Гражданско дело 2465/2016 - Решение - 24-02-2017

Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  567                        24.02.2017 година                            град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание на шести февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                       

                                                                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА

                               

при участието на секретаря Павлина Попова

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2465 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по искова молба на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, гр. София против Т.П.П., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 430 и сл. ТЗ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 658.66 лева – главница, сумата от 87.16 лева – редовна лихва за периода от 15.10.2014 г. до 08.09.2015 г., сумата от 38.30 лева – наказателна лихва за периода от 15.10.2014 г. до 08.09.2015 г., сумата от 327.79 лева – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.09.2015 г. до окончателното погасяване, за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 6042/10.09.2015 г. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 11210/2015 г. по описа на ПРС, ХХІ гр.с..

            Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД, твърди, че на 01.03.2007 г. на основание Договор за кредит за текущо потребление № **/00000000******** е предоставил на ответника кредит за текущо потребление в размер на 8000 лева, със срок на издължаване 96 месеца, при условията на програма ДСК Престиж с лихва, съгласно действащата тогава нормативна уредба, формирана от БЛП за потребителски кредити по програма „ДСК Престиж“, определен периодично от Банката и надбавка, като към датата на сключване на договора, БЛП е 4.69%, стандартната надбавка е в размер на 3.26 процентни пункта, или лихвеният процент по кредита е 7.95 %. Излага, че кредитът се погасява на равни месечни вноски, включващи дължимите месечни плащания за лихви и главница, съгласно погасителен план и с краен падеж – 01.03.2015 г. Към датата на подписване на договора, месечната вноска била в размер на 112.89 лева. Сочи, че съгласно т. 12 от Договора за кредит във връзка с т.9.3 от Общите условия, при промяна на базовия лихвен процент, Банката определя нов размер на месечната погасителна вноска. Твърди също, че от 01.10.2010 г., поради нарушени условия на програма „ДСК Престиж“ е увеличен лихвения процент по кредита на 12.20 %, което се е отразило на дължимата месечна вноска от клиента. Излага също, че поради необслужването на отпуснатия кредит /неплащане на 5 броя дължими месечни вноски, включващи главница и лихви/ и настъпила изискуемост на краен падеж, е подал на 04.03.2015 г. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417 ГПК срещу ответника, като по образуваното ч.гр.д. № 11210/2015 г. по описа на ПРС, ХХІ гр.с. са издадени такива. По – конкретно е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 6042 от 10.09.2015 г. и изпълнителен лист от 11.09.2016 г.. против ответника Т.П.П. за следните суми: главница в размер на 658.66 лева; 87.16 лева - редовна лихва за периода от 15.10.2014 г. до 08.09.2015 г.; 38.30 лева – наказателна лихва за периода от 15.10.2014 г. до 08.09.2015 г.; 327.79 лева – заемни такси към 08.09.215 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 08.09.2015 г. до окончателното й погасяване. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, постъпило възражение за недължимост, поради което за ищеца се породил правен интерес да инициира настоящия процес с предявяване на установителните искове в срока по чл. 415 ГПК за установяване дължимостта на описаните по – горе вземания срещу длъжника – предмет на издадената заповед за изпълнение. Моли се за уважаване на претенциите в пълен размер, ведно със законната лихва от подаване на заявлението. Претендират се сторените в заповедното и за настоящото производство разноски.

В уточняваща молба, ищцовата Банка, сочи, че нарушение от ответника на условията на програма „ДСК Престиж“ се е отразило на лихвения процент, а оттам и на размера на дължимите месечни вноски, за което обстоятелство ответникът е бил уведомяван няколко пъти, вкл. и с писмо с изх. № *************/24.10.2014 г. Излага, че вземането по кредита се претендира на краен падеж – 04.03.2015 г., като преди настъпването му, същият е бил нередовно обслужван от ответника и последното направено от него плащане е било на 14.01.2015 г. в размер на 120 лева. Сочи още, че дължимата главница в размер на 658.66 лева е формирана от дължими месечни вноски за месеците – 15.10.2014 г., 15.11.2014 г., 15.12.2014 г., 15.01.2015 г. и 15.02.2015 г.; договорната /редовна/ лихва в размер на 87.16 лева е дължима за неизплатените месечни вноски, включващи дължима главница и съответни лихви; наказателната лихва в размер на 38.30 лева е дължима, съгласно т. VІІ Отговорности и санкции, ал. 19.1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, подписани от ответника; а сумата от 327.79 лева е формирана от дължими такси по управление на кредита, както следва: за 2010 г. – 7.79 лева, за 2011 г. – 50 лева, за 2012 г. – 50 лева, за 2013 г. – 50 лева, за 2014 г. – 50 лева, както и такса изискуемост на краен падеж в размер на 120 лева.   

Моли се за уважаване на претенциите в пълен размер, ведно със законната лихва от подаване на заявлението. Претендират се сторените в заповедното и за настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника Т.П.П., с който оспорва предявените искове като неоснователни по основание и размер. Не оспорва, че е сключил с ищцовата Банка посочения в исковата молба Договор за кредит за текущо потребление от 01.03.2007 г. за сумата от 8000 лева, за срок от 96 месеца. Твърди, че съгласно уговореното в договора и предоставения му погасителен план общата сума, която трябва да върне на Банката е в размер на 11 209.75 лева, от които 8000 лева – главница, 2784.75 лева – възнаградителна лихва и 425 лева – банкови такси. Излага, че през целия период по договора, е заплащал добросъвестно погасителните вноски по договора, съгласно погасителния план, като в случаите, когато е имал закъснения, впоследствие е плащал по-голяма сума от предвидената в погасителния план, която да покрие евентуално начислени лихви за забава. Твърди, че извършил плащания на последните дължими месечни вноски, съгласно погасителния план, както следва: на 14.10.2014 г. – 140 лева; на 11.11.2014 г. – 130 лева; на 11.12.2014 г. – 100 лева и на 14.01.2015 г. – 120 лева. Като се вземат предвид и извършени по-рано плащания, счита, че е изплатил цялата дължима по процесния кредит сума, включително и претендираните с исковата молба, суми.  Отделно, счита, че Банката неоснователно претендира сумата от 658.66 лева – главница, за дължими месечни вноски с падежи: 15.10.2014 г., 15.11.2014 г., 15.12.2014 г., 15.01.2015 г. и 15.02.2015 г., тъй като сочи, че съгласно погасителния план, дължимата за плащане на горепосочените дати, главница по договора е в следните размери: 15.10.2014 г. – 109.56 лева, на 15.11.2014 г. – 110.29 лева, на 15.12.2014 г. – 111.02 лева, на 15.01.2015 г. – 111.75 лева и на 01.02.2015 г. – 59.60 лева, или общо дължимата сума за главница за процесния период е в общ размер на 502.22 лева, която сума била погасена своевременно с извършени от него плащания. Твърди и, че и по отношение на  претендираната договорна /редовна/ лихва за процесния период, видно от погасителния план, същата е в следните размери: за 15.10.2014 г.- 3.33 лева, за 15.11.2014 г. – 2.60 лева,  за 15.12.2014 г. – 1.87 лева, за15.01.2015 г. – 1.14 лева, за 01.02.2015 г. – 0.60 лева, или същата е в общ размер на 9.54 лева, която сума е погасена своевременно с извършени от него плащания.

На следващо място, възразява срещу посочено в исковата молба, че от 01.10.2010 г., поради нарушени условия по програма „ДСК Престиж“ е увеличен лихвения процент по кредита на 12.20 %, което се е отразило на дължимата му месечна вноска. В тази връзка твърди, че е спазвал изцяло поетите от него с процесния договор задължения и не е било налице основание за увеличаване на лихвения процент по договора. Сочи, че съгласно т. 5 от договора, ГПР по кредита може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия, а съгласно 9.3 от Общите условия, „кредиторът има право едностранно да променя БЛП и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин.“, като в същата клауза от Общите условия са изброени случаите, при които тази промяна може да бъде извършвана. В тази връзка сочи, съгласно т. 8.1 от ОУ, при промяна на БЛП кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план. Твърди, че в конкретния случай, нито едно от посочените в т. 9.3 от ОУ на Банката, условия за промяна на БЛП не е настъпило. Отделно, твърди, че не е получавал условията по програма „ДСК Престиж“, каквито ищецът твърди, че са нарушени, и не се е съгласявал със същите, а е дал съгласието си за определения в процесния договор размер на лихвения процент от общо 7.95 %. Сочи също, че съгласно т. 8.2 от ОУ на Банката, „ако кредитополучателят заплаща преференциална лихва по кредита, даваща право на отстъпка от надбавката, в случай на неизпълнение на някое от условията, при което е предоставена отстъпката, кредитополучателят губи право на съответната отстъпка от датата на неизпълнението, кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план.“ В тази връзка твърди, че не е бил уведомяван за това решение на Банката и не е получавал нов и актуализиран погасителен план, поради което и няма как да знае, че следва да заплаща по-висок размер на месечните вноски, от заплащаните такива.

Отделно, прави възражение за нищожност на клаузите на т.8.1, т. 8.2 и т. 9.3 от Общите условия, в които са уговорени възможността за едностранно определена промяна на БЛП и промяна на размера на дължимите месечни вноски, на основание чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ във вр. чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП, като неравноправни такива, като се твърди и, че тези клаузи от ОУ не са индивидуално уговорени. Излага, че клаузата на т. 9.3 от ОУ на Банката е неравноправна, тъй като предвижда единствено възможността за промяна на БЛП, но не посочва методиката за извършването на тази промяна. По същия начин, при определянето на новия размер на месечната вноска, съгласно т. 8.1 и т. 8.2 от ОУ липсвало ясно посочване на начина, по който следва да се извърши тази промяна. Затова счита, че клаузите на т.8.1, т.8.2 и т. 9.3 от ОУ са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, съответно нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143 ЗЗП.

Предвид изложеното, искането е да се отхвърлят изцяло предявените искове, като неоснователни. Претендират се разноски.   

 

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 11210/2015 г. по описа на ПРС, ХХІ гр.с., в полза на ищцовата банка „Банка ДСК“ ЕАД, против Т.П.П., е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 6042 от 10.09.2015 г. и изпълнителен лист от 11.09.2016 г., за следните суми: сумата от 658.66 лева– неплатена главница, дължима по договор за кредит за текущо потребление № **/00000000******** от 01.03.2007 г.; сумата от 87.16 лева - редовна лихва за периода от 15.10.2014 г. до 08.09.2015 г.; 38.30 лева – наказателна лихва за периода от 15.10.2014 г. до 08.09.2015 г.; 327.79 лева – заемни такси към 08.09.215 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 08.09.2015 г. до окончателното й погасяване. Въз основа на които е образувано изпълнително дело № ***/2015г. по описа на ЧСИ ************************, рег. № *** КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд - Пловдив. В срока по чл. 414 ГПК ответникът Т.П.П. е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Страните по делото не спорят, а и от Договор за кредит за текущо потребление от 01.03.2007 г. /л.6/ се установява, че на 01.03.2007 г., от една страна „Банка ДСК“ ЕАД, наричана за краткост „Кредитор“ и Т.П.П. – като „Кредитополучател“, е сключен договора, по силата на който Банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 8000 лева, за срок от 96 месеца, усвоен еднократно, чрез разплащателна сметка № 02/********, с титуляр П., чрез която се погасява кредита на месечни вноски, с падеж 15-то число на месеца, съгласно приложен към договора погасителен план. Съгласно т. 7 от договора, страните са уговорили, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент /БЛП/ за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която е намалена с отстъпка, съгласно условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Престиж“ (Приложение № 2 към договора), като към датата на сключване на договора, БЛП е 4.69 %, а стандартната надбавка е в размер на 3.26 процентни пункта, или лихвения процент по кредита е общо 7.95 %. Съгласно т. 13 от договора, кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „Банка ДСК“ ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента, като кредитополучателят е запознат с Тарифата, действаща към деня на сключване на договора.   

По делото са приети като писмени доказателства – Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление /л.8/. Според т. 8.1. от ОУ, при промяна БЛП, кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план. Съгласно т. 8.2. от същите ОУ, ако кредитополучателят заплаща преференциална лихва по кредита, даваща право на отстъпка от надбавката, в случай на неизпълнение на някое от условията, при които е предоставена отстъпката (подробно описани в приложение към договора), кредитополучателят губи правото на съответната отстъпка от датата на неизпълнението, кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план. Според т. 9.3 от ОУ, кредиторът има право едностранно да променя БЛП и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Промяната може да бъде извършена при наличието на някое от следните условия: а/ при изменение от поне 1% за месец на стойността на LEONIA, EURIBOR, LIBOR; б/ при изменение от поне 1 % за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; в/ при изменение от поне 0.5 % за месец на индекса на потребителските цени за България /CPI/; г/ въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система и/или върху „Банка ДСК“; д/промени в нормативните актове, както и в регулациите на Централната банка, засягащи функционирането и изискванията към банките; е/при изменение от поне 10 % за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на Централната банка; ж/съществена промяна в паричната политика на Централната банка, като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите.

По делото като писмени доказателства са представени и Промоционални условия по кредитна програма „ДСК Престиж“ /л.9/, в които се определят условията за сключване на договори по тази кредитна програма, уговорени са преференциални лихвени проценти за кредити в лева, условията за обезпечаване на кредитите, сключени по тази програма, както и предпоставките за отнемане на преференции. В раздел ІІ, т.1. е предвидено, че отнемането на лихвени преференции по кредитната програма се извършва, когато служебното правоотношение с кредитополучателя е преустановено. Когато два последователни месеца по разплащателната сметка няма постъпления на работна заплата или определената месечна вноска по кредита за текущо потребление (т.1.2.). В продължение на два последователни месеца при липса на което и да е от посочените постъпления, Банката отнема изцяло лихвените преференции като прилага нивата на действащите лихви по стандартни кредити за текущо потребление съобразно размера на договорения кредит и изисква съответното обезпечение (т.1.2.4.).

По делото е приложен и Погасителен план и ГПР /л.10-11/ от 01.03.2007 г.

От заключението на вещото лице В.Б. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно и компетентно дадено, уточнено в проведено открито съдебно заседание, проведено на 06.02.2017 г., се установява, че кредитът по процесния договор е бил усвоен изцяло от кредитополучателя. Установява се също, че за периода от 15.04.2007 г. до 15.02.2008г. кредитополучателят е обслужвал редовно кредита, като погасяването на всички вноски е ставало в пълен размер и точно на падежната дата. След 15.02.2008 г. обслужването на кредита е нередовно – вноските са плащани с просрочие и голяма част от тях са погасявани няколкократно на части. От заключението се установява също, че за периода от разрешаване на кредита до изтичане срока на договора, БЛП по кредита е променян, както следва: с протокол № **/23.08.2007 г. на КУАП, Банката е увеличила, считано от 10.09.2007 г. БЛП по съществуващите кредити с 0.50 %, като лихвеният процент по кредита се е променил на 8.45 %, като размерът на месечната вноска се е увеличил на 114.37 лева; с протокол № */29.02.2008 г. и с протокол № **/20.03.2008 г. на КУАП, считано от 02.04.2008 г. БЛП по съществуващите кредити е увеличен с 0.70 %, като лихвеният процент по кредита се е променил на 9.20 %, а размера на месечната вноска се е увеличил на 117.09 лева; с протокол № **/10.10.2008 г., БЛП по съществуващи кредити е бил увеличен с 1.50 %, което е довело до увеличаване на лихвения процент по кредита на 10.70 %, а новият размер на месечната вноска е станал 124.22 лева. Според заключението, от 01.10.2010 г., поради нарушени условия на програмата „ДСК Престиж“ (преустановяване на превод на работната заплата на кредитополучателя в „Банка ДСК“ ЕАД), лихвеният процент е увеличен на 12.20 %, като новият размер на месечната вноска е определен на 128.28 лева. От заключението на вещото лице се установява, че освен първоначалния погасителен план Банката разполага с актуализиран погасителен план, който не включва измененията, настъпили в резултат на последната промяна на лихвения процент по кредита на 12.20 %, извършена от 01.10.2010 г., а само предходните промени, извършени с протоколи на КУАП. Въз основа на този погасителен план и извършените през периода на действие на договора плащания на погасителни вноски, размерът на непогасената главница по договора за кредит към 01.03.2015 г. и при настъпване на крайния падеж по кредита – 04.03.2015 г. възлиза на 658.66 лева. Размерът на неплатената редовна лихва, като се отчитат и настъпилите промени в размера й, за периода от първото неплащане до 08.09.2015 г. възлиза на 41.06 лева, размерът на неплатената санкционираща лихвена надбавка върху частта от неплатените вноски, представляваща главница до 08.09.2015 г. възлиза на 76.36 лева. Към датата на подаване на заявлението – 08.09.2015 г., кредитополучателят дължи на Банката, неплатени разноски по кредита в общ размер на 327.79 лева. Вещото лице установява също, че дължимата сума за главница за процесния период – 15.10.2014 г. – 15.02.2015 г., съгласно първоначалния погасителен план, възлиза общо на 502.22 лева, а сумата за възнаградителна лихва за същия период възлиза на 9.54 лева. Според заключението размерът на задължението на ответника по процесния кредит, съгласно първоначалния погасителен план по договора, възлиза в общ размер на 11 209.75 лева, от които: главница 8000 лева, договорна лихва – 2784.75 лева, такси – 425 лева. Размерът на заплатените суми за погасяване на задълженията по договора за кредит възлиза общо на 11 670.74 лева, разпределени от Банката, както следва: главница – 7472.10 лева, договорна лихва – 3870.88 лева, наказателна лихва – 110.55 лева и такси – 217.21 лева. 

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника Т.П. в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.          

            За успешното провеждане на исковете, при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно основанието, от което произтича претенцията му – наличието на валидно правоотношение по Договор за кредит за текущо потребление от 01.03.2007 г. между страните, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума; че ответникът не е изпълнил задължението си за редовно обслужване на кредита и да докаже конкретния размер на главния дълг, който се претендира, настъпването на изискуемостта му; конкретните размери на претендираните суми за възнаградителна и наказателна лихва, както и за заемни такси, включително и, че ответникът е нарушил условията на програма „ДСК Престиж“, довели до увеличен лихвен процент по кредита, т.е. да докаже по основание и размер и претенциите.

В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават процесните вземания – че е заплащал, респ. редовно е обслужвал кредита, според уговореното в договора, включително възраженията за нищожност на клаузите на т. 8.1, т.8.2 и т. 9.3 от Общите условия, поради противоречие със ЗЗП.

Страните по делото не спорят, а и се установява от приетия като писмено доказателство по делото Договор за кредит за текущо потребление от 01.03.2007 г., че последният е сключен между страните, по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на Т.П.П. кредит в размер на 8000 лева, със срок за издължаване на кредита от 96 месеца.

Безспорно установено също е, че през периода на действие на Договора до изтичане на срока му – 04.03.2015 г., ответникът е извършвал плащания по кредита.

Спорен е въпросът дали общият размер на извършените плащания по кредита са погасили цялото задължение, съобразно размера на дължимите суми по отделните негови компоненти – главница, договорна лихва, наказателна лихва, такси.

Според релевираните от ищцовата Банка, в подкрепа на предявените искове твърдения, въпреки извършените плащания, ответникът не е погасил изцяло задължението си, тъй като размерът на последното е бил променен, поради нарушени условия на програмата „ДСК Престиж“, довели до увеличаване на лихвения процент – на 12.20 %, а и оттам на дължимите месечни вноски спрямо първоначално уговорения погасителен план.

Съдът намира, че така заявените твърдения не се подкрепят от събраните по делото доказателства, поради следното:

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че по време на действието на договора, действително е имало промени в БЛП, което е довело до увеличение на лихвения процент по кредита, на 10.70 % към 20.10.2008 г. Ищецът, обаче, не проведе пълно и главно доказване относно твърдението, на което основава претенциите си, а именно: първо, че условията (Приложение № 2 към договора), на чието нарушение се позовава, са били приети и подписани от кредитополучателя  и второ - че ответникът е допуснал нарушение на някое от уговорките в Раздел ІІ, т.2 от тези условия и съответно – откога датира това нарушение. Не е доказано и твърдението на ищцовата Банка, че увеличението на лихвения процент по кредита на 12.20 % е извършено, поради нарушени условия на програма „ДСК Престиж“ ЕАД, съответно не представи актуализиран погасителен план, съобразно тази промяна.

 Нещо повече, от заключението на вещото лице се установява, че претендираните от ищцовата Банка суми по кредита към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 08.09.2015 г. са формирани, вследствие увеличенията на БЛП, довели до увеличение на лихвения процент до размер на 10.70 %, а не до твърдения - 12.20 %. С оглед на така установените факти и направените от ответника възражения, възниква вторият спорен въпрос – дали описаните увеличения са били съобразени с условията на договора и Общите условия на Банката, дали са довели до обвързваща кредитополучателя промяна в общия размер на кредита, съответно – в размера на погасителните вноски. Съдът намира за основателно възражението на ответника П., че не е бил уведомен по подходящ начин за каквото и да е било увеличение на лихвения процент и съответстващата на това увеличение промяна в погасителния план, съответно на размера на погасителните вноски. Съгласно т. 9.3 от Общите условия, кредиторът има право да променя БЛП и таксите, но е длъжен да уведоми кредитополучателя по подходящ начин. В конкретния случай, самата Банка е посочила начина, по който следва да се извърши уведомяването на кредитополучателя, а именно: като предостави на кредитополучателя актуализиран погасителен план /т.8.1 и т. 8.2/. Ищецът, в чиято доказателствена тежест е установяването на този факт, не ангажира доказателства относно изпълнението на това договорно задължение. Ето защо съдът приема за основателно възражението на ответника, че едностранното изменение на лихвения процент, довело до увеличен размер на дълга, което не му е било съобщено, не го обвързва.

Основателни са и другите поддържани възражения от ответника за нищожност на клаузите по т. 8.1, т. 8.2 и т. 9.3 от Общите условия, като неравноправни, съобразно чл. 146, ал. 1 във вр. чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП, поради следното:           

 Ответникът е „потребител“ по смисъла на §13, т.1 ДР ЗЗП – физически лица, които придобиват стоки или ползват услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Безспорно е, че процесният договор е потребителски договор, тъй като страни по него са физическо лице, което използва кредита за свои лични нужди, явяващо се потребител по смисъл на §13, т. 1 ЗЗП и търговска банка – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, като по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗЗП.

Неравноправните клаузи в потребителски договори са уредени в гл.VІ от Закона за защита на потребителите. В чл.143 ЗЗП е дадена дефиниция на неравноправна клауза и са неизчерпателно изброени хипотезите, при които една клауза в договор следва да се счита за такава. Според посочената разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Граматичното и логическо тълкуване на нормата изисква да се приеме, че при всеки един от примерите, изброени в т.т.1 до 19, посочените в дефиницията три предпоставки за определяне на клаузата като неравноправна са налице, или законът презумира, че във всеки един от изброените случаи клаузата е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между задълженията на страните в потребителския договор. Преди да се обсъждат предпоставките по чл.143 ЗЗП, обаче, следва да бъде извършена преценка за това дали клаузите не са индивидуално уговорени, тъй като съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, което ще рече, че индивидуално уговорените клаузи не са нищожни, макар и да са неравноправни. В ал. 2 е дадена дефиниция на индивидуално уговорени клаузи чрез метода на изключването, според която не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

Съдът намира за неоснователно възражението на Банката, че клаузите относно възможността за промяна на БЛП, съответно договорната лихва, в т.ч. и процесните клаузи– чл. 8.1, т. 8.2 и т. 9.3 от Общите условия – са индивидуално уговорени с ответника.

Ищцовата Банка основава възражението си на обстоятелството, от една страна, като се позовава на обстоятелството, че клаузите са индивидуално уговорени в представените условия за ползване на преференциален лихвен процент по кредит по програма „ДСК Престиж“ – Приложение № 2 към договора и са описани в него, както и на обстоятелството, че ответникът не се е противопоставил на тези условия и не е правил други предложения по тях.

Както се посочи и по-горе, Банката не доказа, че посочените преференциални условия по кредита по програма „ДСК Престиж“ са били представени на кредитополучателя, съответно, че същият ги е приел, доколкото приетото по делото Приложение № 2, съдържащо тези условия, въобще не е подписано от страните, т.е. остава недоказано твърдението, че тъкмо тези представени и приети по делото условия са неразделна част от подписания между страните Договор. Освен това, посочените уговорки се съдържат в Общите условия, които действително, съгласно чл. 12 от Договора, ответникът с подписването на договора е приел. Това обстоятелство, обаче, не е достатъчно процесните уговорки, да бъдат квалифицирани като индивидуално уговорени, предвид разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП и с оглед направеното възражение от ответника, че те са част от стандартни, изготвени предварително и типови условия на Банката. В конкретния случай е очевидно, че процесните клаузи са стандартни, изготвени предварително и типови такива, поради което и съдът намира, че същите не са индивидуално уговорени.

           С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е ограничен от въведените от ответника конкретни основания, обуславящи неравноправност на процесните клаузи от Общите условия, като в тази насока същият се позовава на съдържащите се в чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП, според които неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е тази, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание (т.10), както и клауза, която дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора (т.12).

В разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, на която се позовава изрично ищцовата Банка, законодателят е предвидил изключение от правилата на чл.143, т.10 и т.12. Според посоченото изключение, разпоредбите на чл.143, т.7, 10 и 12 не се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложимост на изключението е изменението да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл.143 ЗЗП, тъй като изменението не зависи от неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий за изключение от общия принцип, те трябва да са формулирани по ясен и недвусмислен начин, като в тях следва да са посочени външни причини, независещи от банката, които биха могли да доведат до въведената едностранно промяна. (В този смисъл Решение №77/22.04.2015г. по гр.д.№4452/2014г. на ВКС, ІІІ г.о.).

В спорните клаузи на т. 8.1., т.8.2 и т. 9.3. от Общите условия са предвидени условията за заплащане и изменение на възнаградителната лихва, като стойността й се формира от два компонента – базов лихвен процент и надбавка. В т. 9.3. от Общите условия е предвидено, че кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за което уведомява Кредитополучателят по подходящ начин, и че при промяна на базовия лихвен процент, Кредиторът определя нов размер на месечната вноска – т.8.1. от Общите условия. По делото, от Банката не са ангажирани доказателства за уведомяване на потребителя относно промяната на БЛП въз основа на т.9.3 от Общите условия. По-нататък в т. 9.3. от Общите условия са лимитативно изброени условията, при които може да бъде извършена промяната в БЛП. От така формулирания в Общите условия механизъм и предпоставки за промяна на БЛП, се извежда, че Кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница във всеки случай на промяна на БЛП. Последното, обаче, е предвидено като право единствено в полза на Кредитора, едностранно по негова преценка в зависимост от настъпване на някое от предвидените условия. От друга страна, в Договора, както и в Общите условия липсва възможност и право на Кредитополучателя да поиска аналогична промяна, тогава, когато промяната в условията, определящи БЛП, биха довели до намаляване на същия, т.е. в случаите, в които промяната на условията са в интерес на Кредитополучателя. От изложеното следва, че задължението на Кредитора по т. 8.1. и т. 8.2 от Общите условия, свързано с определяне на нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница, е поставено в зависимост от условията по т. 9.3. от Общите условия – промяна на БЛП, чието изпълнение е поставено в зависимост единствено от неговата воля.

В конкретния случай, в Общите условия на Банката не се съдържа конкретна методология, по която Банката променя БЛП, съобразно промяната в посочените в т. 9.3. обективни фактори – дали ги преценява комплексно или поотделно, както и какво е съотношението между процентната промяна на съответните индекси с конкретната промяна на БЛП. С други думи, не е предвидена формула, установяваща това съотношение. Клаузата не съдържа и възможност, при намаляване на определените индекси, да се намалява и БЛП. В Общите условия не е посочено и като сбор от какви компоненти или въз основа на кой компонент е определен БЛП. Няма тежест на компонентите, въз основа на която да се формира БЛП. Следователно Банката си е осигурила възможността едностранно да променя възнаградителната лихва, като предпочете едно или друго условие. В този смисъл, съдът намира, че процесните клаузи са неравноправни и по смисъла на чл.143, т.10 ЗЗП.

Предвид обстоятелството, че в договора, както и в Общите условия, не е предвидена възможността потребителят да се откаже от договора, ако с оглед уговорено, окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с първоначално уговорената, съдът намира, че са налице и предпоставките по чл. 143, т. 12 ЗЗП, също определящи процесните клаузи като неравноправни.

 С оглед, изложеното по – горе, съдът намира, че процесните клаузи поставят Кредитополучателя в отношенията му с Банката, в положение на по-слаба страна и от гледна точка на степента му на информираност и на възможностите, които му се предоставят да предоговаря предложените му от Банката условия. Ето защо и в тези случаи, в които търговецът използва положението си на икономически по - силна страна, принуждавайки приемането от потребителя на предварително установени условия, които са във вреда на последния, създават неравновесие между правата и задълженията на страните. Вследствие на подобна практика, безспорно се нарушават изискванията за добросъвестност при сключване на договорите. Спазване на принципа на добросъвестност изисква в облигационните отношения да бъде осигурена защитата на всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на индивидуалния такъв на някоя от договарящите страни. Тези изисквания, в случая са нарушени, с включване на процесните клаузи в Общите условия, доколкото с тях се предвижда ограничаване възможностите на потребителя, с което се стига не просто до липса на защита, но и до незачитане на неговите интереси.

            Ето защо, съдът приема, че Банката е уговорила възможността едностранно да изменя възнаградителната лихва, при липса на ясен механизъм и конкретни параметри за това и при непредвидена възможност за потребителя да се откаже безусловно от договора. Това поставя ответника в неравноправно положение по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като уговорките не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Предвид изложеното, съдът приема, че тъй като извършените от Банката увеличения на лихвения процент по договора се основават на нищожни клаузи, то тези увеличения, както и настъпилите в резултат на тях увеличения на погасителните вноски, съответно на целия размер на кредита, не пораждат права и задължения за страните. Това обстоятелство означава, че валидното задължение за ответника по договора за банков кредит произтича от първоначално уговорените условия по този договор, съответно от първия погасителен план и съобразно този план следва да се преценява неговото изпълнение.

От събраните по делото доказателства и от заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза се установи, че общият размер на задължението по процесния кредит, съгласно първоначалния погасителен план, възлиза на 11 209.75 лева, а заплатените от ответника суми за погасяване на задължението по процесния договор към 08.09.2015 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ възлиза общо на 11 539.98 лева, което означава, че ответникът е погасил изцяло задълженията си по процесния кредит към посочената дата.

 Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

            Относно разноските:

            С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски. Ответникът претендира, съобразно представения списък /л.91/ разноски в общ размер на 502 лева, от които 400 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, платено в брой, видно от приложеното пълномощно /л. 41/ и 102 – за депозит за вещо лице, които следва да му бъдат присъдени изцяло.

 

            Мотивиран от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19,  против Т.П.П.,  ЕГН **********,***, искове по чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. ЗЗД вр. чл. 430 и сл. ТЗ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че Т.П.П. дължи на ищеца следните суми по Договор за кредит за текущо потребление № **/00000000******** от 01.03.2007 г., следните суми, а именно: сумата от 658.66 лева – неплатена главница; сумата от 87.16 лева – редовна лихва за периода от 15.10.2014 г. до 08.09.2015 г.; сумата от 38.30 лева – наказателна лихва за периода от 15.10.2014 г. до 08.09.2015 г.; сумата от 327.79 лева– заемни такси към 08.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда– 08.09.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 6042 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 10.09.2015 г. по ч.гр.д. № 11210/2015 г. по описа на ПРС, ХХІ гр.с.. 

            ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19,  да заплати Т.П.П.,  ЕГН **********,***, сумата от 502 лева /петстотин и два лева/, представляваща разноски, направени в настоящото производството по гр.д. № 2465/2016 г. по описа на ПРС, ІХ гр.с.

            РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

                                   Вярно с оригинала:П.П.