Гражданско дело 8073/2015 - Решение - 13-05-2016

Решение по Гражданско дело 8073/2015г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                      

  1592                              13.05.2016 година                           град Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди и петнадесета година, в състав:

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

                                                                  

при участието на секретаря Цвета Тошева,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8073 по описа на съда за 2015 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.  240 ЗЗД, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД от ищеца БНП „Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК: 130697606, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от М.Ж.М.Ф., чрез пълномощника си – юриск. Д.В. против В.Й.И. с ЕГН: **********, с адрес *** за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца следните суми: сумата от 1200 лева, представляваща главница по договор за потребителски заем с номер CASH -* от 30.04.2014г., сумата от 1752 лева, представляваща надбавка по чл. 3 от договора, сумата от 96,25 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 25.06.2014г. до 11.04.2015г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4761/2015г. по описа на ПРС, І  гр. състав,  ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда- 23.04.2015г. до окончателното изплащане, както и за осъждане на ответника да му заплати направените в заповедното производство разноски в размер на 60,97 лева внесена ДТ и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лева, както и направените в настоящото производство разноски.

Ищецът в исковата си молба твърди, че на 30.04.2014г. е сключил с ответника договор за потребителски заем с номер CASH -*/30.04.2014г., въз основа на който му отпуснал кредит в размер на 1200 лева. От своя страна заемателят се задължил да погаси заема чрез заплащане на 18 седмични вноски в размер на по 164 лева всяка, които включвали главницата и добавка, представляваща печалбата на заемодателя. Ответната страна преустановила плащанията на 23.05.2014г., като към тази дата не била погасена нито една вноска по заема. На осн. чл. 4, от договора кредитът бил трансформиран в предсрочно изискуем, а ответникът следвало да изплати заема, увеличен с надбавката в размер на 2952 лева, представляваща оставащите 18 броя погасителни вноски към 25.06.2014г., към която дата станал изискуем целият размер. Твърди се, че ответната страна дължи следните суми: главница в размер на 1200 лева, надбавка в размер на 1752 лева, сумата от 96,25 лева, представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 33 от Закона за потребителския кредит, за периода от  настъпване на предсрочната изискуемост  на посочения кредит, а именно 25.06.2014г. до 11.04.2015г., или общо сумата от 3048,25 лева.

Ищецът твърди, че за горните суми е образувано заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но в срока по чл. 414 ГПК длъжникът е възразил, поради което заповедта не е влязла в сила, а ищецът има правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове. Техен предмет е и сумата от 360,97 лв – разноски в производството, присъдени със заповедта по чл. 410 ГПК, както и законната лихва от подаване на заявлението 23.04.2015г. до окончателното плащане. Претендират се и направените в настоящото производство разноски.

В срока  по чл. 131 ГПК от ответната страна В.Й.И., чрез особен представител адв. А. Н. е постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че от представените доказателства по делото не се установява предаване на заемната сума, ето защо за ответницата не е възникнало задължение за връщането й. Процесният договор е подписан от лицето М.А.П., за която липсват доказателства да е била оторизирана, като не се сочи в какво качество същата е подписала този договор от името на ищеца. Прави се възражение за недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като не са спазени изискванията за форма и съдържание, съгласно приложимия специален Закон за потребителски кредит, като е бил нарушен чл. 10 от ЗПК, тъй като договорът не е написан по ясен и разбираем начин, размерът на шрифта е по-малък от 12. Твърди се, че твърдяната от кредитодателя предсрочна изискуемост на кредита не е настъпила, тъй като не е предявена по надлежния ред, доколкото приложеното по делото удостоверение не доказва конкретното съдържание на изявленията на кредитора, както и, че не се установява същото да е достигнало до ответницата. Ето защо счита, че вземането не е станало изискуемо.

Прави се възражение за нищожност на уговорения годишен лихвен процент в размер на 142,13% годишно, който е 13 пъти по-голям и е в нарушение на добрите нрави, доколкото уговорената договорна лихва е възнаградителна и нейният максимален размер не може да надвишава три пъти законната лихва по смисъла на съдебната практика.

Прави се възражение за нищожност на клаузата относно годишния процент на разходите, който многократно надвишавал петкратния размер на законната лихва, което противоречи на закона. Заявява се, че договорът за потребителски кредит съдържа неравноправни клаузи, които са нищожни.

 

 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Видно от приложеното ч. гр. д. № 4761/2015 г. на ПРС,  вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 30.04.2014 г. е сключен договор за потребителски паричен заем между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,в качеството на кредитор и ответника, в качеството на потребител. Установява се, че процесният договор за паричен кредит, ведно със застрахователния сертификат, са подписани от ответника, поради което възраженията в отговора, че страната не е получила заемната сума и съответно няма задължения спрямо ищеца, са неоснователни. Това обстоятелство се потвърждава и от упоменатото в договора, раздел удостоверявания, абзац последен, където е посочено, че с полагане на подписа си, кредитополучателят удостоверява, че е получил посочената сума в групаПараметри и условия.  Договорът не е оспорен като неавтентиченчастта относно подписа на ответника/, поради което макар и частен диспозитивен документ, има материална доказателствена сила спрямо ответникаче отразените в него неизгодни за страната факти са верни.

Не се споделят от съда възраженията на ответника за липса на представителна власт на лицето, подписало договора – М.П.. Със самият факт на депозиране на заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване заповед за изпълнение въз основа на процесния договор от ищеца и на исковата молба, инициирала настоящото производство следва да се приеме, че същият потвърждава действията на лицето, представлявало го при сключване на договора.

 Процесният договор е сключен в писмена форма на хартиен носител, поради което е спазена въведената от закона /чл. 10 ЗПК/ форма за неговата действителност. Възраженията относно размера на шрифта се основават на редакция на закона, в сила от 23.07.2014г., т.е. на материален закон, който не е действал към момента на сключване на договора – 30.04.2014г. Приложимата редакция на закона – ДВ. бр. 18/05.03.2010г. не е предвиждала подобно основание за недействителност. Освен при неспазване на изискванията на чл. 10 ал. 1 ЗПК, каквито настоящият състав не констатира, договорът за потребителски кредит, съгласно чл. 22 ЗПК, е недействителен, когато не са спазени и изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 7 – 12 и т. 20 и чл. 12 ал. 1 т. 7 – 9. Процесният договор отговаря и на тези законови изисквания, доколкото в него ясно е посочен общия размер на кредита, годишния процент на разходите, годишния лихвен процент, общата сума, дължима от кредитополучателя, както и погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Съдът споделя въведените от ответника възражения за нищожност на уговорения годишен лихвен процент в нарушение на добрите нрави. Съгласно чл. 240 от ЗЗД страните могат да уговорят писмено задължението на заемателя за заплащане на лихва. Размерът на тази лихва не е ограничен нормативно, съгласно чл. 10, ал. 2 ЗЗД, след отмяна на РМС № 1238 от 25.06.1951 г. за определяне на максималния процент на договорните лихви  с ПМС № 72 от 8.04.1994 г., с което е определен само размерът на законната лихва, без да бъде определен нов максимален размер на договорната лихва. Единственото ограничение за свободата на договаряне между страните остава разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е в чл. 26 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използува се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг.

Съдебната практика е приела, че обективен критерий може да бъде размерът на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер, тъй като законът не постановява това. Приема се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава (в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о.). В случая, договорената между страните годишна лихва в размер 142,13 % годишно е в нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърля драстично размерa на законната такава, поради което уговорката е нищожна.

Съгласно установената съдебна практика (Р. № 123/09.11.15г. на ВКС по т. д. № 2561/14г., ІІ т. о.) по договори за потребителски кредит, какъвто е и процесния, за което няма спор, съдържащи уговорка за автоматична предсрочна изискуемост са приложими постановките на ТР № 4/18.06.14г. по тълк. д. № 4/13г. на ОСГТК на ВКС и по – конкретно т. 18. В разглеждания казус това означава, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника.

Относно уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита ищецът представя препис от удостоверение, издадено от куриерска фирма „МиБМ Експрес“ ООД и таблица към него. От тях обаче не се установява, че БНП „Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е уведомило ответницата, че счита кредита за предсрочно изискуем, защото в удостоверението е посочено, че кредиторът изпраща последна покана за изпълнение на договора за кредит, но не е приложена самата покана, за да се установи съдържанието й и по – конкретно,  че  съдържа  изявление  за  предсрочна изискуемост на кредита, защото поканата за изпълнение на договора не означава, че кредиторът прави договора предсрочно изискуем.

          Следователно не се установява ищецът да се възползвал от уговорената в негова полза клауза за  автоматична предсрочна изискуемост и не е  отправило изрично волеизявление за обявявяване на  вземанията за предсрочно изискуеми, което да е достигнало до ответницата. Обявяването на  вземанията за предсрочно изискуеми е само възможност за кредитора, от която той не е длъжен да се възползва, а ако не е уговорено друго срокът  за изпълнение на задължението е в полза на длъжника. Ето защо, тъй като ищецът не се е възползвал от уговорената в негова полза възможност да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми и да е уведомил длъжника за това, следва да се приеме, че към момента на подаване на заявлението не е настъпила предсрочната изискуемост  на  останалите непогасени вземания по договора и не е настъпила и забава за заплащането им от претендирания начален момент.

Предвид изложеното, съдът приема, че предявения иск, е изцяло неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.

                        Воден от горното съдът

 

Р   Е   Ш   И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от БНП „Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК: 130697606, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от М.Ж.М.Ф. иск против В.Й.И., с ЕГН: **********, представлявана от особен представител адв. Н., за признаване съществуването на парично вземане в размер на 1200 лева /хиляда и двеста лева/, представляваща главница по договор за потребителски заем с номер CASH-* от 30.04.2014г.; сумата от 1752 лева /хиляда седемстотин петдесет и два лева/, представляваща надбавка по чл. 3 от Договора, за периода  от 23.05.2014г. до 23.10.2015г.; сумата от 96,25 лева /деветдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 33 от Закона за потребителския кредит, за периода от настъпване на предсрочна изискуемост на кредита  - 25.06.2014г. до 11.04.2015г., или общо дължима сума в размер на 3048,25 лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4761/2015г. по описа на ПРС, І гр. състав,  ведно със законната лихва върху сумата от 1200 лева, считано от подаване на заявлението в съда - 23.04.2015г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

На адв. А.С.Н. като особен представител на ответника се издаде РКО за сумата от 443,36 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ А. Трайкова

 

Вярно с оригинала: ЦТ