Гражданско дело 2449/2016 - Решение - 23-11-2016

Решение по Гражданско дело 2449/2016г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

    3559

 

Гр. Пловдив, 23.11.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XV граждански състав, в публично заседание на първи ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

            Районен съдия: Кирил Петров

при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2449 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 10251/26.02.2016 г., подадена от Г.Т.П., ЕГН: ********** и П.Д.П., с ЕГН: **********, чрез адв. Б.З., със съд. адрес:***, оф. 5 срещу „Европласт” ООД, с ЕИК: 115825536, със седалище и адрес на управление: с. Войводиново, общ. Марица, обл. Пловдив, ул. „Александър Стамболийски” № 1, сто. двор, представлявано от у. Р. Е..

Предявени са обективно съединени искове да бъде осъден ответника да заплати на ищците сумата от 300 000 лева (триста хиляди лева), обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на смъртта на Т. Г. П., с ЕГН: ********** – син на ищците, което лице е починало на **/**/**** г. вследствие на трудова злополука, настъпила на **/**/**** г. в цеха на ответника в с. Войводиново, по 150 000 лева (сто и петдесет хиляди лева) за всеки ищец. Претендира се законната лихва върху тези суми от датата на злополуката – **/**/**** г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и разноските по делото.

Твърди се Т. Г. П., с ЕГН: ********** да е бил син на ищците, като същият да е работил по трудово правоотношение с ответника, на длъжност „*** в цеха на ответника в с. Войводиново. Твърди се на **/**/**** г. Т. Г. П. да е претърпял злополука при и по повод изпълнение на служебните си задължения, като около 04:37 часа при почистване на налепи от разтопена пластмаса на бластавтомат двете части на пресформата внезапно се затворили и притиснали главата му, в резултат на което пострадалият получил тежка черепно-мозъчна травма, несъвместима с човешкия живот, вследствие на което починал на място. Твърди се смъртта му да е настъпила вследствие на злополуката, която била призната за трудова по надлежния ред, като в резултат на настъпването й ищците претърпели вреди – неимуществени такива в размер на претърпените болки и страдания от загубата на своя син, които оценят на 300 000 лева, по 150 000 лева за всеки ищец. Ето защо молят исковете да се уважат, претендира се законна лихва от датата на злополуката – **/**/**** г. до окончателното плащане на дължимите суми.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника. Оспорва, че трудовата злополука е реализирана поради груба небрежност от страна на пострадалия и неспазване на изискванията за безопасност. Посочва, че като се е качил на машината пострадалият е задействал датчик, който е предизвикал затварянето й и нанасянето на уврежданията, като това е може да бъде избегнато с нейното изключване. Твърди, че на ищците е заплатено обезщетение по застраховка трудова злополука и платените суми следва да бъдат приспаднати. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, че между „Европласт“ ООД и починалият Т. Г. П. е съществувало трудово правоотношение за неопределен срок от дата 16.06.2009 г., по силата на което Т.П. е заемал длъжността първоначално *** а след дата 24.01.2015 г. – ***

Не се оспорва, а и от представеното разпореждане № *** представляващо официален документ, издаден на осн. чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при НОИ, ТП Пловдив, се установява, че на **/**/**** г. Т. ** П. е претърпял трудова злополука, която е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. Посочено е, че на работното място Т.П. е претърпял тежка открита черепно-мозъчна травма, несъвместима с човешкия живот. Това се установява и от съобщението за смърт № **/**/**/**** г., издадено от УМБАЛ „Св. Г.“***.

Представени са и препис-извлечение от акт за смърт на Т. Г. П. и удостоверение за наследници на същия, от което е видно, че наследниците по закон на същия са неговата майка П.Д.П. и неговият баща Г.Т.П..

Приети по делото са и книга за начален инструктаж на работодателя по отношение на Т.П., книга за периодичен и извънреден инструктаж, както и инструкция за безопасна работа с екструдерни инсталации за пластмасови изделия.

В настоящото производство е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие. От заключението на вещото лице се установява, че изключването на захранването на машината при навлизане в работната й зона от оператор е абсолютно необходимо условие за безопасна работа. Затова производителят на машината е проектирал и поставил автоматично устройство, което да извади готовия детайл от опасната за човека зона, и е монтирал на огражденията блокиращи релета, които при отварянето им да изключат захранването. Посочено е, че действията на оператора на машината Т. ** П. не са били в съответствие с изискванията за безопастност на труда при работа с бластавтомат марка „SER MAKINA“. В заключението е прието, че съобразно нормативните изисквания с процесния бластавтомат въобще не е трябвало да се работи.

От показанията на свидетеля В.Д.Т, които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви, се установява, че до смъртта си Т.П. е живеел в едно домакинство с родителите си, като същите били в много добри отношения. Свидетелят разказва, че дори Т.П. отказал да работи в Германия, за да е близо до родителите си, които се грижели и за болната му сестра. Родителите му тежко понесли смъртта му и до момента продължавали да не я приемат, баща му постоянно плачел. Избягвали да се говори пред тях за смъртта му. Трагедията за родителите му била ужасна, баща му боледувал.

Свидетелят А.П.П. дава показания за станалото в деня на трудовата злополука. Същият е бил очевидец и помощник при работата с бластавтомата. Докато той отишъл да хвърли в мелачката бракувана стока и се върнал, около 30 секунди, заварил машината затворена и Т. вътре в нея. Натиснал машината да се отвори и отишъл да викне охраната. Свидетелят посочва, че машината не е била обезопасена, тъй като същата била вързана от двата края със свински опашки. Това било направено, за да има по-бърз производствен процес.

Свидетелят Т.Н.К., чиито показания съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК, тъй като същият е служител на ответника в производството, посочва, че познава Т.П. от работа. Твърди, че същият имал проблеми с хазарта и дори началникът му му бил дал пари на заем. Излага, че тези проблеми на Т. довели до неприятности с баща му.

Предявени са обективно кумулативно и субективно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 200 КТ:

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване – ал. 3.

Видно от законовата разпоредба фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя при смърт на работника или служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между работодателя и починалия работник/служител, 2) професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение, която да е причинила смъртта му, 3) неимуществена вреда, претърпяна от легитимирано лице, попадащо в кръга на лицата, които могат да претендират неимуществени вреди от смърт на техни близки, съобразно ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. и 4) причинна връзка между трудовата злополука и неимуществените вреди.

В настоящия случай посоченият фактически състав е налице.

Видно от представеното удостоверение за наследници, Г.Т.П. и П.Д.П. са баща и майка на починалото лице и попадат в кръга на легитимираните лица, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък, съобразно ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г.

Не се спори между страните, а това е видно и от събраните доказателства, че между „Европласт“ ООД и починалия Т. Г. П. е съществувало трудово правоотношение, както и, че по време на трудовото правоотношение /на 18.03.2015 г./ Т. Г. П. е претърпял трудова злополука. При работа с бластавтомат и изпълнявайки трудовите си правоотношения с „Европласт“ ООД, Т. Г. П. е свалил от машината излязло от пресформата некачествено пластмасово изделие, качил се на стъпалото пред машината и се е навел в работното пространство под пресформата, вероятно за да отстрани пластмасови остатъци и налепи по машината. При това положение Т. Г. П. е въвел тялото си в опасната работна зона на пресформата, вероятно за да отстрани остатъци и налепи от разтопената пластмаса. В този момент двете части на пресформата се затворили, затварянето на същите притиснало главата на Т.П. и причинило мигновена смърт на пострадалото лице.

Не се спори между страните, че посочената злополука има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени и в посоченото по-горе разпореждане № ТЗ-77#8/14.04.2015 г. при НОИ, ТП Пловдив по чл. 60, ал. 1 КСО. Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение /виж решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на ВКС/.

Налице са безспорно и причинени неимуществени вреди на родителите на починалото лице. По време на настъпване на трудовата злополука починалият Т.П. е бил на ** год. Установи се от свидетелските показания на В.Д.Т, че Т.П. и неговите родители са живеели в едно домакинство и са били в много добри отношения. Понастоящем и двамата ищци търпят болки и страдания, които нямат паричен еквивалент. От показанията на свидетелката Тодорова се установи, че бащата на Т. постоянно плачел и боледувал. Двамата ищци избягвали разговори за смъртта на сина си. 

Неминуемо следва и причинно-следствена връзка между претърпените болки и страдания на ищците и настъпилата трудова злополука, довела до смъртта на сина им.

Относно размера на неимуществените вреди:

Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент / виж решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г., II т. о. на ВКС, решение № 198 от 3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г., III г. о. на ВКС, решение № 95 по гр. д. № 5805/2013 год. на III г. о. на ВКС, решение № 389/13 г. от 04.08.2014 г. по гр. д. № 40/2013 г. на IV ГО на ВКС и др./.

Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е постановено в съответствие с този принцип.

Единствено фактите и обстоятелствата, относими към установяване съдържанието на връзката между починал от деликт и претендиращ обезщетение за неимуществени вреди от това, както и такива по установяване преживяването на тази загуба от последния, са релевантни за преценка и съотнасяне към критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Ето защо съдът не кредитира показанията на свидетеля Т.Н.К., че Т.П. имал неприятности с баща си, поради проблемите си с хазарта. На първо място тези показания не кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. Посочи се вече и, че показанията на свидетеля Костов се ценят по реда на чл. 172 ГПК, доколкото същият е в трудово правоотношение с ответника по делото. Неправдиво звучи и изложеното, че парични проблеми биха нарушили силната емоционална връзка между баща-син. Дори да би могло да се приеме за вярно изложеното от свидетеля, то по-скоро има характер на битов скандал и временно напрежение между Т.П. и баща му, което не би могло да се отрази на болките и страданията, претърпени от ищците вследствие настъпилата смърт на сина им.

Установи се по-делото силната емоционална връзка между починалия и неговите родители. Тази връзка се засилва от обитаваното общо домакинство между тях до смъртта на Т.П.. Младата възраст на починалия, мъката на родителите му, които продължават да се борят с болката по загубения син, наличието на здравословни проблеми след смъртта на Т.П. при баща му, емоционалният срив, всички тези обстоятелства се взимат предвид от съдебния състав. Не убягна на съда и обстоятелството, че Т.П. е отказал работа в Германия, за да бъде заедно и да помага на родителите си. Този факт красноречиво говори за взаимната любов и подкрепа в семейството преди смъртта на **-годишния Т.П..

Субективната преценка за справедливо определени суми за подобни, причинени в близък период вреди от деликт, следва да има за коректив формираната обща оценка за пропорционалност, защото справедливостта е елемент от правната реалност /виж решение № 204/07.11.2016 г. по т. д. № 3568/2015 г. на I ТО на ВКС/. Макар и обезщетението по справедливост да се определя за всеки конкретен случай съобразно фактите и обстоятелствата по делото, настоящият съдебен състав съобрази и най-новата съдебна практика относно размера на обезщетенията за подобни случаи, касаеща обезщетения за неимуществени вреди на родители в резултат от смъртта на техния син – решение № 173/27.10.2016 г. по т. д. №2663/2015 г. на I ТО на ВКС, решение № 124/14.07.2016 г. по т. д. № 2056/2015 г. на I ТО на ВКС, решение № 52 от 30.03.2016 г. по т. д. № 678/2015 г. на II ТО, ВКС (следва да се има предвид, че цитираната практика е в хипотеза на смърт от ПТП).

При всичко изложено и съобразно обществено-икономическите условия към момента на настъпване на деликта **/**/**** г., съдът намира, че определянето на обезщетение за неимуществени вреди на всеки един от ищците следва да бъде в размер на по 120 000 лева. Определянето на по-малък размер от посочения и съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията на справедливостта.

По инвокираното възражение с основание чл. 201, ал. 2 КТ:

Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

Прието е, че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това, извършено при груба небрежност може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Такова е поведението на работника, при което той не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за безопасност.

Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.

При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /виж решение № 125/04.05.2016 г., гр. дело № 4417/2015 г. на IV г. о. на ВКС/.

Практиката по реда на чл. 290 ГПК приема и, че щом работодателят допуска постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа, при настъпила трудова злополука не може да се прилага „грубата небрежност” при условие, че допуснатата от работодателя неправилна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа, е във връзка с настъпилата злополука. Когато обаче допуснати от работодателя нарушения на правилата за безопасност на труда нямат отношение към причините, довели до трудовата злополука, извършените от пострадалия нарушения на тези правила не могат да бъдат елиминирани, ако съставляват „груба небрежност” /виж решение № 157/24.06.2014 година по гр. д. № 6210/2013 г. III г. о. на ВКС и решение № 977/14.01.2010 г. по гр. д. № 298/2009 г., IV г. о. на ВКС/.

В случая се установява, че Т. Г. П. е нарушил чл. 33 ЗЗБУТ /виж СТЕ/. Същият без да изключи захранването на бластавтомата е въвел тялото си в опасната работна сфера на пресформата.

Въпреки това настоящият съдебен състав намира възражението за груба небрежност за неоснователно поради следното:

Грубата небрежност макар да е субективно отношение на пострадалия към неговите действия, допринасящи за настъпването на вредоносния резултат, не винаги е налице, защото и не всяко нарушение на правилата за безопасността на труда е проявление на подчертано осъзнаване за настъпване на този резултат. Само такова нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил в подобна обстановка обуславя приложението на института на „грубата небрежност“.

Две са причините, водещи съда до извод за липса на груба небрежност.

На първо място – от приетата по делото СТЕ, постановлението за прекратяване на наказателно производство и свидетелските показания на А.П.П. се установява, че процесната машина бластавтомата марка „SER MAKINA“ е била неизправна. Елементите от блокировъчните системи на предпазните ограждения на същата са демонтирани и тя е работила при постоянно отворени предпазни ограждения, при неограничен достъп до опасната работна зона на пресформата. Липсва технически паспорт на машината, а оригиналната документация за същата не е преведена на български и не съдържа всички необходими данни и изисквания. Защитните механизми на машината са били вързани със свински опашки в двата края, като това се правело от работодателя за по-бърз производствен процес /виж показанията на свидетеля А.П./. Вещото лице по СТЕ прави извод, че с машината въобще не е трябвало да се работи.

Ето защо, щом работодателят допуска постоянна практика при нарушаване правилата за безопасна работа и позволява постоянна работа на машината при изключена блокировка за по-бърз производствен процес, то не би следвало да се прилагат правилата на „грубата небрежност“, когато има трудова злополука. Това е така, защото работниците или служителите действат в интерес на работата /арг. от принципа qui habet commoda, ferre debet onera/.

На второ място съдът намира, че причинно-следствената връзка относно инцидента се корени именно в изключването на блокировачите. Ако системата за защита на машината е работила, то на практика до инцидент и смъртта на пострадалия, е нямало как да се стигне. В този смисъл се изключва причинно-следствената връзка между поведението, нарушението на правилата за безопасна работа на пострадалия и последвалият инцидент. Генезисът на случилото се произтича от завързването на защитите със свински опашки, явно по нареждане на работодателя, доколкото машината е работила постоянно по този начин и то с цел по-добри производствени резултати. Първопричината изключва поведението на пострадалия като предпоставка за трудовата злополука. При изключена блокировка на предпазните ограждения на машината въобще не е трябвало да се работи с нея. Горният извод не се променя от знанието на работника, че блокиращият механизъм не е работил, доколкото работата е извършване в интерес на работодателя.

Грубото поругаване на правилата на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд от страна на работодателя – КТ, Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използването на работното оборудване и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините /в сила от 29.12.2009 г./, според съда е в основата на възникнала трудова злополука.

В обобщение: неизключването на електрозахранването на машината и навлизането в опасната работна зона от работника се поглъщат от първопричината – ползването на машината с изключена блокираща система, като трайна практика у работодателя. Щом работодателят допуска постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа, при настъпила трудова злополука не може да се прилага „грубата небрежност”.

Становището, че предприемането на работа в интерес на работодателя, с цел спомагане за бързото отстраняване на престоя на машината и неизключване на електрозахранването, не следва да се отчита като груба небрежност по смисъла на КТ, не е ново за съдебната практика /виж подобен случай, свързан с неизлючено електрозахранване решение № 1202/17.07.1995 г. по гр. д. № 3522/94 г., IV г. о. на ВКС/.

Само за пълнота и без значение за крайното становище на съда следва да се добави и, че въпреки представената инструкция за безопасна работа с екструдерни инсталации за пластмасови изделия от работодателя, същият не доказва при условията на пълно и главно доказване, че починалият Т.П. е бил запознат и инструктиран със същата. Върху представената инструкция не са поставени подписи и не става ясно дали, кога и по какъв повод същата е доведена до знанието на починалото лице. От работодателя се ангажираха доказателства само за първоначален, периодичен и извънреден инструктаж за безопасност, но не и в частност за конкретен инструктаж досежно безопасната работа с екструдерни инсталации. Не става ясно по никакъв начин дали при някой от периодичните или извънредни инструктажи Т.П. е бил запознат с въпросната инструкция.

По възражението за приспадане по чл. 200, ал. 4 КТ:

Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение по чл. 200 КТ се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите. При доказаност на елементите от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ, съдът трябва да определели размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука, причинила смърт на работника поотделно на всеки от ищците, негови наследници, от което да приспадне платеното от застрахователя по застрахователното правоотношение обезщетение, установено със съответните писмени доказателства. Прихващането на дължимото обезщетение с размера на получените суми по сключения договор за застраховане на работника е и в съответствие с принципа на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, че обезщетението е равностойно на действителните вреди /виж решение № 190/ 26.07.2013 г. по гр. д. № 20/ 2013 г., III г.о. на ВКС/.

По делото са представени следните писмени доказателства: застрахователна полица ****** по групова застраховка „Злополука“ при „Дженерали животозастраховане“ АД със застраховащ „Европласт“ ООД и период на действие от 03.07.2014 г. до 02.07.2015 г., списък на застрахованите работниците и служителите на „Европласт“ ООД към дата 01.07.2014 г. (включващ Т. Г. П.), декларация за настъпило застрахователно събитие и искане за плащане, подадени от Г.П.Т., както и банково авизо за превод от дата 27.05.2015 г. на сумата в размер на 14 621.92 лева с наредител „Дженерали животозастраховане“ АД по сметката на законния наследник П.Д.П. и банково авизо за превод от дата 27.05.2015 г. на сумата в размер на 14 621.92 лева „Дженерали животозастраховане“ АД по сметката на законния наследник Г.Т.П.. В писмо от „Дженерали животозастраховане“ АД от 25.05.2016 г. е посочено, че застрахователната сума на г-н П. е в размер на 29 245.44 лева, поради което по банковите сметки на законните наследници са преведени съответните се полагаеми суми. Преводът на посочените суми не е оспорен, поради което от общо определения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 120 000 лева на всеки от двамата ищци следва да се приспадне платената по групова застраховка „Злополука“ застрахователна сума (120 000 – 14 621.92=105 378.08).

Ето защо на всеки един от двамата ищци следва да се присъди сумата от по 105 378.08 лева, като исковете над тази сума до пълния предявен размер следва да се отхвърлят.

По претенцията за законна лихва от датата на настъпване на трудовата злополука:

Когато задължението произтича от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи от момента на настъпване на увреждането. Следователно лихвата като обезщетение при неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт – увреждането, а не от момента на влизане в сила на съдебен акт за определяне размера на обезщетението, т.е. от момента на изискуемостта на вземането, а не от момента на ликвидността му. Посочените правила намират субсидиарно приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени на работника/служителя вследствие на трудова злополука или професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл.212 КТ /виж решение № 217/25.07.2013 г. по гр. д. № 1038/2012 г. на IV г. о. на ВКС/.

Съгласно разпоредбата на чл. 212 КТ, за неуредените въпроси по имуществената отговорност на предприятието за причиняване на смърт или увреждане здравето на работник се прилага гражданският закон. По отношение на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди от професионално заболяване или от трудова злополука, приложими са общите принципи, изразени в чл. 84, ал.3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука /виж и решение №5 от 02.02.1995 г. по гр. д. № 565/1994 г. на IV г. о.  на ВС/.

С оглед преждеизложеното на ищците следва да се присъди и законната лихва върху сумата от по 105 378.08 лева от датата на настъпване на трудовата злополука **/**/**** г. до окончателното изплащане на сумата.

По разноските:

При този изход на спора разноски се дължат на страните по съразмерност. Доколкото ищците не са направили претенция за разноски, то на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски ще се присъдят по съразмерност само на ответника по производството. Представен е списък по чл. 80 ГПК /л. 216 от производството/. Претендират се разноски в общ размер на 8316 лева, като са представени и доказателства за направата им /л. 217-218 и л. 167 от производството/. При това положение на ищците ще се възложи в тежест сумата от 2 473.84 лева.

Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 8 430.25 лева.

            Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „Европласт” ООД, ЕИК:115825536, със седалище и адрес на управление: с. Войводиново, общ. Марица, обл. Пловдив, ул. „Александър Стамболийски” № 1, стопански двор, представлявано от у. Р. С. Е., да заплати на Г.Т.П., ЕГН: **********, със съд. адрес: ***, оф. 5, чрез адв. Б.З., на основание чл. 200 КТ, сумата от 105 378.08 лева /сто и пет хиляди триста седемдесет и осем лева и осем стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на смъртта на Т. ** П., с ЕГН: ********** – син на Г.Т.П., което лице е починало на **/**/**** г. вследствие на трудова злополука, настъпила на **/**/**** г. по време на извършваната работа при работодателя „Европласт” ООД, ведно със законната лихва върху главницата от **/**/**** г. до окончателното погасяването на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 200 КТ до пълния предявен размер от 150 000 лв.

ОСЪЖДА „Европласт” ООД, ЕИК:115825536, със седалище и адрес на управление: с. Войводиново, общ. Марица, обл. Пловдив, ул. „Александър Стамболийски” № 1, стопански двор, представлявано от у. Р. С. Е, да заплати на П.Д.П., ЕГН: **********, със съд. адрес: ***, оф. 5, чрез адв. Б.З., на основание чл. 200 КТ, сумата от 105 378.08 лева /сто и пет хиляди триста седемдесет и осем лева и осем стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на смъртта на Т. ** П., с ЕГН: ********** – син на П.Д.П., което лице е починало на **/**/**** г. вследствие на трудова злополука, настъпила на **/**/**** г. по време на извършваната работа при работодателя „Европласт” ООД, ведно със законната лихва върху главницата от **/**/**** г. до окончателното погасяването на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 200 КТ до пълния предявен размер от 150 000 лв.

ОСЪЖДА Г.Т.П., ЕГН:********** и П.Д.П., ЕГН:********** да заплатят на „Европласт” ООД, ЕИК:115825536, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2 473.84 лева /две хиляди четиристотин седемдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки/, представляващи съдебни разноски по съразмерност.

ОСЪЖДА „Европласт” ООД, ЕИК:115825536, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на Пловдивски районен съд за държавни такси сумата от 8 430.25 лева /осем хиляди четиристотин и тридесет лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща държавна такса съразмерно с уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                     Районен съдия: /п/

Вярно с оригинала.

ЛШ