Гражданско дело 10469/2016 - Определение - 14-03-2017

Определение по Гражданско дело 10469/2016г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2376

 

гр. Пловдив,  14.03.2017 г.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в закрито съдебно заседание на   14.03.2017 г., в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10469 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от Н.Д.Д. против Банка ДСК ЕАД за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 9 485,53 лв., от които сумата от 7467, 19 лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление № …от 21.02.2011 г.  и договор за поръчителство към него; 1147, 36 лв. – редовна лихва за периода от 28.10.2014 г. до 08.10.2015 г.; сумата от 38,79 лв.- - санкционираща лихва за същия период, 120 лв. – дължими такси по изпълнителния лист, ведно със законна лихва върху главницата, считано то 08.10.2015 г., както и сумата от 175,47 лв.- държавна такса и 537,02 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че ищецът не дължи горепосочените суми, тъй като по отношение на същия, като поръчител по договора за кредит е изтекъл предвидения в закона 6 месечен преклузивен срок към датата на издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.  Сочи, че считано от датата на падежа на първото просрочено по договора задължение до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е изтекъл предвидения в закона шестмесечен преклузивен срок, което обуславя отпадане на отговорността му към банката заявител по цитирания договор за кредит и поръчителство. Твърди се недобросъвестно поведение на банката, която не е събрала дължимите суми от кредитополучателя, който е починал на 21.01.2016 г., макар че е имала възможност да го направи.

В съдебно заседание от 16.01.2017 г. ищецът чрез процесуалния представител е заявил, че не е депозирал възражение против заповедта за изпълнение и изпълнителен лист, като сочи, че срокът по чл. 147 ГПК е оспорим. Твърди се, че кредитополучателят е починал след влизане в сила на заповедта и изпълнителния лист. Сочи се, че ищецът е уведомен за цедиране на вземането след 22.11.2016 г.

С протоколно разпореждане от 27.02.2017 г. исковата молба е оставена без движение до посочване в какво се изразява сумата от 120 лв.- дължими такси;  доколкото ищецът твърди, че не е подал   възражение срещу заповедта за изпълнение и изпълнителен лист, то да обоснове правен интерес  от предявяване на настоящия иск, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 424 ГПК  длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражение, като в тази връзка следва да се посочи, че смъртта на кредитополучателя не е такъв факт, доколкото задължението на поръчителите за солидарна отговорност с главния длъжник за неговия дълг към кредитора е породено от сключения с банката договор за поръчителство (в който длъжникът не е страна), поради което и смъртта на последния  не е ново обстоятелство от съществено значение за делото по смисъла на чл. 424 ГПК.  В случай, че ищецът твърди, че настоящия иск е такъв по чл. 439 ГПК, а именно: оспорване чрез иск на изпълнението му е указано да посочи кои от твърдените от него факти, са настъпили след  влизане в сила на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.  

            С молба от 09.03.2017 г., депозирана в срок ищецът посочва, че исковата претенция в размер от 120 лв., представлява разноски по изпълнителния лист.  Твърди, че настоящия иск не е нито по чл. 424 ГПК, нито по чл. 439 ГПК, а отрицателен установителен иск за установяване на недължимост на претендирани суми, поради липса на качеството му длъжник към датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. Позовава се на т.4б от ТР 4/2013 г. на ВКС на РБ, според която с изтичането на срока по чл. 147, ал.1 ЗЗД се прекратява самото поръчителство по право и за това обстоятелство, съдът е длъжен да следи служебно.

С оглед твърденията на ищеца и предвид предявените установителни претенции, съдът намира следното:

Защитата на длъжника срещу влязлата в сила заповед за изпълнение е уредена в чл. 423, ал.1 и чл. 424 ГПК. Според чл.423, ал.1 ГПК в едномесечен срок от датата на узнаване на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането с възражение, може да подаде възражение пред съответния въззивен съд при наличието на някои от предпоставките на закона: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, поради нарушение на правилата за връчване; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично, поради това, че в деня на връчването на трето лице, не е имал местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването или не е могъл да подаде възражение поради особени непредвидени обстоятелства. Ако длъжникът е пропуснал възможността за защита чрез производството по чл. 423, ал.1 ГПК той разполага с т.нар. иск за оспорване на вземането по чл.424 ГПК. За разлика от отрицателния установителен иск по чл.254 от отм. ГПК, която разпоредба не ограничава длъжникът във възраженията му срещу съществуване на вземането или неговата изискуемост, искът по чл.424 ГПК може да се основава само на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.

 Определения в ГПК специален ред на защита на длъжника, срещу който има издадена влязла в сила заповед за изпълнение, изключва исковата защита по чл.124, ал.1 ГПК.  

Така формулираното становище е възприето и в задължителната практика на ВКС по чл. 439, ал. 1 от ГПК обективирана в решение № 781/25.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 12/2010 г., III г.о. "Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 от ГПК или чл. 439 от ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл. 424 от ГПК. На новонастъпили /настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 от ГПК.

В случая ищецът се позовава на обстоятелства – изтекъл шестмесечен преклузивен срок по отношение на него, като поръчител, считано от датата на падежа на първото просрочено задължение, които обстоятелства са съществували към срока на подаване на възражение, поради което не са основание за предявяване на отрицателен установителен иск. Иск за установяване недължимост на вземането по общия исков ред – чл.124 ал.1 вр.чл.147 ал.1 ЗЗД е недопустим. (В този смисъл Определение № 924 от 14.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 826/2010 г., I т. о ). Тези изводи не се променят и от обстоятелството, че в т. 4б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК е предвидено, че не са налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу поръчителя, ако съдът констатира от документите към заявлението, че към датата на подаването му е изтекъл срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.  Ищецът е могъл да се защити срещу незаконосъобразно издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по предвидения специален ред за това чрез подаване на възражение по чл. 414 ГПК или иск по чл. 424 ГПК. В Определение № 590 от 15.07.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3940/2013 г., I т. о., ТК е прието, че  дори в случаите, когато се предпоставя основателно възражение на поръчителя, основано на нормата на чл. 147, ал. 1 пр. първо ЗЗД, то няма характеристиката и на "новооткрито" обстоятелство по смисъла на чл. 424 ГПК, поради и което иск за установавяне на недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист се явява недопустим.

Не може да се приеме и, че предявеният иск е с правна квалификация чл. 439 ГПК, доколкото сочените от ищеца нови обстоятелства, касаещи смъртта на кредитополучателя и липса на уведомяване за цедиране на вземането не представляват обстоятелства от значение за спорното право, за ликвидността и изискуемостта на същото.

Предвид изложените съображения искът се явява недопустим, поради което исковата молба следва да се върне, а производството по делото да се прекрати.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски, изразяващи се в присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по размер на 100 лв.  основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ВРЪЩА искова молба от Н.Д.Д., ЕГН: **********,*** против Банка ДСК ЕАД, ЕИК: 121830616, гр. София, ул. „Московска“ № 19 за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 9 485,53 лв., от които сумата от 7467, 19 лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление № 19246965 от 21.02.2011 г.  и договор за поръчителство към него; 1147, 36 лв. – редовна лихва за периода от 28.10.2014 г. до 08.10.2015 г.; сумата от 38,79 лв.- - санкционираща лихва за същия период, 120 лв. – дължими такси по изпълнителния лист, ведно със законна лихва върху главницата, считано то 08.10.2015 г., както и сумата от 175,47 лв.- държавна такса и 537,02 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Н.Д.Д., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Банка ДСК ЕАД, ЕИК: 121830616, гр. София, ул. „Московска“ № 19 сумата от 100 лв. – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 10469 по описа за 2016г. на Районен съд-Пловдив, V-ти гр.с

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Пловдив.

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:         п

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП