Гражданско дело 1545/2016 - Решение - 07-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е

                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 2961                                  07.10.2016 година                     град Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на дванадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря ВАНЯ КАЗАКОВА,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1545 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 45 вр. с чл. 52 ЗЗД.  

Ищецът С.Ю.Х., ЕГН ********** ***, оф. 3  - адвокат И. е предявил против О.С.Я., ЕГН ********** *** иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1500 лв., представляващи неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки, страдания, психически дискомфорт и унижения, настъпили вследствие на извършени от ответника действия от 19,10,2014 г., ведно със законна лихва от 19,10,2014 г. до изплащане на вземането.  

В исковата молба ищецът твърди, че работи, като  *** в група „***” на сектор „***” при *** РУП на ОД на МВР – Пловдив. На 19.10.2014 г. с колегата му И.З. изпълнявали задълженията си по ***, като патрулирали по  бул. Христо Ботев в Пловдив. Тъй като ответникът, управлявайки лек автомобил Мерцедес Е 230 , с рег. № ***, е нарушил правилата за движение, ищецът заедно с колегата си З разпоредили на ответника да изпълни дадените от тях разпореждания. Ответникът не само, че отказал да изпълни разпорежданията на полицаите, но и извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, като деянието му било съпроводено със съпротива от негова страна. В резултат на съпроводителните му действия и управлявайки МПС-то ответникът е извършил ПТП, причинил множество вреди по служебния автомобил на полицаите. Освен това ответникът причинил на ищеца контузия на гърдите, корема и дясното коляно. Телесните увреждания станали причина ищецът да търпи болки и страдания. Наложило се да престой няколко дни в болнично заведение, а след изписването му от там и домашен престой. Дълъг период от време изпитвал главоболие, световъртеж, болки в областта на корема, гърдите и дясното коляно, като споменът за инцидента го преследвал непрестанно.

 Ответникът в законоустановения срок не е подал отговор на исковата молба. В първото по делото съдебно заседание оспорва предявения иск по основание и размер.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

Няма спор по делото и се установява, че по НОХД 1611/2014 г. по описа на ПОС, е одобрено споразумение за решаване на делото, с което е признато, че ответникът е извършила виновно престъпления по чл.342 ал.3 предл.3 б.А вр ал.1 от НК  за това, че на 19.10.2014 година в град Пловдив, на бул. „Христо Ботев, при управление на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес Е 230” с рег. № *** е нарушил правилата за движение: чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП; чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП; чл.6 т.1 и т.2 от ЗДвП; чл.8 ал.1 от ЗДвП; чл.15 от ЗДвП; чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП; чл.25 ал.1 и ал.2 от ЗДвП; чл.26 от ЗДвП; чл.103 от ЗДвП; чл.170 ал.4 от ЗДвП; чл.3 от ППЗДвП; чл.67 ал.1 от ППЗДвП; чл.77 ал.1, ал.2 и ал.3 от ППЗДвП; чл.89 от ППЗДвП и чл.191 от ППЗДвП, като умишлено е причинил значителни имуществени вреди на другиго – на лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с рег. № ***, собственост на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – град Пловдив, като размерът на причинените значителни имуществени вреди е 6297,08 лева, по чл.325 ал.2 предл.1, предл.3 и предл.4 вр ал.1 вр чл.26 ал.1 от НК за това, че на 19.10.2014 година в град Пловдив, при условията на продължавано престъпление, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е било съпроводено със съпротива срещу органи на властта, изпълняващи служебни задължения по *** – И.Н. З – на длъжност „***” в група „***” на Сектор „***” към *** РУ „Полиция” – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив и С.Ю.Х. – на длъжност „***” в група „***” на Сектор „***” към *** РУ „Полиция” – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив и по своето съдържание деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост, по чл.269 ал.1 предл.1 алт.1 и предл.3 алт.2 под алт.1 и алт.2 вр чл.26 ал.1 от НК за това, че на 19.10.2014 година в град Пловдив, при условията на продължавано престъпление, е употребил сила с цел да принуди органи на властта – И.Н. З – на длъжност „***” в група „***” на Сектор „***” към *** РУ „Полиция” – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив и С.Ю.Х. – на длъжност „***” в група „***” на Сектор „***” към *** РУ „Полиция” – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив да пропуснат нещо по служба и свързано с функциите им – да контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението по чл.165 ал.1 т.1 от ЗДвП; да спрат управляваното от него моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес Е 230” с рег. № *** за проверка; да извършат проверка на документите за самоличност и Свидетелството за управление на МПС на водача, както и на всички документи, свързани с управляваното МПС; да допуснат управлението на МПС от водач под упойващо вещество по чл.165 ал.2 т.1 и т.3 от ЗДвП и да установят административно нарушения по ЗДвП, съгласно чл.31 ал.1 т.1 от ЗМВР.

От заключението на съдебно- медицинската експертиза, което съдът кредитира изцяло като пълно и обективно, се установява, че при инцидента на 19,10,2014 г. на ищецът са причинени контузия на гръдния кош и корема; кръвонасядане и охлузване на кожата на дясната китка; контузия на дясното коляно. Тези травматични увреждания е възможно да бъдат получени по начин  и време описан в исковата молба, а именно при задържането на ответника при оказана от него съпротива- блъскане, удряне, дърпане. Било е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 НК. Описаните травматични увреждания да довели до изпитване на сравнително умерени по сила и продължителност болки със затихващ характер, като обичайния оздравителен процес е с продължителност 15-20 дни.

От показанията на свидетелката М.Щ. се установява, че на

19.10.2014 год. е била определена за дежурен офицер на * РУ на МВР. Колегите й С.Х. и И.З. били *** за дневна смяна и съответно били инструктирани от полицейския командир на * РУ – гр. Пловдив. Свидетелката присъствала на инструктажа и след това те тръгнали по маршрута. По-късно са потърсили помощ от всички ***и по станцията, като казали, че преследват лице, което не е спряло на стоп палка. Свидетелката заедно с нейни колеги, слушайки станцията, са се насочили да укажат съдействие. Докато се движели, видели, че на бул. Хр. Ботев е катастрофирал полицейски патрул и въпреки всичко, колегата Х. продължавал по станцията да казва къде се е насочил пеша да преследва водача на гоненото МПС. На ул. Богомил видели ищеца, който бил задържал ответника. Съответно там, на место, колегата им бил доста запъхтян, приведен, държал се за гърдите, трудно дишаше и въпреки всичко казал, че го е задържал. След това завели задържаното лице в районното управление и го предали на дежурния. После свидетелката е отишла до бул. Христо Ботев и ищеца й докладвал устно за начина на задържане и за причините, поради които е извършил физическа сила. След като приключили всички процесуално-следствени действия, тогава Х. бил  отведен в лечебно заведение, тъй като имал оплаквания за тежест в гърдите. Накуцвал с десния крак и се оплаквал от главоболие. Тъй като присъствала на инструктажа сутринта е видяла, че колегите й са в превъзходно състояние. След инцидента, два или три дни нейните колеги са престояли в болнично заведение, и след идването си отново на работа, Х. е бил стресиран, уплашен, видимо по-малко контактен.

Показанията на свидетелката А.Ч. се отнасят за факти и обстоятелства настъпили след задържането на ответника от полицаите.

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на М.Щ. и А.Ч., като ги намира са последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Фактическият състав на непозволеното увреждане изисква кумулативното наличие на следните елементи: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Обстоятелствата, които обуславят деликтната отговорност  следва да бъдат установени от ищеца по исковата молба. За да се приеме, че едно деяние - действие или бездействие е противоправно, необходимо е това деяние да  нарушава предписания правен ред и норми на правно определено поведение. Не може да се оцени като деликт едно поведение, ако то не съдържа правна укоримост, явяваща се като следствие на нарушение на конкретна правна норма.

С влязло в сила споразумение по чл. 382 НПК, което съгласно чл. 383 НПК има сила на присъда, одобрено с определение от 11.11.2014 г. по нохд № 1611/2014 г. на ПОС, О.Я. е признат за виновен за това, че на 19.10.2014 година в град Пловдив, при условията на продължавано престъпление, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е било съпроводено със съпротива срещу органи на властта, изпълняващи служебни задължения по *** –С.Ю.Х. – на длъжност „***” в група „***” на Сектор „***” към *** РУ „Полиция” – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив и по своето съдържание деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост. По смисъла на чл. 300 от ГПК постановената от наказателния съд присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици на деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо изобщо не стои в процеса въпроса дали е изпълнен в случая състава на непозволеното увреждане. Доколкото обаче се касае за престъпление против обществения ред, то предмет на установяване е доколко това увреждане е било насочено към ищеца.

Тъй като настоящият граждански съд е сезиран с искове за обезщетяване на причинените от същото деяние вреди, обстоятелствата, че прекия извършител е оказал съпротива на ищеца при неговото задържане, не могат да бъдат пререшавани и следва да се приемат за установени.

По делото се установи, че на 19.10.2014 година  при опит да бъде задържан ответникът е оказал съпротива на органите на властта, един от който е бил ищецът. Безспорно по делото се установява от събраните гласни доказателства- показанията на св. Щ. и изслушана СМЕ, че на ищеца са причинени неимуществени вреди изразяващи се в контузии в корема, дясното коляно и гърдите. Тези травматични увреждания са причинени от ответника. Установява се, че поведението на ответника е противоправно – несъответства на правно дължимото – да не се вреди други му, което е закрепено в правната норма на чл. 45, ал. 1 ЗЗД.  Налице е причинно – следствена връзка между активното поведение на ответника и причинените вреди на ищеца.

При това положение всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД за налице. Още повече, че за възникване на деликтната отговорност важи презумпцията за вина – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която не само          че не се оборва от данните по делото, но и безспорно се установява от наказателния съд. 

Относно вида и степента на претърпените от ищеца вреди се установява следното:

От заключението на назначената по делото СМЕ което съдът възприема като професионално изготвено се установи, че на ищеца  са причинени контузия на гръдния кош и корема; кръвонасядане и охлузване на кожата на дясната китка; контузия на дясното коляно. Тези травматични увреждания са пречили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 НК. Описаните травматични увреждания са довели до изпитване на сравнително умерени по сила и продължителност болки със затихващ характер, като обичайния оздравителен процес е с продължителност 15-20 дни.

За причинените на ищеца болки и страдания са събрани и гласни доказателствени средства. От показанията на свидетелката Щ. се установява, че след инцидента ищецът е бил стресиран, уплашен, по-малко контактен.

Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 от ГПК.

   Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента, тежестта и броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, възможностите му за възстановяване и адаптация, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.

 Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия.

В случая, като взе предвид горните обстоятелства, съдът намира, че сумата от 1500 лв. съответства на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и адекватно репарира причинения от травмата емоционален и психически дискомфорт и неудобства от друг характер, като се отчита и това, че оздравителния процес е продължител 15-20 дни. 

Досежно възраженията, който ответникът релевира в първото по делото съдебно заседание за наличието на съпричиняване, съдът намира, че същото не е в преклузивния за това срок, тъй като правото на ответникът да направи правоизключващи възражения се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Ответникът в законоустановения срок не е подал писмен отговор. Възражението за съпричиняване е направено след срока за отговор, не се основана на новонастъпили или новоузнати факти, поради което не следва да се разглежда.

Главницата ще се присъди ведно със законната лихва от датата на деликта - 19.10.2014 г. до окончателното плащане.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Иска на ищеца е уважен изцяло. Предвид това в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него съдебни разноски в хода на производството,  а именно сумата от 350 лв. за адвокатско възнаграждение, 100 лева – депозит за вещо лице и 60 лв. – за държавна такса.  

 

           По изложените съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

 

ОСЪЖДА О.С.Я., ЕГН ********** ***, да заплати на С.Ю.Х., ЕГН ********** ***, оф. 3  - адвокат И. сумата от 1500 лв., представляващи неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки, страдания, психически дискомфорт и унижения, настъпили вследствие на извършени от ответника действия на 19,10,2014 г., ведно със законна лихва, начиная от 19,10,2014 г. до изплащане на вземането.  

ОСЪЖДА О.С.Я., ЕГН ********** ***, да заплати в полза на С.Ю.Х., ЕГН ********** ***, оф. 3  - адвокат И. сумата от 510 лева, представляваща разноски по настоящото дело, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала:

ВК