Гражданско дело 10782/2016 - Решение - 24-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

         № 3121                  24.10.2016г.                    Гр. Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

 

при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10782 по описа на ПРС за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Е.М.Г., ЕГН **********, с пълномощник адв. * е предявила срещу ответника „Рот Елта” АД, ЕИК: 115895755, със седалище и адрес на управление: село Труд, обл. Пловдив, обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 669,78 лева, в размер на едно брутно възнаграждение, дължимо поради това, че ТПО е прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, иск по член 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава на изплащането на обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ за периода 17.11.2015г. до 01.08.2016г. в размер на 48,28 лева, иск по чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за 6 дни неползван ПГО за 2014г.  и 18 дни за 2015г. в размер на 613,96 лева, иск по член 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава на изплащането на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за периода 17.11.2015г. до 01.08.2016г. в размер на 44,26 лева. Претендира се и законна лихва върху всяка главница от завеждане на иска до окончателното плащане, както и присъждане на разноските по делото.

Ищецът твърди, че е работил по безсрочно трудово правоотношение (ТПО) с ответника на длъжност “*” от 01.07.2014г. до 16.11.2015г., когато ТПО било прекратено. Поради забавеното плащане на ТВ ищецът подал заявление до работодателя, че прекратява ТПО на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради забавеното плащане на възнагражденията, като въз основа на заявлението работодателят издал заповед от 07.02.2013г., с която ТПО било прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 16.11.2015г.. 

Ищецът твърди, че при прекратяване на ТПО не му било заплатено дължимото до момента обезщетение в размер на БТВ за 1 месец, а именно 669,78 лева. Също така към датата на прекратяване на ТПО имал право на общо 24 дни за 2014г. и 2015г., които не бил използвал, за които му се дължало обезщетение в размер на 613,96 лева. Със заповедта за прекратяване на ТПО било разпоредено да се заплатят и тези обезщетения, но не били платени.

Ето защо моли да бъде осъден ответника да му заплати горепосочените суми.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорват предявените искове със съображенията, че не се представят доказателства отнсно начина на формиране на претендираните обезщетения. Че не е налице валидно прекратяване на ТПО понеже не се представя писмена молба от ищеца за прекратяване на договора. Отделно от това се твърди, че ищецът не  е изпълнявал точно и добросъвестно трудовите си задължения.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Между страните не се спори и от представените по делото писмени доказателства – трудов договор от 08.09.2008г., доп. споразумение от 01.09.2015г. и заповед за прекратяване на ТПО от 16.11.2015г. се установява, че между страните е съществувало ТПО, като ищецът е работил в периода 08.09.2008г. – 15.11.2015г. при ответника на длъжност „*” с уговорено работно време 8 часа и основно тр. възнаграждение – 646 лева. В трудовия договор е уговорено, че ищецът има право на 20 работни дни основен платен годишен отпуск. На ищеца е връчена заповед за прекратяване на ТПО, подписано и от двете страни с посочена дата 16.11.2015г., с която е разпоредено на ищцата да се изплатят обезщетения за неползван ПГО  и по член 221, т. 1 КТ в размер на 1 брутна заплата.Представена е и подписана от изп. директор на работодателя справка за задълженията по неизплатени обезщетения на ищцата в размер на 669,78 лева за ПГО и 613,96 лева по чл. 221, ал. 1 КТ.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ е необходимо ищецът да установи, че трудовото правоотношение е прекратено, колко дни неползван ПГО му е останал, и размерът на обезщетението.

За да се уважи искът за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за неползван ПГО следва да се установи, че работникът изрично е поканил работодателя да му заплати същото и на коя дата, доколкото това вземане става изискуемо само след покана и работодателят дължи обезщетение за забава единствено в случай, че бъде поканен да заплати търсената сума.

За да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ е необходимо ищецът също така да установи, че трудовото правоотношение е прекратено поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение, на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, срокът на предизвестието и размерът на последното брутно ТВ за пълен раб. месец преди уволнението.

Безспорно се установява по делото, че ищецът е имал право на 6 дни за 2014 година и 18 дни за 2015 година или общо 24 дни неползван ПГО към прекратяването на ТПО, за които му се дължи обезщетение в р-р на 669,78 лева.

Касателно претенцията за заплащане на мораторна лихва върху посоченото обезщетение, същата е основателна и следва да се уважи в размер на 48,28 лева. Работодателят е изпаднал в забава, доколкото в заповедта за прекратяване на ТПО се съдържа волеизявлението му да се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ на работника.

Безспорно се установява по делото, че ищецът е с прекратено ТПО поради забавяне на ТПО, считано от 16.11.2015г., както и извънсъдебното признание на неговия работодател досежно основанието и размера на обезщетението в размер на 613,96 лева.

Касателно претенцията за заплащане на мораторна лихва върху посоченото обезщетение, същата е основателна и следва да се уважи в размер на 44,26 лева. Работодателят е изпаднал в забава, доколкото в заповедта за прекратяване на ТПО се съдържа волеизявлението му да се изплати обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ на работника.

На ищеца следва да се присъди законната лихва върху всички главници, тъй като вземанията са лихвоносни и такава е претендирана, а исковата молба има характер на покана.

С оглед изхода на спора на ищеца се следват разноски. Видно от договора за правна защита и съдействие, ищецът е направил разноски за адвокатски хонорар в р-р на 300 лева, чието плащане в брой е удостоверено в договора.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на   200 лева (двеста лева), от която  50 лева ДТ по иска по чл. 221, ал. 1 КТ, 100 лева ДТ по исковете по чл. 86 ЗЗД, 50 лева ДТ по иска по чл. 224, ал. 1 КТ.  

Така мотивиран, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Рот Елта” АД, ЕИК: 115895755, със седалище и адрес на управление: село Труд, обл. Пловдив да заплати на Е.М.Г., ЕГН **********, с пълномощник адв. * следните суми: обезщетение в размер на 669,78 лева главница, в размер на едно брутно възнаграждение, дължимо поради това, че ТПО е прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ; обезщетение за забава на изплащането на обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ за периода 17.11.2015г. до 01.08.2016г. в размер на 48,28 лева;  обезщетение за 6 дни неползван ПГО за 2014г. и 18 дни за 2015г. в размер на 613,96 лева главница, обезщетение за забава на изплащането на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за периода 17.11.2015г. до 01.08.2016г. в размер на 44,26 лева, ведно със зак. лихва върху всяка главница от завеждане на иска – 02.08.2016г. до окончателното им плащане, както и разноски от 300 лева платено адв. възнаграждение.

            ОСЪЖДА Рот Елта” АД, ЕИК: 115895755, със седалище и адрес на управление: село Труд, обл. Пловдив да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 200 лева (двеста лева)– дължима държавна такса.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.   

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ А. Трайкова

 

 

Вярно с оригинала: Ц.Т.