Гражданско дело 10745/2016 - Решение - 14-03-2017

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 795                          14.03.2017 година                   град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря Вера Тодорова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10745 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК, вр. с чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266 ЗЗД, във вр, с чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. 

Ищецът „Монолит Кранове” ООД, ЕИК: 200520437, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. Градска Болница, комплекс 21 век, ет. 5 е предявил против  „Пътища Пловдив Груп” ЕООД, ЕИК: 203113877, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Цар Борис III Обединител № 37 искове за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 7432/ 2016 г. на ПРС, 3 бр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, сумата   от  4900  лв. - главница, представляваща непогасено задължение за което вземане е издадена фактура № 441/07.04.2015 г., 4133 лв. – неустойка по договор и 1091,46 лв. – лихва за забава за периода от 18,04,2015 г. до 30,12,2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.12.2015 г. до окончателно изплащане на задължението.

В исковата молба е посочено, че между страните е сключен договор за извършване на услуга с автокран от 26,03,2015 г. по силата на който ответникът е възложител, а ищеца изпълнител. По силата на така сключения договор ищецът е извършил услуга с автокран -250 т. на обект с. Я.- мост над р. М., за което била издадена фактура № 441/04,04,2015 г. в размер на 34 800 лв. с ДДС. Страните били постигнали съгласие услугата да се заплаща до 10 дни от представяне на фактурата за извършената работа. По фактурата ответникът е  заплатил сумата от 29900 лв. чрез три плащания на 22,05,2015 г. – 20000 лв., на 31,08,2015 г. – 5000 лв. и 31,12,2015 г. – 4900 лв.  В чл. 2 от параграф V  от договора била уговорена неустойка за забава в размер на 0,1 % на ден от стойността на забавеното плащане , но не повече от 10%. Поради това се претендира и сумата от 4133 лв. за периода от 18,04,2015 г. до 06,06,2016 г.  тъй като ответникът не изпълнил задължението да заплати в срок дължим и мораторна лихва  в размер на 1091,46 лв. – лихва за забава за периода от 18,04,2015 г. до 30,12,2015 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Отработените машиносмени не били оформени документално, както е посочено в договора р. 2, т. 1,5. Представените от ищеца сменни рапорти не носят подписа на възложителя нито на изпълнителя. Твърди че е недопустимо кумулирането на неустойка за забава и мораторна лихва.  

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XVIII- ти граждански състав,  след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

От приложеното ч.гр.д. № 7432/ 2016 г. на ПРС, 3-ти бр. с-в. се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за сумата от 4900  лв. - главница, представляваща непогасено задължение за което вземане е издадена фактура № 441/07.04.2015 г., 4133 лв. – неустойка по договор и 1091,46 лв. – лихва за забава за периода от 18,04,2015 г. до 30,12,2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.12.2015 г. до окончателно изплащане на задължението, както и разноски по заповедното производство – 205 лв. за държавна такса и 580 лв. за адвокатско възнаграждение. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като след това ищецът е предявил иск по чл. 422 за установяване на вземането си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

По делото като писмени доказателства е приет договор за извършване на услуга с автокран от 26,03,2015 г. /л.9/ от който се установява, че на посочената дата – 26,03,2015 г. между ищеца в качеството му на изпълнител и ответника в качеството му на възложител  е сключен договор. По силата на така сключения договор ищецът се е задължил да извърши услуга с автокран -250 т. на обект с. Я.- мост над р. М.. Ответникът от своя страна е следвала да му заплаща сумата от 4000 лв. без ДДС за машиносмяна от 8 работни часа, в срок до 10 дни от представяне на фактура за извършена  работа- чл. II от договора. В чл. V, т. 2 от договора страните са постигнали съгласие, при забава на плащането по вина на възложителя, той дължи неустойка в размер на 0,1 % на ден от стойността на забавеното плащане, но не повече от 10 %

  Отчитането на извършената работа е ставало със сменни рапорти/л.18-21/ .

По делото е приета и фактура № 441/07,04,2015 г. на стойност 34 800 лв. с ДДС, издадена от ищеца, с получател ответника.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като компетентно, пълно и обективно дадено, се установява, че издадената от ищцовото дружество фактура № 441/07,04,2015 г. е осчетоводена от ищеца и ответника. Ответникът е ползвал данъчен кредит по нея. Ответникът е извършил следните плащания по процесната фактура: на 22,05,2015 г. в размер на 20 000 лв., на 31,08,2015 г. в размер на 5000 лв. и на 30,12,2015 г. в размер на 4900 лв., като неизплатена е останала сумата от 4900 лв. Размерът на мораторната лихва е 1091,46 лв. за периода от 18,04,2015 г. до 30,12,2016 г.  Сменните рапорти са подписани от лица Т.Т. и М. . , които са работници на ищеца, като има положен и печат от Пътища Пловдив АД. 

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

От приетия по делото договор за извършване на услуга с автокран от 26,03,2015 г. се установява, че на посочената дата – 26,03,2015 г. между ищеца в качеството му на изпълнител и ответника в качеството му на възложител  е възникнало облигационно правоотношение, което има за предмет договор за изработка, по силата на което ищецът се е задължил да извърши услуга с автокран -250 т. на обект с. Я.- мост над р. М.. Ответникът от своя страна е следвала да му заплаща сумата от 4000 лв. без ДДС за машиносмяна от 8 работни часа, в срок до 10 дни от представяне на фактура за извършена  работа- чл. II от договора.

Договорът за изработка е консенсуален, двустранен, възмезден и неформален договор. Консенсуален, защото страните по него са обвързани щом постигнат съгласие, двустранен, защото създава задължение за едната страна да изработи нещо, а за другата да го приеме и заплати, и възмезден, защото срещу това което изпълнителят ще изработи, другата страна дължи възнаграждение. За действителността на договора не се изисква специална форма, която да е част от фактическия състав на сделката.

Процесната фактура е осчетоводена и от двете страни по делото и са вписани в дневника за покупки при ответното дружество.

След като процесната фактура е отразени в счетоводните регистри на ответното търговско дружество, съответно е било ползвано правото на приспадане на данъчен кредит по нея, то по силата на законовата презумпция, установена в чл. 301 ТЗ се налага извода, че в конкретния случай е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените услуги с автокран 250 т.  -/ в този смисъл е решение № 138 от 17.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 728/2010 г., II т. о., ТК/.

Трайната съдебна практика на ВКС приема, че фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и с осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задължението по тях /решение №42 от 19.04.2010 г. по т.д.№593/2009 г. на ІІ Т.О., решение №166 от 26.10.2010 г. по т.д.№991/2009 г. на ІІ Т.О., решение №23 от 07.02.2011 г. по т.д.№588/2010 г., ІІ Т.О./. Нещо повече, дори неподписаната фактура от купувача по договор за търговска продажба или от възложителя по договор за изработка, може да послужи като доказателства за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по нея. В този смисъл вж. решение №47 от 08.04.2013 г. по т.д.№137/2012 г. на ІІ Т.О. и цитираното в него решение №34 от 22.02.2010 г. по т.д.№588/2009, и решение № 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о., ТК постановени по реда на чл.290 ГПК, поради което и формиращи задължителна съдебна практика.

Гореизложеното налага извода, че между страните по дело е възникнало валидно облигационно правоотношение, което има за предмет извършване на услуга с автокран 250 т. на обект с. Я.  – мост над р. М.. От самия факт на осчетоводяване на извършената от ищеца услуга следва, че ищецът, в качеството си на изпълнител, е изпълнил своите задължения по така сключения договор.

Тъй като ищецът е изправна страна във възникналото между страните  правоотношението, за възложителя е възникнало задължение по чл.266,ал.1 от ЗЗД, да му заплати дължимото по договора възнаграждение, за което издадена фактура № 441/07,04,2015 г. на стойност 34 800 лв. с ДДС. Тъй като ответникът е изплатил по-голямата част от своето задължение, като непогасени са останали 4900 лв. Именно тази сума се дължи на ищеца.   

Поради изложеното, се налага извода, че така предявения главен иск по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266 ЗЗД  иск следва да се уважи изцяло като основателен и доказан по основание и размер.

Законната лихва се дължи от предявяване на претенцията в съда- 06.06.2016 г. по арг.от чл. 422 ГПК до пълното изплащане на вземането по главницата, като за периода от 31,12,2015 г. до 05,06,2016 г. заявената претенция следва да се отхвърли.

С оглед основателността на иска за главница, следва да се разгледа и акцесорните искове за неустойка за забава и мораторна лихва за забава.

По иска с правна квалификация по чл. 92 ЗЗД.

За да възникне отговорността за заплащане на договорна неустойка трябва да са налице следните три предпоставки, които са елементи на сложния фактически състав: - валидно договорно задължение; неизпълнение на задължението; уговорка за плащане на неустойка поради неизпълнение на договорното задължение.

От приетия по делото договор за извършване на услуга с автокран от 26,03,2015 г. се установява, че  между страните по делото е възникнала валидна облигационна връзка по силата, на която  ответникът е следвало да заплати на ищеца до 10 дни от представяне на фактура за извършена работа- чл. II от договора, като в чл. V, т. 2 страните са постигнали съгласие, при забава на плащането по вина на възложителя, той дължи неустойка в размер на 0,1 % на ден от стойността на забавеното плащане, но не повече от 10 %. Процесната фактура е издадена на 07,04,2015 г. и същата е осчетоводена от ответника през месец април 2015 г. Поради това съдът намира, че най- късната дата до която ответникът е следвало да изплати сумата от  34 800 лв. е 17,04,2015 г., т.е. от 18,04,2015 г. е изпаднал в забава. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не ангажира доказателства за това да е изпълнил в срок своите задължения по сключения договор.

 По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че са налице всички предпоставки за възникване на отговорността за заплащане на договорната неустойка, а именно: валидно договорно задължение; ответникът е нарушил поетото от него договорно задължение, включено в договора като основание за възникване на отговорност за неустойка- не е изпълнил задължението си в уговорения срок –до 17,04,2015 г. да заплати на ищеца сумата от 34 800 лв.

За периода от 18,04,2015 г. до 22,05,2015 г., на която дата ответникът е заплатил сумата от 20 000 лв., размерът на неустойката е 34,80 лв. на ден /0,1 % от 34 800 лв./ Периода на забава е 34 дни. Дължимата неустойка е 1183,20 лв./ 34х34,80 =  1183,20/, която сума не превишава максималната горница  от 10 %. Ищецът претендира 1183 лв., колкото следва да му се присъди.

За периода от 22,05,2015 г. до 31,08,2015 г., на която дата ответникът е заплатил сумата от 5 000 лв., размерът на неустойката е 14,80 лв. на ден /0,1 % от 14 800 лв. /34 800 -20 000/. Периода на забава е 100 дни. Дължимата неустойка е 1480 лв./ 100х14,80 =  1480/, която сума не превишава максималната горница  от 10 %.

За периода от 31,08,2015 г. до 30,12,2015 г., на която дата ответникът е заплатил сумата от 4900 лв., размерът на неустойката е 9,80 лв. на ден /0,1 % от 9 800 лв. /14 800 -5 000/. Периода на забава е 121 дни. Дължимата неустойка е 1185,80 лв./ 121х9,80 =  1185,80/, която сума обаче превишава максималната горница  от 10 % от непогасената сума от 9800 лв. Поради това следва да се присъди 980 лв./ 10% от 9800/.

 За периода от 30,12,2015 г. до 06,06,2016 г., на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, размерът на неустойката е 4,90 лв. на ден /0,1 % от 4900 лв. /9 800 -4 900/. Периода на забава е 159 дни. Дължимата неустойка е 779,10 лв./ 159х4,90 =  779,10/, която сума обаче превишава максималната горница  от 10 % от неизплатена сума до която може да се претендира неустойка съгласно уговореното в договора. Поради това следва да се присъди 490 лв./ 10% от 4900/. 

Гореизложеното налага извода, че за периода от 18,04,2015 г. до 06,06,2016 г. дължимата от ответника неустойка е в размер на 4133,20 лв., тъй като ищецът претендира по-малко -4133 лв. Следва по малката сума да му се присъди.

Досежно възражението на ответника, че размерът на неустойката не следва да превишава сумата от 3480 лв. /10% от 34 800/, съдът го намира за неоснователно по следните съображения. Разпоредбата на чл. 20 ЗЗД предвижда, че при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите и добросъвестността. В тази връзка, когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост по установените в договора клаузи, в това число и по обема на правата и обектите, които следва да се придобият по конкретно сключения между страните договор, при тълкуването на тези клаузи следва да се има предвид и се изследват обстоятелствата, при които е сключен договора, породените към този момент отношения между страните и произтичащото от това поведение на последните, както и това след сключването му, които обстоятелства водят до цялостно изясняване на действителната воля на страните. Следователно, при търсене на действителната обща воля на страните по сключения договор, следва да се съобразят обстоятелствата при сключването, както и изявленията и поведението на страните, предшестващи и последващи сключването на последния. Този принцип, отнасящ се до приложението на чл. 20 от ЗЗД и следващият се от тази норма правен режим на тълкуване на двустранните договори, е възприет, както в задължителната практика на ВКС/решение № 502/26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009 г. по описа на ВКС, IV го и решение № 89/17.07.2009 г. по гр. д. № 523/2008 г. по описа на ВКС, II то, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 38/ 27.02.2012 г. по гр. д. № 1227/2011 г. по описа на ВКС, II го /, така и в решение № 788/15.12.2005 г. по гр. д. № 513/2004 г. по описа на ВКС, IIго, постановено по реда на ГПК/отменен/. Съдът прилагайки горните правила за тълкуване на чл. V, т. 2 от процесния договор стига до извода, че страните са постигнали съгласие ответникът да дължи неустойка от 0,1 % на ден, но не повече от 10 % не от общо дължимата сума, а от неизплатения остатък.

По иска с правна квалификация по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът претендира мораторна лихва в размер на 1091,46 лв. за периода от 18,04,2015 г. до 30,12,2015 г.

Константната съдебна практика приема, че кумулирането на неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение с обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД е недопустимо.  В този смисъл е  Решение № 68 от  09.07.2012 г. по  т.д. № 450 по описа на първо търговско отделение на ВКС за 2011 г. Така постановеното по реда на чл.290 от ГПК съдебно решение на ВКС съставлява  задължителна практика за долустоящите на ВКС съдебни инстанции съгласно  т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д.№ 1/2009 г., ОСГТК.   Настоящият съдебен състав напълно споделя стореното тълкуване. Единствената хипотеза, в която ищецът може да претендира кумулативно неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение с обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД е ако неустойката е уговорена като кумулативна. В разглеждания казус обаче неустойката е алтернативна- предоставя избор на кредитора – да иска или неустойката или обезщетение. Доколкото ищецът заяви в устните заседания, че предпочита неустойка пред обезщетение за забава, то следва да се присъди неустойка, а претенцията за мораторна лихва следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Поради частичното уважаване на предявените установителни искове за вземанията, за които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7432/16 г. на РС – Пловдив, 3 бр. с. следва да бъдат редуцирани и разноските присъдени по производството по последното до размера на сумата от 700,37 лв.

По отношение на разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Искът на ищеца са уважени частично. Предвид това и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него съдебни разноски в хода на производството съразмерно с уважената част от иска, а именно в размер на 987,05 лв. Ответникът е направил разноски пред настоящата инстанция, като съгласно чл. 78, ал. 3 на него също му се дължат разноски/80 лв. депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 150 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ/ по съразмерност с отхвърлената част от иска – в размер на 24,79 лв.  С оглед компенсирането на вземанията за разноски, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за сумата от 962,26 лева.

 

По изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Пътища Пловдив Груп” ЕООД, ЕИК: 203113877, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Цар Борис III Обединител № 37, ДЪЛЖИ НА „Монолит Кранове” ООД, ЕИК: 200520437, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. Градска Болница, комплекс 21 век, ет. 5 сумата от  4900  лв. - главница, представляваща непогасено задължение по договор за извършване на услуга с автокран от 26,03,2015 г.,за което вземане е издадена фактура № 441/07.04.2015 г., сумата от 4133 лв. – неустойка за забава за периода от 18,04,2015 г. до 06,06,2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението в съда - 06.06.2016 г. до окончателно изплащане на задължението, като за периода от 30,12,2015 г. до 05,06,2016 г. – отхвърля искането за присъждане на законна лихва върху главницата от 4900 лв., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 7432/ 2016 г. на ПРС, 3 бр. с-в.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Монолит Кранове” ООД, ЕИК: 200520437, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. Градска Болница, комплекс 21 век, ет. 5, иск, с който се иска да се признае за установено, че „Пътища Пловдив Груп” ЕООД, ЕИК: 203113877, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Цар Борис III Обединител № 37, дължи сумата от 1091,46 лв. -представляваща мораторна лихва върху сумата от 34 800 лева за периода от 18,04,2015 г. до 30,12,2015 г, която сума е присъдена по частно гр. дело № 7432/ 2016 г. на ПРС, 3 бр. с-в.

ОСЪЖДА „Пътища Пловдив Груп” ЕООД, ЕИК: 203113877, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Цар Борис III Обединител № 37, да заплати на „Монолит Кранове” ООД, ЕИК: 200520437, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. Градска Болница, комплекс 21 век, ет. 5, направените по ч. гр. д. №7432/ 2016 г.  по описа на ПРС разноски в размер на 700,37 лева, както и по настоящото дело разноски в размер на 962,26 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и по компенсация.  

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

                                                              Вярно с оригинала:П.П.