Гражданско дело 1602/2016 - Решение - 25-05-2016

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                     Номер      1724                   25.05.2016г.                 Град ПЛОВДИВ

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    Пловдивски Районен съд                                          ХХ-ти граждански състав

    На  деветнадесети май                                                          2016 Година

    В публично заседание в следния състав:

                                                 

                                                        Председател: :  ЗОЯ БОГДАНОВА

       при секретаря  Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1602  по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, образувано по предявен от Д.Г.Г. ЕГН********** със съд. адрес *** оф.5 адв.И.Х. против Т. Н. Н. ЕГН ********** с адрес ***    иск с правно осн чл.127  ал.2 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че страните са бивши съпрузи,които по време на брака си сключили договор за кредит,по който ищецът е кредитополучател, а ответницата- солидарен длъжник.Твърди, че бракът между страните е прекратен с влязло в сила решение на 11,01,2013г. Ищецът твърди, че той с лични средства изцяло погасил задълженията по кредита и в периода 04.02.2013г. до 05.11.2015г. платил сумата от общо 12 126,31 евро, съставляваща сбор от дължимите погасителни анюитетни вноски и такса годишно управление. Твърди, че ответницата като солидарен длъжник му дължи припадащата й се част от платените  погасителни вноски от припадащата се част от задължението й по договор за жилищен кредит 020-720781/26.10.2011г, която възлиза на сумата от 6063,16 евро. Твърди, че за така описаната сума се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №15576/2015г. по описа на ПРС срещу която ответницата възразила. Възоснова на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца гореописаната сума предмет на издадената по ч. гр. д. № 15576/2015г. по описа на ПРС Заповед за изпълнение ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението-24.11.2015г до окон чателното й заплащане.Претендира разноски.

Ответницата не е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и не взема становище по така предявения иск.

 Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на страните, намира за установено следното:

    В проведеното на 19.05.2016г съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е направил искане по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение за осно вателно.

На първо място- ответницата в предоставения по чл.131 от ГПК срок за отговор на исковата молба, не е представила такъв. Не се е явила или изпратила представител в съдебно заседание, за което е била редовно уведомена. Не е направила искане за раз глеждане на делото в нейно отсъствие.

На второ място,налице е искане на ищцовата страна за постановяване на не присъствено решение.

На трето място – на страните са указани последиците от неспазването на срокове за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание – тази информация се съдържа в съобщение и призовка до ответника на л.96  от делото.

И на последно място – налице е предпоставката на чл. 239 ал.1 т.2 от ГПК – с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищцовата страна доказателства исковете са вероятно основателни.

 Ето защо предявените искове следва да бъдат уважени, без решението да се мотивира по същество.

 На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноските направени в настоящото производство, от които сумата от  869,17лв разноски в заповедното производство и сумата от 1132,17лв представляваща разноски за настоящото производство.

          Мотивиран от горното , Съдът

Р   Е   Ш   И

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Н. Н. ЕГН********** с адрес ***,че същата дължи на Д.Г.Г. ЕГН********** със съд. адрес *** оф.5 адв.И.Х. сумата от 6063,16 евро, представляваща  припадащата й се част от платени погасителни вноски   по договор за жилищен кредит 020-720781/26.10.2011г,ведно със законната лихва върху главницата, считано от  24.11.2015г до окончателното й заплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. 15576/2015г. по описа на ПРС

    ОСЪЖДА Т. Н. Н. ЕГН********** с адрес *** да заплати на Д. Г. Г. ЕГН********** със съд. адрес *** оф.5 адв.И.Х. сумата от общо 2001,34 лв разноски за производството

        Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

        Същото следва да се връчи на страните.

        Ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл. 240 от ГПК.

 

 

                                                    Районен съдия: /п./ З.Б.

 

         Вярно с оригинала.

         КК