Гражданско дело 9724/2015 - Решение - 06-10-2016

Решение по Гражданско дело 9724/2015г.

 

 

РЕШЕНИЕ

 

Номер    2949                        Година  2016                      Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                           V граждански състав

На шести октомври                             две хиляди и шестнадесета  година

В публично заседание на  двадесет и седми септември 2016 г. в следния състав:

 

Председател:ДАРИНА МАТЕЕВА

Секретар: Величка Грабчева

като разгледа докладваното от съдията

дело номер  9724 по описа за   2015  година

 

 

 Предявен е иск по чл. 422 ГПК  от С.Д.П.,***, ЕГН **********, със съдебен адрес *** против  С.Л.С. ***, ЕГН **********.

 Ищецът иска да бъде признато за установено, по отношение на ответницата, че същата му дължи сумата от 3000 лв. – главница, представляваща част от  незаплатено възнаграждение по Договор за правна помощ от 16.06.12 г. на общо договорен хонорар в размер на 16 000; сумата от 645 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.04.2013 – 22.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2015 г. до окончателното издължаване.

Направено е искане за присъждане на разноски по ч.гр.д № 6209/15 на IV гр.с. на ПРС в размер на 60 лв. за заплатена държавна такса и 460 лв. адвокатско възнаграждение.

Претендират се и разноски по настоящото дело.

Ответницата оспорва предявения иск. Твърди, че не дължи заплащане по процесната сума, че това, което е уговорено, е изплатено на ищеца.

Претендират се и разноски.

          От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.235 ГПК, Пловдивският районен съд, V граждански състав прие за установено следното:

          Предявеният иск е допустим,тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението,изпратено до ищеца,че е постъпило възражение от длъжника по ч.гр.д.№ 620982015Г.,ІV гр.с.,ПРС.

          Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен договор за правна помощ и процесуално предста­вителство от 16.06.2012г по оспорване на РА № 161201715 от 19.06.12 г. на НАП, ТД - Пловдив, пред Дирек­тора на Д „ОИР" - Пловдив, АС-Пловдив и ВАС- София на обща стойност 16 000 лева и за трите инстанции, с падеж на плащането 31.03.2013 год.

Сумата за задълженията по РА на ответницата възлизат общо на около 277000 лева - гла­вница и лихви.

По делото е представен процесния договор за правна защита и съдействие.

Ищецът заявява по исковата молба,че съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.04 г. на ВАС - минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение за защита интересите на ответницата и пред трите инстанции - Д „ОУИ", АС и ВАС, било в размер на 6900 лева за една инстанция, или 20 800 лева и за трите инстанции. В договора за правна помощ страните са договорили  сума в размер на  16 000 лева като възнаграждението било само за инстанциите, в които се водели открити заседание - ПАС и ВАС + по 1000 лв. за възражение против РД и жалба пред Д „ОУИ".

          По настоящото дело са приложени ,възражение,жалба от адвокат С.П. като пълномощник на С.С. против ревизионен доклад № 1201715 от 21.05.2012г.,жалба до АС-гр.Пловдив,по която е образувано адм.дело № 3992/2012г.,І отделение,VІ състав.

         Видно от приложените преписи от протоколи на проведени открити съдебни заседания по адм.дело № 3992/2012г., І отделение,VІ състав ,адвокат П. се е явявал по тях,представил е писмена защита.

            С Решение №1926 от 16.08.2013г. по адм.дело № 3992/12г., І отделение,VІ състав жалбата на С.С.  против ревизионен акт № 161201715 от 19.06.2012г. е отхвърлена.

            По делото е представено копие от касационна жалба против  Решение №1926 от 16.08.2013г. по адм.дело № 3992/12г., І отделение,VІ състав ,като същата е изготвена от адвокат С.П..

              Ищецът е  представлявал ответницата  пред ВАС по адм.дело № 14466/2013г.,І отделение на ВАС.

               Постановено е Решение № 13919 от 20.11.2014г. по адм.дело № 14466/2013г.,І отделение на ВАС ,с което е отменено Решение №1926/16.08.2013г.,постановено по адм.дело № 3992/2012г. по описа на ПАС и е върнато делото на Пловдивския административен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване указанията ,дадени в постановеното решение.

              При новото разглеждане на делото ищецът не е взел участие по него.

             По тези факти не е налице спор между страните.

              Основните възражения на ответницата са,че се е разплатила с ищеца по сключения договор за правна защита и съдействие.Страните са имали уговорка,че С. ще заплати на ищеца при постигнат резултат.Тъй като ищецът не е постигнал такъв резултат-отмяна на ревизионен акт № 161201715 от 19.06.2012г.,то и не дължи заплащане на никакви суми.

              Образуваното адм.дело №  3992/2012г. по описа на ПАС и постановеното по него решение е било върнато от ВАС по мотиви съвсем различни от защитната теза на ищеца,която той е поддържал при първоначалното разглеждане на делото.

                                                                                                                  

           При така установеното по безспорен се доказва,че между страните е бил сключен договор за правна защита и съдействие от 16.06.2012г.

По характера си договора за правно обслужване представлява разновидност на договора за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД. Поради това спрямо него са приложимите нормите на ЗЗД, доколкото в Закона за адвокатурата не са налице специални правни норми. Според разпоредбата на чл. 286 ЗЗД договорът за поръчка може да бъде, както възмезден, така и безвъзмезден. От своя страна нормата на чл. 36, ал. 1 ЗА постановява, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, който не може да бъде по – нисък от предвидения в наредбата по ал. 2, а именно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 36, ал. 4 ЗА дава възможност да се уговори т. нар. резултативен хонорар – възнаграждение според изхода на делото, но и в този случай на адвоката се дължи минималното възнаграждение по Наредба № 1.

В конкретния случай ответницата поддържа,че дължи на ищеца-адвокат резултативен хонорар и тъй като такъв не е постигнат,т.е. не е налице благоприятно за нея съдебно решение,то не му дължи нищо.

В настоящия случай липсват доказателства да е уговарян между страните резулатативен хонорар,но дори и да се приеме,че е налице такава уговорка,то това не значи,че на адвоката не се дължи възнаграждение за труда му.Видно е,че адвокат С.П. е изпълнил възложената му задача/чи-подал е възражение против ревизионен доклад,подал е жалба   до Директора на Д „ОУИ”-Пловдив,завел е дело пред ПАС,явявал се е по делото и е представлявал С. ,подал е касационна жалба пред ВАС.

Ето защо на същия се дължи адвокатско възнаграждение и то така както е уговорено.Същото е видно,че е съобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,поради което  и при липса на доказателства за плащане от страна на ответницата,искът в частта за главницата е основателен.

Основателна се явява и претенцията в частта за лихвата ,тъй като видно е ,че в процесния договор  е уговорен падеж-31.03.2013г.След тази дата С. е изпаднала в забава,не е било нужно да й бъде изпращана покана,тъй като задължението й е с определен срок.

Претенцията е доказана и по размер  при направени собствени изчисления от съда с он лайн калкулатор .

С оглед горното следва да бъде признато за установено по отношение на С.Л.С. ***, ЕГН **********,че същата дължи на С.Д.П.,***, ЕГН **********, със съдебен адрес *** сумата от 3000 лв. – главница, представляваща част от  незаплатено възнаграждение по Договор за правна помощ от 16.06.12 г. на общо договорен хонорар в размер на 16 000; сумата от 645 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.04.2013 – 22.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2015 г. до окончателното издължаване.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 637,80 лева- за заплатена държавна такса по делото и адвокатско възнаграждение..

Съгласно т.10 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по ч.гр.д.№  6209/15г.,ІV гр.с.ПРС разноски в размер на   520 лева –за заплатена държавна такса и  адвокатско възнаграждение.

             По изложените съображения Пловдивският районен съд, V гр. състав

 

Р     Е     Ш     И:

 

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Л.С. ***, ЕГН **********,че същата дължи на С.Д.П.,***, ЕГН **********, със съдебен адрес *** сумата от 3000 лв. – главница, представляваща част от  незаплатено възнаграждение по Договор за правна помощ от 16.06.12 г. на общо договорен хонорар в размер на 16 000; сумата от 645 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.04.2013 – 22.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2015 г. до окончателното издължаване.

          ОСЪЖДА С.Л.С. ***, ЕГН ********** да заплати на С.Д.П.,***, ЕГН **********, със съдебен адрес *** сумата в размер на 637,80 лева разноски по делото и сумата в размер на 520 лева  разноски по ч.гр.д.№  6209/15г.,ІV гр.с.ПРС.                  

          Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от  връчването му на страните с препис.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала! ВГ