.03  лева ) от датата на подаването на исковата молба в съда – 29.02.2016 г до окончателното изплащане на вземането, както  и разноски по делото в размер от 600 лева ( 150 лева държавна такса и 450 лева хонорар на един адвокат )

 

 

    Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.

                       

                                                                                          РАЙОНЕН  СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала!

КГ