Гражданско дело 1200/2016 - Решение - 20-10-2016

Решение по Гражданско дело 1200/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3101

гр.Пловдив, 20.10.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХІІ гр.с., в открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав

 

Председател: Росица Кюртова

 

секретар: Катя Янева,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1200 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.288, ал.12 КЗ (отм.) във връзка с чл.45 ЗЗД.

Ищецът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, седалище и адрес гр.София, ул.”Гр.Игнатиев” №2, ет.4, представляван от Б.И.М., съд.адрес ***, адв.С.М., твърди, че на основание чл.288, ал.1, т.2, б.а) КЗ (отм.) изплатил на В.Л.П. от с.Ж. обезщетение в размер 2 594,10 лв. за имуществени вреди – щети по лек автомобил, настъпили в резултат от ПТП на 21.09.2010г. в с.Ж., обл.Пловдив. Твърди, че виновен за произшествието бил ответникът, който, управлявайки собствения си лек автомобил Волво В 40 с рег.№*********, предприел маневра изпреварване на МПС, без да съобрази, че същото е подало сигнал за изменение на посоката си на движение, в резултат от което ударил паркирания на ул.“**********“ в с.Ж. пред №**** лек автомобил. Твърди, че ответникът управлявал своя автомобил, без да има сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 2594,10  лв., представляваща изплатено от Гаранционен фонд на собственика на увредения автомобил обезщетение, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане и сторените съдебноделоводни разноски.

Ответникът И. П. П., ЕГН **********,***, не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание възразява, че не е виновен за пътнотранспортното произшествие, оспорва протокола за ПТП, възразява, че в същия невярно са отразени обстоятелствата около катастрофата. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приетия по делото протокол за ПТП №************/21.09.2010г., че същият ден в 20,30 ч. в с.Ж., общ.К., ул.“*********“ пред №**** е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което при управление на лек автомобил Волво В40 с рег.№********* ответникът предприел маневра изпреварване, без да е убеден, че изпреварваното моторно превозно средство л.а. Опел Вектра ********* не е подало сигнал за изменение на посоката на движение наляво, като последното го блъска странично. От своя страна превозното средство, управлявано от ответника, удря трето превозно средство – паркирания пред №**** лек автомобил Ровър 400 с рег.№*********, собственост на В.Л.П., ЕГН **********,***. Установени са на място увреждания по задната част на последния автомобил, както и увреждания по предната и дясна част на автомобила, управляван от ответника. Според отбелязванията в долния десен ъгъл на протокола местопроизшествието е посетено от полицейския служител, съставил същия. Отбелязано е още, че спрямо ответника (участник 1) е взето административно наказателно отношение за нарушение на чл.42, ал.1 ЗДвП – водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен да се убеди, че пътното превозно средство, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво. Няма спор, че протоколът за ПТП е подписан от ответника като участник 1 в ПТП.

Установява се от приложените по делото писма до ГФ от РУП Х. и сектор ПП при ОДМВР Пловдив, че за настъпилото на 21.09.2010г. ПТП срещу ответника е съставен АУАН и издадено наказателно постановление №К-***/2010г., с което на последния е наложена глоба по чл.179, ал.2 ЗДвП (за причиняване на пътнотранспортно произшествие, поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1, в т.ч. на правилата за предимство, разминаване и изпреварване) и по чл.181, т.1 ЗДвП във връзка с чл.315, ал.1, т.1 КЗ (за неизпълнение на задължението да сключи задължителна застраховка или за управление на моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите). Установява се, че НП ***/2010г. на РУП Х. е връчено на 08.01.2011г. и влязло в сила на 15.01.2011г., без да е било обжалвано.

Няма спор, а това се установява и от приложената по делото справка от база данни на информационен център към Гаранционен фонд, че към 21.09.2010г. няма сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от ответника. Установява се, че последният сключен от него договор за същия автомобил е с период на покритие до 17.06.2010г.

Установява се, че на 21.09.2010г. пострадалият В.П. е подал уведомление за имуществени вреди до ГФ. Извършени са доклад по щета, техническа експертиза по щета и заключителна техническа експертиза, с която е определено застрахователно обезщетение в размер 2 594,10 лв. Тази сума е преведена на пострадалия на 19.03.2011г., видно от приетото по делото преводно нареждане.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.288, ал.1, т.2, б.а) КЗ Гаранционен фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за  имуществени вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Според ал.8 от същата разпоредба разходите за определяне и изплащане на обезщетението са за сметка на виновния водач, освен в случаите по ал.1, т.1 и ал.2, а според ал.12 след изплащане на обезщетението по ал.1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8.

В аспекта на горецитираните норми, за успешно провеждане на иска по чл.288, ал.12 КЗ е необходимо по делото да се установи осъществено от страна на ответника непозволено увреждане, състоящо се в причиняване на пътнотранспортното произшествие на територията на РБългария, в резултат на което е увредено чуждо имущество, да се установи, че към датата на деликта ответникът няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и, че в полза на пострадалия фондът е изплатил застрахователно обезщетение, за определяне на което са сторени разходи от ищеца.

От събрания и проверен по делото доказателствен материал се установяват признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане – фактът на настъпване на твърдяното от молителя пътнотранспортно произшествие, противоправното поведение на ответника, изразяващо се в нарушение правилата за движение по пътищата, настъпилите вследствие на произшествието имуществени вреди, както и причинността между поведението на ответника и последвалото вредоносно събитие. В тази връзка съдът кредитира изцяло приетия по делото протокол за пътнотранспортно произшествие. В редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, е прието, че протоколът за ПТП е официален св.стващ документ, като такъв се ползва с материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в него. Прието е, че страната, която оспорва верността на удостоверените в протокола факти, следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа – решение №24/10.03.2011г. по т.д.№444/2010г., І т.о.; решение №73/22.06.2012г. по т.д.№423/2011г. на ВКС, І т.о.; решение №15/25.07.2014г. по т.д.№1506/2013г. на ВКС, І т.о. и др. В тази връзка следва да се изтъкне, на първо място, че в срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът не е оспорил верността на протокола за ПТП, приложен към исковата молба, поради което и производство по реда на чл.193 ГПК не е открито. Предвид пропускането на горния срок, възможността на последния да проведе пълно обратно доказване по документа, с оглед отпадане на обвързващата му материална доказателствена сила, е била преклудирана, доколкото съгласно чл.133 ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор и не оспори истинността на представен документ, той губи възможността да направи това по-късно. На следващо място, дори да се приеме, че ответникът би могъл да провежда това доказване и без производство по реда на чл.193 ГПК, съдът намира, че от събраните по делото доказателства удостоверителната сила на протокола за ПТП не е пълно и главно оборена. Това е така, тъй като протоколът съдържа подпис на ответника под изявленията, свързани с механизма на произшествието и с поведението му по време на същото. Ако протоколът е подписан от участника, същият се ползва с материална доказателствена сила за неизгодните факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на страната и в тази му част има характер на частен сввидетелстващ документ, който важи срещу своя издател като неизгоден за него. След като протоколът за ПТП е подписан от ответника без забележки в деня на съставянето му, с което същият възпроизвежда изявления (признания) за неизгодни факти, съдът не би могъл да кредитира показанията на св. Г., която свидетелства за по-различна от описаната в официалния документ фактическа обстановка. Показанията на този св. не се кредитират и тъй като са противоречиви – св. не е категорична дали са светели стоповете или аварийните на автомобила, движел се пред този на ответника, може би защото не прави разлика между двата типа светлини и тяхното предназначение, не е категорична движел ли се е автомобилът по време на изпреварването или не, съответно дали ответникът е подал сигнал за изпреварване, преди да предприеме маневрата или не, ето защо не може да се има доверие на същата и относно това светел ли е левият мигач на преднодвижещия се автомобил, в момента, в който ответникът е започнал да изпреварва. Дори да се кредитират показанията й, въз основа на тях може да се стигне до извод, че водачът на последния автомобил също има вина за инцидента, но това е без значение, тъй като съгласно чл.53 ЗЗД, ако в увреждането са участвали неколцина, те отговарят солидарно и това не може да намали отговорността на ответника. Вторият св. за установяване на обстоятелствата относно това какви изявления са правени пред полицейските служители от участниците в инцидента, не беше ангажиран, ето защо съдът намира, че протоколът за ПТП е изготвен въз основа цялостно и достоверно възприета от длъжностното лице фактическа обстановка, след оглед на местопроизшествието, на щетите, на разположението на автомобилите при инцидента и след изслушване на участниците, поради което следва да се кредитира. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че въз основа на същия протокол е издадено наказателно постановление, с което ответникът е санкциониран за извършеното нарушение на чл.42, ал.1 ЗДвП, което не е обжалвал и същото е влязло в законна сила. Ето защо съдът намира, че механизмът на произшествието се доказва пълно и главно с приложения по делото констативен протокол и останалите ангажирани от ищеца писмени доказателства, съответно установени са предпоставките на деликтната отговорност.

Ответникът, върху когото лежи доказателствената тежест за това, не твърди и не доказва към датата на произшествието да е съществувалото валидно застрахователно правоотношение, имащо за предмет гражданската отговорност на автомобилиста.

Доказа се още, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на пострадалия за причинените на същия вреди в размер 2 594,10 лв., като спор относно вида и размера на уврежданията по делото не се повдига. Следователно, ищецът се е суброгирал в правата на увредения срещу деликвента и има право да претендира от последния платеното обезщетение.

Ето защо искът е доказан и основателен и следва да се уважи.

При този изход на спора и с оглед направеното от ищеца искане, на същия следва да се присъдят разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК за платена по делото държавна такса в размер 103,76 лв.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА И. П. П., ЕГН **********,***, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, седалище и адрес гр.София, ул.”Гр.Игнатиев” №2, представляван от Б.И.М., съд.адрес ***, адв.С.М., сумата 2 594,10  лв. (две хиляди петстотин деветдесет и четири лева и 10 ст.) – изплатено от фонда на В.Л.П., ЕГН **********,***, обезщетение, вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21.09.2010г. в с.Ж., общ.К., ул.“************“ пред №****, поради нарушаване правилата за движение по пътищата от страна на И.П. при управление на лек автомобил Волво В40 с рег.№*********, без последният да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 01.02.2016г., до окончателното плащане; както и сумата 103,76 лв. (сто и три лева и 76 ст.) – държавна такса по гр.д.№1200/2016г. по описа на ПРС, ХХІІ гр.с.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                      

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Росица Кюртова

 

Вярно с оригинала!

КЯ