Гражданско дело 11115/2016 - Решение - 21-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

         № 3115                   21.10.2016г.                    Гр. Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря Илияна Куцева - Гичева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11115 по описа на ПРС за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда, и чл. 86 от ЗЗД.  

Ищцата Т.Д.Н., с ЕГН: **********,***, ***, чрез адв. Т.Д. е предявила срещу „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК 201906947, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев”, ул. “Лъчезар Станчев” № 13, ет. 7, представлявано от и.д.Д.П.П. обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1 306, 18 лева (хиляда триста и шест лева и осемнадесет стотинки) – неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.02.2010г. – 31.07.2010г., сумата от 832, 95 лева (осемстотин тридесет и два лева и деветдесет и пет стотинки) – мораторна лихва върху него за периода от падежа на всяко вземане, начиная от 01.03.2010г. до 09.08.2016г., законна лихва върху главниците и разноски.

Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника на длъжност „чистач помещение” с място на работа в гр. Пловдив, че ответникът е правоприемник на ДП „Строителство и възстановяване”, като правоприемството настъпило съгл. разпореждане от 30.12.2011г., че ТПО е прекратено със заповед от 04.06.2010г.,  че е полагал труд за периода м. февруари 2010г. – м. юли 2010г.,  но не му е изплатен остатък от ТВ в размер на 1 306, 18 лева, чиято дължимост ответникът признал с издадено удостоверение, че поради забавеното плащане му се дължи мораторна лихва за периода от падежа на всяко вземане, начиная от 01.03.2010г. до 09.08.2016г. в размер на 832, 95  лева.

Ето защо моли да се осъди ответника да му заплати така посочените суми, претендира законна лихва и разноски. 

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, по реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК, чрез служител на дружеството на адреса му на управление, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил редовно призован за първото заседание, отново по реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК, чрез служител на адреса на управление, като в изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от определението, с което е насрочено делото, е редовно връчен на страните, като със същото на всяка от тях отново са разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си изрично е поискал с писмена молба на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор по делото, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства – трудов договор, доп. споразумение, заповед за прекр. на ТПО, заповед за изплащане на обезщетение, удостоверение за дължими суми, справка от Търговския регистър и справка за мораторните лихви може да се направи извод за вероятната основателност на исковата претенция.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да заплати на ищеца претендираните суми изцяло, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното плащане на дължимите суми.

Ищецът претендира направените по делото разноски, които, видно от представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие възлизат на сумата от 1000 лева (хиляда лева) - заплатено адвокатско възнаграждение. Същите с оглед изхода на спора същите следва да се възложат на ответната страна.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на  102, 23 лева (сто и два лева и двадесет и три стотинки), от които 52, 23 лева - ДТ за иска по чл. 128, т. 2 вр. 245, ал. 1 КТ, и 50 лева ДТ за иска по чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Така мотивиран, съдът   

 

Р  Е  Ш  И :

 

      ОСЪЖДА Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК 201906947, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев”, ул. “Лъчезар Станчев” № 13, ет. 7, представлявано от и.д.Д.П.П. да заплати на Т.Д.Н., с ЕГН: **********,***, ***, чрез адв. Т.Д. следните суми: сумата от 1 306, 18 лева (хиляда триста и шест лева и осемнадесет стотинки) – главница, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 01.02.2010г. – 31.07.2010г., сумата от 832, 95 лева (осемстотин тридесет и два лева и деветдесет и пет стотинки) – мораторна лихва върху него за периода от падежа на всяко вземане, начиная от 01.03.2010г. до 09.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 09.08.2016г. до окончателното плащане на дължимите суми, както и сумата от 1000 лева (хиляда лева) - заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК 201906947, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев”, ул. “Лъчезар Станчев” № 13, ет. 7, представлявано от и.д.Д.П.П. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 102, 23 лева (сто и два лева и двадесет и три стотинки) – държавна такса върху уважените искове.

Решението не подлежи на обжалване.   

Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

                                                                                                /Т. Асп. Георгиева/

Вярно с оригинала.

ИК