Гражданско дело 9833/2015 - Решение - 26-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е

                                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  3171                      26.10.2016 година                            град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание на трети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                       

                                                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА                                             

при участието на секретаря Павлина Попова

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9833 по описа на съда за 2015 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба на „ЕВРО ПРОЕКТ ЦЕНТЪР“ ЕООД Пловдив, ЕИК 200278329, против „ПЕП СОЛАР“ ЕООД, ЕИК 201216348, с която са предявени искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца законна лихва за забава в размер на 3967.77 лева за периода от 25.04.2012 г. до 09.07.2014 г. върху главницата от 17 610 лева, включващи остатък от второ, трето и четвърто плащане, както и законна лихва за забава в размер на 750.01 лева за периода от 09.07.2014 г. до 18.06.2015 г. върху главницата от 7810 лева, включващи остатък от трето и четвърто плащане, всички дължими по консултантски договор № **-**-**/22.07.2010 г. При условията на евентуалност се предявява иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1911 лева неустойка за забавено плащане на главницата от 19 110 лева.

            В исковата молба ищецът твърди, че на 22.07.2010 г. между страните е сключен консултантски договор № **-**-**/22.07.2010 г., по силата на който на ищеца било възложено да изготви бизнес – план и заявление за подпомагане, според изискванията на ПРСР за отпускане на финансиране по ОсЗ мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” по ПРСР 2007 г.- 2013 г. за „Фотоволтаична централа с обща мощност от 98 кWp”, находяща се в ПИ ****** по КК на село Д., община Калояново, област Пловдив, със застроена площ от 695 кв.м., площ на имота от общо 37 803 кв.м.; да изготви технически проект с подробни количествени сметки и спецификации; да запознае клиента с изискванията на финансиращата институция и да го консултира при набавяне на необходимите документи; да препоръча на клиента експертни решения относно инвестиционния проект. Възнаграждението по договора било общо в размер на 24 960 лева с включено ДДС, като то следвало да се извърши поетапно, на четири плащания: първо- в размер на 5 850 лева с ДДС, дължимо при подписване на договора, второ- в размер на 6 630 лева с ДДС- след предаване на техническите проекти, трето- 5 000 лева с ДДС, след предаване на бизнес плана и заявлението за кандидатстване и четвърто- 7 480 лева с ДДС, след одобрение на заявлението за финансово подпомагане от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция. Излага, че в договора било уговорено, че в случай на забава на възложителя при плащане от дължимото възнаграждение, същия дължи на консултанта неустойка в размер на 0.5 % от неизплатената сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10 %. Сочи, че след подписване на договора, възложителят– ответник е заплатил само първата вноска от 5 850 лева с ДДС. На 04.08.2010 г. на ответника били предадени работните проекти по част електро; на 05.08.2010г. били предадени работните проекти по част конструкции, геодезия, план за вертикално планиране, част архитектура и инвестиционен проект; на 06.08.2010 г. са предадени проектите за пожарна и здравна безопасност, с което възникнало задължение за второто плащане в размер на 6 630 лева с ДДС. На 16.08.2010г. на ответника било издадено разрешение за строеж, като на 17.08.2010г. било предадено заявление за кандидатстване, бизнес план, компакт диск и приложения. Предаденото е прието без възражения и за възложителя възникнало задължение за третото плащане в размер на 5000 лева. Относно задължението за четвъртото плащане в размер на 7 480 лева с ДДС, излага, че тъй като ответникът не предприел необходимите действия за получаване на одобрение на заявлението за финансово подпомагане от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция, като вината за неосъществяването на това договорно условие е на ответника, дължима се явява и сумата от 7 480 лева с ДДС, представляваща четвъртото плащане съгласно договора. Тъй като не последвало изпълнение на ответника, освен на платената първа вноска по договора в размер на 5850 лева с ДДС, ищецът образувал редица граждански производства за удовлетворяване на вземанията си.

           На 25.04.2012 г. бил предявен частичен иск за сумата от 1500 лева, представляваща част от останало дължимо, незаплатено възнаграждение, цялото в размер на 19 110 лева с ДДС, ведно със законната лихва от предявяване на претенцията. Било образувано гр.д. № 6568/2012 г. на ПРС, по което ответникът бил осъден да заплати сумата в размер на 1500 лева, представляваща част от останало дължимо, незаплатено възнаграждение по Консултантския договор, цялото в размер на 19 110 лева с ДДС, включващ уговорено второ плащане в размер на 6630 лева с ДДС; трето плащане в размер на 5000 лева с ДДС и четвърто плащане, в размер на 7480 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на подаване на исковата молба – 25.04.2012 г. до окончателното й изплащане. Твърди, че сумата от 1500 лева, съгласно влязлото в законна сила съдебно решение по частичния иск е изплатена изцяло, ведно със законната лихва.

             Поради това, за периода от 25.04.2012 г. до 09.07.2014 г. се претендира присъждането на сумата от  3967.77 лева – законна лихва за забава върху сумата от общо 17 610 лева, включваща 6030 лева – остатък от второто плащане /цялото в размер от 6630 лева след приспадане на 600 лева, присъдени по частичния иск по гр.д. № 6568/2012 г. по описа на ПРС, целия за 1500 лева/, 4100 лева – остатък от трето плащане /цялото в размер на 5000 лева след приспадане на 900 лева, присъдени по частични иск по гр.д. № 6568/2012 г., целия за 1500 лева/ и 7480 лева – представляващи четвъртото по договора плащане.

            Тъй като ответникът не предприел действия за доброволно погасяване на задължението от 17 610 лева с ДДС, на 09.07.2014 г. ищецът подал частичен иск за сумата от 9800 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда. Било образувано гр.д. № 10819/2014 г. на ПРС, по което ответникът е осъден да заплати на ищеца, сумата в размер на 9800 лева, представляваща част от останало дължимо, незаплатено възнаграждение по Консултантски договор № **-**-**/22.07.2010 г., цялото в размер на 17 610 лева с ДДС, включващ уговорено второ плащане в размер на 6630 лева с ДДС, от което се претендира сума в размер на 6030 лева; трето плащане в размер на 5000 лева с ДДС, от което се претендира сума в размер на 3000 лева и четвърто плащане, в размер на 7480 лева с ДДС, от което се претендира сума в размер на 770 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска в съда – 09.07.2014 г. до окончателното издължаване.

             Ищецът твърди още, че след предявяване на иска по гр.д. № 10819/2014 г. на ПРС, ответникът оставало да дължи 7810 лева и тъй като ответникът не предприел действия за погасяване на оставащото задължение, на 18.06.2015 г. е подаден окончателен иск за сумата от 7810 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба. Било образувано гр.д. № 7444/2015 г. по описа на ПРС, по което ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 7810 лева, от които сумата от 1100 лева, представляваща част от останалото дължимо, но неизплатено възнаграждение, съставляващо трета вноска по консултантския договор, цялата в размер на 5000 лева с ДДС и сумата от 6710 лева, представляваща част от четвърта вноска, цялата в размер на 7480 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.06.2015 г. до окончателното погасяване.

            Поради това, за периода от 09.07.2014 г. до 18.06.2015 г. се претендира присъждането на сумата от  750.01 лева – законна лихва за забава върху сумата от 7810 лева, включваща 1100 лева – остатък от третото плащане /цялото в размер на 5000 лева след приспадане на 900 лева, присъдени по гр.д. № 6568/2012 г. и 3000 лева, присъдени по гр.д. № 10819/2014 г./ и 6710 лева – остатък от четвъртото плащане, цялото в размер на 7480 лева /след присъждане на 770 лева по гр.д. № 10819/14 г. по описа на ПРС/.

            Предвид изложеното, искането е да се осъди ответникът да му заплати  законна лихва за забава в размер на 3967.77 лева за периода от 25.04.2012 г. до 09.07.2014 г. върху главницата от 17 610 лева, включващи остатък от второ, трето и четвърто плащане, както  законна лихва за забава в размер на 750.01 лева за периода от 09.07.2014 г. до 18.06.2015 г. върху главницата от 7810 лева, включващи остатък от трето и четвърто плащане, всички дължими по консултантски договор № **-**-**/22.07.2010 г.

            При условията на евентуалност, при отхвърляне на тези претенции, се претендира договорна неустойка, в която връзка се твърди, че с получена покана през месец януари 2012 г. ответникът бил поканен да заплати дължимото по договора. Сочи, че максималният размер на неустойката по чл. 12 от договора е 10 %, като в тази връзка се претендира вземане в размер на 1911 лева (10 % от 19 110 лева – дължимото по консултантския договор възнаграждение).

  В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ПЕП СОЛАР“ ЕООД, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователен.

 Твърди, че претенциите за лихва имат акцесорен характер, поради което лихвата представлява задължение, чието съществуване било поставено в зависимост от наличието на главния дълг. В тази връзка твърди, че влезлите в сила до момента решения имат сила на пресъдено нещо само за сумите, които са предмет на делата, но не и за непредявените части от вземанията. Последиците от предходните спорове се ограничавали само за установените задължения, поради което се оспорва съществуването на главния дълг над размерите, които били с предмет сила на пресъдено нещо. Твърди се, че по този начин ищецът злоупотребява с процесуалната си възможност да установява вземания за главници, търсейки присъждане на законна лихва.

На следващо място, оспорва съществуването на главните задължения, които според ищецът не са платени в срок, като сочи, че тези суми (извън съдебно признатите) не се дължат. Излага подробни твърдения как са се развили преддоговорните отношения между страните във връзка със сключването на консултантския договор.

Признава, че на 22.07.2010 г. в гр. Пловдив между страните е сключен Договор № **-**-**, както и че с влязло в законна сила Решение № 2903/2013 г., постановено по гр.д. № 6568/2012 г. по описа на ПРС е присъдена сумата от 1500 лева, която е заплатена, както и, че е признато плащането на авансовата вноска.

Твърди, че ответникът е заплатил изцяло сумата от 6630 лева – представляваща т.нар. второ плащане, което станало чрез следните плащания: сумата от 5850 лева били изплатени на 16.08.2010 г. по банкова смета на ищеца, за което била издадена фактура № 0000000031/13.08.2010 г. и 1500 лева – признато от ищеца с исковата молба изплащане на сумата, присъдена по гр.д. № 6568/2012 г. по описа на ПРС.

          На следващо място, прави възражение за изтекла погасителна давност на част от претендираните вземания, като сочи, че претендираните от ищеца лихва са за период с начална дата – 25.04.2012 г., а исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото делото е депозирана на 05.08.2015 г., поради което счита, че с оглед предвидената в закона тригодишна давност на вземанията за лихви, претендираните такива за периода от 25.04.2012 г. до 05.08.2012 г. са погасени по давност.

          Относно евентуално предявения иск за присъждане на неустойка, прави възражение за изтекла погасителна давност, като сочи, че съгласно твърденията на ищеца, възникването и изискуемостта на всяко от вземанията му по договора настъпва при различни условия и в различни моменти, като от тези падежи занапред се дължи неустойка и същата се е кумулирала пред месец януари 2012 г. Навежда доводи, че претендираният пределен размер се е формирал и преди 15.04.2011 г., поради което счита, че това вземане в неговия пределен размер е погасено към датата на исковата молба, с предвидената тригодишна давност.          

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа страна:

            Установява се, че с влязло в законна сила решение по гр.д. № 6568/2012 г. на ПРС, V гр.с.,  ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 500 лева - част от дължимо, но неизплатено възнаграждение по Консултантски договор № **-**-**/22.07.2010 г., цялото в размер на 19 110 лева с ДДС, включващо уговорените второ плащане в размер на 6 630 лева с ДДС, трето плащане в размер на 5 000 лева с ДДС и четвърто плащане в размер на 7 480 лева с ДДС, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 25.04.2012 г. до окончателното й изплащане.

            Установява се, че с решение по гр.д. № 10819/2014 г на ПРС, V гр.с., ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 9 800 лева, представляваща част от дължимо, незаплатено възнаграждение по Консултантски договор № **-**-**/ 22.07.2010 г., цялото в размер на 17 610 лева с ДДС, включващ уговорено второ плащане в размер 6 630 лева с ДДС, от което се претендира сума в размер на 6 030 лева; трето плащане в размер на 5 000 лева с ДДС, от което се претендира сума в размер на 3000 лева и четвърто плащане в размер на 7 480 лева с ДДС, от което се претендира сума в размер на 770 лева, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба– 09.07.2014 г. до окончателното й изплащане. Този съдебен акт е влязъл в сила на 15.12.2015 г.

              Установява се, че с влязло в сила решение по гр.д. № 7444/2015 г. на ПРС, ІІ гр.с., ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 7 810 лева, от които сумата 1 100 лева, представляващо част от останалото дължимо, но неизплатено, съставляващо трета вноска по Консултантски договор № **-**-**/22.07.2010 г., цялото в размер на 5 000 лева с ДДС и сумата от 6 710 лева, представляваща част от четвърта вноска по цитирания договор, цялата в размер на 7 480 лева с ДДС, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 18.06.2015 г. до окончателното й погасяване. Този съдебен акт е потвърден с решение от 02.06.2016г. по в.гр.д. № 1021/2016 г. по описа на ПОС.

 При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

             Със сила на пресъдено нещо по описаните граждански дела между страните, в полза на ищеца е признато и присъдено главно вземане в общ размер на 19 110 лева, представляващо задължение по Консултантски договор № **-**-**/22.07.2010 г., част от което вземане са двата остатъка от главницата в размер на 17 610 лева, включваща остатък от второ, трето и четвърто плащане по договора, за който остатък се претендира обезщетението за забавено плащане в размер на 3967.77 лева, за периода от 25.04.2012 г. до 09.07.2014 г.; както и сумата 7 810 лева, включваща остатък от трето и четвърто плащане по договора, за чието забавено плащане през периода 09.07.2014 г. до 18.06.2015 г. се предявява вторият иск за сумата от 750.01 лева. Установява се също, че с описаните по – горе решения е претендирана и присъдена законна лихва върху частично предявените главници, съответно върху 1500 лева от датата на предявяване на първия иск – 25.04.2012 г.; върху 9 800 лева – от датата на предявяване на втория иск – 09.07.2014 г.; върху 7 810 лева – от датата на предявяване на третия иск – 18.06.2015 г. Предмет на настоящото производство е обезщетението за забава върху остатъка от съответните главници (след предявяване на частичните искове) за периодите между предявяването на отделните искове, които не са били предмет на описаните дела. Тъй като главните вземания са доказани и присъдени в полза на ищеца с описаните, влезли в сила решения, съдът приема, че предявените искове са допустими и доказани по основание. 

           Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за недължимост на главните парични задължения, тъй като същите са преклудирани. С тях изцяло се отрича силата на пресъдено нещо на решенията по частичните претенции, с които са уважени същите и се правят възражения, относими към възникването на правото на ищеца. Следва да се отбележи, че това изложение противоречи и на признанието направено в отговора за дължимост на сумите съобразно влезлите в сила решения. Формираната сила на пресъдено нещо на решенията по частичните искове преклудира правоизключващите възражения на ответника относно спорното право, претендирано в отделно производство за останалата част от вземането, както и възраженията му срещу правопораждащите факти, относими към възникването и съществуването на спорното право. Противното би означавало да се стигне до пререшаване на вече решен в предходните дела спор и в този смисъл преразглеждането на съответните въпроси в настоящото дело би се явило недопустимо.

              Съдът намира, че формираната сила на пресъдено нещо с предходните решения по частични претенции не се разпростира и върху останалия размер на вземанията, обезщетението върху коeто е предмет на настоящото производство.

              Предвид изложеното, съдът приема, че със сила на пресъдено нещо е признато основанието на настоящата претенция, а именно дължимостта на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху остатъка от съответните главници (след предявяване на частичните искове) за периодите между предявяването на отделните искове, както следва: обезщетение за забавено плащане на сумата 17 610 лева, за периода от 25.04.2012 г. до 09.07.2014 г. и обезщетение за забавено плащане на сумата 7 810 лева, за периода от 09.07.2014 г. до 18.06.2015 г.

            Доколкото ответникът не твърди, а и не доказва в чиято доказателствена тежест в процеса е да установи обстоятелството, че е извършил плащане на посочените главници, то следва да се приеме, че същият е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавено плащане, чийто размер се определя съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД.

              Ето защо ищецът има право на обезщетение за забавено плащане върху съответната част от главните парични задължения, след отчитане на частичните искове и присъдените върху главниците законни лихви. За периода от 25.04.2012г. до 09.07.2014 г. обезщетение се дължи върху сумата от 17 610 лева, представляваща остатък от второ, трето и четвърто плащане по договора, след приспадане на частичния иск от 1500 лева по гр.д. № 6568/2012 г. на ПРС, V гр.с. Обезщетението се дължи до 08.07.2014 г., тъй като от 09.07.2014 г. е присъдена законна лихва върху сумите по гр.д. № 10819/2014 г. на ПРС, V гр.с.

              Съдът намира, че възражението на ответника за изтичане на предвидената в закона погасителна давност, е частично основателно, поради следното:

              Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В конкретния случай, исковата молба е подадена в съда на 05.08.2015 г., поради което искът за заплащане на обезщетение за забава за периода преди 05.08.2012 г., а именно от 25.04.2012 г. до 04.08.2015 г., е неоснователен – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

              Така за периода от 05.08.2012 г. до 08.07.2014 г. обезщетението за забавено плащане на сумата от 17 610 лева, изчислено служебно от съда, чрез електронен онлайн калкулатор, е в размер на 3 456.85 лева. За разликата над този размер до пълния претендиран от 3967.77 лева, както и за периода от 25.04.2012 г. до 04.08.2012 г., претенцията е неоснователна поради изтичането на предвидената в закона погасителна давност и следва да бъде отхвърлена.

               Съдът намира за доказан по основание, по същите гореизложени съображения, и предявеният втори кумулативно съединен иск за обезщетение за забавено плащане върху главницата 7 810 лева, включваща остатъка от трето и четвърто плащане по Консултантски договор № **-**-**/22.07.2010 г. за периода от 09.07.2014 г. до 18.06.2015 г. Обезщетението се дължи от 10.07.2014 г. до 17.06.2015 г., тъй като обезщетението върху главницата от 17 610 лева по предходния иск, включващи и сумата 7 810 лева, е присъдено включително до 09.07.2014 г.. Обезщетението се дължи до 17.06.2015 г., тъй като от 18.06.2015 г. е присъдена законна лихва върху сумата по гр.д. № 7444/2015 г. по описа на  ПРС, ІІ гр.с. Съдът намира, възражението на ответника за изтичане на предвидената в закона погасителна давност, по отношение на този иск за неоснователно, тъй като процесния период попада в тригодишния срок преди датата на предявяване на настоящата искова молба – 05.08.2015 г.

              Така за периода от 10.07.2014 г. до 17.06.2015г. обезщетението за забавено плащане на сумата от 7 810 лева, изчислено служебно от съда, чрез електронен онлайн калкулатор, е в размер на 745.62 лева. За разликата над този размер до пълния претендиран от 750.01 лева, както и за дните – 09.07.2014 г. и 18.06.2015 г., претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

              Предвид изложеното, доколкото съдът приема, че предявените главни искове са доказани по основание, макар и не в пълните им предявени размери (частичното им отхвърляне се дължи на частично погасяване по давност на първия иск, а на втория – поради припокриване на периодите, за които се търси обезщетение), не е налице процесуалното условие за разглеждането на предявения при условията на евентуалност иск за неустойка.

 

           Относно разноските:

           С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от страните по делото следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважена и отхвърлена част от исковата претенция.

Ищецът е представил доказателства и претендира разноски в общ размер от 978.89 лева, от които 258.89 лева - държавна такса и 720 лева с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът следва да извърши преценка:

            Ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева с ДДС. Предвиденият минимален размер на адвокатско възнаграждение, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 560.24 лева без ДДС, или 672.29 лева с ДДС. 

Съдът като съобрази, че делото не представлява фактическа и правна сложност, намира, че адвокатското възнаграждение следва да се редуцира до минималния размер, посочен по – горе в размер на 672.29 лева с ДДС.

При това положение, съдът намира, че от претендираните разноски в общ размер на 978.89 лева, на ищеца следва да му се присъди сумата в размер на 829.47 лева, съразмерно с уважената част от исковете.

Ответникът също има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият, макар да претендира разноски, не е представил доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, по тълк. д. № 6/2012 г. само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. В конкретния случай, липсват представени доказателства за уговорен и заплатен от ответника адвокатски хонорар, поради което и искането за присъждане на разноски е неоснователно и такива не следва да се присъждат.

 

            Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И:

             

             ОСЪЖДА „ПЕП СОЛАР“ ЕООД, ЕИК 201216348да заплати на „ЕВРО ПРОЕКТ ЦЕНТЪР” ЕООД, ЕИК 200278329, сумата от 3456.85 лева /три хиляди  четиристотин петдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 05.08.2012 г. до 08.07.2014 г. на сумата от 17 610 лева, включваща остатък от второ, трето и четвърто плащане, по Консултантски договор № **-**-**/22.07.2010 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 3456.85 лева до сумата от 3967.77 лева, както и за периода от 25.04.2012 г. до 04.08.2012 г., както и за датата 09.07.2014 г.

              ОСЪЖДА „ПЕП СОЛАР“ ЕООД, ЕИК 201216348да заплати на „ЕВРО ПРОЕКТ ЦЕНТЪР” ЕООД, ЕИК 200278329, сумата от 745.62 лева /седемстотин четиридесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 10.07.2014 г. до 17.06.2015 г. на сумата от 7 810 лева, включваща остатък от трето и четвърто плащане, по Консултантски договор № **-**-**/22.07.2010 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 745.62 лева до 750.01 лева, както и за дните 09.07.2014 г. и за 18.06.2015 г.

              ОСЪЖДА „ПЕП СОЛАР“ ЕООД, ЕИК 201216348 да заплати на „ЕВРО ПРОЕКТ ЦЕНТЪР” ЕООД, ЕИК 200278329, сумата от 829.47 лева /осемстотин двадесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки/ - деловодни разноски за настоящото производство по гр.д. № 9833/2015 г. по описа на ПРС, ІХ гр.с., съразмерно с уважената част от исковете.

             

            Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

        Вярно с оригинала:

                                             П.П.