Гражданско дело 9861/2015 - Решение - 26-10-2016

Решение по Гражданско дело 9861/2015г.

 

 

РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер          3168/                       26.10.2016                         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                    I брачен състав

На двадесет и шести октомври две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание на пети октомври две хиляди и шестнадесета година в следния състав:

 

                                                   Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  9861                                                   по описа за   2015 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба на П.С., чрез нейния з. п. С.Л. против Х.С.. Ищцата твърди, че ответникът е неин баща, като с Решение, постановено по гр. д. № 29/2008г. по описа на Районен съд – Карлово е бил осъден да заплаща издръжка от 70лв. месечно. Твърди се, че понастоящем разходите за детето са нараснали и тя има нужда от по-висок размер на издръжката, заплащана от бащата, тъй като е изминал дълъг период от време. Размерът на издръжката не съответства на нуждите на детето с оглед на възрастта му. Нужни са средства за храна, облекло, учебници и помагала, транспорт, ч. у. Поради това се прави искане да бъде увеличен размерът на дължимата от ответника издръжка на 270лв. месечно до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Ответникът, чрез н. м. о. п., е подал отговор на исковата молба. Твърди, че следва да бъде присъдена издръжка в размер на минималната от 105лв. Счита, че искът е недоказан и следва да се отхвърли в частта му над 105лв. месечна издръжка.

От приложеното по делото в препис удостоверение за раждане се установява, че П.С. е дете на С.Л. против Х.С.. С Решение по гр. д. № 29/2008г. по описа на Районен съд – Карлово бащата е бил осъден да заплаща издръжка от 70лв. месечно. Решението е в сила от 08.08.2008г.

От показанията на с. по делото – К. Л. се установява, че детето се отглежда от своята майка, която основно се грижи за детето. С. още споделя, че м. посещава ч. у., което е свързано с разходи. Детето ходи на м. б. Отказала се е от някои извънкласни занимания като п., ф. и други поради липса на средства за това, въпреки добрите резултати. П. ч. и к. м. к., включително и на а. е.. Ответникът по-рано живеел и работел във В.. Към настоящия момент, по данни от б. п. б. л., бил в Г. Нямал други низходящи.  Детето било вече голямо и майката изпитвала затруднения да посреща всички разходи.

Съдът кредитира показанията на с. при условията на чл.172 ГПК, като обективни, логични, последователни и непротиворечиви, доколкото в тях споделят собствените си впечатления относно доходите и семейното положение на страните. С. е в постоянен контакт с д. си и в. си и впечатленията са преки и непосредствени.

По делото са събрани доказателства за доходите на родителя, който фактически отглежда детето – неговата майка. От приобщените доказателства е видно, че майката работи като ***. Декларира доход от около 1000лв. месечно. За бащата се установи, че живее и работи в Г..

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Съдът намира, че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка, като същата е присъдена преди около о. години. За изминалия период от време е налице трайна промяна преди всичко на икономическата обстановка в страната. При определяне на първоначалния размер на дължимата издръжка детето е имало нужда от по-малко средства за посрещане на ежемесечните му нужди. Това се дължи на факта, че за разлика от тогава, понастоящем то е пораснало, учи в г.. Нуждите са се увеличили, като са нараснали разходите за облекло, храна, образование, извънкласни занимания, транспорт и други. Още повече, че в момента дължимата от ответника издръжка от 70 лв. на месец е под законовия минимум на дължимата издръжка за едно дете в размер на ¼ от минималната работна заплата. Този размер не отговаря на възрастта и потребностите на м. на *** години. Съвсем недостатъчен е като се съобразят многостранните интереси, таланти и образователни потребности на П..

Предвид гореизложеното съдът е на становище, че понастоящем нуждите на детето от издръжка действително са нараснали и е необходимо увеличение размера на дължимата от ответника издръжка.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 390,00 лева, от които минимум 150лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия, транспорт, частни уроци, други дейности и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на детето. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката и тя полага ежедневни грижи за него. Съдът съобрази и обстоятелството, че б. ж. и р. и. с., което дава добри перспективи. Затова и по-голям дал от издръжката следва да се възложи върху ответника.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 270,00 лева месечна издръжка на детето, а останалите средства следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане.

Съдът счита, че ответникът е във възможност да заплаща издръжка в посочения размер и не споделя наведените възражения, че искът в размера над 105лв. следва да бъде отхвърлен. Законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал.2 на чл.143 от СК независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. Също така издръжката, определена от съда, която ответникът трябва да осигури на детето си, не надвишава необходимия размер, предвид възрастта му и неговите специфични нужди. Този размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът би могъл да осигурява същата. Подобна издръжка не би затруднила бащата при положение, че той има възможност да покрива разходите по п. м. в з. д., к. е Г. Също така има възможност да полага труд и получава възнаграждение за това.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 270 лева месечно за детето, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.08.2015г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.

Ищцата претендира присъждане на разноски по делото. С оглед уважаване на иска и следва разноските да бъдат възложени върху ответника. Съгласно представен д. з. п. з. и с. /л.57/ в. не е било заплатено, като е посочено, че п. п. ще е при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата на *** ***. Претендира се от *** Е. възнаграждението й да бъде определено именно съгласно чл.38 от ЗА. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен от съда при тези предпоставки. Като съобрази характера на настоящото производство съдът намира, че а. в. следва да бъде определено в минималния размер от 300лв. и да бъде възложено върху ответника.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса от 288.00 лв., изчислена върху увеличения размер на издръжката. Ответникът също така следва да бъде осъден да заплати сумата от 300 лева, представляваща възнаграждение за назначения му о. п. на разноски на бюджета на Районен съд – Пловдив.  

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ  размера на присъдената по гр. д. № 29/2008г. по описа на Районен съд – Карлово месечна издръжка, дължима от Х.М.С. ЕГН ********** с адрес: *** на П.Х.С. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител С.М.Л. ЕГН ********** с адрес: *** като УВЕЛИЧАВА същата от 70.00 лв. на 270.00 лева /двеста и седемдесет лева/ месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.08.2015г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА Х.М.С. ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на *** *** *** *** с адрес: *** на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата а. в. в размер на 300,00 лв. /триста лева/.

ОСЪЖДА Х.М.С. ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 288,00 лева /двеста осемдесет и осем лева/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство, както и сумата от 300,00 лв. /триста лева/, представляващи в. на н. о. п..

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : п/ Т. Маслинкова

 

Вярно с оригинала.

С.А.