Гражданско дело 16110/2016 - Решение - 20-10-2017

Решение по Гражданско дело 16110/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е 3648

 

20.10.2017 г., гр. Пловдив,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета  година, в състав:

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

      при секретаря Катя Грудева,  като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16110 по описа на същия съд за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.

    Делото е образувано по иск на „ Агри – М” ООД, ЕИК 040589026, със  седалище и адрес на управление в Пловдив , бул. Васил Априлов  № 166, против  ”ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕЕАД ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление  гр. София, район Средец, ул. Г. Бенковски” №3,  и с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5109.19 лева – реално изпълнение по договор за автокаско, сума от 599.07 лева обезщетение за забава в плащането на главницата ( мораторна лихва). Според изложеното в исковата молба , ищцовото дружество било собственик на лек автомобил марка „ БМВ „ модел 320 Д с държавен контролен номер ******тъмносин на цвят, за който автомобил за периода от 05.04.2016г. – 04.04.2017г. имало сключен с ответното дружество договор за застраховка  Каско Плюс  с клауза „Пълно Каско“, при което покрит риск била и кражбата на автомобила.   Договорът бил обективиран с полица под номер 440116121001146/ 05.04.2016г. в която била уговорен застрахователен лимит на отговорност от 20000 лева, вноските били платени.

    На   05.05.2016г. автомобила бил откраднат.

    Струвал към тази дата 19026.14 лева.

    Същия ден била заведена при ответния застраховател  преписка по щета с номер ******, касателно кражбата, като му се предали всички необходими документи. На дата 15.08.2016 застрахователят превел на ищцовото  дружество сумата от  14516.02 лева , определена по експертен път да покрие пълния размер на щетата. Предвид пазарната стойност на автомобила от 19026.14 лева, ищецът претендира да се осъди ответника да заплати разликата от  4510.12 лева главница , ведно със законната лихва върху нея от дата 15.08.2016г до датата на завеждане на исковата молба - 28.11.2016г., която лихва е в размер на 133.06 лева , и сумата от 466.01 лева обезщетение за забава в плащането на цялата сума от 19026.14 лева от датата на забавата на длъжника –  20.05.2016г , когато е трябвало да се произнесе по преписката по щетата , до датата на частичното плащане 15.08.2016г.. Претендира и присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.

        Ответното дружество оспорва иска като неоснователен, в отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Възразено е , че договорът е сключен при условията на надзастраховане , тоест, действителната стойност на   автомобила е по – ниска от застрахователната сума , при което размера на изплатеното бил достатъчен да се закупи аналогичен автомобил. Твърди се и забава на застрахования да изпълни задължения по договора, което неизпълнение съставлявало самостоятелно основание за ответника да откаже плащане; оспорва се твърдяната дата на забава на длъжника с мотива ,  че срокът за произнасяне по преписката тече не от датата на образуването на преписката по щетата , а от датата на представяне на всички изискани документи по случая, респ.,  изтича не на 09.08.2016, а не на 20.05.2016 , както твърди ищеца. Прави се и самостоятелно възражение за прихващане на стойността на дължимото допълнително обезщетение със стойността на останалите невнесени три вноски от дължимата застрахователна  премия, общо 973.86 лева.

      Проведени са две съдебно- технически експертизи за оценка на автомобила, първата дава заключение,  че стойността му към датата на кражбата е 19188 лева , а последващата такава – 18193 лева.

     Искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 405 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД , допустими  като осъдителни.

     Съдът съобрази от фактическа и правна страна следното :

      І . По иска за реално изпълнение н а договора :

      Между страните не се спори за наличието на договора за каско по полицата под номер 440116121001146/05.04.2016г., копие от която е приложено на л. 11 от делото ; в полицата изрично фигурира договорена между страните клауза „пълно каско „ тоест, съобразно  т .2.3 от общите условия , покрит застрахователен риск е и „кражба или грабеж на цяло МПС”.    Не  се спори по това, че автомобила е откраднат , което и се установява от приложеното  на л. 41 от делото копие от    постановлението на РП Пловдив , с което досъдебното производство за кражбата е спряно поради неоткриване на извършителя. Следователно , настъпил е застрахователния риск по договора и ответното дружество дължи обезщетение в размер на вредата , тоест, действителната застрахователна стойност на автомобила по смисъла на чл. 400 Кодекса за застраховането , в сила от 01.01.2016г. Наличието на надзастраховане е без значение , тъй като обезщетението така или иначе не може да надвиши тази стойност. Съдът обаче приема , че надзастраховане няма , тъй като има протокол за първоначален оглед на процесния автомобил от страна на застрахователя  ( л. 12 от делото ) , тоест, вещта е била огледана за установяване на действителната стойност, друго не е уговорено между страните , при което приема се, че застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото. От друга страна , не е ясно по какъв начин е определена от застрахователя размера на дължимото обезщетение , като изготвилия частната техническа експертиза на л. 41 от делото се е позовал на непредставен по делото въпросник при сключване на договора , вкл. и  като  е приспаднал известно овехтяване . Последното е забранено от чл. 400 ал. 2 предл.  последно от КЗ. 

  Отново след като вещта е била огледана за установяване на действителната й стойност, не може да се сподели и възражението на ответното дружество , че застрахования е създал пречки да се установи тази стойност, тъй като в представената за покупката фактура не била посочена такава. Непосочването определено не е хипотеза по чл. 408 ал. 1 т . 3 от КЗ , при която застрахователят би имал право да откаже изплащането на обезщетение , тъй като е незначително с оглед интереса на застрахователя. Основния спор по делото се концентрира върху стойността на дължимото обезщетение , в частност – действителната стойност на МПС към датата на настъпването на застрахователното събитие. По отношение на последната, съдът кредитира заключението на вещото лице М. , според което то струва 18193 лева. Това е така , тъй като при това заключение са отчетени повече релевантни за тази стойност данни от база данни с по голям обем от тази , използвана от ВЛ С..  При изплатени 14516.02 лева, дължат се 3676.98 лева главница до пълния размер на обезщетението.

   Съдът , на основание чл. 369 от КЗ , следва да сподели и възражението на ответника за прихващане на част от дължимото обезщетение с неплатените три вноски от застрахователната премия. Липсват данни да са платени , ищецът не доказва плащане , а и спрямо уговореното в полицата , те не са били изискуеми към датата на настъпването на застрахователното събитие. Така , за плащане остават 2703.12 лева , до който размер иска за реално изпълнение на договора за застраховка е основателен. За разликата над този размер до пълния си предявен размер от 4510.12 лева, той следва да бъде отхвърлен.

     ІІ. По исковете за обезщетение за забава в плащането на главницата:

       Застрахователят е в забава в плащането на пълния размер на дължимото обезщетение, която настъпва с изтичането на срока по чл. 108 от Кодекса за застраховането – 15 дни от „представянето на всички доказателства по чл. 106 „  - такива , които ответното дружество има право да изисква за установяване на основанието и размера на претенцията . В случая , претенцията по щетата е заведена в застрахователното дружество още с откриването на кражбата , но част от документите са изискани и представени допълнително по реда  чл. 106 от КЗ , като в тази връзка , следва да се има предвид например, че удостоверението изх.  номер 435000 на гърба на л. 41 от делото носи дата 25.07.2016г, като се установява от приложеното ан л. 44 от делото приложение № 2 за необходими документи , че същите са депозирани у застрахователя на същата дата. Следователно, в забава да изплати цялото обезщетение длъжникът – застраховател е от дата 09.08.2017г., след като срока по чл. 108 от КЗ е изтекъл на 08.08 същата година. Прихващането по реда на чл. 369 от КЗ се счита за извършено към датата на плащане на обезщетението , при което обезщетение за забава следва да се присъди от датата на забавата до датата на частичното плащане, и то върху действителната стойност на обезщетението от  18193 лева, а за разликата от 2703.12 лева  от датата на плащането до датата на подаване на исковата молба -  28.11.2016г. , след като за периода от 20.05.2016г до до 09.08.2017г отсъства забава на длъжника.

     Сумата от 35.45 лева мораторни лихви се дължи върху главница  от 18193 лева  за периода от девети август до петнадесети август 2016г,  до който размер иска за обезщетение за забава върху пълния размер на  дължимото застрахователно обезщетение е основателен , а за разликата до пълния си предявен размер от 466.01 лева  следва да се отхвърли

    Мораторната лихва, изчислена от съда върху главницата от 2703.12 лева за периода от 09.08.2017г до 28.11.2016г, е в размер  на  84.27 лева, до който е основателен иска по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава върху остатъка от неплатената главница. За разликата до пълния размер от 133.06 лева , той следва да бъде отхвърлен.

       Разноските по делото се понасят от страните пропорционално , съобразно уважената , респ. , отхвърлената част от исковете и по  списък според чл. 80 от ГПК. Разноските на ищеца са 1670.40 лева , от тях предвид уважената  част ( 2822.84 лева от 5109.19 лева) му се дължат 922.89 лева ( 1670.40/5109.19*2822.84 лева) . Разноските на ответното дружество са 750 лева, дължат се 335.62 лева ( 570/5109.19*2286.35 )   

     Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

      Осъжда  ”ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕЕАД ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление  гр. София, район Средец, ул. Г. Бенковски” №3,  да заплати на „ Агри – М” ООД, ЕИК 040589026, със  седалище и адрес на управление в Пловдив , бул. Васил Априлов  № 166, сумата от 2703.12 лева– реално изпълнение по щета щета с номер ****** съгласно  договор за автокаско в  полица  440116121001146/05.04.2016г. , ведно със  законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска - 28.11.2016 г. до окончателното и изплащане, като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 4510.12 лева, ОТХВЪРЛЯ ИСКА  като неоснователен, вкл. и поради  уважено възражение за прихващане.

 

    Осъжда  ”ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕЕАД ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление  гр. София, район Средец, ул. Г. Бенковски” №3,  да заплати на „ Агри – М” ООД, ЕИК 040589026, със  седалище и адрес на управление в Пловдив , бул. Васил Априлов  № 166, сумата от 35.45 лева мораторни лихви  върху главница  от 18193 лева по щета с номер ****** съгласно договор за автокаско в  полица  440116121001146 / 05.04.2016г., за период от 20.05.2016г до петнадесети август 2016г, като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 466.01 лева , ОТХВЪРЛЯ ИСКА  като неоснователен.

       

      Осъжда  ”ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕЕАД ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление  гр. София, район Средец, ул. Г. Бенковски” №3,  да заплати на „ Агри – М” ООД, ЕИК 040589026, със  седалище и адрес на управление в Пловдив , бул. Васил Априлов  № 166, сумата от 84.27 лева обезщетение за забава върху сума от 2703.12 лева,  представляваща реално изпълнение по щета с номер ****** съгласно договор за автокаско в  полица  440116121001146 / 05.04.2016г., което обезщетение е начислено за периода  от 15.08.2017г до 28.11.2016г,   като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 133.06 лева, ОТХВЪРЛЯ ИСКА  като неоснователен.

 

    Осъжда  ”ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕЕАД ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление  гр. София, район Средец, ул. Г. Бенковски” №3,  да заплати на „ Агри – М” ООД, ЕИК 040589026, със  седалище и адрес на управление в Пловдив , бул. Васил Априлов  № 166, сумата от 922.89 лева разноски по производството , по съразмерност.

 

     Осъжда „ Агри – М” ООД, ЕИК 040589026, със  седалище и адрес на управление в Пловдив , бул. Васил Априлов  № 166, да заплати на  ”ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕЕАД ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление  гр. София, район Средец, ул. Г. Бенковски” №3, сумата от 335.62 лева  разноски по производството , по съразмерност.

 

      Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.                                                   

 

                                                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала!

КГ