Гражданско дело 14001/2016 - Решение - 30-10-2017

Решение по Гражданско дело 14001/2016г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер   3771                30.10. 2017г.                Град  ПЛОВДИВ

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       Пловдивски Районен съд                         ХХ-ти граждански състав

 

       На  дванадесети септември                                          2017  Година

 

       В публично заседание в следния състав:

 

                                                      Председател: :  ЗОЯ БОГДАНОВА

        

при секретаря  Каменка Кяйчева,като разгледа докладваното от съдията  гр. дело N14001 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид след ното:

  Производството е образувано по предявен от Н.М.В. ЕГН********** с адрес *** против „Профи Кредит Бъл гария“ЕООД ЕИК175074752 със седалище и адрес на управление грСофия,ра йон Средец ЖК Мотописта“ бул.“България“49 бл.53Е вх.В,представлявано от ******С. Н.,Я. В.и Д. Х. с правно осн 

Ищцата твърди, че е страна по договор за потребителски  кредит № **********, сключен с ответника на 08,05,2012г.Твърди също,че се подписала върху празна бланка на договора за потребителски кредит, в който не били попълнени всички параметри на потребителския кредит, с обяснението от страна на служител на ответника, че кредитът трябва първо да бъде одобрен от ********в централния офис в *****и там да бъдат нанесени липсващите характери стики след което договорът ще й бъде предоставен. Твърди още, че  освен договора подписала и декларация във връзка с обработване на личните й данни.Твърди, че впоследствие на 08,05,2012г. получила по пощата договор за кредит с попълнените характеристики.Твърди,че тогава установила,че в дого вора били включени параметри на кредита относно размера на главницата, лих вения процент по заема, годишния процент на разходите в срока на договора, различни от тези които й били представени в устна форма от кредитния експерт при подписване на договора, а именно размер на главницата - 4000лв. за срок на заем 48 месеца, размер на общото задължение - 13138,35лв., ГПР - 101,54%,  ГЛП – 76,50% и лихвен процент на ден 0,21%. Ищцата твърди, че  по пощата получила и ОУ към договора.Така при подписването на договора ищцата твърди, че не е знаела какво задължение поема, каква е крайната цена на финансовия продукт.Твърди, че основните задължителни реквизити  съгласно чл.11 от ЗПК не се съдържали в договора за потребителски кредит,а били вписани впослед ствие от доставчика на финансоия ресурс.Счита,че горното представлява заблуж даваща търговска практика по смисъла на ЗПК.Твърди още,че с влязла в сила за повед №***/08,08,2013г. на *****на КЗП било прието,че ответното дру жество при упражняване на дейността си използва заблуждаваща търговска прак тика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, пр. 3, вр. с чл. 68г, ал. 4 от ЗП, тъй като не пре доставя своевременно информация за крайната цена на кредитния продукт, тъй като общото задължение се съобщавало впоследствие,а ГПР имал различна стой ност от първоначално отбелязания в договора и погасителния план заедно с ОУ били предоставени впоследствие.С коментираната заповед било забранено на ответника да използва тази нелоялна търговска практика. Коментираната за повед била обжалвана и с влязло в сила на 13,05,2015г. решение на ВАС жалбата на ответника била отхвърелна.Твърди,че с изявление от 12,10,2016г. развалила сключения с ответника договор за потребителски кредит от 08,05,2012г., позо вавайки се на неговата нищожност и поискала да й бъдат възстановени всички лихви заплатени по кредита.Ищцата счита, че коментираният договор изобщо не я обвързва,тъй като е нищожен съгласно чл.22 от ЗПК, поради което на осно вание чл. 23 от същия закон счита,че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други разходи. Излага съображения за нищожност на сключения договор за потребителски кредит и счита, че същия противоречи на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и чл. 11, ал.1, т.10, т.11, т.12 и т.20. На следващо място твърди,че в договора за потребителски кредит се съдържат неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т.9 и т.19 от ЗЗП, които пред ставляват заблуждаващи търговски практики по чл. 68б и сл., вр. с чл. 143, т. 19 от ЗЗП. Ищцата твърди, че е била въведена в заблуждение от страна на ответ ника и не е могла да се запознае преди подписване на договора с неговите клаузи – основание по чл. 143, т. 9 от ЗЗП. Счита, че съобразно задължителното тълкуване на преюдициалното заключение на съда на ЕС по дело С-453/10 използването на заблуждаващи търговски практики представлява един от еле ментите на които по силата на чл.4, Параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05,04,93г. относно неравноправните клаузи в потребителските до говори, може да се основе преценката за неравноправния характер на договор ните клаузи.На следващо място твърди,че е налице неравноправност на дого ворните клаузи поради непредоставянето на съществената преддоговорна инфор мация,каквато й била необходима, за да извърши преценка дали да сключи до говор за заем. Не й бил предоставен стандартен европейски формуляр, поради което не могла да вземе информирано решение дали да встъпи в договорни правоотношения с ответника. Оспорва да е запозната с ОУ към договора въпреки, че при подписването му изрично е декларирала това обстоятелство, с твърдение, че същото не отговаря на обективната истина. Възоснова на изло женото от съда се иска да прогласи нищожността на сключения между страните на 08,05,2008г. договор за потребителски кредит. Претендира разноски

Ответникът оспорва така предявения иск. Заявява, че ОУ към договора за заем са редовно приети от ищцата. Твърди, че процесния договор бил прекратен от  ответника много преди ищцата да направи  изявление за разваляне на до говора.Счита, че с поставяне на подпис от ищцата върху договора, същата е дек ларирала получаването на стандартен европейски формуляр в клаузата на точка Г от договора.Счита, че не е налице никаква разлика между параметрите посоче ни от ищцата и параметрите,при които е отпуснат кредита, с изключение на ГПР, който бил намален.При заявени 109,53% бил намален и одобрен на 101,54%. Счита,че съгласно разпоредбата на чл. 2.2 от ОУ подписването на договора от страна на клиента и неговото предаване на кредитора представлява молба на клиента за отпускане на заем до размери съгласно посоченото от клиента. Оспорва твърденията на ищцата да е подписала празна бланка. Твърди про цесният договор за револвиращ заем да е бил прекратен предвид неточното изпълнение на задълженията по договора и същият бил обявен за предсрочно изискуем на 28,05,2013г.Оспорва доводите за нищожност на процесния договор за револвиращ заем на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т.7,9,10,11,12,20 от ЗПК и излага подробни съображения в тази връзка. Счита за неоснователни доводите за нищожност на договора поради наличие на неравноправни клаузи, съдържащи се в него на основание чл. 143,т.9 - т.19. Счита, че съдържанието на нито една от посочените точки на чл.143 ЗЗП не може автоматично да докаже неравноправния характер на определена договорна клауза, а съдът следва да прецени твърденията за неравноправния характер с оглед обстоятелствата по делото. Счита, че не са налице хипотезите на т. 9 – 19 на чл. 143 от ЗЗП.Твърди, че в чл.4 от ОУ към договора била подробно описана процедурата по канд идатстване и сключване на договора за кредит. Възразява, че с оглед вписаната в договора информация и посоченото в ОУ ищцата  е била запозната с условията на договора и не е била въведена в заблуждение за неговите параметри. По изложените съображения настоява за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоя щото производство доказателства, намира за установено следното:

Няма спор по делото,а и видно от представения договор за револвиращ заем***** от 08.05.2012 г., сключен между "Профи Кредит България" ЕООД като кредитор от една страна и Н.В. като длъжник и М. В.като солидарен длъжник от друга при следните одобрени от кредитора параметри: сума на кредита-4000 лв; срок на кредита -48; размер на вноската-269 лв.; ГПР-101.54%;; годишен лихвен процент-76.50%; лихвен процент на ден- 0.21%; общо задъл жение- 9684лв. 

 

 

 

Съгласно т.VI б."Б" от договора неразделна част от същия са Общи усло вия за физически лица, които са предадени при подписването му и с които кли ентът и солидарният длъжник са се запознали със съдържанието на тези общи условия преди подписването на договора, нямат забележки и се задължават да ги спазват като неразделна част на този договор. 

 

 

 

Към горепосочения договор са приложени и общите условия.

 

 

 

 

В т.2 от Общите условия /ОУ/ е разписан начина на сключване на дого вора за потребителски кредит,а именно- кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт представя на клиента образец на договора, като с помощта на кредитния експерт клиентът е длъжен надлежно да попълни и провери всички клаузи и данни на договора. След това клиентът е длъжен собственоръчно да подпише договора и неговите приложения и да ги предаде чрез кредитния екс перт на кредитора.

Относно начина на сключване на договора по делото е изслушан   сви детеля М. В.,****на ищцата,който установява,че договорът бил първо подписан от ищцата, след това изпратен за одобрение в ****, след което екземпляр от договора бил върнат на ищцата обратно по пощата.

 

 

 

 

 

 

 

 

  

 

 

 

По делото    

 

 

 

  

 

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

С уведомително писмо от 28.05.2013г. от "Профи Кредит България" ЕООД ищцата е информирана,че договорът за потребителски кредит е едно странно прекратен, считано от 28.05.2013 г., като непогасената част от задълже нието по договора възлиза на сумата от 12061,16лв лихва за забава в размер на 13,78лв. и наустойка в раозмер на 50%от целия размер на заема.

Със заповед № *** от 08.08.2013 г. на *****на КЗП заблуж даващите търговски практики на "Профи Кредит България" ЕООД са забранени на основание чл. 68м, ал. 1 във вр. с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68е, ал.2 от Закона за защита на потребителите.

 

 

 

 

Със заповед № *** от 08.08.2013 г. на *****на КЗП е потвърдена с решение на ВАС № 5365 от 13.05.2015 г., 7- мо отделение, по адм. дело № 6571/2014. се забранява използването на заблуждаваща търговска практика, потребителят има право да развали потребителския контракт, и да претендира обезщетение за претърпените вреди.

 

 

 

 

Със заявление получено с писмо с обратна разписка на 12.10.2016г.и на основание чл. 68 м, ал. 1 от ЗЗП ищцата е развалила сключения с "Профи Кредит България" ЕООД договор за потребителски кредит, като се е позовала на него вата нищожност, и е поискала да й бъдат възстановени всички лихви, заплатени по кредита.

От заключението на приетата по делото ССЕ се установява, че в годишния процент на разходите като разход на заемодателя е включена само до говорна лихва

  

 

 

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 

 

 

 

Предявеният иск е за признаване нищожността на договор за потре бителски кредит с №*****, сключен   на 08,05,2012г  , тъй като не са спазе ни изискванията за съдържание на договора, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.,7,9,10,11,12 и 20 от Закона за потребителския кредит и поради неравно правност на всички клаузи в договора по смисъла на чл. 143, т.9 от Закона за за щита на потребителите.

С оглед горното, посоченият договор е за предоставяне на финансова услуга от разстояние, по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финан сови услуги от разстояние,приложим и към договорите за потребителски кредит, съгласно легалното определение на понятието "финансова услуга", дадено в параграф 1,т. 1 от ДР на ЗПФУР.С оглед горното, към така сключеният договор за потребителски кредит са били приложими и изискванията на чл. 8- чл. 11 от ЗПФУР, съгласно които информацията по условията на договора е следвало да бъде предоставена на потребителя още преди той да е обвързан от предложение /чл. 8, ал.1/, и тя да е пълна, вярна, разбираема, и да не въвежда потребителя в заблуждение /чл. 11, ал.2/..  

 

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. т.,7,9,10,11,12 и 20 от Закона за потребителския кредит задължителни реквизити от всеки договор за потреби телски кредит са: общия размер на кредита и условията за усвояването му; лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит;условията на издължаване на кредита, включително пога сителен план; информация за правото на потребителя при погасяване на главни цата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погаситгелен план за извършенте и предстоящите плащания; на личието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде упражнено.

          Видно от чл. 2.3. от ОУ, след подписването на ДРЗ е предвидено да се пре доставя на кредитоискателя и на солидарния длъжник погасителен план.за внос ките по заема Същевременно в същата разпоредба е предвидено, че договорът между страните влиза в сила в момента на подписването му от страна на кре дитора, която дата се счита като дата на сключването му.

           В разпоредбата на чл. 11 от ЗПК е посочено съдържанието на договора за кредит и са предвидени задължителни реквизити, които то следва да включва като условия за усвояване на кредита, начин на формиране на лихвен %, условия за издължаване, съдържание на погасителния план, информация за дължимите плащания и т.н. В процесния договор обаче единствените данни за тази инфор мация се съдържат в раздел VI- "Параметри на одобрения револвиращ заем", от съдържанието на който обаче потребителят не може да прецени икономическите последици от договора,а на същия като по-слабата страна в това правоотно шение законодателят е предоставил съответни стандарти за защита. На първо място, изисква се информацията да е ясна, разбираема и недвусмислена, а от посочените числа в раздел VI не се разбира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от главницата и лихвата и оттук потребителят е поставен в неблаго приятна позиция по отношение на информираността си за конкретните условия по кредита. На следващо място, потребителят трябва да е изразил и съгласие да са му предоставени задължителните реквизити на договор за кредит, с които той да се е запознал преди сключването му-чл.5 ал.2 от ЗПК.От свидетелските показания се установи, че преддоговорна информация не е била предоставена на ищцата.По делото липсват доказателства ответникът да е изпълнил задължение то си да представи на ищца та стандартен европейски формуляр, съдъдржащ преддого ворна информация Обстоятелството, че ищцата е декларирала фор мално, под писвайки договора, че й е предоставена пред договорна информация под формата на стандартен европейски формуляр / буква Г от раздел VІ на договора   не доказва  това обстоятелство.Още повече,че ответ никът не изпълни вмененото му за дължение пс чл. 190 от ГПК да пред стави същия по делото,нито ангажира доказателства реално да е изпълнил това си за дължение .    

           С оглед така изложеното, съдът намира, че са налице установени по де лото нарушения:на чл.11, ал.1, т.7 от ЗПК, като не е била предоставена на ищ цата преди подписването на договора информация за условията за усвояване то на кредита, както и на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, като не е била предоставена на ищцата информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, перио дичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Представеният  по делото коригиран погасителен план от 30.11.2012г. /л.79 от делото/,, сключен при подписване на анекс№1 от 30.11.2012г. не може да санира този недоста тък,доколкото към датата на подписване на договора изискването на чл.11 ал.1 т.11 от ГПК не е било изпълнено..

 

 

 

 

 

 

 

  

 

 

 

Ищцата твръди, че са налице предпоставките за неравноправност и ни щожност на всички клаузи в процесния договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 143, т.9 и т.19 от Закона за защита на потребителите, тъй като била въведена в заблуждение от страна на кредитора и не е могла да се запознае с клаузите на договора преди неговото подписване.По този начин тя, като потре бител на финансова услуга е обвързана с условия, с които не е имала възможност да се запознае преди сключване на договора за потребителски кредит.

 

 

 

 

Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор,сключен с потребителя и това е всяка уго ворка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на дого вор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/1З/ЕИО н Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потре бителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр.64/2007 г./Според чл.3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоста веност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. 

 

 

 

 

 

 

 

По делото не се установи ищцата в качеството си на потребител да е изразила предварително информирано съгласие за параметрите на сключения на 08,05,2012г.договор за потребителски кредит с №*****.Липсват доказа телства ищцата да се  е запознала с параметрите на договора, които да са й били предоставени  предварително, тя се е запознала с тях и да е изразила съгласие. Напротив, в тази връзка свидетелят В. посочва „в офиса не сме ходили преддоговорна информация не са ни предоставяли“.Следователно налице е хипотезата на чл. 143, т.9 от ЗЗП.

.

   

 

 

 

 

 

 

 

   От горното може да се направи извод за това, че договорът е сключен при определен само от търговеца размер на лихвата, без потребителят да е изразил съгласие или да е направил предложение по отношение на годишния лихвен процент и годишният процент на разходите, които параметри определят въз наградителната лихва. Така по начина, по който е бил сключен въпросният до говор за потребителски кредит, следва, че същият е поставил в неблагоприятно положение потребителя спрямо финансовата институция, отпускаща му заема и предвидила неравноправни договорки за възнаградител ната лихва, поради което договорът се явява недействителен на основание чл. 143 от ЗЗП, вр. чл. чл. 24 от ЗПК.  

 

 

 

 

 

     В ЗЗП е установена принципна забрана на неравноправните клаузи в договор, сключен с потребител, които са прогласени за нищожни, освен ако са индивидуално уговорени - чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Според чл. 146, ал. 2 ЗЗП, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, а тежестта за доказване, че дадена клауза е индивидуално уговорена е на търговеца - ал.4 на чл. 146 ЗЗП. В случая ответникът не твърди и не установява процесните клаузи да са били инди видуално уговорени.

           По изложените съображения съдът приема,че по делото е безспорно уста новен неравноправният характер на договорните клаузи -предмет на иска, а имен но,че същите са сключени във вреда на потребителя, не съответстват на изиск ванията за добросъвестност, и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Следователно предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

На осн чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 525,53лв държавна такса за настоящото производство.

На осн чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 120 лв. разноски за настоящото производство-депозит за ССЕ.

На осн чл.38 ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Е.И. сумата от 924,15лв. разноски за адв възнаграждение, опре делено по реда на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1 от 09.07.2004г. за мин. размери на адв. възнаграждения

Мотивиран от горното Съдът

                                                             Р Е Ш И

       ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН договор за кредит№*****/ 08.05. 2012,сключен между „Профи Кредит България“ЕООД ЕИК175074752 със се далище и адрес на управление гр.София, район Средец ЖК Мотописта“ бул. “Бъл гария“49 бл.53Е вх.В като кредитор  и  Н.М.В. ЕГН **** ****** с адрес *** като длъжник и М. Й. В.-като солидарен длъжник на осн на основание чл.11 т.7,11  във връзка с чл. 22 от ЗПК и  чл. 143, т.9 от Закона за защита на потребителите.

    ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ЕООД ЕИК175074752 със седалище и адрес на управление грСофия, район Средец ЖК Мотописта“ бул.“Бъл гария“49 бл.53Е вх.В да заплати на Н.М.В. ЕГН********** с адрес *** сумата от 120лв разноски за настоящото произ водство

       ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ЕООД ЕИК175074752 със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец ЖК Мотописта“ бул.“България“49 бл.53Е вх.В да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сме 

 

 

 

тка на Районен съд Пловдив сумата от 525,53 лв държавна такса

        ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ЕООД ЕИК175074752 със седалище и адрес на управление грСофия,район Средец ЖК Мотописта“ бул.“България“49 бл.53Е вх.В да заплати на едв.Е.И. със сл. адрес *** сумата от 1025 лв адв възнаграждение

        Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд Пловдив 

 

 

 

 

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ/п./ З.Б.

 

Вярно с оригинала.

КК