Гражданско дело 1239/2016 - Решение - 12-05-2016

Решение по Гражданско дело 1239/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е №1587

 

12.05.2016 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и шестнадесета  година, в състав:

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1239/2016 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

      Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

      Обективно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

       Делото е образувано по искова молба на „ДЕНИС 89 С”, ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ 115816074, със седалище и адрес на управление в Кричим, област Пловдив , ул. Победа № 1, депозирана против 
ответника „ФРАНКАЛАНЧИ 2 ООД,  ЕИК 202828184, със седалище и адрес на управление в Пловдив , бул. Христо Ботев № 92Б, и с искане да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца ( на договорно основание ) сумата от  3871.92 лева общо, от които: 3715.20 лева равностойност на цена по договор  за покупко – продажба на дървесина , и 156.72 лева обезщетение за забава в плащането на тази главница . Иска и разноските по делото . 

      Ответното дружество възразява против основателността на иска с мотив,  че е платило. Прилага като доказателство платежно нареждане от дата 17.02.2016 за сумата от 2000 евро ( равностойни на 3911.66 лева).

     От своя страна ищеца признава факта на направеното плащане, но иска присъждане на разноските, тъй като те останали неплатени ,а ответника определено бил дал повод за завеждане на иска.

    Исковете са допустими като осъдителни, но неоснователни. 

     Най- напред, съдът приема съществуването на облигационно правоотношение между страните, които не спорят, че имат сключен помежду им договор. Това наличие се доказва и без съмнение от приложените на листове от 5 до 10 по делото превозни билети и фактури , които затова съдът  и кредитира като годни доказателства. Специално по отношение на превозните билети следва да с е отбележи ,че в тях има подпис на представителя на ответното дружество , положен в графа „получил”,   което означава и че дървесината е реално доставена. Плащане обаче липса към датата на подаването на исковата молба ( 02.02.2016г) а е платено едва на 17.02.2016г., като платената сума била достатъчна да покрие главницата и претендираните лихви . Останали обаче неплатени част от разноските по делото. Последният факт е признат от ищеца. Затова съдът кредитира представените на основание чл. 147 от ГПК доказателства за това плащане като обективни и годни. Плащането е новонастъпило обстоятелство, което съдът следва да вземе предвид при решението по делото , на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК,  и което води до неоснователност на иска  за главницата и на този за обезщетение за забавата.

     Разноските са единственият спорен момент в производството:

      Разноските се присъждат в полза на ищеца, след като ответника определено е дал повод исковото производство да бъде стартирано. Затова  основание той да бъде освободен от заплащане на разноски по смисъла на чл. 78 ал. 2 от ГПК няма, след като всички плащания са извършени след датата на депозирането на исковата молба в съда.

  Правено е възражение, че  уговорения за оказаното съдействие на ищеца хонорар на адвокат е прекомерно завишен. Неговия размер е общо 882 лева ( с ДДС), а като при материален интерес от 3871.92 лева, дължи се минимален хонорар от 501.03 лева, изчислен  съобразно методиката на  чл. 7 от  НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същевременно на делото му липсва правна и/ или фактическа сложност : доказателствата са еднозначни , в малък обем , проведено е единствено съдебно заседание и процесната сума е платена. Тоест , възражението за прекомерност е основателно и в тежест на ответника следва да се присъди  само  минималния размер на хонорара от 501.03 лева. Държавната такса и останалите разноски се присъждат така , както са направени в размера си, като се съобрази и факта , че е платена доброволно и част то разноските , в размер от 39.74 лева. Тази сума следва да с е приспадне от общия размер на дължимите разноски, които затова са в размер от общо 709.90 лева ( 501.03 + 154.88 + 93.73 – 39.74 лв)      

     Воден от изложеното и на основание чл. 235  от ГПК, съдът

 

                                                             Р Е Ш И: 

 

     Отхвърля исковете на „ДЕНИС 89 С”, ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ 115816074, със седалище и адрес на управление в Кричим, област Пловдив , ул. Победа № 1, да се осъди ответника „ФРАНКАЛАНЧИ 2 ООД,  ЕИК 202828184, със седалище и адрес на управление в Пловдив , бул. Христо Ботев № 92Б, да заплати на ищеца ( на договорно основание ) сумата от 3871.92 лева общо, от които: 3715.20 лева равностойност на цена по договор за покупко – продажба на дървесина , и 156.72 лева обезщетение за забава в плащането на тази главница ,като неоснователни поради извършено в хода на процеса плащане.

 

     Осъжда ФРАНКАЛАНЧИ 2 ООД,  ЕИК 202828184, със седалище и адрес на управление в Пловдив , бул. Христо Ботев № 92Б, да заплати на „ДЕНИС 89 С”, ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ 115816074, със седалище и адрес на управление в Кричим, област Пловдив , ул. Победа № 1, сумата от 709.90 лева  разноски по делото.

 

     Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.                                                                                                                     

 

                                                                                          РАЙОНЕН  СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала!

КГ