Гражданско дело 15772/2016 - Решение - 28-08-2019

Решение по Гражданско дело 15772/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    3437                       28.08.2019 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 15772 по описа за 2016 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.

            Ищцата Й.Г.В., конституирана в производството като наследник на Г. Д. П. твърди, че заедно с ответниците е наследник на Й. К., който бил придобил от своята майка, чрез неформално дарение земеделска земя с площ от 16 дка, намираща се в землището на к. / понастоящем гр. с./, местност „А. к.“. След покупката той разделил по предназначение земята, като върху 5 дка от нея насадил лозе, а в останалата част от 11 дка отглеждал други култури. След започване на колективизацията той бил внесъл в ТКЗС както ***, така и нивата от 11 дка. Твърди се, че с решение на ПК „Родопи“ с № ********** от 07.12.1999г. на ответниците бил възстановен в стари реални граници имот с площ 2,8 дка, част от имота целия от 4,337дка в посочената по-горе местност. Това било сторено в качеството им на наследници на сина на Й. К. -  Т.П., тъй като този имот бил вписан в декларацията му за влизане в ТКЗС. Поддържа се обаче, че имотът лозе е бил собственост на общия наследодател Й. К., поради което бил описан и в неговата декларация за влизане в ТКЗС.  Предвид това се иска да бъде установено по отношение на ответниците, че процесния имот, към момента на колективизацията е бил собственост на общия наследодател Й. К..

            Ответниците Б.Т.П., В.Т.П., П. Т.А., Л.И.П., М.С.Б., А.С.П., М.Б. П., Д.А.Е. и М.А.Т. считат, че иска е неоснователен. Считат, че представената в преписките по възстановяване на земите декларация на общия наследодател не съставлява доказателство относно това, че процесния имот е бил негова собственост.           

            Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че страните са наследници на по закон на общия наследодател Й. П. К., поч. през **** г., като първоначалният ищец е низходящ на един от синовете на К. – Д. П., а ответниците са низходящи на друг от синовете – Т. Й. П.  - починал през ****г. /лист 183/.

Спорният имот е бил заявен за възстановяване по преписка заведена на името на наследници на Т. Й. П. по заявление от 15.11.1991г. подадено от Б.Т.П. /лист 154/. С решение по гр.д. № 8005/1995г.  на Пловдивския районен съд на наследниците на Т.П. била възстановена собствеността върху имота заявен като лозе в м. „А. к.“. С оглед резултата от делото на 11.10.1999г. Поземлена комисия „Родопи“ постановила решение № *** с което възстановила на наследниците на Т.П. правото на собственост върху имот находящ се в границите на населено място: част от имот от 2,797 дка, пл. № *, кв.*, целия от 4,337 дка, образуващ парцел *, кв. * в строителните граници на гр. С., при граници: изток – улица, запад – насл. на Й. П. К., север – Н. И. Т., насл. на Н. Л. Т., юг – насл. на Й. П. К.. С решението е отказано възстановяване на частта от 1,540 дка от целия имот  4,337 дка,  с пл. №*, кв.* по помощния план на гр. С. /лист 137/.  На 07.12.1999г. ПК постановила ново решене, за възстановяване на същия имот, но с корекция относно площта му, която вместо 2,797 дка, е посочена вече като 2,800 дка. Отказаната за възстановяване част е определена по площ на 1,537 дка /лист 132/.

             С решение по гр.д. № 7369/1994г. на Пловдивския районен съд е бил отменен частично отказ на ПК „Родопи“ по преписка № ***/11.11.1991г. на наследниците на  Й. К. относно възстановяване на нива от  5,440 дка в м. А.к. съставляваща част от имот № 225 по плана на гр.С. от 1946г., цялата от 7 дка, като е отхвърлена жалбата в частта относно лозе от 5 дка в същата местност, поради това, че за нея е налице решение за възстановяване на наследниците на Т.П. /лист 169/.  Постановено е последващо решение № ***/06.10.1999г. на ПК „Родопи“ с което на наследниците на Й. К. е възстановен имот с площ 5,350 дка, съставляващ част от парцел ХVІІ, кв.12 по плана на гр. С..

Установява се от представеното копие на опис –декларация относно внесени в ТКЗС имоти на Й. П. К., че под номер 5 в нея е описано лозе от 5 дка в местността „А. к.“ при съседи: общ. мера, Н. И. Т., А. В.. Под номер 2 в същата декларация е записана нива от 7 дка в пак в местността „А. к.“ при съседи:  не се чете, общ. мера и път  /лист 194/. В опис декларацията приложена на лист 204 и 205 на делото за местността „А. к.“ са описани също лозе от 5 дка  при съседи, общинска мера, Н. И. Т. и А. В., както и нива от 7 дка  при съседи К. П… / не се чете/, общ. мера и път.  В декларацията за влизане в ТКЗС на Т. Й. П. е посочена нива от 4 дка в местността „ А. к.“ при граници: път, А. В., Л. Т. и И. Т./ лист 159/.  По делото е представена и декларацията за влизане в ТКЗС на един от съседите  - А. И. Т. /лист 258/. От същата се установява, че Т. е посочил под № * *** със съседи: Н. Л. Т., Н. И. Т. и Й.П..

Според показанията на свидетеля Г. Г. общия наследодател Й.П. притежавал имот от около 15-16 дка в местността „А. к.“, която граничела с местността „***“. Тези две местности се разделяли от „***“. В имота имало и лозе, което се намирало от север, като в тази част граничело с вадата. Според свидетеля имотите се работели общо от цялото семейство на Й. П. К.. Съседи на имота били Т.. Изложеното от този свидетел се потвърждава от свидетелката С. И., според която имотът на общия наследодател в посочената местност бил *** с площ от около 4 дка, като до него била разположена и нива и двата имота образували общ блок. Лозето се намирало от северната страна на целия имот, като на север граничело с канал. Семейството на Й. К. било голямо и живеело общо / лист 242-243/.

Установява се от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, че възстановените с горепосочените две решения на ПК „Родопи“ имоти на името на Й.П. и Т.П. са съседно разположени, като съответстват на имоти под номер * и * от помощния план, част от имот  № 1792 по картата на Водния синдикат от 1940 г., част от имот № 244 от плана от 1946г., част от имот №95 по плана от 1951г., на част от имот №225 по плана от 1962 г. и съответно на имоти 3404 – записан на името на насл. на Т.П. и № 3405 – записан на насл. на Й. П. К. по регулационния план на гр. С. от 1996г.  / лист 314/ . Съответствието в разположението на имотите е онагледено на съставената комбинирана скица /лист 322/.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Предявеният иск има за предмет установяване на принадлежността на правото на собственост на имот към минал момент – този на внасянето му в ТКЗС. Целта на иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е да се определи кой е бил собственик, като по този начин бъде очертан кръгът от лицата, които се ползват от земеделската реституция.

            Съвкупният анализ на събраните в хода на производството доказателства води до извод, че към момента на внасяне на процесното лозе в ТКЗС правото на собственост е принадлежало на общия наследодател Й. П. К.. Този извод следва от съпоставката на представената опис декларация в която е описан имота, със опис декларациите подадени от собственици на съседни имоти в същата местност / опис декларации на Н. Т. и А. Т. / лист 258/ в които К. е вписан като собственик на съседен имот. Това обстоятелство ценено заедно с гласните доказателства според които Й.П. упражнявал владение върху процесното лозе към момента на създаване на ТКЗС, води до извод, че собствеността е била негова, а не на сина му Т.П.. Относно последния липсват доказателства, че е придобил собствеността върху процесния имот на някакво основание. Установи се също така, от разпита на свидетелите, че семейството на общия наследодател е живеело общо, като заедно е обработвало притежаваните от К. имоти.

            Що се отнася до възражението на ответниците за придобиване на процесното *** по давност, изтекла след дата на решението на поземлената комисия за възстановяването му, то не може да бъде разглеждано в настоящото производство. Това е така, защото преценката относно принадлежността на правото на собственост по иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ не може да се основава на факти настъпили след внасянето на имота в ТКЗС.

            На осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищците всички направени в хода на делото разноски, включително и тези при първоначалното разглеждане, преди отмяната на влезлите в сила решения. Тези разходи възлизат общо на 4632,19 лв.

Мотивиран така съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от Г. Д. П., починал в хода на производството и заместен от своя наследник по закон Й.Г.В. ЕГН ********** с адрес *** против Б.Т.П. ЕГН ********** с адрес *** 12, В.Т.П. ЕГН ********** с адрес ***, П.Т.А. ЕГН ********** с адрес ***, Л.И.П. ЕГН ********** с адрес ***, М.С.Б. ЕГН ********** с адрес ***3, А.С.П. ЕГН********** с адрес ***, М.Б.П. ЕГН ********** с адрес ***, М.А.Т. ЕГН ********** с адрес *** и Д.А. Е. ЕГН ********** с настоящ адрес  Р. П., гр. Е. **-***, ул. К. **/**, че към средата на 50 те години на ХХ век общият на страните наследодател Й. П. К. бивш жител ***, починал на **.**.****г. е бил собственик на лозе от 5 дка в землището на * К. /сега гр. С./, в местността „А. к.“ и в частност на площ от 2,800 дка от това лозе, което по стар кадастрален план от 1946 г. е заснето като имот с № 244.

 

ОСЪЖДА Б.Т.П., В.Т.П., П.Т.А., Л.И.П., М.С.Б., А.С.П., М.Б.П., М.А.Т. и Д.А. Е. да заплатят на Й.Г.В., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 4632,19лв. /четири хиляди шестстотин тридесет и два лева и 19 ст./, представляваща деловодни разноски.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ : / П / ЖИВКО ЖЕЛЕВ

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Ц.В.