Гражданско дело 9594/2015 - Решение - 25-10-2016

Решение по Гражданско дело 9594/2015г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  № 3162

Гр. Пловдив, 25.10.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XV граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

            Районен съдия: Кирил Петров

при участието на секретаря Иванка Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9594 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Част втора, Дял първи на ГПК:    

            Съдът е сезиран с искова молба от „ЕМ ДЖИ 05“ ЕООД, ЕИК 131574624, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Стоян Михайловски“№*, ет. *, срещу Н.Х.Д., с ЕГН **********.

            Ищецът твърди, че между него и ответникът е бил сключен трудов договор № 215/29.05.2015 г., по силата на който ответникът е следвало да изпълнява длъжността „*“. Работодателят изпратил уведомление до НАП по реда на чл. 62, ал. 3 КТ и се уговорил с работника същият да постъпи на работа на 05.06.2015 г. Във връзка със сключения трудов договор ищецът представил на ответника служебен аванс, доколкото ответникът следвало да бъде командирован да изпълнява трудовите си задължения на територията на чужди държави. На ответника в брой била предоставена сумата от 220 лв., а по банкова сметка ***ер на 400 лв. Освен това с приемо-предавателен протокол № 1000085737/25.05.2015 г. на ответника било предадено и работно облекло. Съгласно посочения протокол Н.Д. е получил следното облекло:

-         ATLAS Ватирана водозащитна шуба 1640-С6 син – 1 бр.;

-         DESMAN 4 Яке 3044 S2 П/ПЕ 235 гр. с оранжева гарн. – 1 бр.;

-         DESMAN 5 Елек 3055 S2 П/ПЕ 235 гр. с оранжева гарн. – 1 бр.;

-         DESMAN 6 Панталон 3066 S2 П/ПЕ 235 гр. с оранжева гарн. 2 в 1 – 2 бр.;

-         ESTREMO LOW S1P Обувки половинки S1P, FC33S1P – бр. 1;

-         GF MAN Мъжко сабо 03-510 синьо – 1 бр.;

-         LEO Шапка с козирка – тъмно синя 1111-7 – 2 бр.;

-         NEPTUN Наметало от полиамид/PVC 1430-3 зелен – 1 бр.;

-         PIGEON Ръкавици телешка кожа – жълти 0004-01 – 12 бр.;

-         RODD Топлозащитен панталон 3316-D1 – 1 бр.;

-         STENSO Тениска 100 % памук, сив – 20 бр.;

-         TOURS Ватирана блуза – черна 301146 – 2 бр.;

-         TURIA Сигнална плетена шапка, оранж. 314439 – 1 бр.;

-         V4 Мъжка престилка – Кипарис 3005-С5- 1 бр.;

Стойността на предаденото облекло се удостоверявала от издадена на ищеца и заплатена от него фактура на „Бултекс 99“ ЕООД (на който била възложена поръчката за изработването на облеклото) в размер на 477.35 лева. Въпросните суми и облекло били предадени във връзка с възникналото ТПО и започването на неговото изпълнение. Ответникът Н.Д. обаче не се явил на работното си място на 05.06.2015 г. Лицето не се явило или обадило на работодателя си и след това, поради което и по силата на чл. 63, ал. 3 КТ ТПО между страните следвало да се счита за невъзникнало. Ищецът опитал да се свърже многократно с ответника, вкл. изпратил и покана до него за връщане на получените суми и заплащане на облеклото. Поканата била изпратена на двата посочени в трудовия договор адреси от ответника, но била върната като неполучена. Ето защо се моли съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от общо 1097.35 лева (служебен аванс и депозит, както и равностойност на получено и невъзстановено работно облекло), с която същият се бил обогатил неоснователно, ведно със законната лихва от 30.07.2015 г. до окончателното изплащане. Относно равностойността на работното облекло се моли, при условията на евентуалност, ищецът да бъде осъден да върне полученото работно облекло, в състоянието, в което го е получил – ново, съгласно приемо-предавателния протокол. Претендират се разноски.

С определение от 16.02.2016 г. на ответника, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК е назначен особен представител. Особеният представител на ответника е депозирал писмен отговор в законоустановения срок. Взема становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Посочва, че представените РКО, фактура и приемо-предавателен протокол са с дата преди сключването на трудовия договор. Оспорва предаването на служебен аванс/депозит и на работно облекло. Излага и, че не са налице предпоставките на чл. 57 ЗЗД, за да се търси паричната равностойност на работното облекло. В открито съдебно заседание особеният представител е направил искане за увеличаване на определения му депозит.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Установява се, че между „ЕМ ДЖИ 05“ ЕООД и Н.Х.Д. е сключен трудов договор № 215/29.05.2015 г., по силата на който Н.Х.Д. се е задължил да постъпи на работа при ищеца на 05.06.2015 г. Представени са и длъжностна характеристика за длъжността „*“, както и декларация от ответника, с която сочи банкова сметка ***.

Представен е разходен касов ордер от 26.05.2015 г., от който се установява, че Н.Д. е получил 220 лв. служебен аванс от „ЕМ ДЖИ 05“ ЕООД, както и платежно нареждане от дата 29.05.2015 г., с което е преведена на Н.Д. по посочената в декларацията сметка сумата от 400 лв., представляваща депозит от „ЕМ ДЖИ 05“ ЕООД. От приемо-предавателен протокол № 1000085737/25.05.2015 г. се установява, че Н.Д. е получил подробно описано в него облекло от „Бултекс 99“ ЕООД, чиято стойност в размер на 477.35 лв. с ДДС е заплатена по издадена от „Бултекс 99“ ЕООД фактура № 1000085737/25.05.2015 г.

Представено е писмо-покана от ищеца до ответника за връщане на предоставени суми, което е изпратено на адреси – с. С., ул. „Д.“ № * и гр. П., ул. „К.“ № *, ет. *, ап. *. Пратката до адреса в с. С. е върната с обратна разписка, на която е отбелязано „отсъствие на получател“, а в пратките до гр. П., писмото-покана е изпратено на няколко пъти, е отбелязано „отсъства“.

От изпратено писмо от НАП ТД-Пловдив се установява, че „Ем Джи 05“ ЕООД е изпратило уведомление до НАП на 29.05.2015 г. за регистрация на трудов договор с лицето Н.Х.Д.. С последващо уведомление от 11.06.2015 г. от работодателя е заличено подаденото преди това предходно уведомление за регистрация на трудов договор.

Приета е по делото ССчЕ, която съдът кредитира като безпристрастно и компетентно изготвена. След запознаване със счетоводството на ищеца, в експертизата е посочено, че общата стойност на вземанията на ищеца към ответника по аналитична партида на Н.Д., отразена по дебита на сметка 422, е 1097.35 лева. По кредита на сметката не били налични счетоводни записи, показващи постъпили суми за възстановяване на получените от ответника парични средства и работно облекло.

Приета е и СПчЕ, в която е отразено, че подписите, положени в РКО от 26.05.2015 г. и приемо-предавателен протокол № 1000085737/25.05.2015 г., съответно в графата „получил сумата“ и „приел“, са изпълнени от лицето Н.Х.Д..

От правна страна:

Предявени са два обективно кумулативно съединени иска за връщане на даденото без основание – сумата в размер на 620 лева (представляваща служебен аванс и депозит) и сумата от 477.35 лв. (представляваща равностойност на предадено работно облекло). При условията на евентуалност на втория иск е предявен трети иск за осъждане на ответника да предаде /върне/ на ищеца работното облекло в състоянието, в което е получено с приемо-предавателен протокол, а именно – ново.

 

1.      По иска за връщане на дадената без основание сума в размер на 620 лева:

Правна квалификация:

Определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти.

Твърденията на ищеца в исковата молба са, че посочената сума в размер на 620 лева е дадена на ответника във връзка с възникването на трудово правоотношение между страните. Действително сумата е заплатена на ответника на дати, предхождащи сключването на трудовия договор, и това е така, тъй като сумата е била заплатена именно с оглед очакваното сключване на трудовия договор и възникване на трудовото правоотношение между страните. Именно в тази насока е било и намерението на страните – от предхождащите трудовия договор действия на страните се установява намерението и желанието между тях да възникне трудово правоотношение.

Поначало след като един трудов договор е сключен, от датата, посочена в него за начало на уговорената трудова функция, между страните възниква трудово правоотношение с присъщите му права и задължения за всяка от тях. Ако работникът или служителят обаче не постъпи на работа в законоустановения или в уговорения с договора срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока (чл. 63, ал. 3, изр. 2-ро КТ). Изправени сме пред една законова фикция, по силата на която при наличието на един последващ юридически факт – неявяването на работника на работа в уговорения срок, трудовото правоотношение между страните се счита за невъзникнало.

С иска по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД разполагат лицата, които твърдят, че са престирали с оглед на очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо престацията, което правоотношение не е осъществено. Резултат от законната фикция по чл. 63, ал. 3, изр. 2 КТ е, че трудовото правоотношение се счита изобщо за невъзникнало, несъществуващо, а не просто за отпаданало, от което следва и отграничението с хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. in fine ЗЗД.

В случая ищецът е престирал с оглед основателно очаквано в бъдеще осъществяване на валидно трудово правоотношение между страните, оправдаващо предприетото от него разместване на имуществени блага, което правоотношение обаче впоследствие не е възникнало, поради което правилната правна квалификация на иска е тази по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

 

Фактическият състав:

Поради характера на иска по чл. 55, ал. 1, предл.2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на даването /плащането/, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаване, респ. за задържане на облагата.

Съдът намира са установен по делото факта на плащането. Представеният разходен касов ордер от 26.05.2015 г. представлява частен свидетелстващ документ. Същият носи подписа на ответника Н.Д. (виж СПчЕ, която съдът кредитира) и съставлява доказателство за получаването на сумата от 220 лева от същия /арг. чл. 180 ГПК/. Относно преводното нареждане от дата 29.05.2015 г. – посочената в него сметка отговаря на посочената от самия ответник в декларацията /л. 18 от производството/. По силата на представения документ наредителят „ЕМ ДЖИ 05“ ЕООД нарежда прехвърлянето на средства от своя сметка по сметка на получателя – Н.Х.Д.. Преводното нареждане е направено по сметката, посочена от самия ответник, и операцията е извършена от банката, в която е сметката на ответника. По делото липсват данни сумата да не е постъпвала по банковата сметка на ответника или транзакцията да е била впоследствие оспорвана или анулирана, поради което съдът намира за установено по делото, че сумата в размер на 400 лв., представляваща депозит, е получена от Н.Д..

В подкрепа на горното е и ССчЕ, от която става ясно, че ищецът е осчетоводил по аналитична партида на Н. Д., по дебита на сметка 422, както сумата от 220 лв., така и сумата от 400 лв. Вещото лице е посочило, че по кредита на сметката не са налични счетоводни записи, показващи постъпили суми за възстановяване на получените от ответника парични средства.

Не са ангажирани доказателства относно наличието на основание за задържане на полученото, поради което и претенцията следва да се уважи в цялост, ведно със законната последица – законната лихва.

 

2.              По главния иск за връщане на сумата в размер на 477.35 лв. (представляваща) равностойност на предадено работно облекло);

Предявеният иск е с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД. Хипотезата на чл. 57, ал. 2 ЗЗД е особена възможност при неоснователното обогатяване за връщане не на даденото в натура, а на неговата парична стойност. Тази претенция е възможна в три отделни случая– погиване на подлежащата на връщане вещ, отчуждаване на същата или изразходване.

Съдът намира претенцията за заплащане на равностойността на работното облекло за неоснователна по следните съображения. Налице е съдебна практика, според която при всички хипотези на неоснователно обогатяване, получената без основание вещ по правило следва да се върне в натура на лицето, чиято имуществена сфера се е обеднила в резултат на отнемането й. Единствено ако подлежащата на връщане вещ погине или получателят я е отчуждил или изразходвал, се дължи стойностното й възстановяване /виж решение № 100 от 21.08.2015 г., постановено по гр. д. № 5458/2014 г. на ВКС, IV ГО/. В случая обаче не сме изправени пред такава хипотеза, тъй като ищецът нито твърди, нито е  доказал, че работното облекло е отчуждено или изразходвано.

Настоящият състав споделя даденото в цитираното решение на ВКС разрешение, тъй като същото съответства и на принципа на реално изпълнение, който макар характерен за договорните облигации, може да намери приложение и към реституционните задължения. Ако е желателно кредиторът по едно облигационно отношение да получи първоначално уговорената непарична престация, не по-малко желателно е солвенсът, престирал нещо без основание, да получи същото, което е дал.

За пълнота следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.520, ал.3 ГПК, ако вещта не се намира у длъжника или е развалена, от него се събира равностойността й. По същия начин се постъпва, когато се намери само част от вещта. Т. е. правата на кредитора по никакъв начин не биха били увредени от обстоятелството, че вместо равностойността на вещта, нему се присъжда самата вещ, тъй като за него съществува възможност в хода на изпълнителното производство да поиска нейната равностойност, в случай че се установи погиването на вещта или нейното разваляне.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че ищецът има право да получи дадената при неосъществено основание вещ в натура, при липса на твърдения за погиване на подлежащата на връщане вещ, отчуждаване на същата или изразходване, а не нейната равностойност. Т. е. искът за заплащане на сумата от 477.35 лв., представляваща стойността на получено и невъзстановено работно облекло, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с претенцията за законна лихва върху същия.

С оглед отхвърлянето на главния иск, съдът дължи произнасяне по евентуалния иск, тъй като условието, под което е предявен, се е сбъднало.

 

3.              По евентуалния иск за осъждане на ответника да предаде /върне/ на ищеца работното облекло в състоянието, в което е предадено с приемо-предавателен протокол, а именно – ново.

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, като във връзка с правната квалификация съдът препраща към изложени по-горе в пункт 1 мотиви в тази връзка.

По делото се установява, че във връзка с възникването на трудовото правоотношение между страните ищецът „Ем Джи 05“ ЕООД е заплатил на „Бултекс 99“ ЕООД сумата от 477.35 лева за облекло на Н.Д.. Видно от самата фактура, като забележка е посочено името на Н.Д. /л. 14 от производството/. С приемо-предавателен протокол от 25.05.2015 г. заплатеното облекло е предадено лично на Н.Д.. Приемо-предавателният протокол носи подписа на ответника Н.Д. (виж СПчЕ, която съдът кредитира) и съставлява доказателство за получаването на подробно описаното в него работно облекло /арг. чл. 180 ГПК/. Въпреки че е подписан от ответника, като получател по приемо-предавателния протокол в вписан „ЕМ ДЖИ 05” ЕООД, с * М. Ж.. По този начин се установява, че работното облекло е поръчано от ищеца именно за ответника, като фактически е било предадено директно на ответника от изпълнителя.

Предвид изложеното евентуалният иск за връщане в натура на полученото работно облекло в състоянието, в което е предадено /ново/, се явява основателен, доколкото е доказан фактическият състав на претенцията по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, а ответникът не е ангажирал доказателства относно наличието на основание за задържане на полученото.

 

По разноските:

Предвид изхода на спора на ищеца се следват разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същият е направил такива в размер на общо 1 080 лв., от които 100 лв. – заплатена държавна такса; 600 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС; 80 лв. – депозит за експертиза и 300 лв. – депозит за особен представител. По делото са налични доказателства за заплащане на претендираните разноски в размер на общо 1 080 лв..

По направеното от особения представител възражение за прекомерност съдът намира следното:

 Няма абсолютен критерий, въз основа на който да се преценява фактическата и правната сложност на делото и съответствието й със заплатеното адвокатско възнаграждение. Тази преценка е комплексна и се основава на конкретни обстоятелства по всяко дело - цената на иска, предмета на делото и кръга на подлежащите на доказване факти, подлежащите на разрешаване правни въпроси, извършените от страните процесуални действия, обема на събрания доказателствен материал, броя на проведените съдебни заседания, процесуалното развитие на делото и пр. /виж определение № 460 от 28.07.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3559/2014 г., I г. о./. В случая, съобразявайки посоченото към настоящото дело, както и, че уговореният размер на адвокатското възнаграждение не надвишава значително минималния такъв по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че направеното възражение за прекомерност е неоснователно.

Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1080 лв., представляваща разноски по производството.

Искането на особения представител за увеличаване на определения му депозит е неоснователно, предвид следното:

 Съдът е установил, че са налице предпоставките по чл.47 ал.6 ГПК, той е изискал от Адвокатска колегия-Пловдив да бъде определен адвокат за особен представител на ответника. За такъв е посочен адв.А.Й., като в уведомителното писмо от колегията е предложено възнаграждението на особения представител да бъде в размер на 300 лв. С определение от 16.02.2016 г. съдът е допуснал назначаването на особен представител на ответника Н.Д. и е определил депозита за особения представител да бъде в размер на 300 лв., който е внесен от ищеца, видно от преводно нареждане от 26.02.2016 г. Тази сума е определена по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 7 ал. 2 т. 1.

В случая възнаграждението на особения представител адв. Й. е съобразено с размера, посочен в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /съобразно тълкуванията на т. 6 на ТР № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК/. С оглед и разясненията на тълкувателното решение на особения представител принципно се дължи възнаграждение в минималния размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция. В дискрецията на съда е да определи по-висок размер на възнаграждението.

Липсва обаче обусловеност между възнаграждението на процесуалния представител на ищеца и възнаграждението на особения представител. Съдът не споделя доводите на особения представител в тази насока и не счита, че оставянето без уважение на възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, следва да доведе до увеличаване на депозита на особения представител. Налице е диференцираност между качеството на адвокат и качеството на особен представител, редът за определянето на хонорара, съот. депозита, заплащането им, респ. увеличаването/намаляването им.  

Освен всичко изложено съдът намира, с оглед извършените от особения представител процесуални действия, въведените от него правни твърдения и възражения, че определеното му възнаграждение не е занижено. Ето защо искането на адв. Й. за увеличаване на възнаграждението се явява неоснователно.

Така мотивиран, Пловдивски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Н.Х.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ЕМ ДЖИ 05“ ЕООД, ЕИК 131574624, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Стоян Михайловски“№*, ет. *, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, сумата от 620 лв. (шестстотин и двадесет лева), от която 220 лева служебен аванс платен на Н.Д. с разходен касов ордер от 26.05.2015 г. и 400 лева депозит преведен по сметка на Н.Д. с платежно нареждане от дата 29.05.2015 г., представляваща сбор от предоставени и невъзстановени фирмени средства във връзка с очаквано възникване на трудово правоотношение между страните, получена на неосъществено правно основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 30.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕМ ДЖИ 05“ ЕООД, ЕИК 131574624, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Стоян Михайловски“№*, ет. *, срещу Н.Х.Д., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД, за осъждане на ответника Н.Х.Д. да върне на ищеца „ЕМ ДЖИ 05“ ЕООД сумата в размер на 477.35 лв. (четиристотин седемдесет и седем лева и тридесет и пет стотинки), представляваща равностойност на предадено работно облекло, във връзка с очаквано възникване на трудово правоотношение между страните, което работно облекло е описано в приемо-предавателен протокол № 1000085737/25.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 30.07.2015 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Н.Х.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да върне на „ЕМ ДЖИ 05“ ЕООД, ЕИК 131574624, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Стоян Михайловски“№*, ет. *, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, предоставено и невъзстановено работно облекло, във връзка с очаквано възникване на трудово правоотношение между страните, получено на неосъществено правно основание, което работно облекло е описано в приемо-предавателен протокол № 1000085737/25.05.2015 г., а именно:

1. ATLAS Ватирана водозащитна шуба 1640-С6 син – 1 бр.;

2.      DESMAN 4 Яке 3044 S2 П/ПЕ 235 гр. с оранжева гарн. – 1 бр.;

      3. DESMAN 5 Елек 3055 S2 П/ПЕ 235 гр. с оранжева гарн. – 1 бр.;

      4. DESMAN 6 Панталон 3066 S2 П/ПЕ 235 гр. с оранжева гарн. 2 в 1 – 2 бр.;

      5. ESTREMO LOW S1P Обувки половинки S1P, FC33S1P – бр. 1;

      6. GF MAN Мъжко сабо 03-510 синьо – 1 бр.;

      7. LEO Шапка с козирка – тъмно синя 1111-7 – 2 бр.;

      8. NEPTUN Наметало от полиамид/PVC 1430-3 зелен – 1 бр.;

      9. PIGEON Ръкавици телешка кожа – жълти 0004-01 – 12 бр.;

     10. RODD Топлозащитен панталон 3316-D1 – 1 бр.;

     11. STENSO Тениска 100 % памук, сив – 20 бр.;

     12. TOURS Ватирана блуза – черна 301146 – 2 бр.;

     13. TURIA Сигнална плетена шапка, оранж. 314439 – 1 бр.;

     14. V4 Мъжка престилка – Кипарис 3005-С5- 1 бр.;

в състоянието, в което е прието с приемо-предавателен протокол № 1000085737/25.05.2015 г. – НОВО.

ОСЪЖДА Н.Х.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ЕМ ДЖИ 05“ ЕООД, ЕИК 131574624, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Стоян Михайловски“№*, ет. *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1080 лв. (хиляда и осемдесет лева) – разноски в настоящото производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. А.М.Й. за увеличаване на определения й депозит за адвокатско възнаграждение като особен представител, назначен на Н.Х.Д., на основание чл. 47, ал. 6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО в частта, в която искането на адв. А.М.Й., за увеличаване на определения й депозит, е оставено без уважение, има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивски окръжен съд в едноседмичен от връчването на препис от него на страните.

РЕШЕНИЕТО в останалата част може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

                                                                                                                                  /Кирил Петров/

Вярно с оригинала

ВА