Гражданско дело 176/2016 - Решение - 20-05-2016

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 1694                             20.05.2016 година                   град Пловдив

 

 

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и шести април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря ВАНЯ КАЗАКОВА,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 176 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422, във връзка с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.

Ищецът “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430 със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си *** П., против И.П.И., ЕГН ********** , с адрес *** , за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 16189/ 2015 г. на ПРС, 18 гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9132/ 04.12.2015 г., суми за начислена електрическа енергия, както следва: главница в размер на 202,36 лв., представляваща стойност на допълнително начислена ел. енергия за периода от 16.06.2015 г. до 17.08.2015 г., доставени в обект на потребление, находящ се в с. О. ***, както и сумата от 3,15 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 08.10.2015 г. до 02.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.12.2015 г., до пълното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът подал против ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение относно неплатените му задължения за допълнително начислена ел. енергия,  като по образуваното частно гр. дело № 16189/ 2015 г. на ПРС, 18 гр. с-в била издадена заповед за изпълнение, но в законния срок длъжникът възразил, поради което се предявявал настоящият иск.  Ищецът в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98 а от Закона за енергетиката продавал ел. енергия на клиентите си при публично известни общи условия, които за потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане. Обектът на ответника, находящ се в с.О. ***, се снабдявал с ел. енергия, като същият се индивидуализирал с измервателна точка номер 1252644, а за ответника бил открит клиентски номер 1000606860. Твърди се, че ответникът бил погасил претендираните суми по образуваното частно гражданско дело, поради което се претендира главница  за начислена допълнителна енергия по фактура  №1138693080/ 03.09.2015 г., ведно със законната лихва. Процесната фактура с №1138693080/ 03.09.2015 г. е издадена на основание чл. 48, ал. 1, т. б, предл. 2-ро от ПИКЕЕ. Допълнително начислената енергия е остойностена по реда на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ за периода от 16.06.2015 г. до 17.08.2015 г. и е в размер на 2417 кВч. Бил съставен констативен протокол №218502/17.08.2015 г..Претендират се направените разноски в настоящото и заповедно производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор,  с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди се, че при издаването на констативния протокол за техническа проверка е допуснато съществено нарушение  на процесуалните правила, т.к. лицата посочени като свидетели не са присъствали на проверката. Сочи, че в закона не е предвидена възможност електроразпределителното дружество да извършва едностранна корекция на сметка за консумирана ел. енергия за предходен отчетен период, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане. Оспорва по реда на чл. 193 от ГПК Констативен протокол № 218502/17.08.2015г. Претендира разноски.

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XVIII- ти гр. състав, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 16189/2015 г. на ПРС,  вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

От приетия по делото констативен протокол  № 218502 се установява, че на 17.08.2015 г. двама служители на „ЕВН България Електроразпределение”, в присъствието на П.П., К.Г. и Н.А., са извършили техническа проверка на електромер с фабр. № 007648144,  който не  измервал консумирана ел. енергия. От констативен протокол № 218502/17.08.2015 г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване се установява, че електромера няма работна нула, като в резултат на това електромерът не може да отчита електроенергия. Затова се наложило извършване от страна на ответника на корекция на сметката за електрическа енергия на абоната за минал период от 16.06.2015 г. до 17.08.2015 г., като била издадена фактура № 1138693080/ 23.09.2015 г. за допълнително начислена енергия за посочения по-горе период в размер на 2417 kWh.

От заключението на СТЕ, което настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че за периода от 16.10.2014г. до 17.08.2015г. два пъти било извършвано възстановяване на електрозахранването на ответника. Като на 06.08.2015г, ответника има електрозахранване поради неправомерен достъп  до таблото. Установява се, че описаните манипулации в констативния протокол, може да доведат  до неотчитане на консумираната от ответника електроенергия. Заявява, че методиката  за изчисляване на неотчислено количество електроенергия, не е извършено правилно, като общата стойност възлиза на 190,96 лева, а във фактурата е записано 202,36 лева.

  От приетото по делото заключението на ССЕ, което настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло като пълно и компетентно дадено, се установява, че претендираните суми са правилно изчислени от ищеца, който води редовно счетоводство си. Лихвата за забава по фактура №1138693080/23.09.2015 за периода 08.10.2015г. до 02.12.2015г. е в размер на 3,15 лв. По процесната фактура № 1138693080/23.09.2015г. не било извършено плащане.

В хода на настоящото производство са събрани и гласни доказателства посредством показанията на  св. Т. / в открито съдебно заседание на 26.04.2016г./, се установи, че същата живее на семейни начала с ответника . Заявява, че електромерът се намирал отвън пред оградата. Миналата година през юни месец, видяла двама служители на ЕВН България Електроснабдяване  ЕАД, но никой не я бил потърсил, за да присъства при проверка на електромера.

В хода на производството, ответникът чрез процесуалния си представител адвокат П. оспори автентичността и съдържанието на представения от ищеца констативен протокол № 218502/17.08.2015г. С оглед направеното оспорване бе открито производство по чл. 193 ГПК. В изпълнение на протоколно определение на съда от 22.03.2016г. констативният протокол е представен в оригинал  от ищцовото дружество във второто по ред открито съдебно заседание на 26.04.2016г.. Установи се, че представеното копие отговаря на оригинала.

Като писмени доказателства са приети по делото копиe от фактура вследствие на установено неизмерване или неточно измерване количество ел. енергия, констативен протоколи за извършена проверка, справка за коригиране на сметка за електроенергия, уведомително писмо до абоната за корекцията, и пълномощни.

        

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

 

Предмет на предявения положителен установителен иск е дължимостта на претендираните от ищеца вземане за главница в размер на 202,36 лв., представляваща стойност на допълнително начислена ел. енергия за периода от 16.06.2015 г. до 17.08.2015 г., доставени в обект на потребление, находящ се в с. О. ***, както и сумата от 3,15 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 08.10.2015 г. до 02.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.12.2015 г., до пълното й погасяване. В производството по така предявения иск, в съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване основанието на вземането си, т. е. фактите, от които то произтича, а ответникът - възраженията си срещу съществуването, респ. - изискуемостта на вземането. Доколкото претенция на ищеца се основава на твърдение за възникнало в негова полза потестативно право за едностранно извършване на корекции в сметките за потребена ел. енергия от ответника, съдът следва да прецени налице ли е такова право, респ. - възникнали ли са предпоставките за неговото упражняване.

Оспорването по реда на чл.193 от ГПК  от процесуалният представител на ответника адвокат П. на констативен протокол №218502/17.08.2015г. откъм авторство/истинност, поради което на основание чл. 193, ал. 2 ГПК бе открито производство по оспорване истинността на частен документ. При доказателствена тежест за ищеца, същият не успя да докаже, че подписите  положени от Н.А. и К.Г., като свидетели, са изпълнени от тях. Поради което и на основание чл. 194, ал. 3 във връзка с чл. 193, ал. 2 ГПК, съдът приема, за доказано направеното оспорване на истинността на представения от ищеца констативен протокол №218502/17.08.2015 г. досежно подписите на свидетелите.

По делото не се спори, че ответникът е клиент на ищеца и негов абонат на услуги по пренос на ел. енергия. Съдът приема, че ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 41Б от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ - краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес. Като потребител ответникът се намира в договорни отношения с ищцовото дружество, в качеството му на енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ - юридическо лице, което осъществява снабдяването с електрическа енергия. Отношенията между страните се уреждат от действащия към момента на извършване на проверката нормативни актове. Също така няма спор и по това, че процесната сума е била начислена като корекция на сметка и е формирана за минал период от 16.06.2015 г. до 17.08.2015 г., като представлява допълнително начислената енергия в размер на 2417 кВч, на база грешка установена при техническа проверка на електромера от ЕВН ЕР и констативен протокол от експертиза на средство за измерване от 17.08.2015 г. В тази връзка основният въпрос от значение за изхода на спора е това дали са били налице предпоставките за извършване на подобна корекция на сметката за електроенергия, чрез начисляване на допълнителната за плащане сума, пресметната по съответната методика.

В конкретния случай, ищцовото дружество претендира процесната сума на основание раздел IX от ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г. Доколкото в същите няма изрична норма относно влизането им в сила, то следва да се приеме, че към момента на извършване на проверката на процесния електромер /17.08.2015 г./ и последващото изготвяне на корекцията на сметката на ищеца за потребена електроенергия за минал период са били в сила. Съгласно чл. 83, ал.1 т.6 от ЗЕ, устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Както изрично е посочено в § 2, ПИКЕЕ са приети на основание чл. 21, ал.1 т.9 вр. чл. 83, ал.1 т.6 от ЗЕ. В чл. 48 от същите, ДКЕВР е уредила възможност, при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа да изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, както при наличие на точен измерител количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване /т.1а/, а при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско измерване корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване /т.1б/.

Периодът, за който е извършена едностранната корекция на сметката на ищеца е след измененията на чл.98а от Закона за енергетиката (ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г.) и след приемане на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013г. (обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г., в сила от 16.11.2013г.) 

Съгласно задължителното за долустоящите съдилища Решение №111/17.07.2015г. на ВКС, І т.о. по т.д.№1650/2014г., постановено по реда на чл.290 ГПК, практиката на ВКС, с която е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, след като липсва законова регламентация на това право, както и изразеното разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителя и чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите и не обвързват потребителите, е постановена при действието на Закона за енергетиката преди изменението с ДВ бр.54/12г. и не отразява променените законодателни възгледи след тази дата. С изменението на ЗЕ с ДВ бр.54/12г. е създадена нова т.6 на ал.2 на чл.98а ЗЕ, според която общите условия на крайния снабдител с електрическа енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Предвиденото задължение за крайния снабдител с електрическа енергия в общите условия на договорите да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и да създаде правила по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, сочи на възможност за крайния снабдител да извършва корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. С изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, като следва да се приеме, че след изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр.54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия и при доказано изпълнение на задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.

Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на ответното дружество не са нито подзаконов нормативен акт, нито общ административен акт, а по своята правна природа същите представляват договор. Съгласно изменението на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., в ал.1, т.6 като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл.83 ал.1,т.6 ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции на закона и в заварените от новата уредба ОУ на ответника, в които е разписано само задължение на снабдителя за уведомяване, но не и реда за това. Следователно ответното дружество не е изпълнило задълженията си по чл.98а ал.2,т.6 и по чл.83 ал.1,т.6 ЗЕ, е именно да предвиди в общите условия на договорите си ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция въз основа на наличните правила за измерване на количеството (ПИКЕЕ). От изложеното следва, че в конкретния случай не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова законова регламентация, доколкото и в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. (В този смисъл Решение №173/16.12.2015г. по т.д.№3262/2014г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №203/15.01.2016г. по т.д.№2605/2014г. на ВКС, І т.о. и др.)

Освен горното, съдът намира, че в настоящата хипотеза от страна на ответника не е доказано и, че е спазена стриктно процедурата по уведомяване на клиента, предвидена в ПИКЕЕ. Съгласно чл.47, ал.4 ПИКЕЕ в случаите на съставяне на констативен протокол за проверката в отсъствие на клиента, операторът на съответната мрежа изпраща констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка. По делото няма такива данни. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. При доказателствена тежест за ищеца, същият не доказа, че подписите са положени от свидетелите, които са посочени като техни автори. Поради което и на основание чл. 194, ал. 3 във връзка с чл. 193, ал. 2 ГПК, съдът приема, за доказано направеното оспорване на истинността на представения от ищеца констативен протокол от 17,08,2015 г., намиращ се на л. 3 от делото, в частта относно авторството на свидетелите.

Ето защо предявеният установителен иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен, както в частта за главницата в размер на 202,36 лв.  и в частта за лихва за забава в размер на 3,15 лв.

 

По отношение на разноските:

 Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 предвижда, че ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, като такива се и претендират и са налице доказателства, че са действително направени. Същите възлизат на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

По изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430 със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си *** П., иск, с който се иска да се признае за установено, че И.П.И., ЕГН ********** , с адрес ***, дължи следните суми за начислена електрическа енергия, както следва: главница в размер на 202,36 лв. /двеста и два лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща стойност на допълнително начислена ел. енергия  по фактура  № 1138693080/23.09.2015г. за периода от 16.06.2015 г. до 17.08.2015 г., доставени в обект на потребление, находящ се в с. О. ***, както и сумата от 3,15 лв. /три лева и петнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 08.10.2015 г. до 02.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.12.2015 г., до пълното й погасяване, които суми са присъдени по частно гр. дело № 16189/ 2015 г. на ПРС, 18 гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9132/ 04.12.2015 г..

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, да заплати на И.П.И., ЕГН ********** , с адрес ***, направените по делото разноски в размер на 300 лв. /триста лева/ за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала:

ВК