Гражданско дело 15590/2016 - Решение - 11-10-2017

Решение по Гражданско дело 15590/2016г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

   3502

Гр. Пловдив, 11.10.2017 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XXII граждански състав, в публично заседание нa тринадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

            Районен съдия: Кирил Петров

 

при участието на секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15590 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от К.И.М. против Г. Б. П., в качеството й на ЕТ „Орхидея – Г.П.“.

Ищецът твърди, че по гр.д.№ на ОС С. в полза на ответника бил издаден изпълнителен лист срещу ищеца в качеството му на ЕТ „Д.-К.М.“ за сумата 1 200 000 неденоминирани лева, ведно със законна лихва от 23.11.1994г. до окончателното плащане, и за сумата 150 125 неденоминирани лева – разноски за всички инстанции. Изпълнителният лист бил издаден на 26.01.1998г., а по молба на ответника от 18.10.2000г. било образувано изп. д.№***. по описа на СИС при ПРС. Последното изпълнително действие по това дело било осъществено на 16.04.2002г., като с постановление на ДСИ, влязло в сила на 08.02.2008г., производството по това изп. дело било прекратено на основание чл.330, ал.1, б.д ГПК (отм.). По молба на ответника, въз основа на същия изпълнителен лист, на 14.03.2011г. било образувано изп.д.№ ************ при *****************. Към този момент, обаче, вземанията били погасени по давност. Погасяването им (което според ищеца е настъпило на 16.04.2007г.) било установено с влязло в сила съдебно решение, постановено в исково производство между същите страни, образувано по отрицателни установителни искове за същите вземания – гр.д.№*** на ПРС. С окончателно решение по това дело било признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е издаден горният изпълнителен лист и образувано изп. д.№ ************. Това довело до прекратяване на последното на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК през юни 2016г. Междувременно, по това изпълнително дело бил наложен запор върху трудово възнаграждение на ищеца, получавано от „ДАИКС“ООД. В изпълнение на запора били извършвани удръжки от работодателя, като от постъпилата по сметка на *** сума в общ размер 4 574,17 лв. били разпределени на взискателя 3 548,96 лв., а остатъкът от 1 025,21 лв. бил удържан от ***за такси и разноски по изпълнението. Тези суми, с оглед погасяване на вземанията по давност и прекратяване на изпълнително дело, се явявали недължимо платени и подлежали на връщане на ищеца. Таксите и разноските по изпълнението също следвало да бъдат възстановени от ответника по аргумент от чл.79, ал.1, т.1 във връзка с чл.433, ал.1 ГПК. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца общата сума 4 574,17 лв., в т.ч. 3 548,96 лв. – разпределена и получена по изп. д.№ ************ на ***Д.М**, и 1 025,21 лв. – събрана за такси и разноски по същото изпълнително дело, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който последният оспорва исковете. На първо място, че решението на ВКС по гр.д.№*** с което е отменено решението на ПОС по в.гр.д.№*** потвърждаващо решение на ПРС, с което отрицателните установителни искове са отхвърлени, и вместо това същите са уважени, е нищожно – тъй като част от исковете са с цена под 5 000 лв. и решението по тези искове на ВКС е постановено извън правораздавателната власт на този съд. На второ място, възразява, че платилият свои задължения, макар и след изтичане на давността, няма право да претендира обратно платеното – чл.118 ЗЗД. На трето място, възразява, че част от сумата в размер 200 лв. е получена преди 17.11.2011г., като в тази част претенцията е погасена по давност. На четвърто място, възразява, че разликата над 3 548,96 лв. – получена от взискателя по изпълнителното дело, е удържана от ***за такси и не следва да бъде търсена от ответника на посоченото в исковата молба основание.

Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно правната квалификация:

За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти.

Твърденията на ищеца в исковата молба и в множеството уточнителни молби след това са следните: ответникът се е снабдил с изпълнителен лист срещу ищеца от 26.01.1998 г. въз основа на влязъл в сила съдебен акт по гр. д. № ***. на ОС С.. Въз основа на изпълнителния лист било образувано през 2011 г. изп. д. № *** г. при *****************. Изложил, че от образуването до прекратяването на изпълнителното дело по сметка на ***е постъпила сума от 4574.17 лева. С влязло в законна сила решение на 03.02.2016 г., съдът е признал за установено, че К.И.М. не дължи на Г. Б. П. в качеството й на ЕТ „Орхидея-Г.П.“ сумите, за които е издаден изпъл. лист от 26.01.1998 г. по гр. д. № *** г. на ОС С.. Ищецът счита, че с факта на прекратяване на изпълнителното производство и влизане в сила на решението по ОУИ, е отпаднало с обратна сила основанието за плащане на сумите по изпъл. дело, и същите се явяват недължимо платени. Относно събраните такси и разноски, се сочи, че същите са в тежест на взискателя, т. е. с тази сума, която е събрана от ищеца, е погасено задължение на взискателя и същият се е обогатил неоснователно.

Разпоредбите относно неоснователното обогатяване- чл. 55-59 от ЗЗД визират необходимостта от връщане на полученото тогава, когато то е получено без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, а извън тези случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обогатяването. Доколкото твърденията на ищеца са, че част от платената сума е преведена на взискателя от ***, а останалата част за разноски и такси е усвоена от ***, то в случая се претендират две отделни вземания, на две отделни основания – чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.

Относно допустимостта на претенциите съдът съобрази и определение от 19.01.2017 г. по ч. гр. д. № *** на ПОС. Съображенията изложени в него за невъзможността на облекчения ред за издаване на обратен изпълнителен лист да изключи исковата защита в хипотези като настоящата, както и, че е допустимо длъжникът да иска връщане от взискателя на сумите, задържани от ***за такси и разноски, при налични твърдения, че същите са дължими от взискателя, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав.

По същество:

Възражението за нищожност на решение № 269/03.02.2016 г. по гр. д. № *** на III г. о. на ВКС, е неоснователно.

Съдебното решение би било нищожно при наличието на следните основания - когато решението е постановено от незаконен състав на съда, когато няма неизменност на състава, участвал в производството по устните състезания по делото, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато решението няма дата, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост, когато заповядва нещо, което е противоречие на императивни норми от публичен ред или общите правила на обществения ред /виж решение № 63 от 30.11.2016 г. по т. д. № 1512/2014 г. на II т. о., решение № 412/10.03.2016 г., по гр. д. № 2269/2015 г. на IV г. о., решение № 73 от 18.05.2015 г. по гр. д. № 5113/2014 г. на III г. о. и др./.

Обстоятелството дали са били налице предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК или не, не е такова относимо към валидността на съдебния акт, а единствено относно неговата правилност. Дори ВКС да се произнесе по съществото на касационна жалба, без да са налице предпоставките предвидени в чл. 280, ал. 2 ГПК, то това не означава произнасяне извън правораздавателната власт на касационната инстанция, а представлява процесуално нарушение. Доколкото обаче съдебният акт на ВКС е окончателен, решението е влязло в законна сила, то наличието или не на твърдяния порок няма как да се преценява, още по-малко от съда в настоящото производство.

Не е спорно по делото обстоятелството, че въз основа на издадения изпял. лист от 26.01.1998 г. по гр. д. ***. на ОС С. по изп. д. № *** г. при *****************, са събрани от длъжника /настоящ ищец/ сумата от общо 4574.17 лева, от които 3548.96 лв. са преведени по сметка на взискателя /настоящ ответник/, а 1025.21 лв. задържани от ***за такси и разноски. Това обстоятелство по безспорен начин се установява и от приетото по делото удостоверение от *****************, което посочва размерите на постъпилите суми по изпъл. д. № *** г., кои от тях са били за взискателя, кога са му преведени и кои са разпределени за такси и разноски за ***.

По-точно от представената справка на ***се установя, че на взискателя са преведени следните суми: на 26.08.2011 г. – 100 лв., на 16.09.2011 г. – 100 лв., на 19.12.2011 г. – 160 лв., на 16.01.2012 г. – 100 лв., на 15.06.2012 г .- 98.96 лв., на 18.07.2012 г. – 100 лв., на 18.09.2012 г. – 100 лв., на 26.10.2012 г. – 100 лв., на 21.11.2012 г. – 100 лв., на 18.12.2012 г. – 100 лв., на 21.01.2013 г. – 40 лв., на 15.02.2013 г. – 100 лв., на 19.03.2013 г. – 100 лв., на 19.04.2013 г. – 100 лв., на 20.05.2013 г. -100 лв., на 17.06.2013 г. – 100 лв., на 17..07.2013 г. – 100 лв., 16.08.2013 г. – 100 лв., на 16.09.2013 г. – 40 лв., на 16.10.2013 г. – 100 лв., на 19.11.2013 г. – 100 лв., на 16.12.2013 г. – 100 лв., на 16.01.2014 г. – 100 лв., на 18.02.2014 г. – 100 лв., на 19.03.2014 г. – 100 лв., на 25.04.2014 г. – 100 лв., 17.06.2014 г. – 100 лв., 16.07.2014 г. – 100 лв., на 18.08.2014 г. – 100 лв., 17.09.2014 г. – 100 лв., на 17.10.2014 г. – 100 лв., на 18.11.2014 г. – 40 лв., на 16.12.2014 г. – 100 лв., на 16.01.2015 г. – 100 лв., на 11.03.2015 г. – 100 лв., на 17.03.2015 г. – 100 лв. и на 17.04.2015 г. – 70 лв. или общо 3548.96 лева.

Не се спори между страните и, че с влязло в сила съдебно решение, а именно решение № *** г. по гр. д. №***г. на III г. о. на ВКС, К.И.М. не дължи на Г. Б. П. в качеството й на ЕТ „Орхидея-Г.П.“ сумите, за които е издаден изпъл. лист от 26.01.1998 г. по гр. д. № *** г. на ОС С., поради което изп. д. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.

Следователно налице е плащане на сумата в размер на 3548.96 лв., като основанието за плащане е отпаднало с обратна сила, респ. ответникът дължи връщане на получените суми по изп. д. *** г. Налице е неоснователно обогатяване за ответника, предвид събирането на суми по прекратеното изпълнително производство, за които суми е налице влязло в сила съдебно решение, че същите не са дължими от ищеца, поради погасяването им по давност.

 

Относно иска по чл. 59 ЗЗД:

Според чл. 59, ал.1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, като това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.

От представеното уведомление от *** М. , а се установява, че за такси на длъжника по процесното изпъл. дело е удържана сумата от общо 1025.21 лв. – на 19.12.2011 г. – 240 лв., на 18.05.2012 г. 401.04 лв., на 18.05.2012 г. – 104.17 лв., на 21.01.2013 г. – 60 лв., на 16.09.2013 г. – 60 лв., на 31.05.2012 г. – 100 лв. и на 18.11.2014 г. – 60 лв. Следователно имуществото на ищеца е намалено с процесната сума и първата посочена предпоставка-неговото обедняване, в случая е налице.

Съгласно чл. 79 от ГПК таксите по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в посочените в този текст изключения. Разпоредбата на чл. 34 от Тарифата за таксите и разноските към З***предвижда, че таксите и разноските по изпълнителното дело се плащат от взискателя и са за сметка на длъжника В случая е били приложена възможността по ал. 2 на чл. 79 ГПК, когато вноските не са внесени от взискателя, те да се събират от длъжника. Като не е внесъл авансово процесните суми, ответникът по настоящото дело е спестил разноски в изпълнението и се е обогатил с процесната сума. Налице е връзка между обогатяването и обедняването на страните по делото, доколкото невнасянето на процесните такси от ответника и събирането им за сметка на ищеца в хода на изпълнителния процес са факти, които са в причинна връзка с действието на ответника по образуване на изп. дело № 254/2011 г. на ***М.. С оглед влизане в сила на решението по отрицателния установителен иск, е отпаднало правното основание за това имуществено разместване в размер на процесната сума. Установяването с влязло сила съдебно решение на погасяването по давност на дължимите суми, е довело да отпадане на основанието за дължимост на процесните суми, и е рефлектирало в прекратяване на изпълнителното производство.

Платеното от ищеца в рамките на изпълнителното производство е довело до обогатяването на ответника, който си е спестил разходите за такси по ТТРЗ***в изпълнителното производство, тъй като по арг. от чл. 79, ал. 1, т.2 ГПК с отпадане на основанието за принудително изпълнение, същите не се дължат от длъжника, а остават за сметка на взискателя. Доводите на ответника, че не дължи връщането, тъй като тази сума не е постъпила в неговия патримониум са неоснователни, тъй като правната квалификация на иска е по чл. 59 ЗЗД, ответникът дължи връщане на сумата, защото се е обогатил, като си е спестил тези разходи, които следва да се съберат от него, поради отпадане на основанието за проведеното принудително изпълнение. Тъй като в ГПК обаче не е предвидена изрична възможност съдебният изпълнител да присъди направените от длъжника разноски по изпълнението, като осъди взискателя да му ги заплати, то следва да се приеме, че единствената възможност за длъжника да получи възстановяване на същите е чрез предявяване на претенцията му по общия исков ред. Налице е и отрицателната предпоставка по чл. 59, ал. 2 ЗЗД ищецът да не разполага с друг иск срещу обогатилия се ответник - наличието на иск срещу друго лице е без значение за основателността на иска по чл. 59, ал.1 ЗЗД ( виж ППВС № 1/1979 г., т.11).

Настоящия съдебен състав намира, че претенцията няма как да се квалифицира по реда на чл. 79 ГПК, същата норма е относима до разпределянето на разноски в изпълнителното производство. Начинът, по който следва да се разпределят разноските, няма как да рефлектира директно върху правното основание на иска. Неправилното приложение от компетентния орган на разпоредбата на чл. 79 ГПК, следва да се защитава с различни правни средства. Едно, от които е, и настоящият иск по 59 ЗЗД.

Цитираната от ответника разпоредба на чл. 118 ЗЗД се отнася до случаите, когато длъжникът е извършил плащане в изпълнение на свой нравствен дълг - чл. 55, ал. 2 ЗЗД /виж решение № 112 от 11.02.2010 г. по гр. д. № 179/2009 г. на III г. о. на ВКС/. В случая по отношение на ищеца е проведено принудително изпълнение (данни той да е платил доброволно задължението към ответника няма) и с предявения иск той се брани против проведеното принудително изпълнение, като поддържа липса на изпълняемото право, поради което и разпоредбата на чл. 118 ЗЗД е неприложима /виж и решение № 1483 от 17.08.1967 г. по гр. д. № 977/1967 г., I г. о./. 

Възражението на ответника за погасителна давност е неоснователно. Давността в случая е петгодишна и е започнала да тече от отпадането на основанието, влизането в сила на решението по отрицателния установителен иск – от 03.02.2016 г.

Според т. 7 на Постановление № 1/1979 г. при дадено на отпаднало основание - по чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, погасителната давността тече от отпадането на основанието -решение № 443 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 352/2009 г., III г. о. на ВКС.

Относно претенцията по чл. 59 ЗЗД давността започва да тече от самото извършване на престацията, т. е. давностният срок започва да тече от деня на получаването й. В случая обаче първата сума, която е удържана от ***за такси и разноски е на дата 19.12.2011 г., и петгодишният давностен срок изтича на 19.12.2016 г., а исковата молба е подадена на 17.11.2016 г.

Ето защо така предявените искове са основателни в пълен размер и следва да се уважат изцяло – искът по чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД за сумата от 3548.96 лева и искът по чл. 59 ЗЗД за сумата от 1025.21 лв., ведно със законните последици – законна лихва върху двете главници от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2016 г. до окончателното изплащане.

По разноските:

При този изход на спора разноски са дължими на ищеца. Представен е списък по чл. 80 ГПК /виж л. 80/, както и доказателства за направата на разноските. Ето защо направените разноски в настоящото производство в общ размер на 757.16 лв., следва да се присъдят в полза на ищеца

Водим от горното, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Г. Б. П., ЕГН **********, в качеството й на ЕТ „Орхидея – Г.П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ****, да заплати на К.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, следните суми:

- сумата от 3548.96 лева, представляваща платена сума от К.И.М. по изп. д. № *** г. по описа на *****************, преведена по сметката на взискателя ЕТ „Орхидея – Г.П.“, която сума е платена на отпаднало основание  /с влязло в законна сила решение № *** г. по гр. д. № *** г. на III г. о. на ВКС, е признато за установено, че К.И.М. не дължи на Г. Б. П. в качеството й на ЕТ „Орхидея-Г.П.“ сумите, за които е издаден изпъл. лист от 26.01.1998 г. по гр. д. *** г. на ОС С., предмет на изп. д. № 254/2011 г. по описа на *****************, като изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК/,  ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.11.2016 г. до окончателното плащане;

- сумата от 1025.21 лв., представляваща платена сума от К.И.М. по изп. д. № *** г. при ***************** за такси и разноски по изпълнението, която сума е дължима от взискателя Г. Б. П. в качеството й на ЕТ „Орхидея – Г.П.“, който се е обогатил без основание от извършеното плащане от К.И.М., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.11.2016 г. до окончателното плащане;.

-  сумата от 757.16 лв., представляваща разноски по делото;

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на съобщението на страните.

                                                             

                                                                                        

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала.

ЛШ