Гражданско дело 1418/2016 - Решение - 13-10-2016

Решение по Гражданско дело 1418/2016г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

         № 3005                  13.10.2016г.                    Гр. Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември  две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСПАРУХОВА ГЕОРГИЕВА

 

 

при участието на секретаря Илияна Куцева - Гичева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1418 по описа на ПРС за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата Б.Ц.Г., с ЕГН: **********, със съдебен адрес:***, *** чрез адв. С.Д. е предявила срещу „ММ Фарма сървис” ЕООД, с ЕИК: 203002282, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Централен“, ул. „Родопи“ № 65, ет. 4, ап. 6 обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда за осъждане на ответника да заплати на  ищеца следните суми: сумата от 1 750 лева (хиляда седемстотин и петдесет лева), представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 01.07.2015г. – 20.08.2016г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 05.02.2016г. до окончателното плащане на вземането. Претендира разноски.

Предявен е бил и иск за заплащане на мораторна лихва, но поради неотстраняване нередовностите на същия производството по него е прекратено с определение от 19.05.2016г., влязло в сила на 14.06.2016г.

Ищецът твърди, че е започнал работа по ТПО с ответника на 07.04.2015г., на длъжност „***” с ОМВ 1500 лева. Трудовият договор бил сключен за неопределено време, със срок на изпитване – 6 месеца. Твърди да е полагал труд, но от м. юни 2015г. тр. му възнаграждение започнало да се изплаща със забавяне, като ТВ за м. май било получено през юли. На 20.08.2015г. на ищеца била връчена заповед за прекр. на ТПО на осн. чл. 71, ал. 1 от КТ. При прекр. на ТПО й било платено ТВ за м. юни 2015г., на 20.10.2015г. й било платено половината от възнаграждението за м. юли, а именно 750 лева. Впоследствие ищцата установила, че през м. юли и август 2015г. работодателят започнал да осигурява ищцата на 4-часов раб. ден, без да има сключено доп. споразумение в тази насока, поради „намален обем на работата”.  

Твърди да са й останали неплатени следните възнаграждения – сумата от 750 лева, половината тр. възнаграждение за м. юли 2015г., и сумата от 1000 лева – 2/3 от тр. й възнаграждение за м. август 2015г. При покана към работодателя същият да й ги заплати й било отговорено, че това няма да стане поради влошените финансови резултати на дружеството. Твърди да е полагала труд по тр. си правоотношение за периода, за който претендира тр. възнаграждения и изплащането им по никакъв начин да не е обвързано от финансовите резултати на дружеството. Ето защо моли да бъде осъден ответника да й заплати процесните суми, претендира законна лихва и разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество.

Взема се становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Взема се становище за нередовност на исковете за мораторна лихва, като към момента производството по тях е прекратено с влязло в сила определение. Признават се твърденията на ищеца, че същият в периода 07.04.2015г. – 20.08.2015г. е работил с ответника по безсрочно ТПО като търговски представител, че ТПО е прекратено едностранно от работодателя в срока за изпитване. Сочи се, че ищцата е назначена на пълно раб. време 8 часа. На 01.06.2015г. след проведено заседание с представителите на работниците и служителите било прието да се въведе непълно работно време за някои категории работници и служители. била издадена заповед на работодателя, с която ищцата била запозната и на основание същата тя работила за периода от 01.07.2015г. насетне на 4-часов работен ден. Твърди се на 20.08.2015г. на ищцата да са изплатени 1175, 85 лева – ТВ за м. юни 2015г., за което бил съставен РКО. На 20.08.2015г. ищцата внесла сумата от 530 лева за надлимитен телефон, ремонт на iphone 5s и неотчетен служебен аванс за гориво. ТВ за м. юли й било платено на 06.10.2015г. по банков път, в р-р на 750 лева брутно, 587, 92 лева нетна сума за получаване. Преди да напусне, на 20.08.2015г. ищцата подписала приемо-предавателен протокол, в който било отразено, че ищцата предава служебния си автомобил с изгоряла крушка на преден ляв фар и спукана задна дясна гума, със скъсан текстилен под отпред вляво. Уговорката между страните била, че по-късно ищцата ще се яви да получи последната си заплата и да  заплати тези щети, както и евентуално наложени глоби от Пътна полиция за работодателя. Ето защо заплатата й за м. август 2015г. била депонирана, но ищцата, вместо да се яви, завела настоящото дело.

Прави се възражение за прихващане със сумата от 200 лева – „описани в протоколите от 09.07.2015г. и 20.08.2015г. щети” Предвид нередовността на възражението, същото не е било прието от съда. По никакъв начин не е било посочено какви са тези щети, на какво основание се претендират от ищцата, каква е стойността на всеки от описаните в тези протоколи детайли, възражението е абсолютно неконкретизирано по основание, както и как се получава размера му, както и по описание на щетите. Ето защо искането за приемането му е оставено без уважение с определението за насрочване на делото.

Претендират се разноски, възразява се за прекомерност на хонорара на пълномощника на ищеца.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Представя писмена молба, с която моли да се съберат допуснатите доказателства и да се реши делото, като се уважат  исковете.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника адв. Д. взема становище за неоснователност на исковете и моли да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намери следното:

За да бъде уважен искът по чл. 128, т. 2 от КТ за присъждане на тр. възнаграждение следва ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника през процесния период, че е полагал труд за периода, за който претендира да му се заплати трудово възнаграждение, и размера на дължимото трудово възнаграждение за периода юли – август 2015г.

В тежест на ответната страна, при установяване на горните обстоятелства, е да установи твърденията си, че вземанията на ищеца са погасени поради плащане, както и твърдението си, че не е в забава по отношение изплащането на тр. възнаграждения на ищеца.

В конкретния случай ответникът не оспорва наличието на съществувало ТПО между страните. Оспорва се обаче в процесните 2 месеца ищецът да е работил на пълен работен ден, трудовото му възнаграждение да възлиза на посочените в исковата молба суми, както и да е бил в забава за плащането на ТВ за м. август 2015г.

От събраните доказателства – заповед за прекр. на ТПО от 20.08.2015г., длъжностна характеристика, справка за приети и отхвърлени уведомления, удостоверение УП-3, квитанция към приходен касов ордер, два приемо-предавателни протокола, РКО от 20.08.2016г., и от представените от ответника такива – трудов договор от 06.04.2015г., ДХ, служ. бележка, заповед от 15.06.2015г. за въвеждане на непълно работно време, таблица за отчитане явяването на работа за м. юли и август 2015г., фиш за заплата за м. юни 2015г., фиш за м. юли 2015г., фиш за м. август 2015г., РКО от 20.08.2015г. за ТВ за м. юни, ПКО за сумата от 530 лева от 20.08.2016г., приемо-предавателен протокол от 09.07.2015г., от 20.08.2015г., заповед за ползване на ПГО, се установява, че между страните е съществувало ТПО в посочения от ищеца период, и че ищцата е заемала при ответника длъжността „***“. Представено е и заверено копие от цялото ЛТД на ищцата.

Видно от горепосочените доказателства, ищцата е заемала при ответника длъжността „***“ на основание трудов договор от 06.04.2015г., сключен за неопределено време, с 6-месечен срок за изпитване, в полза на работодателя, с ОМВ 1500 лева, платимо ежемесечно до 25-то число на следващия месец, на пълно раб. време – 8 часа. Уговорен е ПГО 20 дни годишно. С протокол от 01.06.2015г. на събрание с представителите на работниците и служителите е взето решение от работодателя за преминаване на непълно раб. време – 4 часа, за определени категории длъжности, поради намаляване обема на работа, като за длъжността „***”, вкл. и за ищцата, е въведено 4-часово раб. време за летния период от 01.07.2015г. до 30.09.2015г. В тази връзка е издадена заповед от 15.06.2015г., за която е разпоредено да се връчи на работниците, за които е въведено 4-часово раб. време, вкл. и ищцата.

На 27.07.2015г. ищцата е подала молба за ползване на ПГО 10 дни от 03.08.2015г. до 14.08.2015г. Със заповед от 27.07.2015г. ползването на този отпуск е разрешено.

ТПО на ищцата е прекратено със заповед от 20.08.2015г., връчена ан същата дата, на осн. чл. 71, ал. 1 от КТ.

Установява се от ведомостта за м. юли 2015г., че за този месец на ищцата е начислено тр. възнаграждение в размер на 750 лева бруто, чиста сума за получаване – 587, 92 лева. Ответникът твърди да е превел същата по банков път, като представя преводно нареждане, неоспорено от ищцата, видно от което сумата й е преведена по банков път на 6-ти октомври 2016г.

Установява се от ведомостта за м. август, че за този месец й е начислено за получаване ТВ и обезщетение за ползван ПГО в размер на 363, 95 лева. Тази сума е депонирана при работодателя, като няма данни да е изплащана на ищцата.

Установява се, че ТВ за м. юни е изплатено на ищцата изцяло на 20.08.2015г. при прекр. на ТПО. Установява се, че съгл. таблиците за явяване на работа е отбелязано, че търг. представители са работили по 4 часа на ден, че при прекр. на ТПО ищцата е заплатила на работодателя 530 лева за надлимитен телефон и ремонт на служебния автомобил, който й е бил предоставен, като са съставени два приемо-предавателни протокола за автомобила.

Други доказателства по делото не са събирани.

Предвид дотук изложеното съдът намира, че ищецът доказва да е работил по ТПО с ответника, като за процесния период не доказва да е полагал труд повече от 4 часа на ден. Ето защо му се дължи възнаграждението, посочено по размер във ведомостите. Относно възнаграждението за м. юли, същото е платено преди завеждане на исковата молба през м. октомври 2015г., поради което искът за заплащане на Тв за този месец ще се отхвърли като неоснователен. През м. август ищецът е ползвал отпуск, а през останалото време е работил, за което му е начислено тр. възнаграждение за 4-часов раб. ден, като чистата сума за получаване възлиза на 363, 95 лева. Ответникът не доказва да е изплатил същата, като ТВ за този месец е платимо в срок до 25-ти септември 2015г. Ето защо работодателят е изпаднал в забава за плащането му.

С оглед на горното искът за заплащане на ТВ ще се уважи до размера на сумата от 363, 95 лева – неплатено ТВ за м. 08.2015г., и ще се отхвърли иска за м. 07.2015г., и за разликата над тази сума до пълния предявен размер на исковете от 1750 лева, като неоснователен.

Ще се присъди законната лихва върху главницата за периода от завеждане на исковата молба до окончателното плащане на дължимата сума. Вземането е лихвоносно, а ИМ има х-р на покана. В случая работодателят, а не ищецът е в забава, тъй като при прекр. на ТПО ответникът е длъжен да начисли всички дължими ТВ и обезщетения, като те вече не са търсими и платими при работодателя, а носими и задължение на длъжника е да потърси кредитора, за да му ги изплати, а не обратното. Ответникът е разполагал с банкова сметка ***, както и с адрес на същия, поради което не е била налице пречка да изпълни задължението си. Всички възражения относно причините за депониране на сумата и неизплащането й са недоказани по делото, липсват доказателства да е имало такава уговорка между страните. Ето защо ответникът е в забава за плащане на тази сума и следва да я бъде осъден да я заплати, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното плащане.

С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски – ищецът съразмерно с уважената, а ответникът – с отхвърлената част от иска.

Ищецът претендира разноски, но не доказва да е направил такива, тъй като е представил само пълномощно, но не и договор за правна защита и съдействие, няма доказателства нито за уговорено, нито за платено адв. възнаграждение. ето защо разноски на ищеца не се следват.

Ответникът претендира разноски за адв. възнаграждение, като представя доказателства за уговорено и по банков път платено такова в размер на 300 лева – л. 69 от делото. Съразмерно с отхвърлената част от иска му се следват разноски в размер на 237, 61 лева (двеста тридесет и седем лева и шестдесет и една стотинки), които следва да се възложат в тежест на ищцовата страна.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважения иск по чл. 128, т. 2 от КТ в размер на 50 лева (петдесет лева).

Така мотивиран, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „ММ Фарма сървис” ЕООД, с ЕИК: 203002282, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Централен“, ул. „Родопи“ № 65, ет. 4, ап. 6, представлявано от у. М.М., чрез пълномощника адв. Т.Д.,***, *** да заплати на Б.Ц.Г., с ЕГН: **********, със съдебен адрес:***, *** чрез адв. С.Д. сумата от 363, 95 лева (триста шестдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 01.08.2015г. – 20.08.2015г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба – 05.02.2016г. до окончателното плащане на дължимите суми, като ОТХВЪРЛЯ иска за периода 01.07.2015г. – 31.07.2015г., както и за разликата над сумата 363, 95 лева (триста шестдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки) до пълния предявен размер от 1750 лева (хиляда седемстотин и петдесет лева), като неоснователен.

ОСЪЖДА Б.Ц.Г., с ЕГН: **********, със съдебен адрес:***, *** чрез адв. С.Д. да заплати на „ММ Фарма сървис” ЕООД, с ЕИК: 203002282, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Централен“, ул. „Родопи“ № 65, ет. 4, ап. 6, представлявано от у. М.М., чрез пълномощника адв. Т.Д.,***, *** сумата от 237, 61 лева (двеста тридесет и седем лева и шестдесет и една стотинки) – разноски съразмерно с отхвърлената част на исковете.

ОСЪЖДА „ММ Фарма сървис” ЕООД, с ЕИК: 203002282, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Централен“, ул. „Родопи“ № 65, ет. 4, ап. 6, представлявано от у. М.М., чрез пълномощника адв. Т.Д.,***, *** да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 50 лева (петдесет лева) – държавна такса върху уважения иск.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от датата на обявяването му 13.10.2016г., на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.  

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/

Вярно с оригинала!ВГ