Гражданско дело 12666/2016 - Определение - 10-10-2016

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 8553           10.10.2016 година                            град Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета година, като разгледа докладваното от съдията Точевски гражданско дело № 12666 по описа на съда за 2016 г., намира следното:

           

 

 

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 48336/ 21.09.2016 г., подадена от М.Д.И., ЕГН: **********, против Върховна касационна прокуратура и Четвърто РПУ- СДВР, с искане за осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за причинени вреди на основание чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ- поради нарушено право на справедлив процес и разглеждане на дело в разумен срок.

С разпореждане на съда от 26.09.2016 г. исковата молба е оставена без движение, като на ищеца са дадени указания в седем отделни пункта в какво точно се състои нередовността на иска. Съобщението с указанията на съда е получено лично от страната на 30.09.2016 г., видно от наличната по делото разписка, като с него ищецът е уведомен за неблагоприятните последици от процесуалното си бездействие.

В дадения срок- на 06.10.2016 г. ищцата подава по пощата уточняваща молба, с която посочва, че изпълнява указанията.

Като взе предвид първоначалната искова молба и уточняващата такава, съдът намира следното:

С подадената повторна молба не се отстраняват указаните нередовности на иска, поради следните съображения:

На първо място, исковата претенция е недопустима- процесуална предпоставка за ангажиране на отговорността на Държавата по реда на чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ, каквото ищцата поддържа, че е правното основание на иска й, е наличие на приключила административна процедура по реда на глава Трета „А“ от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. В този смисъл е императивната норма на чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ и предвид неизлагането на съображения в тази насока, както и липсата на представени доказателства за разглеждане на заявление на ищцата от Инспектората към ВСС, искът се явява недопустим. С уточняващата молба не се мотивира правен интерес в поддържаната специално предвидена от законодателя хипотеза за обезщетение на вреди, поради което само на това основание производството по делото следва да се прекрати.

Не може да се приеме и това, че ищцата търси обезщетението по общия исков ред- отговорност по чл. 49 от ЗЗД, доколкото изрично същата както в исковата си молба, така и в уточняващата такава, поддържа искането си да получи обезвреда по реда на ЗОДОВ. Независимо от това, съдът е дал изрични указания по този въпрос в точка 5 от предходното си разпореждане, които с уточняващата молба въобще не са изпълнени, поради което дори само това обстоятелство е достатъчно, за да обуслови връщане на исковата молба досежно правната квалификация на предявената претенция.

На второ място, по смисъла на чл. 127 ал. 1 т. 3 от ГПК един от задължителните реквизити на исковата молба е това да се посочи конкретна цена на иска. В случая искът е оценяем, тъй като се търси обезщетение за вреди, но изрично ищцата заявява, че не била длъжна, защото не се изисквало, да посочва цена на иска или пък размер на конкретните вреди. По този начин от една страна не може да се прецени дали настоящият състав е родово компетентен да се произнесе по иска, а от друга- не се изпълнява даденото от съда указание по т. 3 от предходното разпореждане. Така остава неясен и петитумът на исковата молба, което също е задължително изискване за редовност по смисъла на чл. 127 ал. 1 т. 5 от ГПК, но и то не е отстранено.

На трето място, не са изпълнени в цялост и указанията по т. 7- за представяне на приложенията към исковата молба в съответния брой преписи за всяка от страните, също императивно изискване за редовност на исковата молба по чл. 128 т. 3 от ГПК.

Предвид изложеното дотук, са налице достатъчно основания за връщане на исковата молба като нередовна на основание чл. 128 т. 2 от ГПК, поради процесуалното бездействие на страната, изразяващо се в неизпълнение на указанията на съда в тяхната цялост.

 

Водим от горното и на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА искова молба с вх. № 48336/ 21.09.2016 г. и уточнена с „жалба“ с вх. № 51123/ 07.10.2016 г., подадена от М.Д.И., ЕГН: **********, против Върховна касационна прокуратура и Четвърто РПУ- СДВР, поради неизпълнение в дадения едноседмичен срок на указанията за отстраняване на нередовността й.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 12666 по описа за 2016 г. на Районен съд- Пловдив. 

 

Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му.

 

СЪДИЯ:/п/

            / Александър Точевски /

Вярно с оригинала.

АД